Уроците, научени от живота
Подканям ви да прегледате живота си. Определете къде се намирате и какво трябва да направите, за да бъдете човека, който искате да бъдете.
Напоследък размишлявах върху много от прекрасните изживявания, които съм имал в живота си. Докато изразявах благодарност на моя Небесен Отец за тези прекрасни благословии и възможности, осъзнах, може би по-ясно от когато и да било друг път, колко критични са били годините от живота, които считаме за оформящи.
Много от най-важните и променящи живота моменти се случиха по време на моето юношество. Уроците, които научих тогава, изградиха характера ми и оформиха моята съдба. Без тях бих бил един много различен човек, стоящ на много различно място от това, на което съм днес. Тази вечер бих искал за няколко минути да поговоря за някои от тези изживявания и това, което научих от тях.
Никога няма да забравя един мач на отбора по американски футбол на моята гимназия. Играех като страничен нападател и задачата ми беше или да блокирам защитника, или да се опитам да бъда свободен, така че централният нападател да ми хвърли топката. Причината, поради която помня точно тази игра толкова добре, е че играчът срещу мен, този, който трябваше да блокирам, беше един гигант.
Не бях точно най-снажния атлет на света. Но мисля, че този другия беше. Помня как погледнах нагоре към него и си помислих, че той тежи два пъти повече от мен. Имайте пред вид, че когато аз играех, нямахме защитните екипи на днешните играчи. Шлемът ми беше от кожа и нямаше предпазител за лицето.
И колкото повече обмислях ситуацията, толкова по-ясно съзнавах следното: ако го оставех да ме хване, можех до края на сезона да викам за отбора си от болнично легло.
За мой късмет бях бърз. И през по-голямата част от първото полувреме успявах да го избягвам.
С изключение на едно разиграване.
Централният нападател отстъпи назад, за да подаде. Бях свободен. Той хвърли топката и тя се понесе към мен.
Единственият проблем беше, че зад себе си чувах тежко препускане. В момент на прозрение си помислих, че ако хванех тази топка, имаше явна вероятност да се храня през тръбичка. Но топката летеше към мен и отборът ми зависеше от мен. Така че, протегнах се и в последния момент погледнах нагоре.
Той беше там.
Помня как топката удари ръцете ми. Помня как се опитах да я задържа. Помня звука на падащата върху тревата топка. И след това не съм сигурен какво точно стана, защото гигантът ме удари толкова силно, че не бях сигурен на коя планета се намирах. Едно нещо, което помня, беше дълбок глас, идващ зад тъмната мъгла: „Това заслужаваш, като играеш за другия отбор”.
Уйлям МакКинли Осуалд беше треньора ми по американски футбол в гимназията. Той беше страхотен треньор и имаше голямо влияние над живота ми. Но мисля, че може би се беше учил как да мотивира играчите от някой армейски сержант.
През онзи ден, по време на обсъждането в полувремето, треньор Осуалд напомни на целия отбор подаването, което бях изпуснал. После посочи право към мен и попита, „Как можа да направиш това?”
Той изобщо не си обуздаваше гласа, като каза това.
„Искам да знам какво те накара да изпуснеш това подаване.”
Запънах се за момент, след което реших да кажа истината. „Изпуснах топката от погледа си”, казах аз.
Треньорът ме погледна и каза, „Точно така, изпусна топката от поглед. Никога повече не прави това. От такива грешки се губят мачове”.
Уважавах треньор Осуалд, и без значение колко ужасно се чувствах, бях твърдо решен да правя това, което каза треньора. Дадох си дума никога да не изпускам топката от очи, дори ако това значеше да бъда запратен до Монголия от гиганта от другата страна на линията.
Върнахме се на игрището и започнахме второто полувреме. Резултатите бяха почти равни и въпреки че отборът ми играеше много добре, другите водеха с четири точки към самия край на срещата.
Централният нападател извика номера ми за следващата игра. Отново влязох в играта и отново бях свободен. Топката полетя към мен. Но този път гигантът беше пред мен в отлична позиция, в която да прихване топката.
Той се протегна, но топката мина между ръцете му. Скочих високо, като не изпуснах топката от очи, сграбчих я и я хвърлих на земята, за да отбележа тъчдауна, който спечели играта.
Не си спомням много от веселбата след това, но помня изражението на лицето на треньор Осуалд.
„Ето така не се изпуска топката от очи”, каза той.
Мисля, че се усмихвах цяла седмица.
Познавал съм много велики мъже и жени. Въпреки че имаха различен произход, таланти и перспективи, всички те имаха една обща характеристика: работеха усилено и с постоянство към постигането на своите цели. Лесно е да се разсееш и да изгубиш концентрацията си за нещата, които са най-важни в живота. Опитвал съм се да помня уроците, научени от треньор Осуалд и да давам приоритет на ценностите, които са важни за мен, така че да не изпускам от поглед нещата, които от истинско значение.
Подканям ви да прегледате живота си. Определете къде се намирате и какво трябва да направите, за да бъдете човека, който искате да бъдете. Поставете си вдъхновяващи, благородни и праведни цели, които разпалват въображението ви и карат сърцето ви да се вълнува. После не ги изпускайте от поглед. Работете с постоянство, за да ги постигнете.
„Ако някой напредва с увереност към своите мечти”, пише Хенри Дейвид Торо, „и се стреми да живее живота, който си е представял, той ще има неочакван успех”1.
С други думи, никога не отмествайте поглед от топката.
Друг урок, който научих на игрището по американски футбол, бе докато бях най-отдолу под купчина от 10 други играчи. Бе в един мач от Шампионата на Скалистите планини и от мен се искаше да премина с топката през защитната група играчи и да отбележа тъчдаун, който да ни даде преднина. Поех топката и се впуснах сред играчите. Знаех, че съм близо до линията, но нямах представа колко близо. Въпреки, че бях затрупан под купчината тела, протегнах пръсти няколко сантиметра и я напипах. Линията беше на 5 сантиметра разстояние.
В онзи момент почувствах изкушението да бутна топката напред. Можех да го направя. И когато реферите накараха играчите да се махнат от купчината, щях да бъда герой. Никой нямаше да узнае.
Мечтаех за този момент откакто бях малко момче. И ето, той дойде, на една ръка разстояние. Но тогава си спомних думите на моята майка. „Джозеф”, казваше ми често тя, „прави това, което е правилно, без значение от последиците. Върши правилното и всичко ще се подреди добре”.
Толкова силно исках да отбележа онзи тъчдаун. Но исках повече да бъда герой в очите на майка си, отколкото в очите на моите приятели. Така че оставих топката там, където си беше – на 5 сантиметра от гол линията.
Тогава не знаех, но това беше определящо живота изживяване за мен. Ако бях бутнал топката, за момента щях да бъда шампион, но щях да платя твърде голяма и дълготрайна цена за наградата от временна слава. Това щеше да остави белег върху съзнанието ми, който щеше да остане с мен до края на живота ми. Знаех, че трябва да върша правилното.
Светлината на Христос ни помага да различим доброто от злото. Когато позволим изкушенията задушат тихия глас на нашата съвест – тогава решенията стават трудни.
Родителите ми ме научиха да реагирам бързо, когато дойде изкушението – незабавно и категорично да кажа „не!”. Препоръчвам ви същото нещо. Избягвайте изкушенията.
Друг урок, който научих, беше радостта от службата към околните. И преди съм говорил за това как моят баща, който беше епископ на нашия район, ме караше да пълня количката си и да доставям необходимата храна и стоки до домовете на нуждаещите се семейства. Той не беше единственият, който желаеше да помага на хората в нужда.
Преди 75 години епископ Уйлям Ф. Пършън председателстваше над четвърти район на кол Пайъниър в Солт Лейк Сити. Той беше обърнат във вярата имигрант от Германия и говореше с тежък акцент. Беше умел бизнесмен, но това, което го открояваше, беше голямото му състрадание към околните.
Всяка седмица по време на събранието на свещеничеството епископ Пършън караше носителите на Аароновото свещеничество да казват следното: „Свещеничеството означава служба; като носител на свещеничеството аз ще служа”.
И това не беше само лозунг. Когато вдовиците имаха нужда от помощ, епископ Пършън и Аароновото свещеничество бяха там да помогнат. Когато се строеше сграда за събрания, епископ Пършън и Аароновото свещеничество бяха там. Когато цвеклото и картофите от фермата по благосъстоянието трябваше да се плевят или да се прибира реколтата, епископ Пършън и Аароновото свещеничество бяха там.
По-късно Уйлям Пършън служи в коловото президентство, където можа да повлияе на един млад епископ на име Томас С. Монсън. През 50-те години епископ Пършън беше призован да председателства над Швейцаро-австрийската мисия и игра важна роля в построяването на първия „отвъдокеански” храм, който се намира в Берн, Швейцария.
Човек не можеше да си помисли за епископ Пършън, без да му дойде наум загрижеността и състраданието му към околните и неговата неотслабваща решимост да научи останалите на същото нещо. От младите мъже в Аароновото свещеничество, над които той председателстваше като епископ, двадесет и девет на свой ред станаха епископи. Десет служиха в колови президентства. Пет станаха президенти на мисия, трима приеха призованието да бъдат президенти на храм и двама служиха като Висши ръководители2.
Братя, това е силата на един голям ръководител. Това е силата на служението.
Въпреки че тогава не разбирах това напълно, сега ми е ясно, че тези три урока – заедно с много други, които научих като малък – поставиха основата, на която беше съграден останалият ми живот.
Всички притежаваме духовни дарове. Някои са благословени с дара на вярата, други с дара на изцелението. В Църквата присъстват всички духовни дарове. В моя случай може би един от духовните дарове, за които съм най-благодарен, е че съм бил благословен с дух на послушание. Когато чувах мъдър съвет от родителите си или църковните ръководители, аз слушах и се опитвах да го направя част от своите мисли и действия.
Братя в свещеничеството, подканям ви да развивате дух на послушание. Спасителят учи, че „всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек… и всеки, който чуе тия Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек”3.
Как можем да знаем дали сме разумни или не? Когато чуем вдъхновен съвет, ние се подчиняваме. Това е мярката за разумен и неразумен.
Каква е ползата от това да чуем мъдър съвет и да не обърнем внимание на думите? Каква е ползата от опита, ако не се поучим от него? Каква е ползата от Писанията, ако словата им не са ценни за нас и не ги прилагаме в живота си?
Президент Гордън Б. Хинкли обещава, че „(Небесният Отец) ще излее благословии върху онези, които ходят в подчинение на Неговите заповеди”4.
Прибавям гласа си към неговия.
Свидетелствам, че Исус е Христос, Спасителят на цялото човечество. Свидетелствам, че Бог е близо до нас. Той е загрижен за нас и ни обича, Неговите деца. Пророци, гледачи и откровители ръководят развитието на възстановената Църква на Исус Христос. Президент Гордън Б. Хинкли е призован за пророк през тези последни дни, за Църквата и за света.
Благодаря на моя Създател за този прекрасен живот, където всеки от нас има възможността да научи уроци, които не можем напълно да разберем по който и да било друг начин.
Скъпи мои братя, нека си поставим праведни цели и да работим да ги постигнем, да вършим правилното и да помагаме с любов на тези около нас. Това е моята молитва и свидетелство, в името на Исус Христос, амин.