Служение на хората, лишени от свобода
назад напред

Служение на хората, лишени от свобода

Престъплението не намалява ценността на човешката душа.

Илюстрации от Getty Images

В настоящия момент над 10 милиона души са задържани в арести или затвори някъде по света1. Исус Христос, който обича всеки човек и разбира всяка трудност, ни моли да служим на всички чеда на Небесния Отец, включително и на онези, които са лишени от свобода. „Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме… в тъмница и Те посетихме?

А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:36–40).

Как можем да правим това, което е помолил Спасителят и безопасно да служим на хората, които са лишени от свобода? Тази статия предоставя основни принципи, с които да започнете. С молитва обсъдете с местните ръководители на Църквата какво е уместно и разумно във вашата област.

И те са чеда на Бог

Макар и съдебните системи да се различават, трудността, която представлява лишаването от свобода, е сходна в различните народи и култури. Дъг Ричинс ръководи дейности в подкрепа на лишени от свобода членове на Църквата. Той също координира с други вероизповедания и общностни групи оказването на помощ на лишени от свобода, независимо от техните обстоятелства или религиозни убеждения.

Брат Ричинс казва: „Често срещан стереотип за лишените от свобода е, че те всички са ненадеждни, агресивни и опасни. Аз обаче открих, че повечето изобщо не са такива. Повечето се разкайват за действията си. Те се опитват да се извисят над лошите си избори от миналото и да водят добър живот“.

В някои страни почти половината от всички граждани имат близък роднина, който е лежал в затвора2. Освен семейните връзки на земята, които определят тези лишени от свобода като родители, деца, братя и сестри, те са също чеда на Бог.

Земно и вечно отсъждане

Макар че в живота се изисква да отсъждаме, Небесният Отец и Исус Христос са единствените, които могат съвършено да съдят хората въз основа на тяхната ситуация, техните действия и желания (вж. 1 Царете 16:7). Това съвършено отсъждане определено ще вземе предвид обстоятелствата, при които са родени хората и които правят тяхното влизане в затвора по-вероятно, като например семейна травма, бедност от поколения, култура на търпимост към употребата на наркотици и т.н. Много други фактори могат да влияят на способността на хората да вземат добри решения, включително тяхното здраве и благосъстояние3. Макар да е важно за обществото да прилага закони, които осигуряват безопасността на всички, ние можем да правим това със състрадание и поглед към вечността, осъзнавайки, че има много неща, които не разбираме.

„Помислете как бихте се чувствали, ако бяхте съдени до края на живота ви въз основа на най-лошото нещо, което сте правили някога – казва Таня Шафер, член на Църквата, работила в правна кантора преди да основе група за защита на затворници. – От Бог зависи на кого ще прости Той, но на нас ни е заповядано да прощаваме на всички“ (вж. Матей 18:21–22).

Принципът за съвършения съд на Бог може да бъде и източник на утеха за жертвите на престъпления. Понякога хората, които нараняват други хора, никога не получават наказание на земята. Жертвите може да страдат дълго, след като извършителите на престъплението са излезли от затвора. Много от лишаваните от свобода са били в различни моменти както жертва, така и извършители на престъпление, което ни напомня, че животът е сложна мрежа от взаимоотношения и решения, които засягат всички. Можем да намираме утеха, като се уповаваме на факта, че Небесният Отец и Исус Христос разбират всичко това. Техният съд ще бъде съвършен. Изцелението, което предлагат, както за невинните, така и за каещите се, ще бъде цялостно (вж. Откровението 21:4).

Любящият пример на ръководителите

Старейшина Герит У. Гонг от Кворума на дванадесетте апостоли описва едно събрание, на което всички около него са облечени в бяло. Има пеене и молитви, а Божията любов изобилства4. Противно на това, което мнозина от нас вероятно си представят, това не е храмово събрание. Това е едно посещение в затвор, в който стандартната униформа са бели гащеризони.

„Ръководителите на Църквата са загрижени за всички, които са засегнати от престъпление и лишаване от свобода – свидетелства брат Ричинс, описвайки как един ръководител дава собствения си екземпляр на църковно списание на човек, когото той посещава в затвора всеки месец. – Те често посещават лишените от свобода, подкрепят техните семейства и с внимание се грижат за жертвите“.

Служението в поправителни институции е отговорност на президента на кол, който заедно с ръководителите на район следва да се справят с нуждите на хората в областта им. Какво правят вашите ръководители на кол, за да служат на лишените от свобода членове и да споделят с тях вдъхновяващи послания? На някои места може да има призовани членове на Църквата, които да посещават и учат тези хора. Брат Ричинс казва, че често членовете, които са призовани да предоставят подкрепа, в началото са притеснени, но после откриват, че призованието им е толкова съдържателно, че не желаят никога да бъдат освобождавани.

Това е „чисто и непорочно благочестие“ – казва той (вж. Послание на Яков 1:27).

Макар и да не трябва да се чувстваме притиснати да посещаваме лишени от свобода хора, които не познаваме, има и други начини, по които безопасно можем да им служим. Ето няколко от тях:

  • Включвайте затворниците в молитвите си, особено тези от тях, които знаете по име. Молитвата има сила!

  • Свържете се с местните затвори, за да видите дали се нуждаят от предмети, които да бъдат дарени. Неща като плетене на една кука, четене, проекти за изкуство и проучване на семейна история са позволени в много институции за лишаване от свобода.

  • Ако познавате човек, който е в затвора, пишете му вдъхновяващи писма. Вземайте безопасни, разумни решения при комуникацията. Следвайте Духа и спазвайте подходящи граници.

  • Изразявайте обич, уважение и приемане към членовете на семействата на хората, лишени от свобода, особено към техните деца. Помнете, че членовете на семействата им обикновено са невинни жертви. Светият Дух може да ви помага да знаете как най-добре да служите на всички членове на семейството.

За Светия Дух няма ограничения

Престоят в затвора може да бъде изключително труден момент в живота на човек. Но Светият Дух не може да бъде спрян от стени, решетки или вериги. Молитвата, изучаването на Писанията и смирението могат да канят Неговото утешително присъствие както в затворническата килия, така и извън нея. Благодарение на това затворът може да стане място на чудеса.

Порша Лаудър, член на Църквата, която пише публикации в блог, докато е в затвора, описва престоя си там като едно трудно пътуване, изпълнено с вяра и преоткриване на себе си. „През живота си съм имала доста сериозни трудности, но мога да се чувствам изцелена чрез една неописуема любов – пише тя. – Каквито и проблеми да имате сега, докъдето и да сте стигнали в личното си пътуване, моля не се отказвайте!“

Гарф Кенън, който е служил като президент на клон в затвор, описва как Духът го е подтикнал да бъде любезен с един закоравял затворник, който е имал труден живот. „Това, което току що ми казахте, са едни от най-милите думи, които съм чувал през живота си – казва мъжът. – Не помня някой някога да ми е говорил толкова мило и с толкова загриженост. Благодаря ви“. Те приключват посещението с първата молитва, която този човек е чувал от години.

Брат Кенън свидетелства: „Да, Светият Дух определено е в поправителните институции. Там са чедата на Бог и Той си ги иска обратно“.

Бог дава велики обещания на всички, които изберат да Го следват, независимо дали за пръв път научават за Него в Неделното училище или в затвора. Както се казва в Йезекиил 36:26: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас“.

Повторното влизане в обществото е изключително трудно

Престъплението не намалява ценността на човешката душа (вж. Учение и завети 18:10). И когато хората желаят да променят живота си в положителна посока, позволяваме ли им да израстват и да им бъде простено?

„Божията благодат и Божието състрадание са огромни – казва брат Ричинс. – Понякога лишените от свобода хора чувстват опрощението на Господ дълго преди да им бъде простено от правителството, обществото или дори от някои членове на Църквата“.

Завръщането в обществото след лишаване от свобода е трудно. Хората, които са били в затвора, често имат проблеми с намирането на работа или жилище. Можем да им помагаме да намерят безопасност на добри места и да развиват добри хобита. Вероятно най-важното нещо, което можем да правим, е да сме позитивни, подкрепящи приятели. Когато Джозеф Смит говори за реформа в затворите, докато се кандидатира за президент, той казва, че „суровост и изолация никога няма да спомогнат за променянето на склонностите на човека, както биха го направили разумът и приятелството“5.

Състраданието има значение

Юда насърчава светиите да бъдат „милостиви“ (Юда 1:22). Неговите думи отразяват молбата на Спасителя да не забравяме хората, които са в затвора. Как ще откликнем на тези покани? Нека полагаме усилия да помагаме на лишените от свобода, както и на техните семейства, с Божията доброта. Нашето състрадание може да има значение.

Бележки

  1. Вж. “World Prison Population List: Eleventh Edition,” National Institute of Corrections, nicic.gov.

  2. Вж. “Half of Americans Have Family Members Who Have Been Incarcerated,” Dec. 11, 2018, Equal Justice Initiative, eji.org/news.

  3. Вж. “Traumatic Brain Injury in Criminal Justice,” University of Denver, du.edu/tbi.

  4. Духовно послание на отдел Свещеничество и семейство, декември 2019 г.

  5. “Joseph Smith as a Statesman,” Improvement Era, May 1920, 649.