1 И сега стана така, че преследванията, които бяха наложени на църквата от невярващите, станаха толкова големи, че хората на църквата започнаха да роптаят и да се оплакват за това на водачите си и на Алма. И Алма изложи делото пред техния цар Мосия. И Мосия се посъветва със свещениците си.

2 И стана така, че цар Мосия изпрати възвание из цялата страна, че никой невярващ не трябва да преследва онези, които принадлежаха към църквата Божия.

3 И бе изпратена строга заповед до всички църкви, че не трябва да има никакви преследвания между тях, че трябва да има равенство между всички човеци,

4 че те не трябва да позволяват никаква гордост или надменност да нарушават мира им и че всеки човек трябва да счита ближния си като самия себе си и да работи със собствените си ръце за своята издръжка.

5 Да, и всички техни свещеници и учители трябваше да работят със собствените си ръце за издръжката си, винаги, освен ако не бяха болни или в голяма нужда; и вършейки тези неща, те изобилстваха с благодат от Бога.

6 И отново в страната започна да има много мир; и людете започнаха да стават твърде многобройни, и започнаха да се разпространяват надлъж и нашир по лицето на земята, да, на север и на юг, на изток и на запад, като строяха големи градове и села по всички краища на земята.

7 И Господ ги посети и ги направи да преуспяват, и те станаха голям и богат народ.

8 Сега, синовете на Мосия бяха причислени сред невярващите; също и един от синовете на Алма беше причислен към тях, който беше наричан Алма по името на баща си Алма; при все това той стана много нечестив човек и идолопоклонник. И той беше човек с богата реч и говореше много ласкателства на людете; ето защо, привлече много люде, да, които вършеха същите беззакония като него.

9 И той стана голяма спънка за преуспяването на църквата Божия, като съблазняваше сърцата на людете, причинявайки много разногласия сред народа и предоставяйки възможност на Божия неприятел да упражнява силата си над тях.

10 И сега стана така, че докато обикаляше с цел да унищожи църквата Божия, защото той обикаляше тайно заедно със синовете на Мосия, опитвайки се да унищожи църквата и да отклони людете Господни, противно на Божиите заповеди и дори на тези на царя;

11 и както ви казах, докато те обикаляха, бунтувайки се срещу Бога, ето, яви им се ангелът Господен; и той се спусна като че ли беше в облак; и той заговори с глас като гръмотевица, който накара земята, върху която стояха, да затрепери.

12 И толкова голямо бе учудването им, че те паднаха на земята и не разбраха словата, които той им изрече.

13 При все това той извика отново, казвайки: Алма, вдигни се и излез напред, ти защо преследваш църквата Божия? Защото Господ е казал: Това е Моята църква и Аз ще я установя, и нищо не ще я повали освен прегрешението на Моя народ.

14 И ангелът рече още: Ето, Господ е чул молитвите на народа Си, а също и молитвите на Своя слуга, Алма, който е твой баща, защото той се е молил за тебе с много вяра, за да можеш да бъдеш доведен до знанието за истината; затова с тази цел аз дойдох да те убедя в силата и властта на Бога, тъй че на молитвите на Неговите слуги да може да се отговори според вярата им.

15 И сега, ето, можеш ли ти да оспорваш силата Божия? Защото ето, гласът ми не разтресе ли земята? И също не ме ли виждаш ти пред себе си? И аз съм изпратен от Бога.

16 Сега аз ти казвам: Иди си и си спомни за пленничеството на бащите ти в земята Елам и в земята Нефи; спомни си и великите неща, които Той е направил за тях; защото те бяха в робство и Той ги избави. И сега, аз ти казвам, Алма, тръгни си по пътя и не се опитвай повече да унищожаваш църквата, за да може молитвите им да получат отговор, и това дори ако ти самият искаш да бъдеш отхвърлен.

17 И сега стана така, че това бяха последните слова, които ангелът рече на Алма, и си отиде.

18 И сега, Алма и онези, които бяха с него, паднаха отново на земята, защото голямо беше учудването им; защото със собствените си очи те бяха видели ангел Господен, и гласът му беше като гръмотевица, която разтърси земята; и те знаеха, че няма нищо друго освен силата Божия, която може да разтърси земята и да я накара да трепери, като че ли ще се разцепи на две.

19 И сега, учудването на Алма беше толкова голямо, че той онемя, та не можеше да си отвори устата; да, и той стана слаб, дори не можеше да движи ръцете си; ето защо, той беше взет от онези, които бяха с него, и бе отнесен безпомощен чак докато беше положен пред баща си.

20 И те преповториха на баща му всичко това, което им се беше случило; и баща му се зарадва, защото знаеше, че това е силата Божия.

21 И той накара да се събере наедно множеството, за да може да засвидетелства това, което Господ бе сторил за сина му, също и за онези, които бяха с него.

22 И той накара свещениците да се съберат заедно; и те започнаха да постят и да се молят на Господа, своя Бог, за да отвори устата на Алма, та да може той да проговори, а също и да получат крайниците му сила – и тъй очите на людете да се отворят, за да видят и познаят добрината и славата Божии.

23 И стана така, че след като те бяха постили и се бяха молили в продължение на два дена и две нощи, крайниците на Алма получиха сила и той се вдигна, и започна да им говори, като ги увещаваше да се успокоят.

24 Защото, каза той, аз съм се покаял за греховете си и съм изкупен от Господа; ето, роден съм от Духа.

25 И Господ ми каза: Не се чуди, че цялото човечество, да, мъже и жени, всички народи, племена, езици и люде трябва да бъдат родени отново; да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъдат изкупени от Бога и станат Негови синове и дъщери.

26 И тъй те стават нови същества; и ако не направят това, те не могат по никакъв начин да наследят царството Божие.

27 Казвам ви, че ако не стане така, те ще трябва да бъдат отхвърлени; и знам това, защото аз самият бях почти готов да бъда отхвърлен.

28 При все това, след като преминах през много горест и се покаях почти до смърт, Господ в милост намери за уместно да ме изтръгне от вечния огън и сега съм роден от Бога.

29 Душата ми беше изкупена от жлъчната горчивина и от оковите на беззаконието. Аз бях в най-тъмната пропаст; но сега виждам чудната Божия светлина. Душата ми беше изнурена от вечно мъчение; но бях изтръгнат отново и душата ми не е повече измъчвана.

30 Аз отхвърлих моя Изкупител и отрекох онова, за което беше говорено от бащите ни; но сега, за да могат да предвидят, че Той ще дойде и това, че Той си спомня за всяко творение, сътворено от Него, Той ще се яви на всички.

31 Да, всяко коляно ще се преклони и всеки език ще се изповяда пред Него. Да, тъкмо в последния ден, когато всички люде ще бъдат изправени пред Него, за да бъдат съдени, тогава те ще изповядат, че Той е Бог; и тогава онези, които живеят без Бога в света, ще изповядат, че осъждането им на вечно наказание е справедливо; и ще се тресат, и ще треперят, и ще се свиват под погледа на всевиждащото Му око.

32 И сега стана така, че оттогава нататък Алма и всички, които бяха с него, когато ангелът се появи, започнаха да поучават людете, като обикаляха из цялата страна, разгласявайки на всички люде това, което те бяха чули и видели, проповядвайки словото Божие сред много горест, бидейки жестоко преследвани от онези, които бяха невярващи, и удряни от много от тях.

33 Но въпреки всичко това, те донесоха велико успокоение на църквата, като утвърдиха вярата им и ги увещаваха с дълготърпение и много труд да спазват заповедите Божии.

34 И четирима от тях бяха синове на Мосия; и те се наричаха Амон, Аарон, Омнер и Химний; това бяха имената на синовете на Мосия.

35 И те пътешестваха из цялата земя Зарахемла и сред всички народи, над които царуваше цар Мосия, ревностно стараейки се да поправят всички щети, които те бяха нанесли на църквата, като изповядваха всичките си грехове и разгласяваха всички неща, които бяха видели, и обясняваха пророчествата и светите писания на всички онези, които желаеха да ги слушат.

36 И тъй те бяха оръдие в ръцете Божии за довеждането на мнозина до знанието за истината, да, до знанието за техния Изкупител.

37 И колко благословени са те! Защото те проповядваха мир, проповядваха благовестия за добро и провъзгласяваха на людете, че Господ царува.