Следвайте Ме, елате с Мен: Учение и завети 18–19
Ценността на всяка душа
Защо сме толкова ценни за нашия Небесен Отец?
Неотдавна почувствах подтик да се свържа с едно семейство, което учихме с колегата ми, когато бях млад мисионер преди близо 40 години в Брюксел, Белгия. От много време не бях говорил с никого от тях.
Посредством чудото на днешните технологии потърсих в социалните медии майката в това семейство. Успях да проведа чудесен видео чат с нея. Припомнихме си свещените преживявания, които имахме преди години, докато семейството ѝ учеше за възстановеното Евангелие.
Тя не беше в добро здраве, а обстоятелствата я бяха отделили от семейството ѝ. Докато говорихме, почувствах силната любов, която Небесният Отец и Спасителят имат към тази добра сестра. Почувствах нейната вечна ценност, въпреки че тя донякъде се беше отдалечила от Църквата. Изразих обичта си към нея и свидетелствах, че Бог я обича и че е загрижен за нея. Със сълзи на очи изразихме обичта си един към друг. Обещахме си да се чуваме по-често. Толкова бях благодарен, че един всезнаещ и любящ Бог ме бе вдъхновил да се свържа в този ден с тази скъпа моя приятелка.
„Причината“ за Божията любов
Когато един ангел пита Нефи дали познава благоволението Божие, Нефи смирено отговаря: „Аз зная, че Той обича чедата си; при все това аз не разбирам значението на всички неща“ (1 Нефи 11:17). Често съм се чудил как Нефи достига до тази проста и прекрасна истина: Бог обича Своите чеда. Ясно е, че той познава учението на Христос, предадено му от неговите „добри родители“ (1 Нефи 1:1). Но той знае и „причината“ за Спасителя. И коя е тя?
Каква е причината Бог да желае да позволи Неговият Син да послужи за жертва? Каква е причината Той да ни изпрати тук, за да бъдем изпитани? Както научаваме от една също толкова прекрасна истина, причината е следната: „Ценността на душите е огромна в Божиите очи“ (Учение и завети 18:10).
Защо сме толкова ценни за Него? Естествено, че щом сме Негови чеда, Той ни обича. Но в следващите стихове, Той описва великия дар, даден на всички ни, благодарение на Неговата любов към нас – Неговия Единороден Син, Исус Христос. Той изпрати Своя Син да изстрада „смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него. И Той е възкръснал от мъртвите, та да може да доведе всички човеци при себе Си, при условие, че се покаят“ (Учение и завети 18:11–12). Той ни казва: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39).
Покаяние и радост
Нищо чудно, че Небесният Отец изпитва велика радост, когато се покайваме. Нашата готовност да се покайваме е доказателство за дълбоката ни благодарност за великолепния и несравним дар на Спасителя и Изкупителя на света. Само и единствено чрез Исус Христос можем да станем достойни да застанем с увереност в присъствието на Бог (вж. Учение и завети 121:45).
Президент Ръсел М. Нелсън обяснява: „Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание – нещо, което да избягват, освен ако не е свързано със сериозни обстоятелства. Но това чувство за наложено наказание идва от Сатана. Той се опитва да ни пречи да гледаме към Исус Христос, Който стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да ни изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава. …
Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос“1.
Поканени да помагаме
Много пъти в откровения от последните дни Господ кани Своите чеда-служители да помагат както на Него, така и на Неговия Син в делото по спасението и възвисяването (вж. Учение и завети 18:14). Помислете над това! В нашето несъвършено състояние Богът на вселената ни кани да помагаме на Неговите чеда, които са изключително ценни, да се завърнат при Него. Той знае, че делото е трудно. Ще има мнозина, които няма да приемат поканата „Него слушай“. Въпреки това, Той потвърждава, че е Бог на всички. „И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа̀ при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец“ (Учение и завети 18:15, курсив добавен).
Може да се запитате: „Какво мога да направя, за да помогна на някого да дойде при Христос, да се покае и да бъде благословен от Неговата единителна жертва?“.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли ни дава следния съвет относно вземането на участие в делото по спасение и възвисяване: „Разберете, че вашата работа не е да обръщате хората във вярата. Това е ролята на Светия Дух. Вашата роля е да споделяте това, което вярвате и чувствате, и да живеете според вярванията си.
Затова не се обезсърчавайте, ако някой не приеме незабавно посланието на Евангелието. Това не е ваш личен провал.
Това е само между всеки отделен човек и Небесния Отец.
Вашата роля е да обичате Бог и своите ближни, Неговите чеда.
Вярвайте, обичайте и действайте.
Следвайте този път и Бог ще върши чудеса чрез вас, за да благославя Своите скъпоценни чеда“2.
От двете страни на завесата
Поканата да дойдем при Христос чрез покаяние не е запазена само за хората, които живеят на земята. „Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий“ (Учение и завети 138:58). Храмовата работа и работата по семейна история са важни аспекти от събирането на разпръснатия Израил и от двете страни на завесата. Можем да изпитваме велика радост, когато извършваме работата за хората, които са отишли в света на духовете, знаейки, че в тази сфера, както казва президент Уилфърд Уудръф (1807 – 1898): „ще са много малко, ако изобщо има такива, които няма да приемат Евангелието“3. Несъмнено те ще очакват деня, когато ще бъдат извършени спасителните обреди за тях в дома Господен.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Когато събираме своята семейна история и посещаваме храма за нашите предци, Бог излива много от тези благословии едновременно от двете страни на завесата. По подобен начин сме благославяни, когато помагаме на другите от районите и коловете ни да правят същото. Членовете, които не живеят близо до храм, също получават тези благословии, като участват в работата по семейна история и събират имена на свои предци, за да бъдат извършвани храмови обреди“4.
Прекрасно е да знаем, че Небесният Отец обича всяко от Своите чеда. Ние всички сме ценни за Него. Всеки от нас има свещената отговорност да служи на Неговите чеда от двете страни на завесата и да им помага да разберат колко ценни са те.
Помагайте им да видят колко са ценни
Каня ви да протегнете ръка към хората, които са били част от живота ви и вероятно са забравени от известно време. Протегнете ръка към хората, които са напуснали заветната пътека. Служете на хората, които се нуждаят от Христова любов. Свържете се с хората от другата страна на завесата чрез храмова работа и работа по семейна история, в това число и индексиране. Помагайте на другите да чувстват Божията любов чрез вас.
Както обещах на моята скъпа приятелка от Белгия, ние говорихме всяка неделя в продължение на четири месеца. Поканих я да си свали приложението Gospel Library. Местният президент на клон беше уведомен за нея, а пълновременните мисионери я посещаваха и ѝ дадоха свещеническа благословия. През следващата седмица за първи път от 30 години насам, тя посети събранието за причастие. Последният път, в който говорихме, тя беше изключително радостна, че е възобновила контакта си с Църквата на Исус Христос.
Сподели ми също, че най-голямата ѝ дъщеря все още е активна в Църквата. Аз веднага се свързах с дъщерята чрез видео чат. Тя ми представи четирите си прекрасни деца, после ми каза, че пълновременните мисионери ще идват в дома им същата вечер за вечеря. Каква благословия бе да видя, че тя все още е предан член на Църквата!
Като поговорих с нея, разбрах до известна степен посланието на следния стих: „И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!“ (Учение и завети 18:16).
Голяма е ценността на всяка душа!
Да повдигаме ръцете, които са отпаднали, от Дж. Кърк Ричардс
„Вашата работа не е да обръщате хората във вярата. Това е ролята на Светия Дух. Вашата роля е да споделяте това, което вярвате и чувствате, и да живеете според вярванията си“.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф
Lux Condivis (Споделена светлина), от Дж. Кърк Ричардс
Всеки от нас има свещената отговорност да служи на чедата на Небесния Отец и от двете страни на завесата.
Прозрение, от Дж. Кърк Ричардс