Спомени от Табернакъла
Както тази сграда е осветена отново днес, нека и ние осветим отново нашия живот за делото на нашия Господ и Спасител, Исус Христос.
Мои братя и сестри, и вие, които сте тук в Табернакъла, и тези, които слушат чрез различни средства по света, радост е за мен да стоя пред вас отново в тази величествена сграда. В тази обстановка човек не може да не усети духа на ранните светии, които построили този прекрасен дом за поклонение, както и всички онези, които през годините са се трудили да го запазят и разхубавят.
Напоследък си мисля за много значими събития от моя живот, които са свързани с Табернакъла в Солт Лейк Сити. Въпреки че има твърде много, което да спомена днес, аз бих искал да споделя само няколко неща.
Спомням времето, в което се подготвях да бъда кръстен, когато бях на осем години. Майка ми говори с мен за покаянието и за значението на кръщението и после една събота през септември 1935 г. ме заведе с трамвая до залата за кръщения в Табернакъла, която доскоро беше в тази сграда. По онова време не беше обичайно както сега бащите да кръщават своите деца, тъй като обрядът обикновено се изпълняваше събота сутрин или следобед и много бащи бяха на работа. Аз се облякох в бяло и бях кръстен. Спомням си този ден, все едно че беше вчера и щастието, което изпитвах от изпълнението на този обряд.
През годините и особено по времето в което служих като епископ, бях свидетел на много други кръщения в басейна на Табернакъла. Всяко кръщение беше специално и вдъхновяващо събитие и всяко едно ми напомняше за моето собствено кръщение.
През април 1950, моята съпруга Франсис и аз бяхме на неделната следобедна сесия на общата конференция, която се провеждаше в тази сграда. Президент на Църквата беше президент Джордж Албърт Смит и при закриването на конференцията той изнесе вдъхновяващо и силно послание за възкресението на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Преди да завърши своите бележки обаче той изрече пророческо предупреждение. Той каза: „Не след дълго бедствия ще връхлетят хората, освен ако не се покаят бързо. Няма да мине много време преди тези, които са пръснати по лицето на земята, да умрат с милиони… поради това което ще се случи” (в доклад на конференцията, апр. 1950 г., стр. 169). Това бяха тревожни думи, защото те бяха казани от един пророк Божий.
Два месеца и половина след общата конференция, на 25 юни 1950 г., избухна войната в Корея – война, която отне живота на около 2,5 милиона души. Това събитие ме накара да размишлявам върху заявлението, което направи президент Смит, докато стояхме в тази сграда онзи пролетен ден.
Аз посетих много сесии на общата конференция в Табернакъла, винаги бидейки назидаван и вдъхновен от думите на Братята. После през октомври 1963 г. президент Дейвид О. МакКей ме покани в офиса си и ми даде призование да служа като член на Кворума на дванадесетте апостоли. Той ме помоли да запазя информацията за това свещено призование поверителна, като можех да я разкрия само на съпругата си и също да присъствам на общата конференция в Табернакъла на следващия ден, когато моето име ще бъде съобщено.
На следващата сутрин аз дойдох в Табернакъла, като не знаех точно къде да седна. Като член на Комитета на домашните учители към свещеничеството реших, че ще седна сред членовете на този комитет. Забелязах един мой приятел на име Хю Смит, който беше също член на комитета. Той ми даде знак да седна до него. Аз не можех да му кажа нищо за моето призование, но седнах.
По време на сесията членовете на Кворума на дванадесетте апостоли бяха подкрепени и, разбира се, моето име беше прочетено. Мисля, че разстоянието от публиката до трибуната беше най-дългото в живота ми.
Минаха почти 44 години от тази конференция. До 2000 г., когато Центърът за конференции беше осветен, имах привилегията да изнеса сто и едно послания за общата конференция от подиума на тази сграда, като не включвам тези от конференциите на помощните организации и други събрания, проведени тук. С днешните ми бележки ще станат общо 102. Имал съм много духовни преживявания през годините, докато съм стоял тук.
По време на посланието, която изнасях на общата конференция през октомври 1975 г. почувствах подтик да отправя моите бележки към едно малко момиче с дълга руса коса, което седеше на балкона на тази сграда. Аз насочих вниманието на публиката към нея и почувствах свободата на словото, което ми даде свидетелство, че това малко момиченце се нуждаеше от посланието, което имах пред вид за вярата на друга млада жена.
След закриването на сесията се върнах в моя офис и там ме чакаше едно младо момиче на име Мисти Уайт, заедно с нейните баба и дядо и една леля. Докато ги поздравявах, аз разпознах Мисти, момичето от балкона, към което аз отправих моите бележки. Научих, че с наближаването на осмия й рожден ден тя изпитвала съмнения дали да бъде кръстена или не. Тя чувствала, че трябва да бъде кръстена и нейните баба и дядо, с които тя живеела, искали тя да бъде кръстена, но слабо активната й майка предложила да изчака, докато стане на 18 години, за да реши. Мисти казала на баба си и дядо си, „Ако отидем на конференцията в Солт Лейк Сити, може би Небесния Отец ще ми каже какво да правя.”
Мисти, баба й, дядо й, и леля й пътували от Калифорния до Солт Лейк Сити за конференцията и успели да намерят места в Табернакъла за съботната следобедна сесия. Именно докато седяха там, вниманието ми беше привлечено към Мисти и взех решение да се обърна към нея.
Докато траеше посещението след сесията, бабата на Мисти ми каза: „Мисля, че Мисти би искала да ви каже нещо”. Милото малко момиче каза, „Брат Монсън, докато говорихте на конференцията, вие отговорихте на моя въпрос. Искам да бъда кръстена!”
Семейството се върна в Калифорния и Мисти беше кръстена и потвърдена за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Оттогава насам през годините Мисти остана вярна и предана на Евангелието на Исус Христос. Преди 14 години имах привилегията да отслужа нейния брак в храм с един прекрасен млад мъж, и те заедно отглеждат 5 прекрасни деца и още едно на път.
Мои братя и сестри, аз се чувствам привилегирован да стоя отново на трибуната на Табернакъла, тази чудесна сграда, която ми навява такива прекрасни спомени. Табернакълът е част от моя живот – част, която много ценя.
Аз съм имал честта и удоволствието през своя живот да вдигна ръка в подкрепа на девет президента на Църквата, докато са били прочитани имената им. Тази сутрин аз се присъединих към вас да подкрепя отново нашия възлюбен пророк, президент Гордън Б. Хинкли За мен е радост и привилегия да служа до него заедно с президент Фауст.
Както тази сграда е осветена отново днес, нека и ние осветим отново нашия живот за делото на нашия Господ и Спасител, Исус Христос, Който с такава готовност умря, за да можем да ние да живеем. Нека всеки ден следваме Неговите стъпки, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.