Обичам шумните момчета
Нека обичаме своите момчета, макар и някои от тях да са шумни. Нека ги учим да променят живота си.
Бих искал да ви разкажа за една група шумни млади мъже, които влязоха в живота ми преди много години, когато бях млад епископ в Сеул, Корея. Това бяха момчета, които живееха из квартала. По онова време само двама или трима от тях бяха членове на Църквата. Момчетата-членове бяха единствените членове в своите семейства. Те всички бяха приятели и идваха на църква да играят и да бъдат заедно. През седмицата обичаха да играят тенис на маса, а в съботите – да имат развлекателни дейности. Много от тях не бяха добри ученици в училище и от мнозина бяха считани за размирници.
По онова време аз бях млад баща на двама сина, които бяха на 7 и 9 години. Не знаех какво мога да сторя за тези млади мъже. Те бяха толкова груби, че веднъж съпругата ми Бон-Кионг ме попита дали не бихме могли да се преместим в друг район, та синовете ни да могат да виждат добър пример от други млади мъже. Размишлявах и се молех на Небесния Отец да ми помогне да намеря начин да помогна на тези млади мъже. Накрая взех решение да се опитам и да ги науча как биха могли да променят живота си.
В ума ми дойде едно много ясно видение. Почувствах, че ако те трябваше да станат мисионери, животът им трябваше да се промени. От този момент нататък бях много развълнуван и се опитвах да прекарвам колкото мога повече време с тях, учейки ги за важността на мисионерската служба и как да се подготвят за нея.
По онова време в нашия район бе прехвърлен старейшина Сео, пълновременен мисионер. Той беше човек, израсъл в Църквата и като юноша в Аароновото свещеничество с приятелите си бе участвал в певческа група от млади мъже. Той се срещна с тези буйни младежи в нашия район. Старейшина Сео преподаде мисионерските беседи на онези, които не бяха членове, научи ги и на песните, които бе свикнал да пее. С тези шумни момчета той създаде един троен квартет (от 12 души - б.пр.) и го нарече Ханаро Квартет, което означава „бъдете като едно”. Те бяха щастливи да пеят заедно, но ние всички трябваше да имаме „голямо” търпение, когато ги слушахме.
За членовете нашият дом бе отворен по всяко време, когато искаха да ни посетят. Момчетата идваха у дома почти всяка събота и неделя и често дори през седмицата. Хранехме ги и ги учехме. Преподавахме им евангелските принципи и прилагането на Евангелието в живота им. Опитвахме се да им дадем визия за бъдещия им живот.
Те пееха заедно всеки път, когато идваха у дома. Шумната им песен дразнеше ухото. Но винаги ги хвалехме, защото да ги слушаме как пеят бе далеч по-приятно отколкото да ги видим забъркани в неприятности.
С годините тези дейности продължиха. Повечето от тези младежи узряха в Евангелието и стана чудо. С времето деветте момчета, които не бяха членове, бяха кръстени. Те се превърнаха от шумни груби хлапета в доблестни млади воини1.
Те отслужиха мисии, срещнаха красиви млади сестри в Църквата и сключиха брак в храма. Разбира се, пред всеки от тях имаше различни предизвикателства, докато служеха на мисия, учеха и се женеха, но всички те останаха верни, защото искаха да се подчиняват на своите ръководители и да са угодни на Господ. Сега те имат щастливи семейства с деца, родени в завета.
Девет шумни момчета се превърнаха в 45 активни членове на Господното царство, включително техните жени и деца. Сега те са ръководители в своите райони и клонове. Един е епископ, трима служат в епископства, един служи във висш съвет, а двама са президенти на Младите мъже. Има един ръководител на мисионерската работа, изпълнителен секретар и учител в семинара. Те все още пеят заедно като група, и още едно чудо – пеят наистина добре!
Има два основни принципа, които помогнаха на тези млади мъже да станат подобни на синовете на Еламан2. Макар и майките им да не бяха членове на Църквата и да не разбираха Господното слово, свещеническите им ръководители станаха като техни бащи, а съпругите на ръководителите – като техни майки.
Тези девет момчета – аз ги наричам „Господните момчета”, научиха, че ще бъдат благословени, когато слушат ръководителите в Църквата дори ако не винаги разбират защо. Те станаха като Адам, нашият прародител, който, когато принасял жертва на Господ, бил запитан от един ангел, „Защо принасяш жертви на Господа? И Адам му каза: Не знам, обаче Господ ми заповяда”3. Те станаха хора, силно желаещи да се подчиняват и да служат на Господ с цялото си сърце.
Научиха също, че да посещават църковните си събрания е много важно. Президент Езра Тафт Бенсън казва в речта си, озаглавена „Младеж с благородно първородство”: „Позволете ми сега да насоча вниманието ви към важността на това да посещавате всичките си църковни събрания. Посещаването с вяра на църковните събрания носи благословии, които не можете да получите по никой друг начин”4. Като посещаваха редовно своите църковни събрания, момчетата почувстваха голямата любов на Господ и се научиха как да прилагат ученията и принципите на Църквата в собствения си всекидневен живот. Научиха също как да участват в събранията с голяма радост и щастие.
Сега ние имаме трима собствени синове, включително най-малкият, родени по времето, когато аз служех като епископ. Докато синовете ни растяха, тези девет момчета станаха ръководители на район и на кол, станаха учителите и ръководителите на нашите синове. Те учеха синовете ни и други момчета по същия начин, по който ги учех аз, когато бяха размирници. Те обичаха нашите малки момчета по същия начин, по който ги обичах аз. Тези шумни, груби в миналото момчета станаха героите на нашите деца. Нашите синове желаят да следват техния голям пример, да станат отлични мисионери и да сключат брак в храма с праведни спътнички.
Тези млади мъже продължават да упражняват влияние върху нашето семейство. Преди 2 месеца нашият район имаше мисионерска дейност една събота вечер, като покани всички, включително семействата, в които не всички са членове. Най-малкият ни син, Сун-Юн, тъкмо се бе върнал от младежки лагер следобеда на същия ден. Той каза, че няма да отиде на дейността, защото не бил от семейство, в което не всички са членове и защото бил много уморен. И не дойде. Съпругата ми му звънна по телефона да му обясни, че всички хора са поканени. Той отвърна, „Знам, но няма да идвам днес” и затвори.
Веднага щом събранието почна онази вечер, Сун-Юн се появи и седна до майка си много тихо. Той й прошепнал, „Щом затворих телефона, си спомних как питах татко какво направило Ханеро Квартет така успешни в техния живот. Той ми каза, че се подчинявали на словата на църковните ръководители и че редовно посещавали събранията в Църквата. Това бил ключът, който променил живота им и ги направил така преуспяващи”. Синът ми продължил, „Внезапно думите на татко ми дойдоха наум и реших да последвам техния пример, защото искам да успея и да имам щастлив живот като техния”.
Скъпи братя, нека обичаме своите момчета, макар и някои от тях да са шумни. Нека ги учим да променят живота си. Съвременните синове на Еламан идват не само от скъпите ни семейства в Църквата, но и измежду много нови и млади обърнати във вярата, които нямат родители в Евангелието. Вие и вашите съпруги трябва да бъдете техните „добри родители”5, докато станат подобни на синовете на Еламан.
Толкова съм доволен и щастлив да виждам пълното ви с обич ръководство на нашите малки момчета. Всичките тези млади мъже са наши синове. Когато им протягаме ръка, изправяме ги и им помагаме, ще се почувстваме като Иоан, който казва, „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината”6.
Скъпи млади мъже, нека се подчиняваме на ръководителите в Църквата и бъдем като Адам, който не винаги е трябвало да знае причината защо, а просто бил щастлив да се подчини. И нека с вяра посещаваме своите църковни събрания. Ако вършите това, ще научите как да се подготвите за бъдещето си и ще успеете. Вие, млади момчета, които сте били родени в Църквата, и вие, които сте се присъединили към Църквата, вие сте Господната армия. Вие ще станете чудесни мисионери и бъдещи праведни бащи на своите семейства. Небесният Отец ще ви благослови да имате щастливи семейства. Вие имате светло бъдеще в Евангелието и като синовете на Еламан ще донесете вечна радост за всички ни.
Обичам ви и знам, че нашият Небесен Отец обича нас всички, тъй че Той изпратил Своя Единороден Син, Исус Христос, като наш Изкупител. Президент Томас С. Монсън е нашия жив пророк, който ни води по правилния път. В името на Исус Христос, амин.