Уповавайте се на Господ
Връзката ни с Бог ще се задълбочава само до степента, до която ние желаем да Му се доверяваме.
В нашето семейство, понякога играем една игра, която наричаме „Упражняване на пълно доверие“. Вероятно и вие сте я играли. Двама души стоят на разстояние един от друг, като единият е с гръб към другия. По сигнал на човека, който се намира отзад, този, който е отпред пада в разтворените обятия на приятеля си.
Доверието е в основата на всички взаимоотношения. Първоначалният въпрос във всяка една връзка е „Мога ли да вярвам на човека отсреща?“. Връзка се създава само когато хората желаят да се доверяват едни на други. В случай че единият се доверява напълно, а другият не го прави – това не е връзка.
Всички ние сме възлюбени духовни синове или дъщери на любящ Небесен Отец1. Въпреки че това духовно родословие предоставя основа, то само по себе си не създава съдържателна връзка с Бог. Можем да изграждаме връзка само когато изберем да се уповаваме на Бог.
Небесният Отец желае да изгражда близка и лична връзка с всяко едно от Своите духовни чеда2. Исус изразява това желание, когато казва: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“3. Връзката, към която Бог се стреми, е толкова близка и лична, че Той да може да споделя всичко, което има, и всичко, което е4. Такъв вид дълбоки, трайни взаимоотношения могат да се развиват само когато са изградени върху съвършено и пълно доверие.
От Своя страна Небесният Отец се е опитвал от самото начало да покаже пълното Си доверие в божествения потенциал на всяко Свое чедо. Преди да дойдем на земята, Той е представил план за нашето израстване и напредък, в основата на който седи доверието. Той ни е учил на вечни закони, създал е Земята, предоставил ни е смъртни тела, дал ни е дара да избираме за себе си и ни е позволил да се учим и да израстваме, правейки собствени избори. Той иска да избираме да следваме Неговите закони и да се завърнем, за да се наслаждаваме на вечен живот с Него и Неговия Син.
Знаейки, че не винаги ще правим добри избори, Той също така е подготвил път за нас, за да преодоляваме последствията на лошите избори. Той ни е осигурил Спасител – Своя Син Исус Христос – да извърши Единение за нашите грехове и да ни прави отново чисти при условие, че се покайваме5. Той ни кани да използваме скъпоценния дар на покаянието редовно6.
Всеки родител знае колко е трудно да се доверим на дете до такава степен, че да го оставим да взема решения само, особено когато родителят знае, че детето най-вероятно ще допуска грешки и ще страда в резултат на това. И въпреки това Небесният Отец ни позволява да правим изборите, които ще ни помагат да достигнем нашия божествен потенциал. Старейшина Дейл Г. Ренлънд учи: „Целта на нашия Небесен Отец, докато ни учи, не е да кара Своите чеда да постъпват правилно, а Неговите чеда да избират да постъпват правилно и накрая да станат като Него“7.
Независимо от Божието доверие към нас, връзката ни с Него ще се задълбочава само до степента, до която ние желаем да Му се доверяваме. Трудността се крие в това, че живеем в паднал свят и нашето доверие е било предавано в резултат на нечестност, манипулация, принуда или други обстоятелства. Веднъж предадени, може да ни е трудно да се доверяваме отново. Тези отрицателни преживявания с несъвършени смъртни хора може дори да повлияят на желанието ни да се доверяваме на един съвършен Небесен Отец.
Преди няколко години, двама мои приятели – Леонид и Валентина – проявиха интерес да станат членове на Църквата. Когато започна да изучава Евангелието, Леонид откри, че му е трудно да се моли. В миналото, Леонид бе преживял манипулации и контрол от страна на висшестоящи лица и беше развил недоверие към хората с власт. Опитът му повлия на неговата способност да отваря сърцето си и да изразява чувствата си пред Небесния Отец. С течение на времето и чрез изучаване, Леонид получи по-добро разбиране за Божия характер и започна да чувства Божията любов. Накрая молитвата се превърна в естествен начин за него да изразява благодарността и любовта, които изпитва към Бог. Това да има все повече упование в Бог помогна на него и на Валентина да встъпят в свещени завети, а това доведе до укрепване на взаимоотношенията им с Бог и на тези помежду им.
Ако предишна загуба на доверие е причината да се въздържате от това да се уповавате на Бог, моля ви, последвайте примера на Леонид. Продължавайте да учите повече за Небесния Отец – за Неговия характер, Неговите качества и цели. Търсете и записвайте случаи, когато сте усещали Неговата обич и сила в живота си. Нашият жив пророк, президент Ръсел М. Нелсън, учи, че колкото повече научаваме за Бог, толкова по-лесно ще ни бъде да се уповаваме на Него8.
Понякога най-добрият начин да се научим да се уповаваме на Бог е просто като Му се доверяваме. Както при играта „Упражняване на пълно доверие“, понякога трябва да се отпуснем назад и да позволим Той да ни хване. Този земен живот е изпитание. Трудностите, които ни изваждат отвъд нашите собствени възможности, са често явление. Когато познанието и разбирането ни са оскъдни, съвсем естествено търсим източници, които да ни помагат. В свят, пропит от информация, има изобилие от източници, които предлагат своите решения на нашите проблеми. Въпреки това простият и изпитан във времето съвет в Притчи е най-подходящият: „Уповавай на Господа от все сърце“9. Показваме доверието си в Бог, като се обръщаме първо към Него, когато се изправяме пред трудностите в живота.
След като завърших право в Юта, пред семейството ни стоеше важното решение къде да работим и да създадем нашия дом. След като се съветвахме помежду си и с Господ, почувствахме, че трябва да се преместим в Източните щати, далеч от родителите, братята и сестрите ни. Първоначално нещата потръгнаха и се почувствахме сигурни във взетото решение. Но след това всичко се промени. В правната кантора имаше съкращения и се сблъсках едновременно със загубата и на доходи, и на медицинска застраховка точно в момента, в който дъщеря ни Дора се роди със сериозни медицински трудности и дългосрочни специални потребности. Докато преминавахме през тези трудности, аз получих призование, което изискваше значително време и отдаденост.
Никога не се бях сблъсквал с подобна трудност и се чувствах обременен. Започнах да поставям под съмнение взетото решение и последвалото потвърждение. Ние се бяхме уповавали на Господ и нещата трябваше да се наредят. Бях се отпуснал назад, но сега изглеждаше, че няма кой да ме хване.
Един ден думите „Не питай защо, питай какво искам да научиш“ се появиха ясно в ума и сърцето ми. Сега бях още по-объркан. В момент на съмнение относно предишното ми решение, Бог ме покани да Му се доверя още по-силно. Поглеждайки назад, това беше повратен момент в живота ми – моментът, в който осъзнах, че най-добрият начин да се науча да се уповавам на Бог е, като просто Му се доверявам. В следващите седмици с удивление гледах как Господ разкрива чудодейно Своя план да благославя нашето семейство.
Добрите учители и треньори знаят, че интелектуален и физически растеж се случва само когато умовете и мускулите се тренират отвъд нормалното им състояние. Подобно на това, Бог ни кани да израстваме, като се уповаваме на Неговите духовни наставления по време на преживявания, при които се налага да разгърнем себе си. Ето защо може да бъдем сигурни, че каквото и упование в Бог да сме показали в миналото, друго упражнение за увеличаване на способността ни да се уповаваме ни очаква занапред. Бог се съсредоточава върху нашето израстване и нашия напредък. Той е Великият Учител, съвършеният треньор, Който винаги се опитва да ни помага да се развиваме, за да можем да разбираме по-добре божествения си потенциал. Това винаги ще включва и бъдеща покана да се уповаваме на Него още малко.
В Книгата на Мормон учим относно модела, който Бог използва, за да ни помага да разгръщаме способностите си с цел изграждането на по-силни взаимоотношения с нас. В Следвайте Ме, елате с Мен наскоро учихме за начина, по който упованието на Нефи в Бог било изпитано, когато на него и братята му е заповядано да се върнат в Йерусалим, за да се сдобият с плочите от пиринч. След като първоначалните им опити се провалят, братята му се предават и са готови да се върнат у дома без плочите. Но Нефи избира да се уповава изцяло на Господ и успява да се сдобие с тях10. Това преживяване вероятно укрепва увереността на Нефи в Бог, когато лъкът му се чупи и семейството е изправено пред гладуване в пустошта. Нефи отново избира да се уповава на Бог и семейството е спасено11. Тези последователни преживявания дават на Нефи още по-силна увереност в Бог, подготвяйки го за трудната, изискваща голямо доверие задача, която скоро ще му бъде поставена – построяването на кораб12.
Чрез тези преживявания, Нефи укрепва взаимоотношенията си с Бог, като се уповава на Него непрекъснато и постоянно. Бог използва същия модел и с нас. Той ни отправя лични покани да укрепваме и задълбочаваме упованието си в Него13. Всеки път, когато приемаме и действаме според такава покана, нашето упование в Бог се увеличава. Ако пренебрегваме или отказваме покана, нашият напредък спира, докато не станем готови да действаме според нова покана.
Добрата новина е, че независимо дали в миналото сме избирали да се уповаваме на Бог или не, ние можем да избираме да го направим днес и във всеки следващ ден. Обещавам, че всеки път, когато го правим, Бог ще е там, за да ни хване, а нашите взаимоотношения ще стават все по-силни и по-силни, докато един ден не станем едно с Него и Неговия Син. И тогава можем да възкликнем като Нефи: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам на Тебе навеки“14. В името на Исус Христос, амин.