Дъщери на Небесния Отец
Небесният Отец ви познава и обича. Вие сте Негови специални дъщери. Той има план за вас.
Нашият зет каза на дъщеря си, 3-годишната Илайза, че за семейна домашна вечер ще имат урок по много специална тема. На лицето й се появи голяма усмивка и тя се опита да отгатне изненадата. „Трябва да е за мен”, каза тя, „защото аз съм много специална!” Илайза помни и знае коя е тя – едно много специално дете на Бог. Научила е това от майка си, която от най-ранното детство на Илайза й е пяла нашия откриващ химн „Чедо на Бога съм” (Химни и детски песни, стр. 58) като приспивна песен вечер.
По цял свят и на почти всеки език млади жени на възраст от 12 до 18 г. заявяват същото: „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, Който ни обича и ние Го обичаме” („Тема на Младите жени”, Личен напредък за младите жени, брошура, 2001 г., стр. 5). И все пак когато пораснат, те често се отчуждават от увереното знание на 3-годишната Илайза, че са много специални. Младежите често страдат от „криза на идентичността”, питайки се кои са всъщност те. Юношеските години са също и време на нещо, което аз описвам като ”кражба на самоличност”, в смисъл че светските идеи, философии и измами ни объркват, блъскат и се стремят да ни отнемат знанието за нашата истинска идентичност.
Една много добра млада жена ми каза, „Понякога не съм сигурна коя съм. Не чувствам обичта на Небесния Отец. Животът ми изглежда тежък. Нещата не се развиват по начина, по който искам, надявам се и мечтая те да станат”. Онова, което й казах, го казвам сега на младите жени навсякъде: Знам недвусмислено, че вие сте дъщери на Бог. Той ви познава, Той ви обича и има план за вас. Знам, че това е послание, което Небесният Отец желае да споделя с вас.
Пророците от последните дни и апостолите свидетелстват за божествената ни същност. Прокламацията за семейството към света казва, „Всички (ние) с(ме) възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички има(ме) божествена природа и съдба” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). И президент Гордън Б. Хинкли също казва:
„Вие сте несравними с нищо. Вие сте дъщери на Бог.
Като ваше първородство сте получили нещо прекрасно, свято и божествено. Никога не го забравяйте. Вашият Вечен Отец е великият Господар на вселената. Той управлява всичко, но ще изслуша молитвите ви като Негова дъщеря и ще ви чуе, когато Му говорите. Той ще отговори на молитвите ви. Той няма да ви остави сами” („Стойте на праведния път”, Лиахона, май 2004 г., стр. 112).
Като позволите на знанието, че сте Божия дъщеря, да се настани дълбоко в душата ви, то ще ви утешава, ще укрепва вярата ви и ще влияе на поведението ви Ако позволите на тази добродетелна истина постоянно да украсява мислите ви, ще имате увереност в Божието присъствие, както обещава стихът на нашата тема на Обществото за взаимно усъвършенстване (вж. У. и З. 121:45).
Как може всяка една от нас да знае и чувства, че сме дъщери на Небесния Отец? Има една завеса между небето и земята, нещо като „заспи и забрави” (Уилям Уордсуърт, „Ode: Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood”, строфа 5, ред 58), когато сме били родени. За нас е нужно да „придоби(ем) земен опит, за да напредн(ем) към съвършенство и напълно да осъзна(ем) своята божествена съдба като наследници на вечен живот” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). Небесният Отец ни обича и желае да ни помогне да Го помним, тъй че ни позволява да надзъртаме за миг във вечността. Апостол Павел учи, че „самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Римляните 8:16). Духът ни позволява да зърнем за миг кои сме. Често Духът ни говори, когато се молим, четем Писанията, размишляваме над милостите Господни за нас, получаваме свещенически благословии, служим на околните или се чувстваме обичани и подкрепяни от тях.
Моисей научил кой е той чрез силно духовно изживяване. Той говорил с Бог лице в лице и узнал, че е Божий син, който трябва да изпълни специална задача. След като имал това изживяване, Моисей бил изкушаван от Сатана. Но понеже бил почувствал Божията слава, Моисей разпознал, че Сатана няма никаква слава. Като знаел, че е син Божий и че Бог има задача за него, Моисей имал силата и способността да устои на Сатана, да вземе праведни решения, да призове Бог за сила и да продължи да има Неговия Дух със себе си. (Вж. Moисей 1).
Същият пример важи и за нас. Когато узнаем и почувстваме кои сме в действителност, сме в състояние да разпознаваме разликата между добро и зло и имаме възможност да устояваме на изкушението. Един от начините, по който можем да разберем божествено определената задача, която Господ има за нас, е чрез патриархалните ни благословии. Те са много особени и лични послания, които всеки от нас може да получи чрез силата на свещеничеството.
Друг начин да получим духовни прозрения за собствената си вечна същност е от родител или ръководител, който може да ни вдъхне увереност благодарение на техните получени чрез вдъхновение мимолетни надзъртания в това какво сме в действителност. Духът ми е нашепвал много конкретно относно истинската идентичност на моите деца. Помня, че в нощта преди да се роди едно от бебетата ни имах ясното впечатление, че то ще бъде голям приятел и ще помага на всичките си братя и сестри. Това се оказа съвършено вярно. Друг път, когато един от юношите ни бе много депресиран поради попадане в автомобилна катастрофа, отчетливо чух следните думи в ума си: „Обичам това дете и ще напътствам живота му”. И Той го прави. Получавала съм подобни мимолетни впечатления отново и отново. Когато децата ми се нуждаеха от насърчаване, бях благословена с вникване в техните големи и благородни вечни духове.
Случвало ли се е когато напускате дома си, баща ви или майка ви да ви подсетят да ”помните кои сте”? Какво имат те пред вид с това? „Помнете, че сте част от това семейство, чиято репутация трябва да пазите”. И по-важното, „помнете, че сте дете на Бог и трябва да постъпвате по съответен начин”. Мисионерите носят значка като постоянно напомняне, че са представители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това им напомня да се обличат скромно и добре, да се държат учтиво с хората и да се стремят да имат образа на Христа на лицата си. Те трябва да вършат тези неща, защото носят тази значка с името като външен знак на своята идентичност. По завет всички ние също сме взели върху си Христовото име. Името Му следва да бъде гравирано вътре в нашите сърца. По подобен начин от нас се очаква да се държим като достойни деца на Небесния Отец, Който, поне в преносен смисъл, ни е пратил на земята с увещанието „Помнете кои сте!”
Когато бях призована да ви служа, млади жени от тази Църква, знаех, че трябва да се държа по съответния начин. Един ден една от дъщерите ми получи фиш за глоба, защото паркирала колата си на улицата с изтекъл регистрационен стикер. Заех се със случая и решително се отправих към градския съвет, за да обясня, че регистрационните документи пътуват към нас по пощата. Докато крачех решително през вратата, някой ми каза, „Знам коя си ти”. Това ме спря и ме подсети, че аз също трябва да помня коя съм – не само общата президентка на Младите жени, но най-вече дъщеря на Бог.
Във взаимоотношенията си трябва да помним, че другите също са деца на нашия Небесен Отец. В началото на брака ни моят съпруг доста често ми казваше, „Не се ожених за теб заради външността ти”. Накрая го дразнех малко, като му казвах, „Това не звучи твърде ласкаво”. Той ми обясни нещо, което вече знаех – че това бе замислено да бъде най-големия комплимент, който би могъл да ми отправи. Той каза, „Обичам те заради вътрешното и вечното в теб”. Господ казва: „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст,… защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Царете 16:7). В семействата, приятелствата, ходенето на срещи и брака ние следва да ценим не само красотата и професионалните автобиографии, а по-скоро характера, добрите качества и наследената божествена същност един на друг.
В един кол в Чили младите жени направили това по време на лагер, като водели книга с добродетелните качества една на друга. Те всеки ден се опознавали по-добре и описвали вътрешното добро, което узнавали за всяка там. В края на лагера споделили мислите си, като помагали на всяка да види повече от божественото вътре в себе си. Ръководителката им казва, „Буквално бяхме стоплени от този чудесен дух на доброта и добра воля. Мога честно да кажа, че не съм чула и една дума на оплакване от момичетата! Те разцъфтяваха в един прелестен дух на взаимно приемане, който не се среща често сред тийнейджърките. Нямаше конкуренция, нямаше раздори. Лагерът ни стана едно малко райско кътче” (лична кореспонденция). Момичетата разпознали и потвърдили божествената същност една на друга и когато тези добродетелни мисли били изразени, Духът изпълнил лагера.
К. С. Люис мъдро казва: „Сериозно нещо е да живееш в общество на вероятни богове и богини, да помниш, че най-скучния и неинтересен човек, с който говориш, един ден може да се окаже създание, което, ако видиш сега, ще се изкушиш да го обожествиш… Тук няма обикновени хора… Вашият ближен е най-свещения обект, предоставен на сетивата ви” („The Weight of Glory”, в Screwtape Proposes a Toast and Other Pieces, 1974 г., стр. 109–110).
Навсякъде младите жени, които знаят, че те и другите са дъщери на един любящ Небесен Отец, показват любовта си към Него, като живеят добродетелен, ориентиран към служба, примерен живот. Бях впечатлена от млади жени, които бяха скромно облечени в една много гореща и влажна част на Бразилия. Те казваха, „Скромността няма общо с климата. Тя има общо със сърцето”. Тези млади жени знаеха, че са Божии дъщери.
Бях развълнувана да науча за добротата на 5 млади ученици-светии от последните дни от Айдахо, които неотдавна се удавиха в една ужасна катастрофа. Сред връстниците им и техните общности ги познаваха като хора, живеещи по стандартите на праведност и като истински пример за добродетел и благоразумност. Тези юноши са знаели, че са Божии синове и дъщери.
Впечатлява ме примерът на една друга млада жена, чиито родители се развели. Тя не искала по-малките й братя и сестри да се чувстват въвлечени в това, тъй че се молела с тях всяка нощ и им казвала, че ги обича. Тази млада жена знае, че е дъщеря на Небесен Отец, Който я обича и тя също Го обича, обичайки своите братя и сестри.
Бях развълнувана също да науча за дейностите на младите жени в една засегната от бедност и политически подтисната област на света. Въпреки собствените си трудности тези млади жени се срещнали на лагер и планирали начини да възвисяват околните. Те изготвили комплекти с тоалетни принадлежности за нуждаещи се жени. Извършили допълнителна служба в общността, в болници и по домовете. По действията им узнаваме, че тези млади жени разбират своята идентичност като Божии дъщери. Сърцето ми прелива от обич към тях и към младите жени навсякъде по света. Знам, че вие сте дъщери на Бог, Който ви обича.
В заключение ми позволете да споделя едно изживяване, което е деликатно и дори свято за мен. Когато за пръв път бях призована да служа като обща президентка на Младите жени, се почувствах уплашена и неподходяща. Лежах будна много нощи, като се тревожех, каех и плачех. След няколко подобни нощи имах едно много вълнуващо изживяване. Започнах да си мисля за моите племеннички-млади жени, после за младите жени в моята общност и район, после за младите жени, които виждах редовно в гимназията, и после си представих младите жени в Църквата по света, които са над половин милион. Най-чудесното топло усещане започна да ме обгръща и изпълва. Почувствах такава силна любов към младите жени от последните дни навсякъде, към всяка една от вас, и знаех, че онова, което изпитвах, бе любовта на нашия Небесен Отец към вас. Бе силна и всеобхватна. За пръв път почувствах мир, защото знаех какво иска да върша Небесният Отец. Той желаеше от мен да ви свидетелствам за голямата Му обич към вас. И аз отново ви свидетелствам за това, че знам извън всяко съмнение, че Небесният Отец ви познава и обича. Вие сте Негови специални дъщери. Той има план за вас и винаги ще бъде там да ви води, напътства и да крачи редом с вас (вж. „Чедо на Бога съм”). Искрено се моля да узнаете и почувствате това, в името на Исус Христос, амин.