Бъдете едно с Христос
Ние сме обединени от нашата любов към Исус Христос и нашата вяра в Него и Неговото Единение. Същността на истинската принадлежност е да бъдем едно с Христос.
Изпитвам силни емоции относно Единението на Исус Христос още от малък, но първият ми реален опит, свързан с Единението на Спасителя, беше, когато бях на 25 години. Тъкмо бях завършил Юридическия факултет на Станфорд и учех за изпита за адвокати в Калифорния. Майка ми се обади и каза, че дядо ми, Крозиър Кимбъл, който живееше в Юта, е на смъртно легло. Тя каза, че ако искам да го видя, по-добре да се прибера у дома. Дядо ми беше на 86 години и беше много болен. Посещението ми при него беше чудесно. Той беше толкова доволен да ме види и да сподели свидетелството си с мен.
Когато Крозиър бил само на три годинки, баща му, Дейвид Патън Кимбъл, починал на 44-годишна възраст1. Крозиър се надявал, че баща му и дядо му, Хибър Ч. Кимбъл, ще одобрят живота му и ще чувстват, че той е верен на своето наследство.
Основният съвет на моя дядо към мен бе да избягвам да си придавам важност или да търся привилегии поради тези верни предци. Той ми каза, че фокусът ми трябва да бъде върху Спасителя и Неговото Единение. Той добави, че ние всички сме чеда на един любящ Небесен Отец. Независимо кои са нашите земни предци, всички ние ще отговаряме пред Спасителя колко добре сме спазвали Неговите заповеди.
Дядо наричаше Спасителя „Пазача на портата“, препратка към 2 Нефи 9:41. Той ми каза, че се надява да се е покайвал достатъчно, за да бъде достоен за милостта на Спасителя2.
Бях силно докоснат. Знаех, че той е праведен човек. Той беше патриарх и бе отслужил няколко мисии. Научи ме, че никой не може да се завърне при Бог само чрез добрите си дела, без помощта на Единението на Спасителя. До ден днешен си спомням голямата любов и благодарност, които дядо изпитваше към Спасителя и Неговото Единение.
През 2019 г., по време на възложена задача в Йерусалим3, посетих една горна стая, която вероятно е близо до мястото, където Спасителят измива нозете на апостолите Си преди Своето разпъване на кръст. Бях духовно развълнуван и се замислих как Той заповядва на апостолите Си да се обичат един друг.
Спомних си умоляващата застъпническа молитва на Спасителя за нас. Тази молитва е изречена буквално в последните часове на Неговия земен живот, както е записано в Евангелието на Йоан.
Тази молитва е насочена към последователите на Христос, включително към всички нас4. В молбата Си към Своя Отец, Спасителят казва: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“. След това Той продължава: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно“5. Това, за което Христос се моли, преди да бъде предаден и разпънат на кръст, е единство. Единството с Христос и нашия Небесен Отец може да бъде придобито чрез Единението на Спасителя.
Милостта на Господ, която ни спасява, не зависи от нашето потекло, образование, икономическо положение или раса. Тя се основава на това да бъдем едно с Христос и Неговите заповеди.
Пророкът Джозеф Смит и Оливър Каудъри получават откровението за организацията и управлението на Църквата през 1830 г., скоро след организирането на Църквата. Днешният раздел 20 е прочетен от пророка Джозеф по време на първата конференция на Църквата и е първото откровение, одобрено с общо съгласие6.
Съдържанието на това откровение е наистина забележително. От него учим за важността и ролята на Спасителя и как да получаваме достъп до Неговата сила и благословии чрез Неговата единителна благодат. Пророкът Джозеф Смит е на 24 години – вече е получил многобройни откровения и е завършил превода на Книгата на Мормон чрез дара и силата Божии. Както Джозеф, така и Оливър са определени като ръкоположени апостоли, овластени да председателстват Църквата.
В стиховете от 17 до 36 се съдържа обобщение на основни учения на Църквата, включително реалното съществуване на Бог, Сътворението на човечеството, Падението и плана на спасение на Небесния Отец чрез Единението на Исус Христос. Стих 37 съдържа основните изисквания за кръщение в Господната Църква. В стиховете от 75 до 79 са дадени молитвите за причастието, които използваме в Господния ден.
Ученията, принципите, причастието и практиките, които Господ е установил чрез Джозеф Смит, Пророка на Възстановяването, са наистина основополагащи7.
Изискванията за кръщение, макар и проникновени, са съвсем прости. Те включват най-вече смирение пред Бог, съкрушено сърце и разкаян дух8, да се покаем за всичките си грехове, да вземем върху си името на Исус Христос, да устоим до края и да показваме чрез делата си, че сме получили от Духа на Христос9.
Важно е, че всички изисквания за кръщение са духовни. Не е необходимо икономическо или социално постижение. Те са едни и същи и за бедните, и за богатите.
Няма изисквания за раса, пол или етнически произход. Книгата на Мормон пояснява, че всички са поканени да вземат от Господната добрина, „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена (…) всички са равни пред Бога“10. „Но всички човеци са облагодетелствани, едните като другите, и никому не е забранено.“11
Предвид нашето „равенство“ пред Бог, няма смисъл да наблягаме на различията си. Някои погрешно ни насърчават „да си мислим, че хората са много по-различни от нас самите и помежду си, отколкото всъщност са. (Някои) вземат истински, но дребни различия, и ги увеличават, превръщайки ги в пропасти“12.
Освен това някои погрешно са приели, че тъй като всички хора са поканени да получат Неговата добрина и вечен живот, няма изисквания за поведение13.
Обаче Писанията свидетелстват, че от всички хора, които могат да носят отговорност, се изисква да се покайват за греховете си и да спазват Неговите заповеди14. Господ пояснява, че всички имат свобода на избор и „са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци (…) и да се вслуша(т) във великите Му заповеди, и да бъд(ат) верни на словото Му, и да избер(ат) вечния живот“15. За да получаваме благословиите на Единението на Спасителя, ние трябва да упражняваме свободата си на избор, за да избираме Христос и подчинението на Неговите заповеди.
През живота ми значението на думите „свобода на избор“ и „свободна воля“ е било разнищвано и разисквано. Имало е и продължава да има множество интелектуални аргументи по тези теми.
На скорошна корица на голямо университетско издание, един виден професор по биология заявява: „Няма място за свободна воля“16. Не е изненадващо, че професорът е цитиран в статията с думите: „Няма такова нещо като Бог (…) и няма свободна воля, (…) това е една огромна, безразлична, празна вселена“17. Не бих могъл да бъда по-несъгласен.
Основно учение на нашата вяра е, че ние наистина имаме свобода на избор18, която включва свободна воля19. Свободата на избор е способността да избираме и действаме. Тя е от изключителна важност за плана на спасение. Без свободата на избор, ние не бихме могли да се учим, да напредваме или да избираме да бъдем едно с Христос. Благодарение на свободата на избор ние сме „свободни да избер(ем) свобода и вечен живот“20. По време на доземния Съвет в небесата, свободата на избор била един от основните елементи на плана на Отца. Луцифер се разбунтувал и „поиска(л) да унищожи свободата на избор на човека“21. Съответно привилегията да има смъртно тяло била отказана на Сатана и на онези, които го последвали.
Други доземни духове упражнили своята свобода на избор в това да последват плана на Небесния Отец. Духовете, благословени да се родят в този земен живот, продължават да имат свобода на избор. Ние сме свободни да избираме и действаме, но не контролираме последствията. „Избори на добро и праведност водят до щастие, покой и вечен живот, докато избори на грях и зло водят рано или късно до душевна болка и нещастие“22. Както казва Алма: „Нечестието никога не е било щастие“23.
В този свят на изключително съревнование човек полага постоянни усилия, за да превъзхожда. Стремежът да бъдем най-добрите, които можем да бъдем, е праведно начинание, което си заслужава. То е в съгласие с Господното учение. Но усилията да принизяваме или порицаваме другите или да създаваме пречки за техния успех са в разрез с Господното учение. Не можем да обвиняваме обстоятелствата или другите за дадено решение да действаме в разрез с Божиите заповеди.
В днешния свят е лесно да се съсредоточаваме върху материалния и професионалния успех. Някои губят от поглед вечните принципи и изборите, които имат вечна значимост. Би било разумно да следваме съвета на президент Ръсел М. Нелсън да „мисл(им) селестиално“24.
Най-важните избори могат да бъдат правени от почти всеки, независимо от талантите, способностите, възможностите или икономическите обстоятелства. От съществено значение е да поставяме семейните избори на първо място. Това е разкрито ясно навсякъде в Писанията. Помислете за разказа в 1 Нефи за това как Лехий „тръг(в)а в пустошта. Той напус(ка) къщата си и земята на своето наследство, и златото си, и среброто си, и скъпоценностите си, и не взе(ма) нищо със себе си освен семейството си“25.
Когато преминаваме през превратностите на живота, се случват много събития, над които имаме малък или никакъв контрол. Здравословните проблеми и злополуките очевидно могат да попаднат в тази категория. Скорошната пандемия от COVID-19 сериозно се отрази на хора, които правеха всичко правилно. Но най-важните избори са под наш контрол. Връщайки се към мисионерските си дни, старейшина Марион Д. Ханкс, нашият президент на мисия, помоли всички ни да наизустим част от стихотворение на Ела Уилър Уилкокс:
Няма случайност, участ, съдба,
които да могат да осуетят, анулират или контролират
твърдата решителност на непоколебимата душа26.
По въпросите, свързани с принципи, поведение, съблюдаване на религиозни практики и водене на праведен живот, ние контролираме нещата. Нашата вяра в Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, както и нашето поклонение на Тях, са избор, който правим27.
Моля, разберете, че не пропагандирам по-слаб интерес към образованието или работата. Това, което казвам, е, че когато усилията, свързани с образованието и работата ни, станат по-важни от семейството или това да сме едно с Христос, непредвидените последствия могат да бъдат значително неблагоприятни.
Ясното и просто учение, изложено в Учение и завети 20, е въздействащо и убедително, тъй като разширява и разяснява свещени духовни въпроси. То учи, че спасението идва, понеже Исус Христос оправдава и освещава каещите се души благодарение на Своята благодат28. То подготвя почвата за първостепенната роля на Неговото Единение.
Трябва да се стремим да включваме другите в нашия кръг на единство. Ако искаме да следваме призива на президент Ръсел М. Нелсън да събираме разпръснатия Израил от двете страни на завесата, трябва да включваме и другите в нашия кръг на единство. Както президент Нелсън прекрасно учи: „На всеки континент и по островите в морето, вярващи хора се събират в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Различията по отношение на култура, език, пол, раса и националност стават незначителни, когато верните стъпят на заветната пътека и дойдат при нашия възлюбен Изкупител“29.
Ние сме обединени от любовта си към Исус Христос и от вярата си в Него, както и като чеда на един любящ Небесен Отец. Същността на истинската принадлежност е да бъдем едно с Христос. Обредите кръщение и причастие, изложени в Учение и завети 20, заедно със сключените храмови завети ни обединяват по специални начини и ни позволяват да бъдем едно по всеки вечно значим начин, както и да живеем в мир и хармония.
Давам своето сигурно свидетелство, че Исус Христос е жив и благодарение на Неговото Единение ние можем да бъдем едно с Христос. В святото име на Исус Христос, амин.