2007
Покаяние и обръщане във вярата
Май 2007 г.


Покаяние и обръщане във вярата

Една каеща се душа е обърната душа и обърнатата душа е една каеща се душа.

Изображение

Миналата година, докато старейшина Дейвид С. Бакстър и аз отивахме с кола на една колова конференция, спряхме в един ресторант. По-късно, когато се връщахме до колата, една жена ни повика и дойде при нас. Бяхме слисани от външността й. Външният й вид беше нещо, което учтиво бих могъл да нарека „доста краен”. Тя попита дали сме старейшини на Църквата. Потвърдихме. Почти без задръжки, тя разказа историята на трагичния си живот, потънал в грях. Сега, само на 28 години, положението й беше окаяно. Тя се чувстваше безполезна и без нищо, за което да живее. Докато говореше, добротата на душата й започна да изплува на повърхността. Умолявайки през сълзи, тя попита дали има някаква надежда за нея, някакъв начин да излезе от своята безизходица.

„Да”, отговорихме, „има надежда. Надеждата е свързана с покаянието. Можете да се промените. Можете да „дойдете в Христа и да станете съвършени в Него”1. Настоятелно я поканихме да не отлага покаянието си2. Тя заплака смирено и ни благодари искрено.

Когато със старейшина Бакстър продължихме пътуването си, ние размишлявахме върху това изживяване. Спомнихме си съвета, който Аарон дал на изгубила надежда душа, казвайки, „ако се покаеш за всичките си грехове и се преклониш пред Бога, и призовеш името Му с вяра… тогава ти ще получиш надеждата, която желаеш”3.

Сега на тази заключителна сесия на Общата конференция и аз ще говоря за покаянието. Правя това, защото Господ е заповядал на Своите служители да призовават към покаяние всички хора4. Учителят е възстановил Своето Евангелие, за да донесе радост на чедата Си и покаянието е жизненоважна част на това Евангелие5.

Учението за покаянието е толкова старо, колкото самото Евангелие. Ученията в Библията, от Битие6 до Откровението7 проповядват покаянието. Проповядването на Исус Христос по време на Неговото земно служение включва следните предупреждения: „Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието,”8 и „ако не се покаете, всички така ще загинете”9.

Призивите за покаяние са дори по-чести в Книгата на Мормон10. На хората в древна Америка Господ дава следната заповед: „И отново ви казвам, че трябва да се покаете и да бъдете кръстен в Моето име, и да станете като малко дете, или вие няма да можете по друг начин да наследите царството Божие”11.

С възстановяването на Евангелието нашият Спасител отново набляга на това учение. Покайвам се и покаяние се явяват в 47 от 138-те раздела на Учение и Завети!12

Покаяние от греха

Какво означава да се покаем? Започваме с речниковата дефиниция – да се покаем е „да се отвърнем от греха… да чувстваме съжаление и болка”13 Да се покаем от греха не е лесно. Но наградата си заслужава цената. Покаянието трябва да се извършва стъпка по стъпка. Искрената молитва ще улесни всяка основна стъпка. Като условия за опрощение трябва да има признаване, съжаление и изповядване14. „По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави”15. Изповядването се отправя към пострадалия човек. Изповядването следва да бъде искрено, а не просто признаване за нечия вина, след като тя е станала явна. Ако са били обидени много хора, изповядването трябва да се отправи към всички засегнати страни. Деяния, които могат да засегнат нечие положение в Църквата или правото за нейните благословии, следва да бъдат бързо изповядани пред епископа, когото Господ е призовал да бъде общ съдия в Израил16.

Следващата стъпка е възстановяването – да се поправи допусната вреда, ако е възможно. После идват стъпките по затвърждаване и въздържание от повторение – покаяние с „цялостно намерение в сърцето”17. Благодарение на откупа, платен с Единението на Исус Христос, на грешника, който се покае и остане свободен от греха, се дава пълно опрощение18. На каещата се душа Исаия казва, „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна”19.

Господното повелително наблягане върху покаянието е явно, когато четем в раздел 19 от Учение и Завети: „Аз ти заповядвам да се покаеш, покай се, да не би да те поразя с жезъла на устата Ми и с яростта Ми, и с гнева Ми, и страданията ти да бъдат тежки, не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими.

Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен”20.

Въпреки че Господ настоява да се покаем, повечето хора не чувстват толкова наложителна нужда21. Те се включват сред онези, които се опитват да бъдат добри. Те нямат зли намерения22. Въпреки това Господ е ясен в Своето послание – всички имат нужда от покаяние, не само за грехове на действието, но също и за грехове на пропуска. Такива грехове има пред вид Той, когато предупреждава родителите: „И отново, ако в Сион… има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и за дара на светия Дух… грехът ще е върху главите на родителите”23.

По-широко значение на думата покайвам се

Учението за покаянието е много по-широко от едно речниково определение. Когато Исус казва „покайте се”, Неговите ученици записват тази заповед на гръцки език с глагола метаноео24. Тази силна дума има много широко значение. Представката мета означава „променям”25. Останалата част е свързана с четири важни гръцки термина: ноус, означаващ „ума”26, гносис, означаващ „знание”27; пнеума, означаващ „дух”28, и пное, означаващ „дъх”29.

Когато Исус казвал „покайте се”, Той искал да се променим – да промени ума си, знанието си, духа си и дори дъха си. Един пророк обяснил, че такава промяна в нечии дъх е да се диша с по-голямо признание за Този, Който дарява всеки дъх. Цар Вениамин казва, „Ако вие служите на Него, Който ви е сътворил… и ви съхранява от ден на ден, като ви дава дихание… (през всеки един момент), аз ви казвам, че дори ако вие Му служите с цялата си душа, пак бихте били безполезни слуги30.

Да, Господ ни е заповядал да се покаем, да променим пътищата си, да дойдем при Него и да бъдем по-подобни на Него31. Това изисква цялостна промяна. Алма учи своя син така: „Учи се на мъдрост в твоята младост”, казва той. „Учи се в младостта си да пазиш заповедите Божии… отправяй всички твои мисли към Господа; да, нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки”32.

Да се покаем напълно представлява да се обърнем изцяло към Господ Исус Христос и Неговото свято дело. Алма учи на този принцип, когато задава следните въпроси: „Аз ви питам, братя мои от църквата, родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си?”33 Тази промяна иде, когато сме „родени отново”, обърнати и съсредоточени върху нашето пътуване към царството Божие34.

Плодовете на покаянието

Плодовете на покаянието са сладки. Каещите се обърнати във вярата откриват, че истините на възстановеното Евангелие управляват техните мисли и действия, оформят техните навици и изковават техния характер. Те са по-издръжливи и способни да се отрекат от всякакво безбожие35. И още, неконтролираният апетит36, пристрастяването към порнография или наркотици37, необузданата страст38, плътските желания39 и гордостта40 всички биват отслабени с пълното обръщане към Господ и решителността да Му се служи и да се подражава на Неговия пример41. Добродетелта краси мислите им и увереността им расте42. На десятъка се гледа като на радостна и даваща защита благословия, а не като на дълг или жертва43. Истината става по-привличаща и нещата, достойни за похвала – по-приятни44.

Покаянието е Господния режим за духовен растеж. Цар Вениамин обяснява, че „естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”45. Братя и сестри, това означава обръщането във вярата! Покаянието е обръщане във вярата! Една каеща се душа е обърната душа и обърната душа е една каеща се душа.

Покаяние за починалите

Всеки жив човек може да се покае. Ами онези, които са починали? Те също имат възможността да се покаят. Писанията заявяват, че „верните старейшини от тази диспенсация, когато напускат смъртния живот, продължават своя труд в проповядването на Евангелието на покаянието… сред онези, които са… под робството на греха във великия свят на духовете на мъртвите.

Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий,

и след като заплатят наказанието за прегрешенията си и бъдат измити до чисто, ще получат награда според делата си”46.

Пророкът Джозеф Смит дава допълнително откровение, че „земята ще бъде поразена с проклятие, освен ако няма спояващо звено от едни или друг вид между бащите и чедата… Ние без (мъртвите) не можем да бъдем сторени съвършени, нито те без нас могат да бъдат сторени съвършени… (тази) диспенсация сега започва да се открива, да настъпи едно цялостно, пълно и съвършено съединяване, и спояване заедно на диспенсации и ключове, и сили, и слава”47.

„Исус иска да съм слънчев лъч?”48 Да! И вие също! Той също иска ние да бъдем спояващи ковачи – да създадем селестиални халки във верига – и така да спрем проклятието49 на семейно разпадане. Земята била създадена и храмовете са дадени, така че семействата да могат да бъдат заедно завинаги50. Много, ако не и повечето от нас, могат да се покаят и да бъдат обърнати към повече храмова работа и работа по семейна история за нашите предци. Затова нашето покаяние е необходимо и основополагащо за тяхното покаяние.

За всички наши починали роднини, за 28-годишната жена, затънала в блатото на греха и за всеки един от нас заявявам, че сладката благословия на покаянието е възможна. Това става чрез пълно обръщане към Господ и Неговото свято дело.

Знам, че Бог е жив. Исус е Христос. Това е Неговата Църква. Неговият пророк днес е президент Гордън Б. Хинкли. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Мороний 10:32.

  2. Вж. Алма 13:27; 34:33. Президент Спенсър У. Кимбъл описал отлагането като „нежелание сега да се поеме лична отговорност” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball 2006 г., стр. 4).

  3. Алма 22:16. Ние също можем да си спомним за грешните хора, които били водени от техния загрижен ръководител Мормон, който пише, „Аз бях без надежда, защото знаех възмездията Господни, които щяха да ги сполетят; защото те не се покаяха за беззаконията си, а се бореха за живота си, без да призовават това Същество, което ги беше сътворило” (Мормон 5:2).

  4. Особено в тези последни дни; вж. У. и З. 18:11–12, 14; 19:21; 34:5–6; 43:20; 133:16–17.

  5. „Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване на Дара на Светия Дух” (Символът на вярата 1:4). Вж. и У. и З. 39:6; 84:27; 138:19.

  6. Вж. Превода на Джозеф Смит, Битие 4:8.

  7. Вж. Откровението 2:16.

  8. Марка 1:15; вж. и Матея 4:17.

  9. Лука 13:3.

  10. Покайвам се, покаяние, разкаян, покаял се, каещ се и т.н. се използват 72 пъти в Библията на Крал Джеймз и 68 пъти в превода на Джозеф Смит на Библията. В Книгата на Мормон те се използват повече от 360 пъти.

  11. 3 Нефи 11:38. Друг пример е: „Аз ви дадох закона и заповедите на Моя Отец: да повярвате в Мене, да се покаете за греховете си и да дойдете при Мене със съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 12:19).

  12. Вж. У. и З. 1; 3; 5–6; 10–11; 13–16; 18–20; 29; 33–36; 39; 42–45; 49–50; 53–56; 58; 63–64; 66; 68; 75; 84; 90; 93; 98; 104; 107; 109; 117; 124; 133; 136; 138.

  13. Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary 1987 г., „repent,” (покайвам се), стр. 999.

  14. Вж. 1 Иоаново 1:9; Мосия 26:29; У. и З. 61:2; 64:7.

  15. У. и З. 58:43. Ако няма човек, който да е пострадал, изповедта трябва с молитва да бъде отправена към Бог. Този, Който вижда тайно, ще въздаде наяве (вж. Матея 6:4, 6, 18; 3 Нефи 13:4, 6, 18).

  16. Вж. У. и З. 107:73–74.

  17. 2 Нефи 31:13; Яков 6:5; Мосия 7:33; 3 Нефи 10:6; 12:24; 18:32.

  18. Вж. Мосия 4:2–3.

  19. Исаия 1:18.

  20. У. и З. 19:15–17.

  21. В представите на някои хора, думата покайвам се (repent), довежда наум думи като наказание (penalty) и наказвам (penalize). Ако не са виновни за грях, който води до наказание, те могат да счетат, че няма нужда да се покайват.

  22. Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „Съществува едно преобладаващо и може би подсъзнателно чувство, че Господ е предназначил покаянието само за онези, които извършат убийство, прелюбодеяние, кражба или други отвращаващи престъпления. Но това разбира се не е така. Ако сме смирени и желаем да живеем според Евангелието, ние ще мислим за покаянието като за нещо отнасящо се до всичко, което правим в този живот, било то духовно или материално по природа. Покаянието е предназначено за всяка душа, която все още не е достигнала до съвършенството” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, стр. 37). Вж. и 1 Иоаново 1:8; Мосия 4:29–30.

  23. У. и З. 68:25, курсив добавен.

  24. Метаноео, μετανοεω, е думата, която се използва за думите на Господ в Матея 4:17; Марка 1:15; и Лука 13:3. Същата дума се използва от Петър в Деянията 2:38; 3:19; и 8:22.

  25. В Матея 17:2 и Марка 9:2, преобрази се превежда от метаморфоо, което значи „промяна във формата”.

  26. В Ефесяните 4:23, ум се превежда от гръцката дума ноус.

  27. В Лука 1:77, Римляните 2:20 и 2 Коринтяните 6:6, познание било преведено от гнос или гносис. Гнос, когато се предшества от отрицателната представка а-, означава „липса на знание”, Като в „агностик”. В Деянията 17:23, непознат се превежда от агностос и без да го знаете от агноео.

  28. В Матея 12:18 и Римляните 8:5, дух се превежда от гръцката дума пнеума.

  29. В Деянията 17:25, дишане е преведено от гръцката дума пное.

  30. Мосия 2:21.

  31. Вж. 3 Нефи 27:21, 27.

  32. Алма 37:35–36.

  33. Алма 5:14.

  34. Вж. Иоана 3:3, 7; Мосия 27:25; Алма 5:49; 7:14; Моисей 6:59.

  35. Вж. Мороний 10: 32.

  36. Вж. Галатяните 6:7–8.

  37. Вж. Съдии 13:7; Лука 1:15; У. и З. 89:5, 7–9.

  38. Вж. Матея 5:27–28; Алма 38:12; 3 Нефи 12:27–28; У. и З. 42:23.

  39. Вж. Римляните 8:5–6.

  40. Вж. Алма 38:11; У. и З. 121:37.

  41. Вж. Иоана 13:15; 1 Тимотея 4:12; 1 Петрово 2:21; 2 Нефи 31:16; 3 Нефи 18:16; Мормон 7:10.

  42. Вж. У. и З. 121:45.

  43. Вж. У. и З. 85:3.

  44. Вж. Филипяните 4:8; Символът на вярата 1:13.

  45. Мосия 3:19.

  46. У. и З 138:57–59; виж и стихове 30–34.

  47. У. и З. 128:18.

  48. Children’s Songbook, химн № 60.

  49. Вж. У. и З. 27:9; 110:14–15; 128:18; 138:48.

  50. Вж. У. и З. 2:2–3; 132:19; 138:47–48; Джозеф Смит – История 1:39.