Обща конференция
Облечете се с Господ Исус Христос
Обща конференция, април 2024 г.


11:56

Облечете се с Господ Исус Христос

Чрез почитането на сключените от нас завети, ние даваме на Бог възможност да излива множеството обещани благословии, свързани с тези завети.

През детските години на двете ми най-малки деца откривах книги, които бяха забавни и увлекателни, но и използваха символика. Като четяхме вечер заедно, обичах да им помагам да разбират символите, които авторът използва, за да преподаде по-дълбоки и дори евангелски принципи.

Разбрах, че това има ефект, когато по-малкият ми син стана тийнейджър. Беше започнал нова книга и просто искаше да ѝ се наслади, но все се опитваше да открие по-дълбокия смисъл във всичко, което чете. Беше разочарован, но аз бях доволна.

Исус преподава чрез истории и символи – синапено семе, за да учи за силата на вярата, изгубена овца, за да учи за ценността на душите, блуден син, за да учи за характера на Бог. Неговите притчи са символи, чрез които Той може да преподава по-дълбоки уроци на хората, които имат „уши да слуша(т)“. Но хората, които не търсят по-дълбокия смисъл, не биха разбрали, също както и мнозината, чели книгите, които четох на децата си, никога не са узнали, че има по-дълбок смисъл и много по-дълбоки поуки в тези истории.

Когато Бог Отец предлага Своя Единороден Син като жертва за нас, Самият Исус Христос става най-висшият символ на вечната любов на Небесния ни Отец към всеки от нас. Исус Христос става Агнецът Божий.

Ние имаме привилегията и благословията да сме поканени в заветна връзка с Бог, в която животът ни може да стане символ на този завет. Заветите създават връзка, която позволява на Бог да ни оформя и променя с времето и която ни извисява, за да ставаме по-подобни на Спасителя, като ни доближава все повече към Него и нашия Отец и в крайна сметка ни подготвя да влезем в Тяхното присъствие.

Всеки човек на земята е възлюбен син или дъщеря на Бог. Това да изберем да участваме в завет подобрява и задълбочава връзката ни с Него. Президент Ръсел М. Нелсън учи, че когато избираме да сключваме завети с Бог, нашата връзка с Него може да става много по-близка, отколкото преди сключения завет, и Му дава възможност още повече да ни благославя със Своята милост и любов, една заветна любов, наричана на иврит хесед. Заветната пътека е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог – нашите взаимоотношения на хесед с Него.

Нашият Отец желае по-дълбока връзка с всичките Си синове и дъщери, но изборът е наш. Това да избираме да се доближаваме до Него чрез заветна връзка, Му позволява да се доближава до нас и да ни благославя в по-голяма степен.

Бог определя условията и задълженията на заветите, които сключваме. Когато изберем да встъпим в тази връзка, ние Му засвидетелстваме чрез символичните действия, отнасящи се до всеки завет, че желаем да спазваме условията, които Той е поставил. Като почитаме сключените от нас завети, ние позволяваме на Бог да излива множеството обещани благословии, свързани с тези завети, в това число повече сила, за да се променяме и ставаме по-подобни на нашия Спасител. Исус Христос е в основата на всички завети, които сключваме, а благословиите, идващи от тези завети, са възможни благодарение на Неговата единителна жертва.

Кръщението чрез пълно потапяне е символичната порта, през която встъпваме в заветна връзка с Бог. Потапянето ни във вода и излизането от нея е символ на смъртта и Възкресението на Спасителя за нов живот. Когато бъдем кръстени, ние символично умираме, биваме родени повторно в семейството на Христос и показваме, че желаем да вземем върху си Неговото име. Ние самите въплътяваме тази символика на завета. В Новия завет е написано: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли“. С кръщението си ние символично се обличаме с Христос.

Обредът на причастието също насочва към Спасителя. Хлябът и водата са символи на плътта на Христос и кръвта Му, която Той проля за нас. Дарът на Неговото Единение ни се предлага символично всяка седмица, когато носител на свещеничеството, представляващ Самия Спасител, ни предлага хляба и водата. Като вършим действието по изяждането и изпиването на символите на Неговата плът и кръв, Христос символично става част от нас. Ние отново се обличаме с Христос, когато сключваме нов завет всяка седмица.

Като сключваме завети с Бог в дома Господен, ние още повече задълбочаваме връзката си с Него. Всичко, което правим в храма, насочва към плана на Отца за нас, в основата на който е Спасителят и Неговата Единителна жертва. Господ ни учи ред по ред чрез символиката на обредите и заветите, когато отваряме сърцата си и с молитва се стремим да разбираме по-дълбокия смисъл.

Като част от храмовото надаряване, ние сме упълномощени да носим одеждите на святото свещеничество. Това е както свещено задължение, така и свещена привилегия.

В много религиозни традиции се носи специално връхно облекло като символ за вярванията на човека и неговата отдаденост към Бог, а ръководителите на богослужения често носят облекло за церемонии. Тези свещени одежди съдържат дълбок смисъл за хората, които ги носят. В Писанията четем, че в древни времена се е носило свещено облекло за церемонии във връзка с ритуали в храма.

Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, онези от нас, които сме избрали да сключим завети с Бог в дома Господен, носим свещено горно облекло за церемонии по време на служението в храма, символизиращо облеклото, носено по време на древните храмови ритуали. Ние носим одеждите на святото свещеничество както по време на поклонението ни в храма, така и в ежедневието ни.

Те са с дълбока символика и също насочват към Спасителя. Когато Адам и Ева вкусили от плода и трябвало да напуснат Едемската градина, им били дадени дрехи от кожа, с които да се покрият. Възможно е да е било принесено животно в жертва, за да се направят тези дрехи от кожа – символ на жертвата на Спасителя за нас. На иврит основната дума за „единение“ е кафар и едно от нейните значения е „покривам“. Нашите храмови одежди ни напомнят, че Спасителят и благословиите от Неговото Единение ни покриват през целия ни живот. Като обличаме всеки ден одеждите на святото свещеничество, този прекрасен символ става част от нас.

В Римляните в Новия завет пише: „Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. (…) Облечете (се) с Господ Исус Христос“.

Толкова съм благодарна за привилегията да нося одеждите на святото свещеничество, за да ми напомнят, че Спасителят и благословиите от Неговото безпределно Единение постоянно ме покриват по време на цялото ми земно пътуване. Те ми напомнят също, че като спазвам заветите, които съм сключила с Бог в дома Господен, аз символично съм се облякла с Христос, Който е всеоръжието на светлината. Той ще ме предпазва от злото, ще ми дава сила, ще увеличава способностите ми и ще бъде моя светлина и водач през мрака и трудностите на този свят.

Има дълбоко и красиво символично значение в одеждите на святото свещеничество и връзката им с Христос. Вярвам, че желанието ми да нося святите одежди се превръщат в моя символ към Него. Това е моят личен знак към Бог, а не към другите.

Много съм благодарна за моя Спасител Исус Христос. Единителната Му жертва за нас стана най-великият символ на безкрайната Му обич и тази на нашия Отец в небесата към нас с осезаемите символи на тази любов и жертва – белезите по ръцете, нозете и ребрата на Спасителя – останали дори след Възкресението Му.

Чрез спазването на сключените от мен завети и поетите задължения към Бог, включително носенето на одеждите на святото свещеничество, животът ми може да стане личен символ на моята обич и дълбока благодарност към моя Спасител, Исус Христос, и желанието ми Той да бъде винаги с мен.

Ако още не сте го направили, ви каня да изберете по-задълбочена връзка с Бог чрез сключването на завети с Него в дома Господен. Изучавайте речите на нашия пророк (включително великолепните учения в бележките, които съпътстват почти всички речи от конференцията). Той многократно говори относно заветите в продължение на години и особено, откакто стана президент на Църквата. Учете се от посланията му относно прекрасните благословии и допълнителната сила и способности, които може да получавате, като сключвате завети с Бог и ги спазвате.

В Общия наръчник е упоменато, че не е задължително за членовете да имат призование за мисия или да бъдат сгодени, за да сключат завети в храма. Те трябва да са на поне 18 години, вече да не са в гимназия или неин еквивалент, да са членове на Църквата от поне една година. Също има и стандарти за лична святост, на които трябва да се отговаря. Ако желаете да задълбочавате своите взаимоотношения с вашия Отец в небесата и Исус Христос чрез сключване на свещени завети в дома Господен, каня ви да говорите с вашия епископ или президент на клон и да споделите с тях своите желания. Те ще ви помогнат да узнаете как да се подготвяте да сключвате и почитате тези завети.

Чрез заветна връзка с Бог животът ни може да стане жив символ на нашата отдаденост и дълбока любов към Небесния Отец, нашата хесед към Него, и желанието ни да напредваме и в крайна сметка да станем като нашия Спасител, бидейки подготвени един ден да влезем в Тяхното присъствие. Свидетелствам, че великите благословии на тази заветна връзка си струват. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Марк 4:33–34.

  2. Вж. Матей 17:20.

  3. Вж. Лука 15:3–7.

  4. Вж. Лука 15:11–32.

  5. Матей 13:9.

  6. Вж. Матей 13:10–13.

  7. Вж. Йоан 3:16–17.

  8. Вж. Йоан 1:29, 1 Нефи 11:20–22, вж. също Ръсел М. Нелсън, „The Atonement“, Ensign, ноем. 1996 г., с. 34–35.

  9. „Чрез встъпването в завет с нас, Бог не само ни обвързва към Себе Си, но и ни завързва за гърба Си и ни отнася там, където само Той може да отиде“ (Кери Мулестайн, God Will Prevail: Ancient Covenants, Modern Blessings, and the Gathering of Israel, 2021 г., с. 8). Вж. Учение и завети 133:53.

  10. „Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба“ („Семейството: прокламация към света“, Gospel Library).

  11. Хесед е (…) термин, описващ заветни взаимоотношения, при които и двете страни са обвързани да бъдат лоялни и верни една на друга. (…) Понеже Бог проявява хесед към хората, които са сключили завет с Него (…) Той ще продължава да общува с тях и да им предоставя възможности да се променят. (…) И ако се отклонят, Той ще им помага да намерят обратно пътя си към Него“, както го е правил многократно със заветния Си народ в старозаветни времена. „Когато сключваме завет с Бог, ние Му обещаваме винаги да спазваме Неговото слово. Той ще прави всичко възможно да запазим свободата си, без да пренебрегва свободата ни на избор“ (Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, Лиахона, окт. 2022 г., с. 6, 11; вж. също Мулестайн, God Will Prevail, с. 9–12; Второзаконие 7:9).

  12. „Бог никога няма да изостави Своите заветни взаимоотношения. Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“ (Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 6). Ние сме радостно обвързани посредством един вечен завет.

  13. Вж. Йеремия 31:33, 1 Нефи 17:40, Ръсел M. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 92.

  14. Вж. Посланието на Яков 4:8, Учение и завети 88:63.

  15. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Завети“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 86.

  16. Вж. Мосия 5:5, 18:8–10.

  17. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Духовни богатства“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 77; Ръсел М. Нелсън, „Храмът и вашите духовни основи“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 94; Ръсел M. Нелсън, „Да побеждаваме света и да намираме покой“, Лиахона, ноем. 2022 г., с 96; Камил Н. Джонсън, „Исус Христос е облекчение“, Лиахона, май 2023 г., с. 82; Дейл Г. Ренлънд, „Как да имаме достъп до Божията сила чрез заветите“, Лиахона, май 2023 г.,с 35–37; Джийн Б. Бингам, „Заветите с Бог ни укрепват, защитават и подготвят за вечна слава“, Лиахона, май 2022 г., с. 66.

  18. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 7.

  19. Вж. Римляните 6:3–4, Колосяните 2:12.

  20. Вж. 2 Нефи 31:13–12, Мороний 6:3, Учение и завети 20:77.

  21. Галатяните 3:27.

  22. Вж. Лука 22:19–20.

  23. Вж. Йоан 6:56.

  24. Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Често чувам израза, че вземаме от причастието, за да подновим заветите, сключени при кръщението. Макар това да е вярно, значението му е много по-дълбоко от това. Сключих нов завет. Вие сключихте нови завети“ (в Дейл Г. Ренлънд, „Непоколебима отдаденост на Исус Христос“, Лиахона, ноем. 2019 г., бележка под линия 18).

  25. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 10.

  26. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Храмът и вашите духовни основи“, с. 93–94.

  27. Вж. 2 Нефи 28:30.

  28. Вж. „Sacred Temple Clothing“, ChurchofJesusChrist.org.

  29. Вж. Изход 28, 40:12–13.

  30. Вж. „Sacred Temple Clothing“, ChurchofJesusChrist.org.

  31. Вж. Битие 3:21.

  32. Вж. Ръсел М. Нелсън, „The Atonement“, с. 34.

  33. Римляните 13:12, 14.

  34. Вж. Ефесяните 6:10–18.

  35. Вж. Мосия 24:13–15; Дейвид А. Беднар, „Да носим товарите си с лекота“, Лиахона, май 2014 г., с. 88–89.

  36. Вж. Псалми 119:105, 1 Нефи 17:13.

  37. Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Подчинението на волята ни е действително единственото съвсем лично нещо, което трябва да поставим на Божия олтар“ („Swallowed Up in the Will of the Father“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 24).

  38. Не поради лични предпочитания, неудобства или стил, а поради определени медицински състояния, за някои хора носенето на одеждите може да е по-трудно. Господ познава нашите сърца и разбира желанията ни да почитаме нашите обещания към Него. Вижте например: Алма 4:24–25.

  39. Не трябва да се стремим да съдим как другите използват храмовите одежди. Вж. Алма 41:14; вж. също Дитер Ф. Ухтдорф, „На милостивия ще се покаже милост“, Лиахона, май 2012 г., с. 70, 75.

  40. Вж. Джефри Р. Холанд, „Никой не бил с Него“, Лиахона, май 2009 г., с. 86–88.

  41. Вж. Йоан 3:16–17, 15:12–13; Учение и завети 34:3.

  42. Вж. Исайя 49:14–16.

  43. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с 4–11; Ръсел М. Нелсън, „Духовни богатства“, с. 76–79; Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, с. 92–95; Ръсел М. Нелсън, „Храмът и вашите духовни основи“, с. 93–96; Ръсел М. Нелсън, „Да побеждаваме света и да намираме покой“, с. 95–98; Ръсел М. Нелсън, „Молба към моите сестри“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 95–97.

  44. Вж. Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 26.5.1 и 27.2.2, Gospel Library.

  45. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Заключителни бележки“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 121.

  46. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, с. 11.