Духът на Табернакъла
Табернакълът… се издига като знаме на възстановяването на Евангелието на Исус Христос.
Преди 46 години бях призован като помощник към Кворума на Дванадесетте и за първи път бях на този подиум. Бях на 37 години. Оказах се сред многопочитаемите и мъдри пророци и апостоли, „чиито имена”, както се пее в химна, „всички ние уважаваме” („Oh, Holy Words of Truth and Love,” Hymns, no. 271). Чувствах се изключително неадекватно.
Горе-долу по същото време тук в Табернакъла имах определящо живота преживяване. То ми даде увереност и смелост.
По онова време тук се провеждаше конференция на Неделното училище за деца, преди априлската конференция. Когато влизах през южната врата, откриващата песен се пееше от голям хор деца. Сестра Лу С. Гросбек, член на Общия съвет на Неделното училище за деца, дирижираше. Те пееха:
Тихо, с почит и обич за Теб мислим,
Тихо, с почит и лекота пеем песента.
Тихо, с почит и смирение се молим,
Нека Светия Ти Дух в сърцата ни бъде сега.
(„Reverently, Quietly”, Children’s Songbook, no. 26)
Докато децата пееха тихо, органистът, който разбираше, че отличните умения не приличат внимание върху себе си, не свиреше соло по време на тяхното изпълнение. Той майсторски, почти невидимо съчетаваше младите гласове в една мелодия на вдъхновение, на откровение. Това беше определящият живота момент. Той се настани постоянно и дълбоко в душата ми, нещо, от чиято подкрепа крайно се нуждаех през следващите години.
Може би чувствах това, което е чувствал пророк Илия. Той запечатал небесата срещу нечестивия цар Ахав и избягал в пещерата да потърси Господ:
„Голям силен вятър цепеше бърдата, и сломяваше скалите… но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра землетръс, но Господ не бе в землетърса;
И подир землетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня (дойде) тих и тънък глас”.
После Писанието продължава, „И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана пред входа на пещерата” – за да говори с Господ (3 Царете 19:11–13).
Почувствах нещо от това, което трябва да са почувствали нефитите, когато Господ им се явил: „Те чуха глас, който като че идваше от небето; и хвърлиха поглед наоколо, защото не разбраха гласа, който чуха; и той не беше рязък глас, нито беше силен глас; въпреки това и макар че беше мек глас, той прониза до самата сърцевина онези, които го чуваха, тъй че нямаше част от снагата им, която да не бе сторено да се разтърси; да, гласът ги прониза в самата душа и накара сърцата им да горят” (3 Нефи 11:3).
Това е тихият и тънък глас, който чули Илия и нефитите, който Пророкът Джозеф Смит разбирал, когато написал, „Тъй казва тихият, мек глас, чийто шепот преминава и прониква през всички неща” (У. и З. 85:6).
В онзи определящ живота момент разбрах, че тихият тънък глас по-скоро се чувства, отколкото чува. Ако се вслушвах в него, всичко в моето служение щеше да бъде наред.
След това получих уверението, че Утешителят, Светият Дух, е на разположение на всеки, който откликне на поканата да иска, да търси и да хлопа (вж. Матея 7:7–8; Лука 11: 9–10; 3 Нефи 14:7–8; У. и З. 88:63). Знаех, че всичко ще бъде наред. Както показаха годините, беше точно така.
Също така научих колко сила може да има в музиката. Когато музиката се представя по благоговеен начин, тя е сродна с откровението. Понякога мисля, че тя не може да бъде разграничена от гласа на Господ, от тихия глас на Духа.
Подобаващата музика от всички видове си има своето място. И има безброй места, където тя може да бъде чута. Но Таберанкълът на Храмовия площад се различава от всички тях.
В продължение на поколения Хорът на Табернакъла откриваше седмичното си предаване, като пееше следните думи, написани от Уйлям У. Фелпс:
Тихо се носи святата песен,
Защото Господният ден е вече тук
За да може човек отморен и весел,
На Бог да благодари за всеки път
когато Той благословия му е принесъл.
(„Gently Raise the Sacred Strain, Hymns, no. 146)
Преди повече от сто години президент Уилфърд Ууъдръф, тогава на 91 години, изнася реч, която могла да бъде последната му реч от този подиум. В публиката бил ЛеГранд Ричардз, тогава на 12 години. Неговият баща, Джордж Ф. Ричардз, (по- късно ръкоположен за апостол), довел своите момчета в Табернакъла да чуят Братята. ЛеГранд никога не забравил това изживяване.
Над 20 години бях много близък с старейшина ЛеГранд Ричардз. Когато беше на 96 години, онова послание все още бе в сърцето му. Той не можеше да си спомни думите, които президент Уудръф казал, но никога не можел да забрави как се чувствал в момента, който ги чул.
Понякога съм чувствал присъствието на онези, които са построили и съхранили този Табернакъл. Чрез музика и слово предците ни запазили простотата на Евангелието и свидетелството за Исус Христос. Това свидетелство било пътеводна светлина в живота им.
Големи събития, оформили съдбата на тази Църква, са ставали в този Табернакъл на Храмовия площад.
Всеки президент на Църквата, с изключение на Джозеф Смит и Бригъм Йънг, е бивал подкрепян на тържествено събрание в този Табернакъл. И по подобен начин процедурата по подкрепянето се повтаря всяка година на общата конференция и след това във всеки кол, район и клон, по начина, изискан чрез откровение.
Господ казва, „Не ще бъде дадено на никого да тръгне да проповядва Моето Евангелие или да изгражда Моята църква, освен ако не е поставен от някого, който има власт и е бил редовно поставен от ръководителите на църквата” (У. и З. 42:11).
По този начин никой самозванец не може да дойде сред нас и да претендира, че има власт и да опита да поведе Църквата в грешна посока.
Тук през 1880 г. Скъпоценен бисер била приета като едно от стандартните произведения на Църквата.
Пак тук към стандартните произведения били прибавени две откровения, сега известни като раздели 137 и 138 на Учение и Завети. Раздел 137 описва видение, дадено на Джозеф Смит в храма в Къртлънд, а раздел 138 представлява видение, дадено на Джозеф Ф. Смит относно посещението на Спасителя при духовете на мъртвите.
Тук през 1979 г., след години подготовка, църковната версия на Библията на крал Джеймз беше представена на Църквата.
Тук бяха представени на Църквата новите издания на Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер.
На общата конференция през 1908 г. президент Джозеф Ф. Смит прочел раздел 89 от Учение и Завети – Словото на мъдростта. Тогава той, двамата му съветници и президентът на Дванадесетте всички говорили по една и съща тема, Словото на мъдростта. После в единодушен вот за подкрепа то било прието като обвързващ закон за членовете на Църквата.
Това откровение започва, „Като следствие на злини и замисли, които съществуват или ще съществуват в сърцата на заговорничещи човеци през последните дни, Аз ви предупреждавам и предизвестявам, като ви давам чрез откровение това слово на мъдрост” (У. и З. 89:4).
То е щит и защита за нашите люде, особено за младежите ни. То става част от онова божие „всеоръжие”, което е обещано в откровенията, което да ги защитава от „огнени(те) стрели на нечестивите” (вж. У. и З. 27:15–18).
Църквата и нейните отделни членове винаги са били, в момента са, и винаги ще бъдат под обсадата на противника. Той ще приглуши, дори заличи тихия и тънък глас чрез силна и нехармонична музика, наводнена с текст, който не може да бъде разбран – или по-лошо, текст, който може да бъде разбран. Той внимателно ще ни поведе в грешна посока с всяко изкушение, което може да измисли.
Тук чрез откровение Господ разяснил реда на свещеничеството и това отворило врати да се изпълни заповедта на Спасителя да се занесе Евангелието до „всеки народ и племе, и език и люде” (У. и З. 133:37) и да се направи така, че Неговата църква да бъде установена сред тях.
Тук на Книгата на Мормон било дадено подзаглавието „Още едно свидетелство за Исус Христос”. Оттогава насетне всеки, който отвори тази книга, ще знае от самото заглавие какво се предлага в нея.
Ученията, проповедите, музиката, чувствата и Духът в тази свята сграда се предават неотслабени до големия Център за конференции наблизо, където те биват чути от десетки хиляди хора, преведени на десетки езици и изпратени на събрания по света.
Нещо повече, този Дух влиза в домовете на милиони и милиони светии от последните дни. В домовете си родителите се молят за добруването на децата си. Мъже, жени и, както обещава Книгата на Мормон, дори малките деца могат да получат свидетелството за Исус Христос (вж. Мосия 24:22; Алма 32:23; 3 Нефи 17:25) и за възстановяването на Евангелието.
Този Табернакъл на Храмовия площад е „дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на слава и на Бога, тъкмо (Негов) дом” (У. и З. 109:16). Онези, които са призовани да говорят, да изпълняват, да представят слово, музика или култура, са длъжни да представят онова, което е достойно.
Писанията ни предупреждават, че да се търси похвалата на човеците представлява това да бъдем внимателно отклонени от единствената сигурна пътека, която да се следва в живота (вж. Иоана 12:43; 1 Нефи 13:9; 2 Нефи 26:29; Еламан 7:21; Мормон 8:38; У. и З. 58:39). И Писанията ясно ни предупреждават какво следва, когато се „стрем(им) към почестите на човеците” (У. и З. 121:35).
Не толкова важно е какво се чува по време на проповедите, а какво се чувства. Светият Дух може да потвърди на всички, които се доближат до Неговото влияние, че посланията са истинни, че това е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Табернакълът се издига тук до храма като котва, която е станала символ на Възстановяването. Той бил построен от много бедни и много, много обикновени хора. Сега е известен по цял свят.
Хорът на Табернакъла, който се идентифицира с името на тази сграда, е бил глас на Църквата в продължение на много години. Нека те никога не се отклоняват и не позволят да бъдат отклонени от основната мисия, която са изпълнявали в продължение на поколения.
Поколение след поколение хорът е откривал и закривал всяко предаване с вдъхновяващо послание, наситено с принципи и закотвено в учението на възстановяването, започвайки с „Gently Raise the Sacred Strain” (Hymns, no. 146) и завършвайки с „As the Dew from Heaven Distilling” (Hymns, no. 149).
Табернакълът се издига пред света като един от големите центрове на достойна музика и култура. Но най-важното, той се издига като знаме на възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Това просто свидетелство беше заложено в мен по дълбок и непоклатим начин тук в тази сграда от онези деца от Неделното училище за деца, пеещи в почтителни и даващи откровение тонове.
Нека Бог да благослови тази свята сграда и всичко, което се провежда в нея. Колко благодарни сме, че тя бе ремонтирана и обзаведена отново, без да изгуби своята святост.
Старейшина Парли П. Прат от Кворума на дванадесетте апостоли прочел следните думи от раздел 121 в Учение и Завети: „Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата ви като небесна роса.
Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и вашето господство ще бъде едно вечно господство, и без принудителни средства то ще се влива във вас во веки веков” (У. и З. 121:45–46).
Дълбоко развълнуван, той превърнал мислите си в химн, който всъщност е молитва. В продължение на много години той беше избиран от хора за закриване на седмичното предаване.
Така както от небето се спуска росата
И върху тревата тя нежно пада
Като нов живот й дава,
И твоята воля така изпълнява,
Нека Твоето учение, Господи,
да се спуска свише така благо,
От Теб Тъй дадено полезно да бъде
И да изпълни с любов твоето дело.
Виж, О, Господи, това събрание,
и обещанията безценни изпълни.
От твоето свято обитание
Росата на живота ни спусни.
Повикът ни общ Ти чуй сега,
Нека Духът Ти свят се излее,
За да Те почитат Теб на света
И радостната песен да се пее.
(„As the Dew from Heaven Distilling” Hymns, no. 149)
Прибавям своето свидетелство че Исус е Христос, че това е Негов дом, на този свят ден на освещаване, в името на Исус Христос, амин.