1 И стана така, че войската на царя се завърна, като беше търсила напразно народа Господен.

2 И сега, ето, силите на царя бяха малко, тъй като бяха намалели; и настана разделение между останалата част от народа.

3 И по-малката част започна да изрича заплахи срещу царя и настана голям раздор сред народа.

4 И сега, имаше сред тях един човек, чието име беше Гедеон; и той, бидейки силен човек и враг на царя, изтегли меча си и се закле в яростта си, че ще убие царя.

5 И стана така, че той се би с царя, и когато царят видя, че той го надвива, побягна и се затича, и се качи на ^акулата, която беше близо до храма.

6 И Гедеон го преследваше и беше готов да се изкачи на кулата, за да го убие, но царят хвърли поглед наоколо към земята Семлон и войската на ламанитите беше в пределите на земята.

7 И сега, царят извика в мъката на душата си, казвайки: Гедеоне, пощади ме, защото ламанитите идват върху ни и ще ни унищожат; да, те ще унищожат народа ми.

8 А сега царят не беше толкова загрижен за народа си, колкото за собствения си живот; въпреки това, Гедеон му пощади живота.

9 И царят заповяда на народа си да побегнат пред ламанитите, а той самият тръгна преди тях, и те избягаха в пустошта с жените си и с децата си.

10 И стана така, че ламанитите ги преследваха и ги настигнаха, и започнаха да ги избиват.

11 Сега стана така, че царят им заповяда всички мъже да оставят жените си и децата си и да побегнат пред ламанитите.

12 Сега, имаше много от тях, които не пожелаха да ги изоставят и предпочетоха да останат и погинат с тях. А останалите напуснаха жените си и децата си и побягнаха.

13 И стана така, че онези, които останаха с жените си и децата си, накараха красивите си дъщери да застанат отпред и се примолят на ламанитите да не ги избият.

14 И стана така, че ламанитите се смилиха над тях, защото бяха очаровани от красотата на жените им.

15 Ето защо, ламанитите пощадиха живота им и ги взеха в плен в земята Нефи, и ги удостоиха да могат да притежават земята при условие, че ще предадат цар Ной в ръцете на ламанитите и ще предадат собствеността си, тъкмо една половина от това, което притежават, половината от златото си, и от среброто си, и от скъпоценностите си, и тъй те трябваше да плащат данък на царя на ламанитите от година на година.

16 И сега, сред пленените беше и един от синовете на царя, чието име беше ^аЛимхий.

17 И сега, Лимхий желаеше баща му да не бъде убит; при все това Лимхий не беше в неведение за беззконията на баща си, като той самият беше праведен човек.

18 И стана така, че Гедеон изпрати тайно воини в пустошта да потърсят царя и онези, които бяха с него. И стана така, че те срещнаха людете в пустошта, всички, с изключение на царя и свещениците му.

19 Сега, те се бяха заклели в сърцата си, че ще се върнат в земята Нефи и че ако жените и децата им, както и онези, които бяха останали с тях, са убити, те да потърсят отмъщение и също да погинат с тях.

20 И царят им беше заповядал да не се връщат, но те се разгневиха на царя и сториха така, щото той да изстрада ^асмърт от огън.

21 И за малко да хванат също и свещениците и да ги предадат на смърт, но те побягнали пред тях.

22 И стана така, че те почти се бяха върнали в земята Нефи, когато срещнаха воините на Гедеон. И воините на Гедеон им разказаха за всичко, което се беше случило с жените им и децата им; и че ламанитите ги бяха удостоили да могат да притежават земята, като плащат като данък на ламанитите половината от всичко, което притежават.

23 И людете казаха на воините на Гедеон, че са убили царя и че свещениците му са избягали от тях по-надалече в пустошта.

24 И стана така, че след като бяха свършили церемонията, те се върнаха в земята Нефи, ликувайки, че жените им и децата им не са убити; и те казаха на Гедеон какво са направили с царя.

25 И стана така, че царят на ламанитите им даде ^аклетва, че народът му няма да ги убива.

26 А също и Лимхий, бидейки син на царя, на когото беше предадено царството ^аот народа, даде клетва на царя на ламанитите, че неговят народ ще му плаща данък, тъкмо една половина от всичко, което притежава.

27 И стана така, че Лимхий започна да установява царството и да установява мир сред своя народ.

28 И царят на ламанитите постави стражи навсякъде из земята, за да може да задържи народа на Лимхий в земята, та да не могат да се оттеглят в пустошта; и той издържаше стражите си чрез данъка, който получаваше от нефитите.

29 И сега, цар Лимхий имаше непрестанен мир в царството си в продължение на две години, през които ламанитите не ги смущаваха, нито пък се опитваха да ги унищожат.