Сигурност за душата
Искам да бъде напълно ясно, когато застана пред съдийския престол на Бог, че съм заявил пред света … че Книгата на Мормон е истинна.
Пророчествата за последните дни често говорят за големи бедствия като земетресения, глад или наводнения. Те от своя страна могат да бъдат придружени от резки икономически и политически промени.
Но има един вид унищожение в последните дни, което за мен винаги е звучало по-лично, отколкото всеобщо, предупреждение, което може би е по-приложимо вътре в Църквата, отколкото извън нея. Спасителят предупреждава, че в последните дни дори тези от завета, самите избрани, могат да бъдат заблудени от врага на истината1. Ако приемем това като един вид духовно разрушение, то може да хвърли светлина върху друго пророчество за последните дни. Приемете сърцето за символичния център на нашата вяра, поетичното местонахождение на нашата вяра и ценности, след което се замислете върху казаното от Исус, че в последните дни „човеците ще примират от страх”2.
Насърчителното нещо, разбира се, е че нашият Небесен Отец знае за всички тези опасности в последните дни, тези изпитания пред сърцето и душата, и ни е дал съвет и защита да се справим с тях.
Имайки пред вид всичко това, за мен винаги е било важно, че Книгата на Мормон, един от най-мощните Господни ключови камъни3 в тази защита срещу злините в последните дни, започва с една велика притча за живота, всеобхватна алегория за надеждата, противопоставена на страха, светлината, противопоставена на мрака, и спасението, противопоставено на унищожението – алегория, за която сестра Ан М. Диб така прочувствено говори тази сутрин.
Във видението на Лехий вече трудното пътуване става по-трудно, когато една мъгла от мрак се издига и попречва на семейството му и останалите да виждат сигурната, но тясна пътека, която да следват. Непременно трябва да отбележим, че тази мъгла от мрак се спуска върху всички пътуващи – тези, които са верни и непоколебими (дори можем да ги наречем избрани), както и по-слабите и несигурните. Основната поука на разказа е, че радващите се на успех пътници устояват на всички изкушения, включително примамката на забранените пътеки и подигравателните викове на суетните и горди хора, поели по тях. Летописът гласи, че защитените „напираха в пътя си напред, непрестанно придържайки се здраво (и бих прибавил непреклонно)” за един прът от желязо, който безпогрешно ги води по пътя на истинната пътека4. Колкото и тъмна да е нощта (или денят), прътът води по тази самотна и спасителна пътека.
„Аз видях”, казва Нефи, „че прътът от желязо … беше словото Божие (водещо) … към дървото на живота, … (което) представляваше любовта Божия”. Виждайки това проявление на Божията любов, Нефи продължава:
„Аз погледнах и видях Изкупителят на света … (Който) тръгна да проповядва на людете…
… и аз видях множества от люде, които бяха болни и измъчвани от всякакъв вид болести, и с дяволи, и с нечисти духове; … И те бяха изцелени чрез силата на Агнеца Божии; а дяволите и нечистите духове бяха прогонени”5.
Любов. Изцеление. Помощ. Надежда. Силата на Христос, която да противодейства при всякакви трудности във всички времена – включително края на времената. Това е спасителният пристан, в който Бог желае да се приютим в дни на всеобщо или лично отчаяние. Това е посланието, с което Книгата на Мормон започва, и това е посланието, с което тя завършва, призовавайки всички, „елате в Христа и станете съвършени в Него”6. Този израз, взет от заключителното свидетелство на Мороний, написано 1 000 години след видението на Лехий, е свидетелство на един умиращ човек за единствената истинна пътека.
Мога ли да се позова на съвременно свидетелство от „последните дни”? Когато Джозеф Смит и неговият брат Хайръм тръгнали за Картидж, за да се изправят пред неизбежно мъченичество, Хайръм прочел следните думи, за да утеши сърцето на своя брат:
„ти беше верен; ето защо… ти ще бъдеш направен силен, за да седнеш на мястото, което Аз приготвих в обиталищата на Моя Отец.
И сега, аз, Мороний, казвам сбогом … докато се срещнем пред съдийския престол на Христа”7.
Няколко кратки стиха от 12 глава на Етер в Книгата на Мормон. Преди да затвори книгата, Хайръм сгънал ъгъла на страницата, от която чел, отбелязвайки я като част от вечното свидетелство, за което тези двама братя щели да умрат. Държа тази книга в ръцете си, същия екземпляр, от който Хайръм чел, със същата сгъната страница. По-късно, когато са затворени в затвора Картидж, Джозеф Пророкът се обърнал към пазачите, които ги пазели, и дал силно свидетелство за божествената автентичност на Книгата на Мормон8. Малко след това оръжията щели да отнемат живота на тези двама свидетели.
Като една от хилядите съставни части на моето свидетелство за божествения произход на Книгата на Мормон, аз ви давам още едно доказателство за нейната истинност. В този последен час на най-голяма нужда, питам ви: щяха ли тези мъже да богохулстват пред Бог, да полагат своя живот, чест и стремеж за вечно спасение, на една книга (и последвали я църква и цяло служение), която те си измислили ей така от нищото?
Да оставим настрана, че техните съпруги щели да останат вдовици и техните деца сираци. Да оставим настрана, че на шепата последователи им предстояло да останат „бездомни, без приятели и без подслон” и децата им да оставят „кървави следи” върху замръзнали реки и дивата прерия9. Да оставим настрана, че хиляди ще умрат и още хиляди ще живеят, заявявайки по четирите краища на земята, че знаят, че Книгата на Мормон е истинна и че Църквата, която я съхранява, е истинна. Оставете всичко това настрана и ми кажете дали в този смъртен час онези двама мъже щяха да влязат в присъствието на своя Вечен Съдия, цитирайки и намирайки утеха в книга, която, ако не беше словото Божие, щеше да ги заклейми като мошеници и шарлатани до края на времето? Те не биха направили това! Те били готови по-скоро да умрат, отколкото да отрекат божествения произход и вечната истинност на Книгата на Мормон.
В продължение на 179 години тази книга е била разнищвана и атакувана, отричана и разграждана, ругана и осмивана като никоя друга книга в съвременната религиозна история – и може би като никоя друга книга в цялата религиозна история. И тя все още стои неповалена. Провалили се теории за нейния произход са били измисляни, повтаряни по папагалски и изчезвали в историята – че нейните автори са Итън Смит, Соломон Сполдинг, някой умопомрачен луд или изкусен гений. Нито един от тези просто жалки отговори не е устоял на проучване, защото няма отговор, различен от този, даден от Джозеф, в ролята му на нейния млад и необразован преводач. За това давам свидетелство, заедно с моя прадядо, който просто казал, „Никой нечестив човек не може да напише книга като тази, и никой добър човек не може да я напише, освен ако тя не беше истинна и на него не му беше заповядано от Бог да направи това”10.
Свидетелствам, че човек не може да получи пълна вяра в това дело от последните дни – и така да открие пълната мяра покой и утеха за нашето време – докато сърдечно не приеме божествения произход на Книгата на Мормон и Исус Христос, за Когото тя свидетелства. Ако някой, е достатъчно глупав или заблуден да отхвърли 531 страници от преди това неизвестен текст, изобилстващ с литературна и семитска сложност, без искрено да се опита да разбере произхода на тези страници – особено без да си даде сметка за това колко силно те свидетелстват за Исус Христос и дълбокото духовно влияние, което това свидетелство е имало върху вече десетки милиони нейни читатели – тогава този човек, избран или не, е бил излъган, и ако напусне тази Църква, той трябва да направи това като изпълзи над, под или отстрани на Книгата на Мормон, за да си тръгне. В този смисъл книгата е това, което Сам Христос е бил: „камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват”11, една пречка по пътя на този, които желае да не вярва в това дело. Очевидци, дори очевидци, които за известно време били вражески настроени към Джозеф, до момента на своята смърт свидетелствали, че са видели ангел и че са държали плочите в ръце. „Те ни бяха показни чрез силата Божия, а не на човек”, заявили те. „Ние ги видяхме и свидетелстваме, че тези неща са истинни”12.
И така, не съм бил до Лехий и Нефи или брата на Яред, когато те преплавали океана и се заселили в един нов свят. Не съм чул как цар Вениамин дава своята ангелска проповед. Не съм проповядвал с Алма и Амулик, нито съм бил свидетел на огнената смърт на невинни вярващи. Не съм бил сред тълпата нефити, които докоснали раните на възкресения Господ, нито съм ридал с Мормон и Мороний за унищожението на цяла цивилизация. Но моето свидетелство за този летопис и мирът, който той влага в човешкото сърце, са също толкова непогрешими, колкото и техните. Като тях, аз „давам името си на света, за да свидетелствам на света за това, което съм видял”. И като тях, „Аз не лъжа, Бог ми е свидетел за това”13.
Желая моето свидетелство за Книгата на Мормон и всичко, което произлиза от него, дадено под моята клетва и сан в свещеничеството, да бъде записано от хората на земята и ангелите в небесата. Надявам се, че ми остават няколко години в моите „последни дни”, но независимо от това искам да бъде напълно ясно, когато застана пред съдийския престол на Бог, че съм заявил пред света, чрез най-ясния език, на който съм способен, че Книгата на Мормон е истинна, че тя е дошла на света точно по начина, по който Джозеф е казал, че е дошла, и че е дадена да донесе щастие и надежда на верните в тези усилни последни дни.
Моето свидетелство повтаря думите на Нефи, написани в книгата през неговите „последни дни”:
„вслушайте се в тези слова и повярвайте в Христа; и ако не повярвате в тези слова, повярвайте в Христа. И ако вие повярвате в Христа, вие ще повярвате в тези слова, защото те са словата на Христа, … и те учат всички човеци, че трябва да вършат добро.
И дали те са словата на Христа, съдете вие, защото Христос ще ви покаже със сила и голяма слава в последния ден”14.
Братя и сестри, Бог винаги дава сигурност за душата и с Книгата на Мормон Той отново е направил това в наше време. Помнете казаното от Самия Исус: „Този, който цени словото Ми, не ще бъде измамен”15 – и в последните дни вие няма да примирате от страх и да губите вярата си. Искрено свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.