Писания
Мосия 25


Глава 25

Потомците на Мулик в Зарахемла стават нефити. Те научават за народа на Алма и на Заниф. Алма кръщава Лимхий и целия му народ. Мосия упълномощава Алма да организира Църквата Божия. Около 120 г. пр. Хр.

1 И сега, цар Мосия накара целия народ да се събере наедно.

2 Сега, нямаше толкова много от чедата на Нефи, нито пък толкова много от онези, които бяха потомци на Нефи, колкото имаше от анарода на Зарахемла, който беше потомък на бМулик, и онези, които дойдоха с него в пустошта.

3 И нямаше толкова от народа на Нефи и от народа на Зарахемла, колкото имаше от ламанитите; да, те не бяха и наполовина толкова многобройни.

4 И сега, целият народ на Нефи беше събран наедно, както и целият народ на Зарахемла, и те бяха събрани наедно в две групи.

5 И стана така, че Мосия прочете и накара да бъдат прочетени летописите на Заниф на народа му; да, той прочете летописите на народа на Заниф от времето, когато са напуснали земята Зарахемла до завръщането им обратно.

6 И той прочете също разказа на Алма и братята му и всичките им страдания от времето, когато са напуснали земята Зарахемла, до времето, когато се завръщат обратно.

7 И сега, когато Мосия сложи край на четенето на летописите, людете му, които бяха останали в земята, бяха поразени от изумление и учудване.

8 Защото те не знаеха какво да мислят; и когато видяха онези, които бяха избавени аот робство, те бяха изпълнени с извънредно голяма радост.

9 И още, когато си мислеха за убитите от ламанитите техни братя, те се изпълваха със скръб и даже ронеха много сълзи от скръб.

10 И още, мислейки за пряката Божия добрина и силата Му при избавлението на Алма и братята му от ръцете на ламанитите и от робството, те издигнаха гласовете си и въздадоха благодарности на Бога.

11 И още, когато мислеха за ламанитите, които бяха техни братя, за грешното им и нечестиво състояние, те се изпълваха с аболка и мъка за благосъстоянието на бдушите им.

12 И стана така, че онези, които бяха чеда на Амулон и братята му, които бяха взели за жени дъщерите на ламанитите, бяха недоволни от поведението на бащите си и не пожелаха да бъдат наричани повече по имената на бащите си, ето защо, те взеха върху си името на Нефи, за да могат да се нарекат чеда на Нефи и бъдат причислени към онези, които бяха наречени нефити.

13 И сега, всички люде от Зарахемла бяха апричислени към нефитите и това, защото царството не беше предавано на никой друг, освен на онези, които бяха потомци на Нефи.

14 И сега стана така, че когато Мосия беше свършил да говори и чете на народа си, той пожела Алма също да говори на народа.

15 И Алма им говорѝ, както бяха събрани заедно в големи групи, и той отиваше от една група в друга, проповядвайки на людете покаяние и вяра в Господа.

16 И той увещаваше народа на Лимхий и братята му, и всички онези, които бяха избавени от робство, че трябва да помнят, че Господ беше Този, Който ги е избавил.

17 И стана така, че след като Алма беше поучил людете на много неща и беше свършил да им говори, цар Лимхий пожела да бъде кръстен; и всички негови люде пожелаха също да бъдат кръстени.

18 Ето защо, Алма влезе във водата и ги акръсти; да, той ги кръсти по начина, по който кръсти братята си във бводите на Мормон; да, и всички онези, които кръщаваше, принадлежаха към църквата Божия; и това поради вярата им в словата на Алма.

19 И стана така, че цар Мосия удостои Алма да установява църкви по цялата земя Зарахемла; и му даде авласт да поставя свещеници и учители за всяка църква.

20 Сега, това бе направено, защото имаше толкова много люде, че беше невъзможно всички да бъдат напътствани от един учител; нито пък беше възможно всички да чуят словото Божие на едно събрание.

21 Ето защо, те се събираха заедно в различни групи, наречени църкви; като всяка църква си имаше свещеници и учители и всеки свещеник проповядваше словото според както му беше предадено чрез устата на Алма.

22 И тъй, при все че имаше много църкви, те всички бяха една ацърква, да, тъкмо църквата Божия; защото нищо друго не се проповядваше във всички църкви, освен покаяние и вяра в Бога.

23 И сега, имаше седем църкви в земята Зарахемла. И стана така, че всички, които пожелаеха да вземат върху си аимето на Христа или на Бога, се присъединяваха към църквите Божии.

24 И те се наричаха аБожий народ. И Господ изля Духа Си над тях и те бяха благословени, и преуспяваха в земята.