Как изучаването на историята на Църквата укрепва моята вяра
назад напред

Как изучаването на историята на Църквата укрепва моята вяра

Илюстрации от Getty Images

Когато бях ученик в гимназията в Южна Африка, обичах да изучавам история. Когато отидох в университета, завърших специалност история. Докато бях в Семинара и след това в Института, ми харесваха всички курсове, и по-специално този по Учение и завети, защото ме запозна с историята на Църквата. От години обичам да чета книги за историята на Църквата, дори такива, които засягат трудните теми в нея. Като продължавам да изучавам историята на Църквата от различни източници, личната ми вяра се укрепва. Ето три начина, по които става това.

Историята на Църквата ми дава гледна точка, особено що се отнася до отминали практики, включително ограниченията във връзка със свещеничеството и храмовите благословии. Когато за пръв път научих, че е имало време, когато чернокожите мъже не са можели да бъдат носители на свещеничеството, вярата ми се разколеба. Как може Църквата, която обичам, да не е давала свещеничеството на чернокожите? Няколко души се опитаха да ми дадат обяснения, които те твърдяха, че са от ученията или от Писанията. Те бяха объркващи и много обезпокоителни.

С течение на времето това, което ми прозвуча логично и ме успокои, бе историческото обяснение. Историческото въведение към Официално изявление 2 например обяснява, че Джозеф Смит ръкополага няколко чернокожи мъже, но ръководителите на Църквата престават да дават свещеничеството на чернокожи на ранен етап от историята на Църквата. Следва важното изявление: „Църковните летописи не дават ясна информация за произхода на тази практика“1. Gospel Topics essays2 и други църковни наръчници предоставят допълнителни подробности и исторически контекст3. Тези исторически обяснения ми повлияха и укрепиха вярата ми.

Историята на Църквата ми помага да ценя хората, които са живели преди мен. Това е особено валидно що се отнася до приноса, който са дали някои привидно „обикновени“ членове. Например първите сгради за събрания в Южна Африка, Зимбабве и Замбия през 50-те и 60-те години на 20-и век са построени благодарение на средства, дарени от членове. Получаването на храмови обреди изисква дори още по-голяма жертва. Знаейки, че ще отнеме десетилетия, преди да може да имат храмове в Африка, много от членовете продават притежанията си, в това число и домовете си, за да имат пари да пътуват до храма и да участват в тези свещени обреди. Църквата на африканския континент е изградена въз основа на вярата на тези първи членове, които имат малко, но жертват толкова много. Когато чета историята им, вярата ми се укрепва, а желанието ми да жертвам се увеличава.

Историята на Църквата ме насърчава да бъда по-добър във воденето на летописи. Ръководителите на Църквата насърчават воденето на дневник. Защо? Защото историята на Църквата е летопис за „начина… на живот, вярата… и делата“ на нейните членове (вж. Учение и завети 85:2). Винаги, когато чета историята на Църквата, като например новата история, Светии, съм впечатлен, че тези томове са възможни само благодарение на дневниците, писмата и другите документи на обикновените членове на Църквата. Техните откровени лични разкази ме насърчават да съм по-прилежен във воденето на дневник, като по този начин помагам на бъдещите историци да документират достоверна история за Църквата в Африка.

Има и една по-лична благословия, идваща от четенето на историята на Църквата и стремежа ми да водя собствени летописи. Както учи президент Хенри Б. Айринг, втори съветник в Първото президентство, аз съм благословен да виждам и помня Господната намеса в моя живот и този на моите близки4. Този спомен укрепва свидетелството ми и увеличава способността ми да се справям с житейските трудности. Когато водя личния си летопис и мисля за старателните летописи на други членове на Църквата, започвам да виждам великия модел на Господ, докато Той възстановява Своята Църква и царство в последните дни.

Тези и много други уроци, научени от изучаването на историята на Църквата, допринесоха значително за личното ми духовно развитие. Те ми дадоха смелост да защитавам вярата си, защото разбирам защо правим това, което правим. Когато сме наясно с историческия контекст на много от нашите практики и вярвания, това ни прави по-добри учители и по-добри ученици.

Бележки

  1. Вж. въведението към Официално изявление 2

  2. Вж. “Race and the Priesthood,” Gospel Topics, topics.ChurchofJesusChrist.org.

  3. Вж. например, Основи на Възстановяването (ръководство на Образователната система на Църквата), 2016 г., глава 26.

  4. Вж. Хенри Б. Айринг, „О, помнете, помнете“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 66–69.

Илюстрации от Getty Images