1 И стана така, че след като той свърши да говори на людете, много от тях повярваха на словата му и започнаха да се покайват и да изследват писанията.

2 Но по-голямата част от тях имаха желание да погубят Алма и Амулик, понеже бяха разгневени на Алма, поради откровеността на словата му към Зиезрам; и те казваха също, че Амулик ги бил излъгал и че бил хулил закона им, също и законниците и съдиите им.

3 И те бяха разгневени също и на Алма и Амулик; и защото бяха свидетелствали откровено срещу нечестието им, те се опитаха да ги отпратят тайно.

4 Но стана така, че те не поискаха; и ги хванаха, вързаха ги със здрави върви и ги отведоха пред върховния съдия на страната.

5 И людете излязоха и свидетелстваха срещу тях, като засвидетелстваха, че те били хулели закона, законниците и съдиите им в страната, а също и всички люде в страната; и засвидетелстваха също, че те били казали, че има само един Бог, и че Той щял да изпрати Сина Си сред людете, но че Той нямало да ги спаси; и много такива неща засвидетелстваха людете срещу Алма и Амулик. И всичко това ставаше пред върховния съдия на страната.

6 И стана така, че Зиезрам беше учуден от словата, които бяха казани; и той знаеше също относно слепотата на умовете, която беше причинявал сред людете със своите лъжливи слова; и душата му започна да се терзае поради съзнанието за собствената му вина; да, и болките на пъкъла започнаха да го обземат.

7 И стана така, че той започна да призовава людете, казвайки: Ето, аз съм виновен, а тези люде са неопетнени пред Бога. И оттогава нататък той започна да ги защитава, но людете го хулеха, казвайки: И ти ли си обладан от дявола? И го заплюха, и го прогониха от средата си, а също и всички онези, които повярваха в словата, които бяха изречени от Алма и Амулик; и те ги прогониха, и изпратиха мъже да ги замерят с камъни.

8 И те събраха заедно жените и децата им и който беше повярвал или беше поучаван да повярва на словото Божие, те сториха да бъде хвърлен в огъня; и те донесоха също и летописите им, които съдържаха светите писания, и ги хвърлиха в огъня също, за да бъдат изгорени и унищожени от огън.

9 И стана така, че те хванаха Алма и Амулик и ги откараха до мястото на мъченичеството, за да бъдат свидетели на унищожението на онези, които бяха изгаряни от огън.

10 И когато Амулик видя болките на жените и децата, които бяха изгаряни от огъня, него също го заболя и той каза на Алма: Как можем да бъдем свидетели на тази ужасна гледка? Нека прострем ръцете си и да упражним силата Божия, която е в нас, и да ги спасим от пламъците.

11 Но Алма му каза: Духът ме заставя да не простирам ръката си; защото ето, Господ ги приема при себе Си в слава; и Той допуска те да могат да им сторят това според тяхното коравосърдечие, за да могат възмездията, които Той ще им наложи в яростта Си, да бъдат справедливи; и кръвта на невинните ще застане като свидетелство срещу им, да, и ще вика силно срещу им в последния ден.

12 Сега, Амулик каза на Алма: Ето, може би те ще изгорят и нас също.

13 И Алма каза: Нека бъде според волята Господна. Но ето, делото ни не е свършено; ето защо, те няма да ни изгорят.

14 Сега стана така, че когато телата на онези, които бяха хвърлени в огъня, изгоряха, а също и летописите, хвърлени в огъня с тях, върховният съдия на страната дойде и застана пред Алма и Амулик, тъй както бяха вързани; и ги удари с ръката си по бузите, като им каза: След това, което видяхте, ще проповядвате ли още на тези люде, че ще бъдат хвърлени в езеро от огън и жупел?

15 Ето, вие видяхте, че нямате сила да избавите онези, които бяха хвърлени в огъня; нито пък Бог ги избави, поради това че са от вашата вяра. И съдията отново ги удари по бузите и попита: Какво ще отговорите на това?

16 Сега, този съдия беше според реда и вярата на Нехор, който уби Гедеон.

17 И стана така, че Алма и Амулик не му отговориха нищо; и той ги удари отново и ги предаде на служителите си да бъдат хвърлени в тъмница.

18 И след като престояха три дена в тъмницата, надойдоха много законници и съдии, и свещеници, и учители, които бяха от изповеданието на Нехор; и те дойдоха в тъмницата да ги видят, и ги разпитваха за много неща; но те не им отговориха нищо.

19 И стана така, че съдията застана пред тях и каза: Защо не отговаряте на словата на тези люде? Не знаете ли, че имам власт да ви предам на пламъците? И той им заповяда да говорят; но те не отговориха нищо.

20 И стана така, че те се разотидоха всеки по пътя си, но на другия ден дойдоха отново; и съдията ги удари отново по бузите. И мнозина излязоха, и също ги удариха, казвайки: Ще застанете ли отново да съдите този народ и да осъждате закона ни? Ако имате толкова голяма сила, защо не се избавите?

21 И много такива неща те им наговориха, като скърцаха със зъби насреща им, заплюваха ги, казвайки: Как ще изглеждаме, когато бъдем проклети?

22 И много такива неща, да, всякакъв вид такива неща им казаха те; и тъй им се надсмиваха в продължение на много дни. И ги лишаваха от храна, за да гладуват, и от вода, за да жадуват; и им взеха дрехите, та да са голи; и тъй те бяха вързани със здрави върви и затворени в тъмница.

23 И стана така, че след като бяха изстрадали много по този начин в продължение на много дни (и това беше на дванадесетия ден, през десетия месец, на десетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи), върховният съдия на земята Амония и много от учителите им и законниците им влязоха в тъмницата, където Алма и Амулик бяха вързани с върви.

24 И върховният съдия застана пред тях, удари ги отново и им каза: Ако притежавате силата Божия, избавете се от тези връзки и тогава ние ще повярваме, че Господ ще унищожи тези люде съгласно словата ви.

25 И стана така, че всички те излизаха напред и ги удряха, като казваха същите слова, чак до последния; и когато и последният им беше говорил, силата Божия дойде върху Алма и Амулик, и те се изправиха, и застанаха на нозете си.

26 И Алма извика, казвайки: Колко дълго ще търпим тези велики страдания, о, Господи? О, Господи, дай ни сила според вярата ни в Христа, за да се избавим. И те скъсаха вървите, с които бяха вързани; и когато людете видяха това, започнаха да бягат, защото страхът от погибелта ги беше връхлетял.

27 И стана така, че толкова голям беше страхът им, че те паднаха на земята и не достигнаха външната врата на тъмницата; и земята се разтресе мощно, и стените на тъмницата се разцепиха на две и паднаха на земята; и върховният съдия, и законниците, и свещениците, и учителите, които бяха удряли Алма и Амулик, бяха убити от падането им.

28 И Алма и Амулик излязоха от тъмницата, без да бъдат наранени; защото Господ им беше дал сила според вярата им в Христа. И те веднага излязоха от тъмницата; и бяха освободени от връзките, и тъмницата се събори на земята, и всички вътре бяха убити, с изключение на Алма и Амулик; и те отидоха веднага в града.

29 Сега, людете, чувайки голям шум, се затичаха на множества да разберат причината за това; и когато видяха Алма и Амулик да излизат от тъмницата, и стените ѝ съборени на земята, те бяха обзети от голям страх и избягаха от присъствието на Алма и Амулик, тъкмо както коза с козленцата си бяга от два млади лъва; тъй избягаха те от присъствието на Алма и Амулик.