Извадки от
Книгата на Моисей

1 Словата Божии, които Той изрече на Моисей по времето, когато Моисей беше отведен на една изключително висока планина.

2 И той видя Бог лице в лице, и говори с Него, и славата Божия беше върху Моисей, ето защо Моисей можа да устои на присъствието Му.

3 И Бог говори на Моисей, казвайки: Ето, Аз съм Господ Бог Всемогъщи и Безкраен е името Ми, защото Аз съм без начало на дни и край на години. И не е ли това безкрайно?

4 И ето, ти си Мой син, ето защо, погледни и Аз ще ти покажа творението на ръцете Ми, но не всичко, защото Моите дела са без край, а също и словата Ми, защото никога не престават.

5 Ето защо, никой човек не може да съзре всичките Ми дела, освен ако не види цялата Ми слава; и никой човек не може да види цялата Ми слава и след това да остане на земята в плътта.

6 И имам работа за теб, Моисее, сине Мой; и ти си по подобието на Единородния Ми; и Моят Единороден е и ще бъде Спасителят, защото Той е изпълнен с благодат и истина; но освен Мен няма Бог и всички неща присъстват Мен, защото Аз ги познавам всичките.

7 И сега ето, разкривам ти само това, Моисее, сине Мой, защото ти си в света и сега Аз ти го показвам.

8 И стана така, че Моисей погледна и видя света, на който беше сътворен. И Моисей видя света и неговите краища, и всичките чеда човешки, които са и които бяха сътворени, което много го учуди и изуми.

9 И присъствието Божие се оттегли от Моисея, тъй че Неговата слава не беше върху Моисей и Моисей бе оставен сам на себе си. И като бе оставен сам на себе си, той падна на земята.

10 И стана така, че в продължение на много часове Моисей не можа да възвърне естествената си сила като на човек, и той си каза: Поради тази причина сега знам, че човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал.

11 Но сега моите собствени очи съзряха Бог, не естествените ми очи, а духовните ми очи, понеже естествените ми очи не биха могли да видят, защото аз щях да залинея и да умра в Неговото присъствие. Но славата Му беше върху мен и аз видях лицето Му, защото бях преобразен пред Него.

12 И стана така, че когато Моисей беше изрекъл тези слова, ето, Сатана дойде, като го изкушаваше, казвайки: Моисее, сине човешки, поклони ми се!

13 И стана така, че Моисей погледна към Сатана и каза: Кой си ти? Защото ето, аз съм син Божий, по подобие на Неговия Единороден. И къде е твоята слава, че да трябва да ти се поклоня?

14 Защото ето, аз не можех да погледна Бог, освен ако славата Му не беше дошла върху ми и аз не бях преобразен пред Него. Но теб мога да гледам, тъй както съм естествен човек. Не е ли истина това?

15 Благословено да е името на моя Бог, защото Духът Му не се е оттеглил напълно от мен. А иначе, къде е славата ти, защо за мен тя е мрак? И аз мога да направя разлика между теб и Бог, защото Бог ми каза: Покланяй се Богу, защото само Нему ти ще служиш.

16 Махни се оттук, Сатана; не ме мами, защото Бог ми каза: Ти си по подобието на Моя Единороден.

17 И Той също ми даде заповеди, когато ме призова от горящия храст, казвайки: Призовавай Бога в името на Моя Единороден и Ми се покланяй.

18 И отново Моисей каза: Няма да престана да призовавам Бога. Имам и други неща да Го запитам и понеже славата Му беше върху ми, ето защо мога да направя разлика между Него и теб. Отиди си оттук, Сатана.

19 И сега, когато Моисей беше изрекъл тези слова, Сатана извика със силен глас и се разкрещя по земята, и заповяда, казвайки: Аз съм Единородният, поклони се на мен.

20 И стана така, че Моисей започна да се бои извънредно; и като започна да се бои извънредно, той видя горчивината на пъкъла. При все това, призовавайки Бога, той получи сила и заповяда, казвайки: Махни се от мен, Сатана, защото само на този единствен Бог аз ще се покланям, Който е Богът на славата.

21 И сега, Сатана започна да трепери; и земята се разтресе, и Моисей получи сила, и призова Бога, казвайки: В името на Единородния, махни се оттук, Сатана.

22 И стана така, че Сатана извика със силен глас, с плач и ридание, и със скърцане на зъби, и се махна оттам, тъкмо от присъствието на Моисей, тъй че той не го видя повече.

23 И сега, за това нещо Моисей даде свидетелство, но то не е сред чедата човешки поради нечестие.

24 И стана така, че когато Сатана си беше отишъл от присъствието на Моисей, Моисей повдигна очи към небето, бидейки изпълнен със Светия Дух, Който дава свидетелство за Отца и за Сина;

25 и като призоваваше името Божие, той видя Неговата слава отново, защото тя беше върху него; и чу един глас да казва: Благословен си ти, Моисее, защото Аз, Всемогъщият, съм те избрал и ти ще бъдеш направен по-силен от много води, защото на заповедта ти ще се подчиняват, сякаш си Бог.

26 И ето, Аз съм с теб, тъкмо до края на дните ти; понеже ти ще избавиш людете Ми от робство, тъкмо Израил, Моите избрани.

27 И стана така, че докато гласът още говореше, Моисей отправи поглед и видя земята, да, цялата. И нямаше и частица от нея, която той да не види, разпознавайки я чрез Духа Божий.

28 И той съзря също и обитателите ѝ, и нямаше и една душа, която да не види. И той ги разпознаваше чрез Духа Божий; и броят им беше много голям, тъкмо безчетен, като песъчинките по морския бряг.

29 И той видя много места, и всяко място се наричаше земя, и имаше обитатели по нейното лице.

30 И стана така, че Моисей призова Бога, казвайки: Кажи ми, моля Те, защо тези неща са така и чрез какво си ги направил?

31 И ето, славата Господна беше върху Моисей, и тъй Моисей стоеше в присъствието Божие, и говореше с Него лице в лице. И Господ Бог каза: За Моя собствена цел съм направил тези неща. Това тук е мъдрост и целта остава в Мен.

32 И чрез словото на Моята сила съм ги сътворил Аз, което е Моят Единороден Син, Който е изпълнен с благодат и истина.

33 И безброй светове съм сътворил Аз, и ги сътворих също за Моя собствена цел; и чрез Сина Аз ги сътворих, Който е Моят Единороден.

34 И първият човек от всички човеци Аз нарекох Адам, което е мнозина.

35 Но само един разказ за тази земя и за обитателите ѝ ти давам Аз. Защото ето, има много светове, които са преминали чрез словото на Моята сила. И има много, които сега съществуват, и безбройни са те за човека. Но за Мен всички неща са преброени, защото са Мои и Аз ги познавам.

36 И стана така, че Моисей говори на Господ, казвайки: Бъди милостив към Твоя служител, о, Боже, и ми кажи относно тази земя и обитателите ѝ, също и за небесата, и тогава служителят Ти ще бъде доволен.

37 И Господ Бог говори на Моисей, казвайки: Небесата са много и не могат да бъдат преброени за човека. Но за Мен те са преброени, защото са Мои.

38 И тъй както ще премине една земя с небесата си, тъкмо тъй друга ще дойде. И няма край на делата Ми, нито на словата Ми.

39 Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на човека.

40 И сега, Моисее, сине Мой, ще ти говоря относно тази земя, на която ти стоиш, и ти ще запишеш нещата, които ще изрека,

41 и един ден, когато чедата човешки ще считат за нищо словата Ми, и ще премахнат много от тях от книгата, която ти ще напишеш, ето, Аз ще издигна друг като теб; и тях отново ще ги има сред чедата човешки, сред тези, които ще повярват.

42 (Тези слова бяха изречени на Моисей на планината, името на която няма да се знае сред чедата човешки. Сега те са изречени на теб. Не ги показвай на никого, освен на тези, които вярват. Тъкмо тъй. Амин.)