Силният и добродетелен цикъл на Христовото учение
Каня ви да живеете постоянно, последователно и целенасочено според Христовото учение и да помагате на другите в техния път.
Преди години, със съпругата ми Рут и нашата дъщеря Ашли се присъединихме към други туристи на екскурзия с каяк в американския щат Хаваи. Каякът е подобна на кану лодка, в която гребецът сяда с лице по посока на движението и използва двойно гребло, за да гребе първо от едната страна, а после от другата. Планът беше да гребем до два малки острова на известно разстояние от брега на Оаху и обратно. Бях самоуверен, защото като млад мъж бях гребал с каяк през планински езера. Самонадеяността никога не е добро начало, не мислите ли?
Нашият водач ни инструктира и ни показа океанските каяци, които щяхме да ползваме. Те се различаваха от тези, с които бях гребал по-рано. Трябваше да седя върху каяка, вместо вътре в него. Когато се качих на него, моят център на тежестта беше по-високо, отколкото бях свикнал, и не бях толкова стабилен във водата.
Когато започнахме, гребах по-бързо от Рут и Ашли. След известно време набрах преднина. Въпреки че се гордеех от героичната си преднина, спрях да греба и ги зачаках да ме настигнат. Една голяма вълна – около 13 сантиметра – удари каяка ми отстрани и ме обърна във водата. Когато успях да изправя каяка и отново да се кача върху него, Рут и Ашли ме бяха задминали, но аз бях останал без дъх, за да мога да продължа да греба. Преди да смогна да възстановя дишането си, друга вълна, този път наистина огромна – поне 20 сантиметра – пак удари каяка ми и ме обърна. Така се задъхах, докато успея да оправя каяка, че се съмнявах дали ще мога да се кача върху него.
Виждайки положението ми, водачът се приближи и задържа моя каяк, за да ми е по-лесно да се кача върху него. Когато видя, че все още бях твърде задъхан, за да греба самостоятелно, той закачи въже за каяка ми и започна да гребе и да ме дърпа. Скоро възстанових дишането си и започнах да се справям сам. Освободих въжето и достигнах първия остров без повече помощ. Когато пристигнах, легнах изтощен на пясъка.
След като си починахме, водачът тихо ми каза: „Господин Ренлънд, ако просто гребете и поддържате инерция, според мен всичко ще бъде наред“. Последвах съвета му, докато гребахме до втория остров и след това обратно до началната ни точка. Водачът ме доближи два пъти и ми каза, че се справям страхотно! Дори по-големи вълни удряха каяка ми отстрани, но не ме обръщаха.
Чрез постоянно гребане поддържах инерция и продължавах напред, компенсирайки страничния натиск на вълните. Същият принцип има приложение в нашия духовен живот. Ние ставаме уязвими, когато забавим темпото и особено когато спрем. Ако поддържаме духовна инерция чрез неотменно „гребане“ към Спасителя, можем да разчитаме на по-голяма сигурност и безопасност, защото нашият вечен живот зависи от вярата ни в Него.
Духовната инерция се създава „цял живот чрез постоянно приемане на учението на Христос“. Според словата на президент Ръсел M. Нелсън това създава „силен и добродетелен цикъл“. Наистина, елементите на Христовото учение – вяра в Господ Исус Христос, покаяние, встъпване в заветни взаимоотношения с Господ чрез кръщение, получаване на дара на Светия Дух и устояване до края – не са предвидени като еднократни събития с отметка до тях. И особено „устояването до края“. То всъщност не представлява отделна стъпка в учението на Христос – ние не предприемаме първите четири стъпки, след което да се присвиваме, да стискаме зъби и да чакаме да умрем. Не, устояването до края е постоянно и последователно прилагане на останалите елементи на Христовото учение, което създава този „силен и добродетелен цикъл“, описан от президент Нелсън.
Постоянно означава, че отново и отново в живота си преживяваме елементите на Христовото учение. Последователно означава, че надграждаме след всяко повторение и се усъвършенстваме. Въпреки че повтаряме елементите, ние не се въртим в кръг без движение напред. Вместо това все повече се доближаваме до Исус Христос с всеки цикъл.
Инерцията включва както скорост, така и посока. Ако усилено бях гребал с каяка в грешна посока, щях да създам значителна инерция, но нямаше да достигна желаната цел. По подобен начин, в живота си ние трябва да „гребем“ към Спасителя и да идваме при Него.
Нужно е вярата ни в Исус Христос да бъде подхранвана всеки ден. Подхранва се, като се молим всеки ден, изучаваме Писанията всеки ден, размишляваме за добрината Божия всеки ден, покайваме се всеки ден и следваме подтиците на Светия Дух всеки ден. Точно както не е здравословно да отложим яденето до неделя, след което да погълнем наведнъж седмичното количество храна, не е добре за духовното ни здраве да ограничаваме подхранването на нашето свидетелство до един път седмично.
Когато поемаме отговорност за собствените си свидетелства, ние набираме духовна инерция и постепенно развиваме здрава основа от вяра в Исус Христос, а Христовото учение става основен аспект на целта на живота. По подобен начин инерцията се натрупва, когато се стремим да се подчиняваме на Божиите закони и да се покайваме. Покаянието е радост и ни позволява да се учим от грешките си, като по този начин напредваме във вечността. Несъмнено ще има случаи, когато ще се обръщаме с каяците си и ще попадаме в дълбоки води. Чрез покаянието можем да се качваме отново и да продължаваме напред, независимо колко пъти сме падали. Най-важното е да не се отказваме.
Следващият елемент от Христовото учение е кръщението, което включва кръщението с вода и, чрез потвърждаване, кръщението със Светия Дух. Въпреки че кръщението е единично събитие, ние подновяваме сключения при кръщението завет многократно, когато вземаме от причастието. Причастието не замества кръщението, но свързва първоначалните елементи на Христовото учение – вяра и покаяние – с приемането на Светия Дух. Когато съзнателно вземаме от причастието, ние каним Светия Дух в живота си точно както когато сме били кръстени и потвърдени. Когато спазваме завета, описан в молитвите за причастието, Светият Дух става наш спътник.
Когато Светият Дух упражнява по-силно влияние в живота ни, ние прогресивно и последователно развиваме Христови качества. Нашите сърца се променят. Нашата податливост да вършим зло намалява. Нашата склонност да вършим добро нараства до момента, когато желаем единствено „да вършим добро непрестанно“. И така получаваме достъп до небесната сила, необходима ни да устояваме до края. Вярата ни се е увеличила и сме готови отново да повторим силния и добродетелен цикъл.
Насочената напред духовна инерция също така ни мотивира да сключим допълнителни завети с Бог в дома Господен. Последователността от завети ни доближава до Христос и ни свързва с Него по-силно. Чрез тези завети, ние имаме по-голям достъп до Неговата сила. За да бъда кристално ясен, заветите, сключени при кръщението и в храма, не са сами по себе си източникът на сила. Източниците на сила са Господ Исус Христос и нашият Небесен Отец. Сключването и спазването на завети създават проводник за Тяхната сила в живота ни. Когато живеем съгласно тези завети, ние един ден ставаме наследници на всичко, което Небесният Отец има. Инерцията, която се създава чрез живот според Христовото учение, не само захранва трансформацията на нашето божествено естество във вечната ни съдба, а също ни мотивира да помагаме на другите по уместни начини.
Помислете как водачът на групата ми помогна, след като се обърнах с каяка. Той не извика отдалеч някой безполезен въпрос, като например: „Господин Ренлънд, какво правите във водата?“. Не дойде при мен да ме упреква, казвайки: „Господин Ренлънд, нямаше да попаднете в тази ситуация, ако бяхте по-подготвен физически“. Той не започна да дърпа каяка, докато се мъчех да се кача на него. И не ме поправи пред групата. Вместо това ми помогна в момента, в който имах нужда от това. Даде ми съвет в момент, в който бях готов да го приема. И положи усилия да ме насърчи.
Когато служим на другите, не е нужно да задаваме безполезни въпроси или да изтъкваме очевидното. Повечето хора, изпитващи трудности, познават своите трудности. Не трябва да съдим – нашето осъждане нито помага, нито се приема добре, като най-често и не се основава на пълна информация.
Сравняването с другите може да ни отведе до пагубни грешки, особено ако заключим, че сме по-праведни от хората, изпитващи трудности. Подобно сравняване с другите е като това да се давите в дълбочина от три метра, но когато видите, че друг човек се дави в дълбочина от четири метра, да отсъдите, че той е по-голям грешник, и това да ви накара да се чувствате по-добре. В крайна сметка всички изпитваме трудности по свой собствен начин. Никой от нас не печели чрез собствените си усилия своето спасение. Това не може да стане. Яков, в Книгата на Мормон, учи: „Помнете, след като (сме) помирени с Бога, че това, че (сме) спасени, е само в и чрез благодатта Божия“. Всички ние имаме нужда от безпределното Единение на Спасителя, а не само част от него.
Ние наистина имаме нужда от цялото ни състрадание, съчувствие и обич при взаимоотношенията ни с другите. Онези, които изпитват трудности, „имат нуждата да усещат чистата любов на Исус Христос чрез (нашите) думи и действия“. Когато служим, често насърчаваме другите и предлагаме помощ. Дори те да не откликват положително, продължаваме да служим, доколкото ни позволяват. Спасителят учи: „На такива ще продължавате да служите; защото вие не знаете дали те не ще се върнат и покаят, и дойдат при Мене с пълно намерение на сърцето си, и Аз ще ги изцеля; и вие ще станете средството за донасяне на спасение за тях“. Ролята на Спасителя е да изцелява. Нашата роля е да обичаме – да обичаме и служим по такъв начин, че другите да бъдат привличани към Исус Христос. Това е един от плодовете на силния и добродетелен цикъл на Христовото учение.
Каня ви да живеете постоянно, последователно и целенасочено според Христовото учение и да помагате на другите в техния път. Свидетелствам, че Христовото учение заема централно място в плана на Небесния Отец; в крайна сметка това е Неговото учение. Когато упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Единение, ние имаме силата да вървим по заветната пътека и сме мотивирани да помагаме на другите да бъдат верни ученици на Исус Христос. Можем да станем наследници в царството на Небесния Отец, което е кулминацията на изпълнения с вярност живот според Христовото учение. В името на Исус Христос, амин.