2007
Табернакълът отново отваря врати след голямо обновяване
Май 2007 г.


Табернакълът отново отваря врати след голямо обновяване

След като за пръв път бил използван за обща конференция през 1867 г., Табернакълът в Солт Лейк става символ на вярата и изобретателността на пионерите. Сега, след почти 140 г., той все още се възправя и никога преди не е стоял на такава солидна основа.

По време на съботната следобедна сесия, проведена на 31 март, президент Гордън Б. Хинкли освети повторно Табернакъла в Солт Лейк след 2 години ремонт.

Монтирани бяха някои нови скамейки от дъб, даващи повече място за краката на посетителите; оригиналните стълби, водещи до балконите отвън, бяха преместени вътре, за да осигурят по-лек достъп за посетители и бяха добавени бяха добавени още две нови стълбища вътре; върху видимите тръби на органа бе положено златно фолио; покривът бе ремонтиран и боядисан; изградени бяха нови гардеробни помещения и музикална библиотека за членовете на хора; подиумът бе преработен, тъй че да може да бъде преместван и да позволи поставяне на допълнителни седалки или сцена за представления, и всички водопроводни, механични и електрически системи бяха подменени и приведени в съответствие с изискванията.

Въпреки тези и други забележими обновления, най-важните промени в Табернакъла са онези, които широката публика не може да види.

Основата и стените на Табернакъла бяха променени за подобряване на структурната здравина, за да понасят по-добре земетресения.

Всичките 44 колони, които поддържат уникалния покрив на Табернакъла, бяха подсилени със стоманени пръти, вставени в колоните от горе до долу. Основата на всяка колона също бе укрепена с бетон. Подпорните ферми бяха свързани със стоманени лагери към колоните; към тях бяха прикрепени също дългите ферми на тавана, плътно „пакетирани” със строителна стомана.

Сега Табернакълът се издига по-здрав отколкото неотдавна, подобно на самите членове на Църквата.

„Едно време повечето светии от последните дни живеели в тази долина и други съседни области, където били основани селища”, каза президент Гордън Б. Хинкли по време на молитвата за освещаване на обновения Табернакъл. „Сега Твоето Твоето дело се е разраснало и разпростряло по цял свят, като имаме повече членове извън тази нация, отколкото в нея”.

Създаване и изграждане на Табернакъла

Президент Бригъм Йънг се обърнал към Хенри Гроу за помощ в превръщане видението му за Табернакъла в реалност. Брат Гроу бил строител на мостове, обърнат във вярата от Филаделфия, Пенсилвания, и имал нужните умения за тази задача.

Направени били планове и през 1863 г. строежът почнал.

Като не можели да се снабдят с много обикновени строителни материали, работниците рециклирали и ползвали местни ресурси за строежа на Табернакъла. От околните каньони бил добиван дървен материал, от строежа на храма Солт Лейк взели излишните камъни, захвърлено военно оборудване и дървени волски подкови ставали на гвоздеи и шайби, от варени животински кожи правели лепило, а хоросан правели от местен варовик, подсилен с животинска козина за якост.

Пред вид наличните материали по онова време, Табернакълът наистина бил строен с вяра и изобретателност.

Четири години след началото на строежа в него била проведена конференция. Табернакълът бил официално осветен през октомври 1875 г. след добавянето на балкон.

Важни факти

  • Всеки президент на Църквата освен Джозеф Смит и Бригъм Йънг е бивал подкрепян на тържествено събрание в Табернакъла.

  • Табернакълът имал зала за кръщение, служила на членовете на област Солт Лейк Сити до най-последния ремонт, когато бе отстранена за осигуряване на място.

  • Оригиналните пейки били направени от чам и боядисани да изглеждат като дъбови.

  • Рамата на органа била изработена от местен бор, боядисан да изглежда като махагон.

  • Преди съграждането на Табернакъла в Солт Лейк в югозападния ъгъл на квартала, където е храма като място за събиране на светиите бил изграден т.нар. „стар Табернакъл”.

  • Дванадесет президенти на САЩ са посещавали Табернакъла.

  • Акустиката на Табернакъла е несравнима с друго здание. Говори се, че човек може да пусне игла на подиума в предната част и това да се чуе от последния ред.