Обща конференция
По-висша радост
Обща конференция, април 2024 г.


По-висша радост

Надявам се всички да търсим и да намираме по-висшата радост, която идва, когато посвещаваме живота си на нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син.

Вече три десетилетия имам привилегията да говоря по време на общата конференция. През това време много хора по света са ми задавали въпроси, свързани с моите послания. Напоследък често получавам един конкретен въпрос. Той обикновено е нещо от рода на: „Старейшина Ухтдорф, внимателно слушах последната ви реч, но (пауза) … не чух нищо за авиацията“.

Добре, след днешния ден може да не чувам този въпрос за известно време.

По темата „Радостният танц на облаците, облени в слънчева светлина“1

Трудно е за вярване, че само преди 120 години Уилбър и Орвил Райт първи се издигат със самолет във въздуха и прелитат над пясъците на Кити Хоук, Северна Каролина. Четири кратки полета в онзи декемврийски ден променят света и отварят вратата към едно от най-великите изобретения в историята на света.

В онези ранни дни летенето е рисковано. Братята знаят това. А също и баща им, Милтън. Всъщност той е толкова ужасен, че ще загуби и двамата си синове при летателен инцидент, че те му обещават никога да не летят заедно.

И те никога не го правят, с едно изключение. Седем години след онзи исторически ден в Кити Хоук, Милтън Райт най-накрая дава съгласието си и гледа как Уилбър и Орвил летят заедно за пръв път. След приземяването Орвил убеждава баща си да полети за пръв и единствен път, за да усети какво е.

Когато самолетът се отделя от земята, 82-годишният Мълтън е толкова въодушевен от полета, че целият му страх изчезва. Орвил е щастлив, тъй като баща му вика от радост: „По-високо, Орвил, по-високо“2.

И аз бих реагирал по същия начин!

Може би причината да говоря за авиация от време на време е, че имам идея за това, което са изпитвали братята Райт. Аз също съм „се измъквал от силните връзки на Земята и съм танцувал из небесата на сребърните криле, отразяващи радостта“3.

Първият полет на братята Райт, който се случва само 37 години, преди да се родя, отваря врати за приключения, удивление и чиста радост в живота ми.

При все това, колкото и удивителна да е тази радост, има и по-висша радост. Днес, в духа на изпълнения с радост възглас на Милтън Райт: „По-високо, Орвил, по-високо“, бих искал да говоря за тази по-висша радост – откъде идва, как достига до сърцата ни и как можем да я усещаме по-изобилно.

Основната цел на човешкото съществуване

Вероятно няма нужда да казвам, че всеки човек иска да бъде щастлив4. Въпреки това е очевидно, че не всеки е щастлив. За съжаление, изглежда, че за много хора е трудно да намерят щастие5.

Защо е така? Ако щастието е това, което ние хората желаем най-много, защо толкова често не успяваме да го намерим? За да перифразирам една кънтри песен, може би търсим радост на погрешните места6.

Къде можем да намерим щастие?

Преди да обсъдим как да намираме радост, нека призная, че депресията и другите тежки психични и емоционални трудности са реални и отговорът не е просто: „Опитвайте се да бъдете по-щастливи“. Целта ми днес не е да омаловажавам проблемите с психичното здраве или да ги считам за нещо банално. Ако се борите с такива проблеми, скърбя заедно с вас и заставам до вас. За някои хора намирането на радост може да включва търсене на помощ от обучени професионалисти по психично здраве, посветили живота си на това изключително важно изкуство. Трябва да сме благодарни за тази помощ.

Животът не е безкрайна поредица от емоционални върхове. „Защото нужно е да има противопоставяне във всички неща“7. И щом Самият Бог плаче, както потвърждават Писанията8, тогава, разбира се, вие и аз също ще плачем. Тъгата не е признак на провал. Поне в този живот, радостта и скръбта вървят ръка за ръка9. Подобно на всички вас, аз също съм изпитвал разочарования, скръб, тъга и угризения.

Но също така съм посрещал славната зора, която изпълва душата с радост, толкова дълбока, че човек рядко може да я скрие. Открил съм за себе си, че чувството на мир и увереност идва от това да следваме Спасителя и да вървим в Неговия път.

Мирът, който Той ни дава, не е като това, което светът дава10. Той е нещо по-добро. Той е по-висш и по-свят. Исус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“11.

Евангелието на Исус Христос наистина е „благовестие за велика радост“!12 То е послание за несравнима надежда! Послание за споделяне на игото и повдигане на бремето13. За увеличаване на светлината. За небесно одобрение, по-висше разбиране, по-свети завети, вечна сигурност и безкрайна слава!

Радостта е основната цел на плана на Бог за Неговите чеда. За това сте били сътворени – „за да мо(жете) да имат(е) радост“!14 За това сте създадени!

Нашият Небесен Отец не е скрил пътя към щастието. Той не е тайна. Той е достъпен за всички!15

Щастието е обещано на онези, които вървят по пътеката на ученичеството, следват ученията и примера на Спасителя, спазват Неговите заповеди и почитат заветите, които са сключили с Него. Какво изумително обещание!

Бог предлага нещо повече

Всички познаваме хора, които казват, че нямат нужда от Бог, за да са щастливи, че са достатъчно щастливи без религия.

Признавам и уважавам тези чувства. Нашият любящ Отец в небесата желае всички Негови чеда да са колкото се може по-щастливи и затова е изпълнил този свят с прекрасни, благотворни удоволствия и наслади, които „да радват окото и да развеселяват сърцето“16. На мен летенето ми донесе голямо щастие. Други го намират в музиката, в изкуството, в хобитата или в природата.

Като каним всички и споделяме благата вест на Спасителя за голяма радост, ние не омаловажаваме никой от тези източници на радост. Просто казваме, че Бог ни предлага нещо повече. Една по-висша и по-пълна радост – радост, надминаваща всичко, което предлага този свят. Тази радост устоява на мъката, прогонва скръбта и намалява самотата.

За разлика от нея, светското щастие не е трайно. То не може да е. Част от същността на всички земни неща е, че остаряват, разпадат се, изхабяват се или се развалят. Но божествената радост е вечна, тъй като Бог е вечен. Исус Христос дойде, за да ни издигне над материалното и да замени тлението с нетление. Само Той има тази сила и само Неговата радост е постоянна.

Ако чувствате, че има място за повече такава радост в живота ви, аз ви каня да се отправите на пътуване, при което да следвате Исус Христос и Неговия път. Това е пътуване за цял живот – и за след това. Позволете ми да ви предложа няколко начални стъпки в това достойно пътуване към откриването на чиста радост.

Доближавайте се до Бог17

Спомняте ли си жената от Новия завет, която страдала от кръвотечение в продължение на 12 години?18 Тя похарчила целия си имот по лекари, но нещата само се влошили. Тя чула за Исус; Неговата сила да изцелява била добре позната. Но можел ли Той да я изцели? И как би могла тя дори да се доближи до Него? Болестта ѝ я била направила „нечиста“19 според закона на Моисей и затова тя трябвало да стои настрани от хората.

Открито да се доближи до Него и да Го помоли за изцеление било немислимо.

Въпреки това тя си казала: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея“20.

Накрая нейната вяра надделяла над страха. Смело преодолявайки неодобрението на другите, тя се отправила към Спасителя.

Накрая тя стигнала до Него. Протегнала ръка.

И била изцелена.

Не сме ли всички донякъде като тази жена?

Може да има много причини, поради които се колебаем да се доближаваме до Спасителя. Може другите да ни се подиграват или да ни осъждат. В гордостта си може да отхвърляме вероятността нещо толкова просто да е толкова ценно. Може да мислим, че положението ни някак ни прави недостойни за Неговото изцеление, че пропастта е твърде голяма или греховете ни са твърде много.

Подобно на тази жена, аз съм научил, че ако се доближаваме до Бог и протягаме ръка, за да Го докоснем, наистина ще намираме изцеление, мир и радост.

Просто търсете

Исус учи: „Търсете и ще намерите“21.

Вярвам, че този простичък израз не е само духовно обещание, а факт.

Ако търсим причини да се ядосваме, да се съмняваме, да сме огорчени или сами, ще намираме и такива.

Но ако търсим радост – ако търсим причини да се радваме и да следваме Спасителя, ще ги намираме.

Рядко намираме неща, които не търсим.

Търсите ли радост?

Търсете и ще намерите!

Носете един другиму тегобите си22

Исус учи: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“23.

Възможно ли е в нашето търсене на радост, най-добрият начин да я намираме да е, като носим радост на другите?

Братя и сестри, вие знаете и аз знам, че това е истина! Радостта е като делва с брашно или стомна с масло, която никога не се изпразва24. Истинската радост се увеличава, когато бива споделяна.

Тя не изисква нещо голямо или сложно.

Можем да правим прости неща.

Например, можем да се молим за някого с цялото си сърце.

Да правим искрени комплименти.

Да помагаме на някого да се чувства добре дошъл, уважаван, ценен и обичан.

Да споделяме любими стихове от Писанията и какво означават те за нас.

Или дори просто да изслушаме някого.

„Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“25 и Бог ще ви възнагради щедро за добротата26. Радостта, която дарявате на другите, ще ви се връща в „добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена“27.

„Тогава какво да правим?“28

Каня ви през следващите дни, седмици и месеци:

  • Да отделяте време за искрени усилия, от все сърце, да се доближавате до Бог.

  • Да търсите усърдно ежедневните моменти на надежда, мир и радост.

  • Да носите радост на другите около вас.

Мои скъпи братя и сестри, скъпи приятели, като търсите в словото Божие по-дълбоко разбиране за вечния план на Бог, като приемете тези покани и се стремите да вървите в Неговия път, ще усещате „Божия мир, който никой ум не може да схване“29, дори и сред скърби. Ще усещате в по-голяма степен Божията несравнима любов да изпълва сърцата ви. Зората на селестиалната светлина ще прогонва сенките на изпитанията ви и ще започнете да вкусвате от неописуемата слава и чудесата на невижданото, съвършено небесно царство. Ще усещате как духът ви се освобождава от притеглянето на този свят.

И подобно на добрия Милтън Райт, вероятно ще издигате радостно гласа си и ще викате: „По-високо, Отче, по-високо!“.

Надявам се всички да търсим и да намираме по-висшата радост, която идва, когато посвещаваме живота си на нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син. Това е моята искрена молитва и благословия, в святото име на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Джон Гилеспи Макгий-мл., „High Flight“, poetryfoundation.org.

  2. Вж. Кристофър Клайн, „10 Things You May Not Know about the Wright Brothers“, History, 28 март 2023 г., history.com.

  3. Макгий, „High Flight“.

  4. Преди две хиляди и четиристотин години Аристотел отбелязва, че щастието е това, което всички хора желаят най-много. В своя трактат Никомахова етика той учи, че най-великото добро в живота е това, към което се стремим като крайна цел (а не нещата, към които се стремим и които са средства за постигане на някаква друга цел). Щастието, преди всичко друго, е точно такова нещо. Той казва: „Винаги желаем щастието заради самото него и никога като средство за постигане на нещо друго“ (The Nicomachean Ethics of Aristotle, прев. Дж. Е. К. Уелдън, 1902 г., с. 13–14).

  5. Вж. Хари Ентен, „American Happiness Hits Record Lows“, CNN, 2 фев. 2022 г., cnn.com; Тамара Лъш, „Poll: Americans Are the Unhappiest They’ve Been in 50 Years“, Associated Press, 16 юни 2020 г., apnews.com; „The Great Gloom: In 2023, Employees Are Unhappier Than Ever Ever. Why?“, BambooHR, bamboohr.com.

  6. Вж. Уанда Малет, Пати Райън и Боб Морисън, „Looking for Love (in All the Wrong Places)“, 1980 г.

  7. 2 Нефи 2:11.

  8. Вж. Йоан 11:35, Моисей 7:28–37.

  9. Вж. 2 Нефи 2:11.

  10. Вж. Йоан 14:27.

  11. Йоан 10:10.

  12. Luke 2:10, New Revised Standard Version.

  13. Вж. Матей 11:28–30.

  14. 2 Нефи 2:25.

  15. Ако имате притеснения дали вашият Небесен Отец ще ви приеме и ще ви позволи да получите Неговата радост или не, аз ви каня с молитва да прочетете притчата на Христос за блудния син (вж. Лука 15:11–32). От тази притча научаваме какво изпитва нашият Небесен Отец към всички Свои чеда и как Той очаква и се радва на нашето завръщане, след като сме се отдалечили от Него! От момента, в който „дойде(м) на себе си“ (вж. стих 17) и започнем своето пътуване към дома, Той ще ни види, защото бди и чака. И какво чака? Нас! Докато се доближаваме до Него, Той ще празнува завръщането ни и ще ни нарича Свои чеда.

  16. Учение и завети 59:18. В това откровение също е обяснено: „И е угодно Богу това, че е дал всички тези неща на човека; защото за тази цел те бяха създадени“ (стих 20).

  17. На тези, които се доближават до Бог, Той дава следното велико обещание: „Аз ще се приближа до вас“ (Учение и завети 88:63, вж. също Послание на Яков 4:8).

  18. Вж. Марк 5:24–34.

  19. Вж. Ръководство към Писанията, „Чист и нечист“.

  20. Марк 5:28.

  21. Матей 7:7.

  22. Ние „изпълнява(ме) Христовия закон“, като носим един другиму тегобите си (Галатяните 6:2, вж. също Мосия 18:8).

  23. Деянията на апостолите 20:35.

  24. Вж. 3 Царе 17:8–16.

  25. Мосия 2:17.

  26. В своето послание към римляните Павел заявява, че Бог „ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест, безсмъртие (…) а слава, почест и мир на всеки, който върши добро“ (Римляните 2:6–7, 10).

  27. Лука 6:38. Самото ни спасение и вечно щастие може да зависят от нашето състрадание и добрината ни към другите (вж. Матей 25:31–46).

  28. Лука 3:10.

  29. Филипяните 4:7.