1 И сега, след като цар Вениамин беше свършил да говори на людете, той сметна за необходимо да ^авземе имената на всички онези, които бяха встъпили в завет с Бога да спазват заповедите Му.

2 И стана така, че нямаше нито една душа, с изключение на малките деца, която да не встъпи в завет и да не взе върху си името на Христа.

3 И пак стана така, че когато цар Вениамин беше свършил всичко това и беше посветил сина си ^аМосия за управител и цар на народа му, и му беше предал всички отговорности по царството, и беше ^бназначил също свещеници да ^впроповядват на народа, та тъй те да могат да чуят и да научат заповедите Божии и да ги подтикне да си спомнят за ^гклетвата, която бяха сторили, той разпусна множеството и те се завърнаха всеки при семейството си и в собствената си къща.

4 И ^аМосия започна да царува на мястото на баща си. И той започна да царува на тридесетата си година, което като цяло правеше около четиристотин седемдесет и шест години от ^бвремето, когато Лехий напусна Йерусалим.

5 И цар Вениамин живя още три години и умря.

6 И стана така, че цар Мосия ходеше в пътищата на Господ и съблюдаваше разпоредбите Му и повеленията Му и спазваше заповедите Му във всички неща, които Той му заповядваше.

7 И цар Мосия накара народа си да обработва земята. И той самият също обработваше земята, та тъй да ^ане бъде в тежест на своя народ и да може тъй да върши според както баща му беше вършил всичко. И нямаше раздор между всичките му люде в продължение на три години.