2007
Чудото на Светата Библия
Май 2007 г.


Чудото на Светата Библия

Ние сме истински и изцяло вярващи в Господ Исус Христос и в Неговото слово, разкрито чрез светата Библия.

Изображение

Мои братя и сестри, светата Библия е едно чудо! Чудо, е че четирите хиляди години свещена и светска история на Библията са били записани и запазени от пророци, апостоли и вдъхновени църковни служители.

Чудо е, че имаме силното учение, принципите, поезията и разказите на Библията. Но най-важното, едно прекрасно чудо е, че имаме разказа за живота, служението и словата на Исус, който е бил запазен през Средните векове и през войните на безброй поколения, така че да го имаме днес.

Чудо е, че Библията буквално съдържа в страниците си обръщащия, изцеляващ Дух на Христос, който е водил сърцата на хората през вековете, подтиквайки ги да се молят, да избират правилния път и да търсят своя Спасител.

Святата Билия носи точно название. Тя е свята, защото учи на истината, свята, защото ни предупреждава със своя дух, свята, защото ни учи да опознаем Бог и да разбираме Неговите отношения с хората, и свята, защото със страниците си свидетелства за Исус Христос.

Ейбрахам Линкълн казал за Библията: „Тази велика книга… е най-доброто, което Бог е дал на човека. Всичкото добро, което Спасителят е дал на света, се изразява чрез тази книга. Ако не бе тя, нямаше да можем да различаваме доброто от злото” (Speeches and Writings, 1859–1865, 1989 г., стр. 628).

Това, че имаме Библията днес, не е в резултат на случайност или съвпадение. Праведни хора били подтикнати от Духа да запишат както свещените неща, които виждали, така и вдъхновените думи, които чували и говорили. Други отдадени хора били подтикнати да защитават и предпазват тези летописи. Хора като Джон Уайклиф, смелият Уйлям Тиндейл и Йоханес Гутенберг били подтикнати, срещайки голяма съпротива, да преведат Библията на език, който хората могли да разбират и да я публикуват в книга, която хората могли да четат. Вярвам, че дори учените на крал Джеймз имали духовни подтици по време на техния превод.

Средните векове били тъмни, защото светлината на Евангелието била скрита от хората. Те нямали апостоли и пророци, нито имали достъп до Библията. Духовенството държало Писанията скрити и недостъпни за хората. Дължим много на големия брой мъченици и реформатори като Мартин Лютер, Джон Калвин и Джон Хус, които се борели за свобода на поклонението и широк достъп до светите книги.

Уйлям Тиндейл дал живота си, защото вярвал толкова дълбоко в силата на Библията. Той казва, „Естеството на Божието слово е такова, че всеки, който го чете, чуе разсъждения или обсъждания по него, веднага ще започне да става по-добър и по-добър, всеки ден, докато стане съвършен човек” (В S. Michael Wilcox, Fire in the Bones: William Tyndale—Martyr, Father of the English Bible, 2004 г., стр. xv).

Едно честно и старателно изучаване на Библията ни прави все по-добри, като винаги трябва да помним безбройните мъченици, които знаели за нейната сила и дали живота си, за да можем ние да намерим в думите й пътеката към вечно щастие и мир в царството на нашия Небесния Отец.

Въпреки че тези първи християнски реформатори постигнали съгласие за много неща, тяхното мнение се различавало относно много учения. Това предизвикало организацията на множество християнски деноминации. Роджър Уйлямз, един от първите застъпници за религиозна свобода, заключил, че „на земята няма правилно организирана църква, нито има хора, които да отслужват каквито и да било църковни обреди; нито може да има, докато от Великия Глава на църквата не бъдат изпратени нови апостоли”, чиято поява той очаквал (вж. William Cullen Bryant, изд., Picturesque America; or, the Land We Live In, 2 тома 1872–74 г., 1:502).

Десетки милиони хора са достигнали до вярата в Бог и Исус Христос, търсейки истината чрез светата Библия.

Безброй други са нямали нищо друго освен Библията да подхранва и води тяхната вяра.

Поради усилията на реформаторите Библията станала домашна придобивка. „Словото Божие било четено както около семейното огнище на скромните, така и в салоните на великите” (Джон A. Уидсоу, в доклад на конференцията, апр. 1939 г., стр. 20).

Милиони семейства се събирали заедно в усилие да открият Църквата на Исус Христос чрез изучаване на Библията. Едно от тези семейства, в началото на ХІХ век в северната част на щата Ню Йорк, било семейството на Джозеф Смит-старши. Един от неговите синове бил Джозеф Смит-младши, който изучавал Библията, за да разбере коя от многото деноминации била същата като църквата, която организирал Исус Христос. Той бил подтикнат от думите в Библията да се моли за още светлина и познание от Бог. Решен да търси мъдростта, обещана в Светите писания, Джозеф коленичил в смирена молитва през ранната пролет на 1820 г. Да, колко прекрасна светлина и истина му били дадени през онзи ден, когато съзрял славното проявление на Бог Отец и Господ Исус Христос! Още веднъж Бог призовал пророк, така като направил в дните на Ной, Авраам и Моисей.

Колко благодарни трябва да бъдем за светата Библия. В нея научаваме не само за живота и ученията на Христос, но и за Неговата Църква и Неговото свещеничество, за организацията, която Той установил и нарекъл Църквата на Исус Христос в онези изминали дни. Ние вярваме в онази Църква и вярваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е същата тази църква, възстановена на земята, цялостна и със същата тази организация и същото това свещеничество.

Без Библията не бихме знаели за Неговата Църква тогава, нито пък бихме имали пълнотата на Евангелието сега.

Обичам Библията, нейните учения, нейните уроци и нейния дух. Обичам завладяващите и дълбоки истории на Стария Завет и великите му пророци, които свидетелстват за идването на Христос. Обичам апостолските пътувания, чудесата и посланията на Павел от Новия Завет. И най-вече, обичам разказите за словата, примера и Единението на Исус Христос, направени от непосредствени свидетели. Обичам перспективата и мира, които идват от четене на Библията.

Братя и сестри, сигурен съм, че много от вас са чували хора да казват, че „мормоните не са християни, защото си имат собствена библия, Книгата на Мормон”. На всеки, който има такова погрешно схващане, ние казваме, че вярваме в Господ Исус Христос като наш Спасител, автор на нашето спасение, и че вярваме в светата Библия и я, почитаме и обичаме. Имаме допълнително Свято писание, което включва Книгата на Мормон, но то допълва Библията, като в никакъв случай не я заменя.

Исус учи, че трябва да „изслед (ваме) писанията, понеже… те са, които свидетелстват за Мене” (Иоана 5:39). Тези думи предлагат проникновение и вдъхновение на всички, които искрено се стремят да узнаят и разбират истината за Исус Христос. Писанията са богати на история, учение, разкази, проповеди и свидетелства и всички те са съсредоточени основно върху Вечния Христос и Неговата физическа и духовна мисия за децата на Небесния Отец.

Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни вярват, че „всичкото писание е боговдъхновено и полезно” (2 Тимотея 3:16). Обичаме Библията и останалите Писания. Това може да е изненадващо за хора, които може да не знаят за нашата вяра в Библията като дадено чрез откровение Божие слово. Тя е една от основите на нашата вяра, силен свидетел за Спасителя и за продължаващото Христово влияние в живота на онези, които Му се покланят и Го следват. Колкото повече четем и изучаваме Библията и нейните учения, толкова по-ясно виждаме учението на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Обикновено обичаме тези стихове от Писанията, с които прекарваме времето. Възможно е да се наложи да балансираме изучаването си, за да може да обичаме и разбираме всички Писания.

Особено вие, млади хора, не омаловажавайте и не пренебрегвайте светата Библия. Тя е свят, свещен летопис за живота на нашия Господ. Библията съдържа стотици страници повече, отколкото всички наши други Писания, взети заедно. Тя е основата на цялото християнство. Ние не критикуваме или омаловажаваме вярванията на някой друг. Наша голяма отговорност като християни е да споделяме всичко, което Бог е разкрил, с всички Негови синове и дъщери.

Тези, които се присъединят към тази Църква, не се отказват от вярата си в Библията – те я усилват. Книгата на Мормон не подменя, не омаловажава и не отвлича вниманието от Библията. Точно обратното, тя я разширява, продължава и подсилва. Книгата на Мормон свидетелства за Библията и двете свидетелстват за Христос.

Първото свидетелство за Христос е Старият завет на Библията, който предрекъл и пророкувал идването на Спасителя, Неговия съвършен живот и освобождаващото Му Единение.

Второто библейско свидетелство за Христос е Новия завет, който описва Неговото раждане, Неговия живот, Неговото служение, Неговото Евангелие, Неговата Църква, Неговото Единение и Неговото възкресение, както и свидетелствата на Неговите апостоли.

Третото свидетелство за Христос е Книгата на Мормон, която също предсказва идването на Христос, потвърждава библейския разказ за Неговото Единение, след което разкрива посещението на възкръсналия Господ на другото земно полукълбо. Подзаглавието на Книгата на Мормон, пояснителното твърдение, напечатано на корицата на всеки екземпляр, гласи, „Още едно свидетелство за Исус Христос”.

Всяко едно от тези свидетелства е част от голямото и невидимо цяло на Господното слово, разкрито на Неговите деца. Те съдържат словата на Христос, с които ни е било заръчано да се угощаваме, като това е начин да се окажем достойни за вечен живот (вж. 2 Нефи 31:20). Онези, които мислят, че една част е по-важна или по-истинна от останалите части, изпускат красотата и целостта на канона на древното Писание.

А онези, които мислят, че членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не вярват в Исус Христос или в Библията, следва да отделят време да разберат Църквата, важността на нейното име и силата на нейното послание.

Озадачават ме хората, които поставят под въпрос вярата на тази Църква в Библията и нашата позиция на християни. Името на Църквата е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. На последната ни обща конференция тук в тази сграда, ръководителите на нашата Църква цитираха Библията почти 200 пъти. Тази Църква е организирана и действа като Църквата, която Христос и Неговите апостоли установили в Новия завет. Днес на подиума са седнали пророкът и апостолите на Господ Исус Христос.

Давам тържествено свидетелство, че сме истински и изцяло вярващи в Господ Исус Христос и в Неговото слово, разкрито чрез светата Библия. Не само че вярваме в Библията, ние се стремим да следваме нейните наставления и да проповядваме нейното послание. Посланието на нашите мисионери включва Христос, Неговото Евангелие и Единението Му, а Писанията са текста на това послание. Заявяваме на всички хора, „Предлагаме ви обичта си и ви каним да дойдете. Позволете ни да споделим това, което Бог е открил”.

Мои братя и сестри, ние трябва да помогнем на всички хора, включително и собствените ни членове, да разбират силата и важността на светата Библия. Библията е Писание, което води нас и цялото човечество да приемем Исус Христос като наш Спасител. Нека Бог ни дари с желанието и способността да приемем и живеем според нейните учения, е моята смирена молитва в името на Господ Исус Христос, амин.