Езикът на ангелите
Нашите думи, както и нашите дела следва да бъдат изпълнени с вяра, надежда и милосърдие.
Пророкът Джозеф Смит задълбочил нашето познание за силата на речта, когато учи, „Тъкмо чрез думите… действа всяко същество, когато то действа с вяра. Бог казва, „Да бъде светлина, и стана светлина”. Исус Навиев продумал и големите светила, които Бог създал, престанали да се движат. Илия заповядал и небесата били заключени в продължение на три години и шест месеца, така че да не вали… Всичко това било извършено с вяра… Тогава вярата действа чрез изречено слово; и със (слово) най-могъщите дела на вярата са били извършени”1. Като всички дарове, които „идва(т) свише”, думите са „свещен(и) и трябва да бъдат изговарян(и) с ограничение от Духа”2.
Точно относно това реализиране на силата и светостта на словото искам да предупредя, в случай че предупреждение е нужно, за това как говорим един на друг и как говорим за себе си.
Има един стих от Апокрифа, който излага сериозността на тази тема по-добре, отколкото аз мога да го направя. Там е написано, „Ударът на камшика прави белези в плътта: но ударът на езика чупи костите”3. С този стряскащ образ в ума си аз бях подтикнат да прочета в книгата на Яков, че има начин да бъда „съвършен мъж”.
Яков заявява: „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло”.
Като продължава с образа на юздите, той пише: „Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
Ето и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат…”
После Яков отбелязва следното нещо: „…езикът е малка част от тялото, но… (Ето) колко много (гора може да) запалва!
… Между нашите телесни части езикът е (огъня), който заразява цялото тяло… сам той се запалва от пъкъла.
Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни… укротени са били от човечеството;
но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
От същите уста излизат благословение и проклетия. Братя мои, не трябва това така да бъде”4.
Е, това е казано съвсем ясно! Явно е, че Яков не твърди, че нашите езици са винаги порочни, нито че всичко, което изричаме, е „смъртоносна отрова”. Но той ясно заявява, че поне някои неща, които казваме, могат да бъдат разрушителни, дори смъртоносни – и това е смразяващо обвинение за един светия от последните дни! Гласът, който дава изразително свидетелство, произнася жарки молитви и пее химните на Сион, може да бъде същия глас, който гълчи и критикува, който засрамва и унижава, който причинява болка и унищожава духа както на самия човек, така и на онези около него. „От същите уста излизат благословение и проклетия”, тъгува Яков. „Братя (и сестри) мои, не трябва това така да бъде”.
Дали това е нещо, върху което всички трябва да поработим? Дали това е нещо, с което всички ние трябва да се опитаме да бъде малко по-“съвършени” мъже или жени?
Съпрузи, на вас ви е доверен най-свещеният дар, който Бог може да ви даде – съпруга, дъщеря на Бог, майката на вашите деца, която доброволно ви се е отдала за любов и другарство, носещо радост. Мислете за милите думи, които сте й казвали преди брака, мислете за благословиите, дадени с ръце, положени с любов върху нейната глава, мислете за себе си и нея като за бога и богинята, които и двамата сте всъщност, и тогава се замислете за други мигове на студени, разяждащи, несдържани думи. Като се има пред вид вредата, която може да бъде сторена от нашите езици, нищо чудно, че Спасителят казва, „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека”5. Съпруг, който никога не би помислил физически да удари съпругата си, може ако не да счупи костите й, то да разбие сърцето и духа й чрез бруталността на безразсъдни или груби думи. Физическото малтретиране се осъжда изцяло и недвусмислено от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. И ако изобщо е възможно да бъдем по-осъдителни от това, дори по-настоятелно се противопоставяме на всички форми на сексуално насилие. Със същата енергичност се противопоставяме на словесното или емоционално малтретиране на когото и да било срещу когото и да било, но най вече на съпрузите срещу съпругите им. Братя, тези неща не трябва да бъдат.
В същия този дух се обръщаме и към сестрите, защото грехът словесно малтретиране не признава полова принадлежност. Съпруги, ами необузданият език във вашата уста, силата за добро или зло във вашите думи? Как изобщо става така, че такъв прекрасен глас, който по божествената си природа е толкова ангелски, толкова близо до завесата, инстинктивно благ и вродено деликатен, може да стане толкова рязък, хапещ, жлъчен и необуздан? Думите на една жена могат да бъдат по-пронизващи от най-острата кама и могат да накарат хората, които ги обичат, да се оттеглят зад преграда, по-далечна от всичко, което можем да си представим преди словесната размяна. Сестри, във вашия тъй величествен дух няма място за каквито и да било саркастични и язвителни изказвания, включително клюкарство, злословене или злобни забележки. Нека никога не бъде казвано за нашия дом или район или квартал, че „езикът е (огъня), който заразява цялото тяло”.
Нека да разширя обхвата на своите думи, за да се включи цялото семейство. Трябва да бъдем толкова внимателни, когато говорим с дете. Това, което казваме или не казваме, как и кога го казваме, е много, много важно за оформянето на мнението на това дете за себе си. Но е дори още по важно е да оформим вярата на детето в нас и в Бог. Винаги подхождайте градивно в коментарите си към едно дете. Никога не им казвайте, дори шеговито, че те са дебели или глупави или мързеливи или грознички. Може да не кажете това с лоша умисъл, но те помнят и с години могат да имат трудности, опитвайки се да забравят – и да простят. И се опитвайте да не сравнявате децата си, дори ако си мислите, че сте умели в това. Може по най-положителния начин да кажете „Сюзън е красива, а Сандра умна”, но всичко, което Сюзън ще запомни е, че не е умна, а Сандра, че не е красива. Хвалете всяко дете поотделно за това, което то е, и му помогнете да избегне манията на нашата култура непрекъснато да сравнява, да се съревновава и никога да не чувства, че е „достатъчно”.
И с всичко това, предполагам, няма нужда да казвам, че отрицателното говорене толкова често произлиза от отрицателното мислене, включително отрицателни мисли за нас самите. Виждаме собствените си недостатъци, говорим – или поне мислим – по критичен начин за себе си, и не след дълго виждаме всички и всичко по този начин. Без слънчеви лъчи, без рози, без обещание за надежда и щастие. Не след дълго ние сме окаяни, както и всички около нас.
Харесва ми какво казва старейшина Орсън Ф. Уитни: „Духът на Евангелието е оптимистичен; той уповава на Бог и гледа на светлата страна на нещата. Срещуположният или песимистичният дух отвлича хората от Бог, гледа на тъмната страна, роптае, оплаква се и е бавен да се подчинява”6. Почитайте повелята на Спасителя, „Дерзайте!”7. (Наистина, изглежда, че от всички заповеди, тази ни създава най-много трудности!) Говорете с надежда. Говорете насърчително, включително и за себе си. Опитайте се да не се оплаквате и жалвате непрекъснато. Както някой беше казал, „Дори в златния век на цивилизацията, без съмнение някой мърморил, че всичко изглеждало твърде жълто”.
Често си мисля, че Нефи може по-лесно да е понесъл да бъде връзван и бит, отколкото да слуша непрестанното роптаене на Ламан и Лемуил8. Със сигурност е казал поне веднъж, „Удари ме пак. Мога още да те чувам”. Да, животът има своите проблеми, и да, има отрицателни неща, пред които да се изправим, но моля ви, приемете една от максимите за живота на старейшина Холанд – никое нещастие не е толкова лошo, че оплакването от него да не го направи по-лошо.
Павел го казва прямо, но с много надежда. Той казва на всички ни: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но (само) онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.
и не оскърбявайте Светия Божий Дух…
всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас”9.
В своето прочувствено последно свидетелство, Нефи ни призовава да „следва(ме) Сина (Божий) с цялостно намерение в сърцето”, като обещава, че след като дойде „кръщението с огън и със Светия Дух, тогава (вие) ще може да говорите с езика на ангелите… И сега, как бихте могли да говорите с езика на ангелите, ако не чрез Светия Дух? Ангелите говорят чрез силата на Светия Дух; затова те говорят словата на Христа”10. Наистина, Христос бил и е „Словото”, според Иоан11, пълен с доброта и истина, пълен с милост и състрадание.
И така, братя и сестри, в това дълго и вечно дирене да бъдем по-подобни на нашия Спасител нека отсега нататък се опитаме да бъдем „съвършени мъже и жени” поне по следния начин – да не обиждаме с думите си, или казано по-положително, да говорим с един нов език, езика на ангелите. Нашите думи, както и нашите дела следва да бъдат изпълнени с вяра, надежда и милосърдие, трите християнски ценности, от които днешният свят толкова отчаяно се нуждае. С такива думи, казани под влиянието на Духа, сълзите могат да бъдат пресушени, сърцата изцелени, животът въздигнат, надеждата възвърната и увереността да възтържествува. Моля се моите думи, дори по тази трудна тема, да бъдат насърчителни за вас, а не обратното, и да чуете в моя глас обичта ми към вас, защото наистина ви обичам. По-важното е, моля, знайте, че вашият Небесен Отец ви обича, както ви обича и Неговият Единороден Син. Когато Те ви говорят – и Те ще го направят – няма да е във вятъра, нито в земетръса, нито в огъня, а в тихия и тънък глас, един глас нежен и мил12. Те ще ви говорят с езика на ангелите. Нека всички се възрадваме в мисълта, че когато казваме поучителни и насърчители неща на най-скромните наши братя, сестри и деца, казваме ги на Бог13. В името на Исус Христос, амин.