Станете! Той ви призовава
Евангелието не е начин да избягваме трудностите и проблемите, а решение вярата ни да става по-силна и да се учим как да се справяме с тях.
Преди известно време попитах съпругата си: „Можеш ли да ми кажеш защо, доколкото си спомням, никога не сме имали големи проблеми в живота си?“.
Тя ме погледна и каза: „Разбира се! Ще ти кажа защо никога не сме имали големи проблеми – защото ти имаш много къса памет!“.
Нейният бърз и интелигентен отговор ме накара да осъзная още веднъж, че животът според Евангелието на Исус Христос не премахва болката и изпитанията, които са необходими, за да израстваме.
Евангелието не е начин да избягваме трудностите и проблемите, а решение вярата ни да става по-силна и да се учим как да се справяме с тях.
Осъзнах тази истина преди няколко месеца, когато един ден вървях и внезапно зрението ми стана замъглено, разкривено и ми притъмня пред очите. Уплаших се. Тогава лекарите ми казаха: „Ако не започнете лечение веднага, може да загубите зрението си дори след няколко седмици“. Уплаших се още повече.
След това казаха: „Трябва да ви се поставят интравитреални инжекции – инжекции директно в окото, при широко отворено око – на всеки четири седмици, до края на живота ви“.
Това беше неприятен сигнал за събуждане.
Тогава едно размишление се появи под формата на въпрос. Запитах се: „Добре! Физическото ми зрение не е добро, но в какво състояние е духовното ми зрение? Нужно ли ми е лечение и за него? И какво означава да имам ясно духовно зрение?“.
Размишлявах върху историята на един слепец на име Вартимей, описана в Евангелието на Марк. В Писанията се казва: „И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!“1.
Всъщност в очите на много хора, Исус бил просто синът на Йосиф, така че защо Вартимей Го наричал „Сине Давидов“? Просто защото разбрал, че Исус наистина e Месията, за Когото било пророкувано, че ще се роди като потомък на Давид2.
Интересното е, че този слепец, който не е имал физическо зрение, разпознал Исус. Той видял духовно онова, което не можел да види физически, докато много други можели да видят Исус физически, но били напълно слепи духовно.
От тази история научаваме повече за ясното духовно зрение.
Четем: „И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!“3.
Всички около него му казвали да млъкне, но той викал още повече, защото знаел кой е Исус в действителност. Не обръщал внимание на тези гласове и викал още по-силно.
Той действал, вместо да позволи да му се въздейства. Въпреки ограничените си възможности, той използвал вярата си, за да премине отвъд тях.
Затова първият принцип, който научаваме, е, че запазваме ясно духовно зрение, когато се съсредоточаваме върху Исус Христос и оставаме верни на това, което знаем, че е истина.
Братя и сестри, за да запазим духовното си зрение непокътнато, трябва да решим да не слушаме гласовете на света около нас. В този объркващ и объркан свят, трябва както да оставаме верни на това, което знаем, верни на сключените от нас завети, верни в спазването на заповедите, така и да потвърждаваме нашите вярвания още по-убедително, както прави този човек. Трябва още по-силно да заявяваме нашето свидетелство за Господ на света. Този човек познавал Исус, останал верен на онова, в което вярвал, и не бил разколебан от гласовете около себе си.
Днес има много гласове, които се опитват да потискат гласовете ни като ученици на Исус Христос. Гласовете на света се опитват да ни заглушават, но точно затова трябва да заявяваме свидетелството си за Спасителя все по-силно и по-убедително. Сред всичките гласове на света, Господ разчита на мен и на вас да провъзгласяваме нашите свидетелства, да издигаме гласа си и да се превръщаме в Неговия глас. Ако не го правим ние, кой ще свидетелства за Исус Христос? Кой ще произнася Неговото име и ще прогласява Неговата божествена мисия?
Ние имаме духовна отговорност, която произлиза от знанието ни за Исус Христос.
Но какво направил Вартимей след това?
При заповедта на Господ да стане, той отново действал с вяра.
В Писанията се казва: „И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус“4.
Този смирен и верен човек разбрал, че може да се издигне към по-добър живот по заповед на Исус. Той знаел, че е по-добър от своите обстоятелства и първото, което направил, когато чул, че Исус го вика, било да хвърли просяшката си дреха.
Отново той действал, вместо да му бъде въздействано.
Може да си е помислил: „Вече нямам нужда от това, след като Исус дойде в живота ми. Започвам начисто. Приключвам с този мизерен начин на живот. С Исус мога да започна нов живот на щастие и радост в Него, с Него и чрез Него. И не ме интересува какво мисли светът за мен. Исус ме призовава и Той ще ми помогне да започна нов живот“.
Каква забележителна промяна!
Като хвърлил просяшката си дреха, той се отървал от всички извинения.
И това е вторият принцип – запазваме ясно духовно зрение, когато отхвърлим естествения човек, покаем се и започнем нов живот в Христос.
Начинът да го направим е, като сключваме и спазваме завети, за да се издигаме към по-добър живот чрез Исус Христос.
Докато си намираме извинения да се самосъжаляваме, да съжаляваме за нашите обстоятелства и проблеми и за всички лоши неща, които се случват в живота ни, и дори за всички лоши хора, които мислим, че ни правят нещастни, ние държим просяшката дреха на раменете си. Вярно е, че понякога хората, съзнателно или не, ни нараняват. Но ние трябва да решим да действаме с вяра в Христос, като свалим умствената и емоционална дреха, която още може би носим, за да крием извинения или грехове и да я захвърлим, знаейки, че Той може и ще ни изцели.
Никога не е добро извинение да кажете: „Аз съм такъв, какъвто съм, поради някои нещастни и неприятни обстоятелства. Не мога да се променя и съм оправдан“.
Когато мислим по този начин, решаваме да ни се въздейства.
Ние пазим просяшката си дреха.
Да действаме с вяра означава да разчитаме на нашия Спасител, като вярваме, че чрез Неговото Единение можем да се издигнем над всичко по Негова заповед.
Третият принцип е в последните четири думи – „(той) дойде при Исус“.
Как е могъл да отиде при Исус, след като е бил сляп? Единственият начин е бил да върви към Исус, слушайки гласа Му.
И това е третият принцип – запазваме ясно духовно зрение, когато чуваме гласа на Господ и Му позволяваме да ни напътства.
Точно както този човек издигнал гласа си над гласовете около себе си, така той успял да чуе гласа на Господ сред всички други гласове.
Това е същата вяра, която позволила на Петър да ходи по водата, докато задържал духовния си фокус върху Господ и не се разсейвал от ветровете около себе си.
След това историята за този слепец завършва с думите: „Той (…) прогледна и тръгна след (Исус) по пътя“5.
Един от най-важните уроци в тази история е, че този човек упражнил истинска вяра в Исус Христос и с него се случило чудо, защото помолил с истинско намерение, истинското намерение да Го следва.
Следването на Исус Христос е основната причина за благословиите, които получаваме в живота си. Става дума за това да Го разпознаваме, да сключваме и спазваме завети с Бог благодарение на Него, да променяме самата си природа чрез Него и да устоим до края, като Го следваме.
За мен, за поддържането на ясно духовно зрение е важно да се съсредоточавам върху Исус Христос.
И така, ясно ли е моето духовно зрение, докато си слагам очни инжекции? Кой съм аз, че да кажа? Но съм благодарен за това, което виждам.
Виждам ясно ръката на Господ в това свято дело и в моя живот.
Където и да отида, виждам вярата на много хора, които укрепват моята собствена вяра.
Виждам ангели около мен.
Виждам вярата на мнозина, които не виждат Господ физически, но Го разпознават духовно, защото Го познават много добре.
Свидетелствам, че това Евангелие е отговорът за всичко, защото Исус Христос е отговорът за всеки. Благодарен съм за това, което виждам, когато следвам моя Спасител.
Давам обещание, че като чуваме гласа на Господ и Му позволяваме да ни води по заветната пътека на Спасителя, ще бъдем благославяни с ясно зрение, духовно разбиране и мир в сърцето и ума през целия ни живот.
Нека заявяваме нашето свидетелство за Него по-силно от гласовете около нас в един свят, който има нужда да чува повече за Исус Христос, а не по-малко. Нека свалим просяшката дреха, която все още може да носим, и да се издигнем над света към един по-добър живот в и чрез Христос. Нека се отървем от всички извинения да не следваме Исус Христос и да намерим всички добри причини да Го следваме, като слушаме Неговия глас. Това е молитвата ми в името на Исус Христос, амин.