Всички неща за наше добро
Във времето и вечността, целта на Сътворението и на естеството на Самия Бог е всички неща да работят заедно за наше добро.
Днес е 6 април – годишнина от деня, когато Исус Христос възстановява Своята Църква в последните дни и част от великденските празници, когато с радост свидетелстваме за съвършения живот на Исус Христос, единителната Му жертва и славното Му Възкресение.
Един китайски разказ започва с това как синът на един човек намира красив кон.
„Какъв късмет“ – казват съседите.
„Ще видим“ – казва човекът.
След това синът пада от коня и е трайно увреден.
„Какъв лош късмет“ – казват съседите.
„Ще видим“ – казва човекът.
Армията идва да набира военнослужещи, но не взема ранения син.
„Какъв късмет“ – казват съседите.
„Ще видим“ – казва човекът.
Този променлив свят често ни се струва бурен, несигурен, понякога изпълнен с късмет, а много често – с лош късмет. При все това, в този свят на скръб1 ние „знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“2. Наистина, когато ходим праведно и си спомняме заветите, които сме сключили, „всички неща ще работят заедно за (наше) добро“3.
Всички неща за наше добро.
Това е едно изумително обещание! Утешаващо уверение от Самия Бог! По чудотворен начин, целта на Сътворението и на естеството на Бог е да се познае края от началото4, всички неща да работят заедно за наше добро, и да бъдем спасени и възвисени, като станем свети чрез благодатта и Единението на Исус Христос.
Единението на Исус Христос може да ни избави и изкупи от греха. Но Исус Христос съкровено разбира и всяка наша болка, страдание, болест5, скръб, раздяла. Във времето и вечността Неговият триумф над смъртта и пъкъла може да поправи всички неща6. Той изцелява съкрушените и оскърбените, помирява гневните и отчуждените, утешава самотните и изолираните, насърчава несигурните и несъвършените и прави чудесата възможни единствено с Бог.
Ние пеем алилуя и викаме осанна! С вечна сила и безпределна добрина, в Божия план на щастие всички неща могат да работят заедно за наше добро. Можем да се изправяме пред житейските трудности с увереност и без страх.
Бидейки оставени да разчитаме само на себе си, ние не винаги знаем кое е добро за нас самите. Когато „избирам да разчитам на себе си“, аз също избирам и своите собствени ограничения, слабости и несъвършенства. В крайна сметка, за да вършим най-доброто, трябва да бъдем добри7. Тъй като никой освен Бог не е добър8, ние търсим усъвършенстване в Исус Христос9. Ставаме най-истински и най-добри, само когато отхвърлим естествения човек и станем като деца пред Бог.
С нашето упование и вяра в Бог, изпитанията и страданията могат да бъдат посветени за наше добро. Йосиф, който е продаден в робство в Египет, по-късно спасява семейството и народа си. От своя престой в затвора Либърти пророкът Джозеф Смит научава, че „всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро“10. Ако ги посрещаме с вяра, изпитанията и жертвите, които никога не бихме си избрали, могат да благославят нас и другите хора по начини, които никога не сме си представяли11.
Вярата ни в Господ става по-силна и доверието ни в Него – по-голямо за това, че всички неща могат да работят заедно за наше добро, като придобиваме вечна перспектива12, като разбираме, че нашите изпитания може да са „за кратко време“13, като приемаме, че страданието може да бъде посветено за наша полза14, като признаваме, че злополуките, ненавременната смърт, изтощителните заболявания и болестите са част от земния живот и като се уповаваме, че любящият Небесен Отец не дава изпитания, за да наказва или съди. Той не би дал камък на човек, който моли за хляб, нито змия на човек, който моли за риба15.
Когато изпитанията идват, често това, което най-много желаем, е някой да ни изслушва и да бъде с нас16. В такъв момент е много вероятно клишираните отговори да бъдат безполезни, дори и целта им да е била да ни утешават. Понякога копнеем да има някой, който скърби, страда и плаче с нас; човек, който ни позволява да изразяваме своята болка, разочарование, дори гняв и който признава заедно с нас, че има неща, които не знаем.
Когато се уповаваме на Бог и на Неговата любов към нас, дори нашите най-големи страдания накрая могат да работят заедно за наше добро.
Спомням си деня, когато ме известиха за сериозна автомобилна катастрофа, в която бяха засегнати хората, които обичам. В такива моменти, с мъка и вяра, можем само да кажем заедно с Йов: „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име“17.
В Църквата по целия свят около 3500 кола и окръга и около 30 000 района и клона осигуряват убежище и безопасност18. Но в нашите колове и райони много верни семейства и хора се сблъскват с големи трудности, макар да знаят (без да имат точна представа как ще стане), че нещата ще работят заедно за тяхно добро.
В Хъдърсфийлд, Англия, брат Самюел Бриджсток получил диагноза рак в 4-ти стадий, малко преди призоваването на нов президент на кол. Имайки предвид своята ужасна диагноза, той попитал съпругата си Анна защо изобщо да ходи да бъде интервюиран.
„Защото – казала сестра Бриджсток – ще бъдеш призован за президент на кол.“
Първоначалната му прогноза била за още година или две живот, а президент Бриджсток (който е днес тук) служи в призованието си вече за четвърта поредна година. Той има както добри, така и тежки дни. Неговият кол напредва с повече вяра, служба и доброта. Не е лесно, но съпругата и семейството му живеят с вяра, благодарност и разбираема тъга, която са уверени, че ще се превърне във вечна радост чрез възстановяващото Единение на Исус Христос19.
Когато сме тихи, възприемчиви и благоговейни, можем да чувстваме красотата, смисъла и спокойствието на заветната принадлежност, която Господ ни предлага. В свещени моменти Той може да ни позволи да съзрем по-голямата вечна реалност, от която всекидневният ни живот е част, където малки и прости средства действат заедно за доброто на даващите и получаващите.
Ребека, дъщерята на първия ми президент на мисия, сподели как Господ отговорил на молитвата ѝ за утеха с неочаквана възможност да бъде отговор на молитвата на някого другиго.
Късно една вечер, докато тъгувала за майка си, която наскоро била починала, Ребека имала ясното впечатление, че трябва да отиде да зареди колата си с гориво. Когато пристигнала на бензиностанцията, срещнала възрастна жена, на която ѝ било трудно да диша от голяма кислородна бутилка. По-късно Ребека подарила на жената преносимия кислороден апарат на майка си. Тази сестра с благодарност казала: „Ти ми върна свободата“. Нещата работят заедно за добро, когато служим така, както Исус Христос би го правил.
Един баща, на когото било възложено да служи със своя син, който бил в кворума на учителите, обяснява: „Служение е, когато от съседи, които носят курабийки, станем доверени приятели, духовна първа помощ“. Заветната принадлежност в Исус Христос утешава, свързва и посвещава.
Дори при трагедии, духовната подготовка може да ни напомня, че Небесният Отец е знаел кога сме се чувствали най-уязвими и сами. Например едно семейство, чието дете било откарано в болницата, по-късно намерили утеха в това да си спомнят как Светият Дух предварително им нашепвал какво да очакват.
Понякога по-голямата вечна реалност, която Господ ни дава възможност да чувстваме, включва семейството отвъд завесата. Една сестра намерила радост при обръщането си във възстановеното Евангелие на Исус Христос. Две травми силно били повлияли на живота ѝ – катастрофа с лодка и загубата на майка ѝ по трагичен начин в следствие на самоубийство.
Тя преодоляла страха си от вода дотолкова, че могла да бъде кръстена чрез пълно потапяне. И в един много щастлив ден тя станала свидетел на кръщението на починалата си майка чрез заместник в храма. „Кръщението в храма изцели майка ми и това ме освободи – казва сестрата. – Това беше първият път, когато почувствах мир, откакто майка ми почина.“
Нашата свещена музика предава Неговото уверение, че всички неща могат да работят заедно за наше добро.
Успокой се, душа моя: Твоят Бог е с теб
да ръководи бъдещето така, както миналото.
Надежда и увереност непоклатима;
всичко сега тъй неясно, ще бъде светлина20.
Хайде, светии, смело все напред
с песента да вървим.
С радост работим ние и творим,
с вяра да продължим. (…)
Ако смъртта сред път ни покоси,
ден щастлив ще е пак21.
Книгата на Мормон е доказателство, което можем да държим в ръка, че Исус е Христос и Бог изпълнява Своите пророчества. Написана от вдъхновени пророци, които видели нашето време, Книгата на Мормон започва с истинска драма – едно семейство, изправено пред дълбоки различия. При все това, докато изучаваме и размишляваме от 1 Нефи 1 до Мороний 10, ние сме привлечени към Исус Христос с непоколебимо свидетелство, че случилото се там и тогава може да ни благославя тук и сега.
Докато Господ чрез Своя жив пророк доближава храмовете на все повече места, храмовите благословии работят заедно за наше добро. Чрез завети и обреди ние идваме при Бог, нашия Отец, и Исус Христос и придобиваме вечна перспектива за земния живот. Един по един, име след име, ние предоставяме на обичните ни роднини, нашите предци, свещени обреди и произтичащи от заветите благословии, като следваме модела на Господ и ставаме избавители на хълма Сион22.
Докато храмовете се доближават до нас на много места, една храмова жертва, която можем да принасяме, е по-често да търсим святост в дома Господен. В продължение на много години ние сме спестявали, планирали и жертвали, за да идваме в храма. Сега, доколкото обстоятелствата ви позволяват това, моля, идвайте още по-често при Господ в Неговия свят дом. Нека редовното поклонение и служба в храма благославят, защитават и вдъхновяват вас и семейството ви – семейството, което имате, и семейството, което ще имате и ще станете един ден.
Също така, ако обстоятелствата ви позволяват, моля, помислете за благословията да притежавате собствено храмово облекло23. Една баба от скромно семейство разказала, че това, което най-много желае на света, е да има собствени храмови дрехи. Нейният внук казва: „Баба прошепна: „Ще служа в собствените си храмови дрехи и след като почина, ще бъда погребана с тях“. И когато дошло времето, станало точно така.
Както учи президент Ръсел М. Нелсън, „всички наши вярвания и всяко дадено от Бог обещание на Неговия заветен народ се сливат в храма“24.
Във времето и вечността, целта на Сътворението и на естеството на Самия Бог е всички неща да работят заедно за наше добро.
Това е вечната цел на Господ. Това е Неговата вечна перспектива. Това е Неговото вечно обещание.
Когато животът е пренатоварен, когато целта не е ясна, когато искате да живеете по-добре, но не знаете как, елате при Бог, нашия Отец, и Исус Христос. Уповавайте се на това, че Те живеят, обичат ви и желаят всички неща за ваше добро. Аз свидетелствам, че ви обичат безпределно и вечно, в свещеното и свято име на Исус Христос, амин.