Нека добродетелта украсява мислите ви
Необходимо е да стъпим здраво на крака и във всекидневния си живот да развиваме Христови добродетели.
Благодаря ви, старейшина Пейс, за хубавата откриваща молитва, както и на вас, слушатели и най-вече говорители.
„Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие” (У. и З. 121:45).
С наближаването на моя 12-и рожден ден ми станаха известни няколко изисквания, които да изпълня преди да се дипломирам от Неделното училище за деца. Едно от тях бе да кажа наизуст тринадесета точка от Символа на вярата. Първите дванадесет точки бяха относително лесни, но тринадесетата се оказа много по-трудна. Трудността бе в запаметяването реда на добродетелите. Благодарение на учителката в Неделното училище за деца аз накрая успях да науча всичко наизуст.
Години по-късно съпругата ми, децата и аз се преместихме в нашия първи дом. С изненада открихме, че моята бивша учителка в Неделното училище за деца щеше да бъде наша съседка. За 40-те години съседство тя е запази нашата малка тайна – моята трудност при запаметяването.
„Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим” (Символът на вярата 1:13).
Днес искам да говоря за чертите на нашия характер, които наричаме добродетели. Добродетелите са основните елементи на християнския живот и външно проявление на нашия характер. Много от добродетелните черти на характера завършват с буквите ост: почтеност, смиреност, милосърдност, духовност, отговорност, учтивост, вярност, като списъкът може да се продължи още много. Разчитайки на литературното си чувство, наричам добродетелите, завършващи на ост, „ост”-добродетели. Тази наставка означава качество, състояние или степен.
Трябва само да се огледаме около нас и да видим ставащото в нашите общности, за да осъзнаем, че добродетелните черти на характера все повече се губят. Помислете върху поведението на шофьорите по претъпканите магистрали – изпадналите в ярост шофьори са твърде често явление. Учтивостта изобщо не присъства в нашия политически диалог. С развихрилите се по света финансови и икономически предизвикателства, верността и честността изглежда са били изместени от алчност и корупция. При посещение на някоя гимназия често ще станете свидетели на груб език и нескромно облекло. Някои атлети показват липса на спортсменско отношение и рядко показват смирение, освен ако не са публично разобличени за законови и морални нарушения. Голям дял от нашето население почти не чувства лична отговорност за своето собствено материално благосъстояние. Изпаднали във финансови затруднения хора обвиняват банкери и заемодатели за това че са им дали пари назаем, за да задоволят по- скоро незадоволимите си желания, отколкото да посрещнат нужди, които могат да си позволят. Случва се нашата щедрост в подкрепа на добри начинания да даде път на апетита ни да придобиваме повече, отколкото имаме нужда.
Братя и сестри, не е необходимо да ставаме част от заболяването на добродетелите, което прониква в обществото и го заразява. Ако последваме света и изоставим християнските добродетели, последствията могат да бъдат бедствени. Личната вяра и преданост, които имат вечни последствия, ще намалеят. Семейната солидарност и духовност ще бъдат засегнати. Религиозното влияние в обществото ще намалее и силата на закона ще бъде оспорена, и може би дори игнорирана. За голямо задоволство на Сатана, източникът на всичко, което измъчва естествения човек, ще пусне корен.
Необходимо е да стъпим здраво на крака и във всекидневния си живот да развиваме Христови добродетели, тъкмо „ост”-добродетелите. Ученето на добродетелни черти на характера започва у дома с родители, които ги е грижа и които дават добрия пример. Добрият родителски пример насърчава подражание; лошият пример дава свобода за отхвърляне на ученията на родителите и дори още по-лошо поведение. Лицемерният пример унищожава доверието.
Осемгодишната Меган обича да свири на пиано. Неотдавна нейната учителка по пиано й предложи награда от един донът в случай на редовни всекидневни упражнения. Учителката казала, че щяла да провери как стоят нещата с донътите, като се обади през седмицата. Ако всеки ден се упражнявала, тя щяла да спечели наградата. Когато потърсили Меган по телефона, тя не била вкъщи, за да каже как се е справила. По време на седмичния урок учителката попитала Меган дали се е упражнявала, на което Меган отговорила, че според нея го е направила, и взела наградата. Когато майката на Меган забелязала донъта, тя я разпитала и й помогнала да разбере, че трябва да бъде честна. Последвало извинително обаждане по телефона, насърчено от майката. От разговора между учителка и ученичка станало ясно, че Меган действително изпълнила домашното си по музикална теория – следователно тя могла да получи наградата. Благодарение на мъдрите и загрижени родители, ценните уроци ще бъдат помнени дълго време.
Нашият 15-годишен внук Бен е много запален по ските, участвал е на няколко състезания и се е представял много добре. Преди едно такова състезание в Айдахо неговите родители му напомнили, че оценките му в училище щели да определят дали щял да участва в него или не. Било резервирано бунгало в Сън Вали, Айдахо, неговите баба и дядо също щели да отидат, като Бен трескаво се опитвал да постигне високите академични цели, които той и родителите му очаквали. Накрая обаче той не постигнал своята цел с малко. Бен пропуснал състезанието и загубил точки да се квалифицира за младежката ски олимпиада, но придобил важно разбиране за задълженията и отговорностите. Като остават непоколебими, родителите често страдат и се тормозят повече от децата, които се опитват да възпитат.
Президент Джеймз Е. Фауст излага становището, че почтеността е майка на много добродетели. Той отбелязва, че почтеността може да се определи като „неотклонно следване на набор от морални ценности” Той също казва, че „почтеността е светлината, която грее от дисциплинираната съвест. Това е силата на задължението вътре в нас” („Integrity, the Mother of Many Virtues”, в Speaking Out on Moral Issues, 1998 г., стр. 61, 62). Трудно е да се изявят останалите добродетели, ако на човек му липсва почтеност. Без почтеността честността често за забравя. Ако почтеността отсъства, учтивостта е накърнена. Ако почтеността не е важна, духовността е трудна за поддържане. В старозаветни времена Моисей посъветвал чедата на Израил, че „Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло от устата му” (Числа 30:2).
Президент Томас С. Монсън преди няколко години ни напомни, че „… повечето хора не извършват безразсъдни и крайни действия, ако са били учени, че достойнството, честността и почтеността са по-важни от отмъщението и яростта; ако разбират, че уважението и учтивостта дават на човек по-големи шансове за успех” („Family Values in a Violent Society”, Deseret News, 16 ян. 1994 г., A12, цитирано в „Finding Peace,” Ensign, март 2004 г., стр. 4).
Може да сте чували за изгубения батальон в Първата световна война, десетте изгубени израилеви племена или „изгубените момчета” в пиесата на Дж. M. Бари Питър Пан. Също така може да сте запознати с албума на Майкъл Маклийн, озаглавен Забравени коледни песни. Добродетелните черти на характера, особено „ост”-добродетелите, никога не трябва да бъдат забравяни или изоставяни. Ако някога бъдат забравени или изоставени, те неизбежно ще станат „изгубените добродетели”. Ако се изгубят, семействата чувствително ще пострадат, личната вяра в Господ Исус Христос ще намалее и важните вечни взаимоотношения може да бъдат изложени на риск.
Широко практикувани, елементите на добродетелта могат да разхлабят здравата хватка на Сатана над обществото и да провалят коварния му план да завладее сърцата, умовете и душите на смъртните хора.
Сега е времето да се обединим в спасяването и опазването на всичко, което е „добродетелно, хубаво или достойно за похвала”. Като позволяваме на добродетелта непрестанно да украсява мислите ни и развиваме добродетелни черти на характера, нашите общности и институции ще се стават по-добри, нашите деца и семейства ще бъдат укрепвани и вярата и почтеността ще благославят живота на отделните хора.
Давам свидетелство и заявявам, че нашият Небесен Отец очаква децата Му да упражняват почтеност, учтивост, вярност, щедрост, моралност и други „ост”-добродетели. Да имаме смирението да се възползваме от възможността да действаме според своята отговорност и да покажем способността си да направим това е моята молитва, в святото име на Исус Христос, амин.