„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“
Можем да намираме духовно спокойствие и да знаем, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител.
При проведени наскоро отворени врати и ден за медиите за един нов дом на Господа, аз водих група журналисти на обиколка в свещената сграда. Описах целта на храмовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и отговорих на много от техните чудесни въпроси.
Преди да влезем в селестиалната стая, аз обясних, че тази специална стая в дома Господен символично представлява мира и красотата на небесния дом, в който можем да се завърнем след този живот. Обясних на нашите гости, че няма да говорим, докато сме в селестиалната стая, но ще се радвам да отговоря на всички въпроси, след като преминем към следващата стъпка от обиколката.
След като излязохме от селестиалната стая и докато се събирахме на следващото място, попитах нашите гости дали имат някакви наблюдения, които биха искали да споделят. Една журналистка каза с много вълнение: „Никога не съм изпитвала нещо подобно през целия си живот. Не знаех, че на света съществува такъв мир; просто не вярвах, че такова спокойствие е възможно“.
Бях поразен както от искреността, така и от простотата на това твърдение. А реакцията на журналистката подчерта един важен аспект на спокойствието – преодоляването и игнорирането на суматохата на външната ни среда.
Докато по-късно размишлявах върху коментара на журналистката и разсъждавах за често забързания ход на съвременния живот – натовареността, шума, разсейващите фактори и отклоненията, които така често привличат нашето внимание – един стих от Писанията дойде в ума ми: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“1.
Моля се Светият Дух да даде просветление на всеки от нас, докато размишляваме върху по-висшето и по-свято измерение на спокойствието в живота ни – вътрешно духовно спокойствие на душата, което ни прави способни да узнаем и да си спомняме, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител. Тази забележителна благословия е достъпна за всички членове на Църквата, които с вяра се стремят да станат „заветния(т) народ Господен“2.
Да намираме духовно спокойствие
През 1833 г. светиите в Мисури са обект на ожесточено преследване. Тълпите ги пропъждат от домовете им в окръг Джаксън и някои членове на Църквата се опитват да се установят в други съседни окръзи. Но преследването продължава и смъртните заплахи са много. В тези тежки обстоятелства Господ разкрива следните напътствия на пророка Джозеф Смит в Къртлънд, Охайо:
„Затова, нека сърцата ви се утешат относно Сион; защото всяка плът е в ръцете Ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“3.
Вярвам, че призивът на Господ „млъкнете“ включва много повече от това просто да не говорим или да не се движим. Вероятно Неговото намерение за нас е да помним и да разчитаме на Него и на Неговата сила „по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме)“4. В този смисъл „млъкнете“ може би е начинът да ни бъде припомнено да се съсредоточаваме непрестанно върху Спасителя като върховен източник на духовното спокойствие на душата, което ни укрепва, за да вършим и преодоляваме трудни неща.
Да градим върху Канарата
Истинската вяра винаги е съсредоточена в и върху Господ Исус Христос – в Него като божествения и Единородния Син на Отца и върху Него и изкупителната мисия, която е изпълнил.
„Защото Той отговори на целите на закона и има право над всички онези, които имат вяра в Него; защото онези, които имат вяра в Него, ще се придържат към всичко, което е добро; затова Той се застъпва за делото на чедата човешки“5.
Исус Христос е нашият Изкупител6, нашият Ходатай7 и нашият Застъпник8 пред Вечния Отец и Канарата, върху която трябва да градим духовните основи на живота си.
Еламан обяснява: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“9.
Много е поучителна символиката, представяща Христос като „канарата“, върху която трябва да градим основите на живота си. Моля, забележете в този стих, че Спасителят не е основата. Вместо това ние сме увещавани да градим нашите лични духовни основи върху Него10.
Основата е онази част от сградата, която я свързва със земята. Здравата основа осигурява защита от природни бедствия и много други разрушителни сили. Добре направената основа също разпределя тежестта на зданието на голяма площ, за да се избегне претоварването на земята под него, и осигурява водоравна повърхност за строеж.
Здравата и надеждна връзка между земята и основата е от съществено значение, ако от сградата се очаква да остане стабилна за дълго време. А за определени видове строителство могат да бъдат използвани анкерни щифтове и стоманени пръти за захващане на основата на сградата към твърдата скала – твърдия, солиден камък под повърхностните материали като почва и чакъл.
По подобен начин основата на нашия живот трябва да бъде свързана с канарата на Христос, ако се очаква да останем стабилни и непоклатими. Свещените завети и обреди на възстановеното Евангелие на Спасителя могат да бъдат сравнени с анкерните щифтове и стоманените пръти, използвани за свързване на сградата с твърдата скала. Всеки път, когато с вяра сключваме, преглеждаме, подновяваме свещени завети и си спомняме за тях,, нашите духовни анкерни щифтове се закрепват още по-здраво и непоклатимо към „канарата“ на Исус Христос.
„Ето защо, който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят, да, дори за място от дясната страна на Бога, която надежда идва от вярата и става котва за душите на човеците, която би ги направила сигурни и постоянни, винаги изобилстващи на добри дела и водени да прославят Бога“11.
Все повече и все по-често „в течение на времето“12 „добродетелта непрестанно (…) украсява мислите (ни)“, „нараства увереността (ни), когато с(ме) в присъствието Божие“ и „Светият Дух (е наш) постоянен сподвижник“13. Ние ставаме по-свързани, вкоренени, утвърдени и устойчиви14. Когато основата на нашия живот е изградена върху Спасителя, ние сме благославяни да намираме духовно спокойствие – да имаме духовната увереност, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител.
Свещени моменти, свети места и нашият дом
Господ ни дава както свещени моменти, така и свети места, за да ни помага да изпитваме това вътрешно спокойствие на нашите души и да учим за него.
Например неделният ден е денят на Бог, свещено време, отделено, за да си спомняме и да се покланяме на Отца в името на Неговия Син, да участваме в свещенически обреди и да сключваме и подновяваме свещени завети. Всяка седмица ние се покланяме на Господ по време на нашето изучаване у дома, а също и като „съграждани на светиите“15 по време на причастието и другите събрания. В Неговия свят ден нашите мисли, действия и поведение показват на Бог нашето отношение и обич към Него16. Всяка неделя, ако желаем, можем да намираме духовно спокойствие и да знаем, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител.
Централна роля в нашето неделно поклонение заема това да отидем „в молитвения дом и (да) принес(ем) в жертва свещенодействията си на (Господния) свят ден“17. „Молитвени(те) дом(ове)“, в които се събираме в Господния ден, са сградите за събрания и другите одобрени сгради – свети места на благоговение, поклонение и учене. Всяка сграда е осветена чрез властта на свещеничеството като място, където Духът Господен може да пребивава и където Божиите чеда могат да идват „до знанието за (своя) Изкупител“18. Ако желаем, можем да намираме духовно спокойствие в нашите свети места за поклонение и да знаем по-сигурно от всякога, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител.
Храмът е още едно свято място, специално отделено за поклонение и служба на Бог и за научаване на вечни истини. Ние мислим, действаме и се обличаме по-различно в дома на Господ, отколкото на което и да е друго място, където ходим. В Неговия свят дом, ако пожелаем, можем да намерим духовно спокойствие и да знаем, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител.
Основните цели на свещените моменти и светите места са абсолютно еднакви: често да насочваме вниманието си към Небесния Отец и Неговия план, към Господ Исус Христос и Неговото Единение, към извисяващата сила на Светия Дух и обещанията, свързани със свещените обреди и завети на възстановеното Евангелие на Спасителя.
Днес повтарям един принцип, който съм подчертавал и преди. Нашите домове трябва да бъдат оптималната комбинация от свещени моменти и свято място, където отделните личности и семействата да могат да намират духовно спокойствие и да знаят, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител. Да излизаме от домовете си, за да се покланяме в Господния ден и в дома Господен със сигурност е важно. Но само когато се връщаме в домовете си с духовната перспектива и сила, получени на тези свети места и по време на тези свещени дейности, ние можем да задържим своя фокус върху основните цели на земния живот и да преодоляваме изкушенията, така широко разпространени в нашия паднал свят.
Нашите редовни преживявания в Господния ден, в храма и у дома ще ни укрепват със силата на Светия Дух, с постоянна и по-силна заветна връзка с Отца и Сина и със „съвършена светла надежда“19 за вечните обещания на Бог.
Когато домът и Църквата са събрани в едно в Христа20, може отвсякъде да сме заобикаляни от проблеми, но ние няма да бъдем смущавани в ума и сърцето си. Може да бъдем угнетявани от обстоятелствата или трудностите си, но няма да изпадаме в отчаяние. Може да бъдем гонени, но също така ще знаем, че никога не сме сами21. Можем да получаваме духовна сила, за да станем и да продължим да бъдем решителни, непоклатими и верни.
Обещание и свидетелство
Обещавам ви, че като градим основите на живота си върху „канарата“ на Исус Христос, можем да бъдем благославяни от Светия Дух, за да получаваме лично и духовно спокойствие в душата, което ни позволява да знаем и помним, че Бог е нашият Небесен Отец, че ние сме Негови чеда и че Исус Христос е нашият Спасител, и можем да бъдем благославяни да вършим и преодоляваме трудни неща.
С радост свидетелствам, че Бог е нашият Небесен Отец, ние сме Негови чеда, а Исус Христос е нашият Изкупител и „канарата“ на нашето спасение. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.