Настойничеството – свещено доверие
Ние служим на своите ближни, защото вярваме, че Бог иска да правим това.
Живеем в усилни времена, в които много хора вярват, че не са отговорни пред Бог и че не носим лична отговорност или настойничество за себе си или другите. Много хора в света се съсредоточават върху личното облагодетелстване, поставят себе си на първо място и обичат удоволствията повече от праведността. Те не вярват, че са пазачи на братята си. Обаче в Църквата ние вярваме, че тези настойничества представляват свещено доверие.
Наскоро група от високо уважавани еврейски ръководители и равини посетили църковните сгради в долината Сол Лейк, включително Уелфеър Скуер, Хуманитарният център, Центъра за семейна история и отворените врати на храма Окър Маунтин. В края на посещението си един от най-видните равини в Америка изразил своите чувства, за това което видял и почувствал1.
Той цитирал разбиранията на еврейските мислители, записани в Талмуда2 и посочил, че има две много различни причини хората да се ангажират с дейности, изпълнени с доброта и щедрост. Някои хора посещават болни, помагат на бедните и служат на своите ближни, защото вярват, че правят правилното нещо, а други откликват и правят същото за тях, когато имат нужда. Той обяснил, че макар това да е добро и да изгражда грижовни общности, и трябва да бъде считано за благородна причина, има един по-висш мотив, когато служим на своите ближни, защото вярваме, че Бог иска да правим това.
Той заявил, че в резултат на своето посещение повярвал, че светиите от последните дни влагат усилия за оказване на хуманитарна помощ и благосъстояние и делото на спасението в нашите храмове, за да вършат това, което вярваме, че Бог иска от нас да правим.
Това чувство на отговорност, което е обгърнато от първата голяма заповед да обичаме Бог, е било описано от някои като „подчинение без никой да ни кара”3. Ние се опитваме да вършим това, което е правилно, защото искаме да угодим на Нашия Отец в Небесата, а не защото някой ни заставя да се подчиним.
Войната в небесата се е водила след като Сатана предложил план, който би принудил всички да се подчинят на неговите идеи. Неговият план бил отхвърлен. В резултат на това ние имаме способност да различаваме доброто от злото и свободата да избираме своят път в този живот. Но също така носим отговорност за тази свобода на избор. Господ е казал, че ние ще бъдем „отговор(ни) за собствените си грехове в съдният ден”4. Принципите на отговорността и настойничеството имат огромно значение в нашето учение.5
В Църквата настойничеството не е ограничено до светското доверие или отговорност. Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Ние сме настойници на нашите тела, умове, семейства и имоти… Верният настойник е този, който упражнява праведна власт, грижи се за своето си, и за бедните, и нуждаещите се.”6
Макар че има много сфери на настойничество, аз съм избрал да говоря за две. Първото е настойничество на самите нас и нашите семейства. Второто е настойничество за бедните и нуждаещите се.
Господ често използва притчи, свързани със земята, когато ни учи на отговорност и настойничество. Когато бях малко момче, през лятото посещавах моите баба и дядо в тяхната ферма. Там нямаше електричество, течаща вода или вътрешен водопровод. Обаче имаше извор редом с тяхната малка къща. Изворът беше образувал малко езеро с бистра чиста вода и по няколко пъти на ден аз помагах на баба ми да донесе вода в къщата за пиене, готвене, къпане и пране на дрехите. Дядо и баба обичаха този животворен извор и взимаха специални мерки да го пазят.
Много години по-късно дядо ми вече наближаваше 90 г. и не живееше в този имот; не можеше да го поддържа и наглежда. Аз го закарах да види фермата, която обичаше. Големите му очаквания да види фермата преминаха в разочарование, когато осъзна, че оградите, които предпазваха извора, бяха в занемарено състояние и кравите бяха повредили извора, а чистата изворна вода беше значително замърсена. Той беше разочарован от пораженията и замърсяването. За него това беше нарушение на доверието, което беше съблюдавал през целия си отруден живот. По някакъв начин той чувстваше, че не е защитил този животворен извор, който имаше голямо значение за него.
Точно както чистият извор беше замърсен, когато не е защитен, ние живеем във време, в което добродетелите и целомъдрието не са защитени7. Вечното значение на личния морал не е на почит. Любящият Отец в Небесата ни е осигурил средства, с които да доведем Неговите духовни чеда в този свят, за да изпълнят целта на сътворението си. Той ни е дал указания, че изворът на живота трябва да бъде опазен чист, точно както за прекрасният извор във фермата се изисквала защита, за да се поддържа живота. Това е една от причините, поради които добродетелите и целомъдрието са толкова важни в плана на нашия Отец в Небесата.
Заради реакцията на дядо ми за замърсеният извор направих подобрения и огради, които възвърнаха първоначалната красота и чистота на извора.
Като слуги на Господ Исус Христос имаме свещената отговорност да проповядваме Неговия стандарт за морал, който е еднакъв за всички Негови чеда. Когато нашите мисли или действия са нечисти, ние нарушаваме Неговия стандарт. Господ е казал, „Аз, … не мога да гледам на греха и с най-малка степен на позволение”8. Някои се опитват да намират благовидна причина за своето поведение.
В едно стихотворение от Джон Холмз, наречено „Разговор”, един стар, глух корабостроител в Нова Англия учи един младеж относно оправдаването. Като описал един от уроците, който научил, младежът обяснява, „Нямаше да знам, че както и да го и построиш, корабът трябва да плава; не можеш да го обясниш на океана”9.
Имаше едно предложение, че каквото се случва в даден град, остава в дадения град. Харесвам табелата, закачена в окръг Севиър, Юта, която гласи: „Това което се случва в окръг Севиър … можете да споделите със своите приятели!!!” Когато осъзнаем, че сме отговорни пред Бог, ние виждаме колко глупави могат да бъдат благовидните причини. Онези, които ги търсят, ни напомнят за малките деца, които си затварят очите, убедени че ако те не могат да ни видят, и ние не ги виждаме. Бих предложил, че ако помислим как даваме отчет за действията си на Спасителя, нашите оправдания ще бъдат видени в истинската им светлина.
Ние осъзнаваме, че има хора, чието поведение не съответства на този свещен морален стандарт. Моля разберете, че чрез Единението на Спасителя всички можем да се покаем и да се върнем в чисто състояние както извора с вода. Трудно е да се покаем, изисква се съкрушено сърце и разкаян се дух10. Но когато стъпките към покаянието се следват в праведност, важат думите, казани от пророк Алма на сина му Кориантон, който бил въвлечен в морално прегрешение: „И сега, сине мой, аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние”11. Спасителят каза: „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” 12.
По отношение на настойничеството ни спрямо нашите семейства някои учат, че когато се явим пред Спасителя и Той ни помоли дадем отчет за своите земни отговорности, два важни въпроса ще бъдат свързани с нашите семейства. Първият ще бъде за нашите взаимоотношения с брачният партньор, а вторият за всяко едно от нашите деца13.
Лесно можем да объркаме своите приоритети. Ние имаме задължение да подсигурим физическа сигурност и благосъстояние на своите деца. Обаче някои родители поставят изключителни приоритети върху светски и материални притежания. Някои са много по-малко усърдни в усилията си да потопят децата си в Евангелието на Исус Христос14. Запомнете, че спазването религиозните обичаи у дома е също толкова важно, колкото и осигуряването на храна, облекло и подслон. Родителите могат също да помагат на децата си да открият и развият своите таланти. Ние сме отговорни за талантите, които сме получили. Децата, които не са научени, че са отговорни за времето и талантите си, са много по-подвластни на безразсъдството, толкова широко разпространено в света.15 Прокламацията към семейството предупреждава хората, „които не изпълняват семейните си задължения, че един ден ще бъдат отговорни пред Бога за това.”16
Второто настойничество е грижата за бедните и нуждаещи се, което по едно или друго време е валидно буквално за всеки един от нас. Господния съвет, че ние сме настойници за хората в нужда, е с един от най-твърдия и суров тон навсякъде из Писанията: „Ако някой човек вземе от изобилието, което Аз съм създал, и не отдаде на бедните и нуждаещите се своя дял, … той ще повдига очите си в пъкъла заедно с нечестивите, бидейки в мъки.”17 Ние сме отговорни като настойници на земните благословии, които е осигурил Господ.
Еврейските ръководители, за които споменах по-рано, били особено впечатлени от принципа за поста и плащането на щедро дарение от пост. Те счели, че е забележително членовете на Църквата по света да постят всеки месец и после да правят доброволно дарение в полза на нуждаещите се.
Когато равините посетили Уелфеър Скуеър, те били развълнувани да научат, че дори в трудни икономически времена нашите членове, загрижени от предизвикателствата, с които се сблъскват много хора, продължават да даряват щедро, за да помогнат на бедните и нуждаещите се.
Помня, че когато ме призоваха за епископ, моят предшественик, епископ Ръсел Джонсън, ме предупреди, че трябва да бъда внимателен с това какво ще моля да правят членовете. Той каза, „Някои ще откликнат на всяко предложение дори с цената на голяма жертва.”Той спомена за една 80-годишна вдовица, която едновременно се грижила за съпруга и сина си през дългата им болест, преди да починат. Епископ Джонсън каза, че въпреки малките възможности, с които разполагала, тя винаги се опитвала да откликне. Открих, че това е истина. Всеки път когато споменавах нуждата за дарения или служба за благословия на другите, Сара често се отзоваваше първа.
Една неделя друга сестра ми позвъни и каза, „Епископе, елата бързо! Спасете Сара!” Тази сестра каза, че 80-годишната Сара била на върха на стълбата, чистейки водосточната тръба на съседите си. Тази сестра била ужасена, че Сара ще падне и искаше епископът да се намеси.
Аз не казвам, че всички могат или трябва да бъдат като Сара. Някои хора чувстват вина, защото не могат незабавно да помогнат на всички в нужда. Обичам цитата от Ан Мороу Линдбърг, често използван от старейшина Нийл А. Максуел, „Моят живот не може да приложи на дело желанията на всички хора, на които сърцето ми откликва”18. Цар Вениамин учи, „И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила”19. Но той добавя, че ние следва да бъдем усърдни.
Сърцето ми ликува, като наблюдавам светиите навсякъде в Църквата да правят всичко което могат, за да предоставят служба, подобна на Христовата, там където има нужда. Благодарение даренията на членовете Църквата може тихо, бързо и без фанфари да откликне на нуждите по света.20 Църквата вече откликна на природните бедствия във Филипините, островите в Тихия океан и Индонезия.
Миналата година нашите членове помогнаха след урагана Густав. Църквата работи заедно с хуманитарната организация, ръководена от Мартин Лутър Кинг ІІІ. Г-н Кинг впоследствие посети Солт Лейк Сити и каза: „Първоначално дойдох да изразя моята благодарност на Църквата за тяхната хуманитарна помощ, но бързо научих, че същността на това кои сте, е много по-дълбока и силна. Между Хуманитарният център, Уелфеър Скуеър и отворените врати на храма аз сега имам по-голямо разбиране за това, което правите.”
Във всички настойнически усилия ние следваме Исус Христос. Ние се опитваме да вършим ревностно това, което Той ни е помолил да правим както чрез Своите учения, така и чрез Своя пример. С цялото си сърце ние изразяваме нашата благодарност на членовете на Църквата за техните щедри дарения и служба, подобна на Христовата.
Исаия, говорейки за поста и осигуряване на храна за гладните, обличането на голите, с вълнуващ език обещава, „Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!”21. Исаия продължава, „Ако даруваш на гладния желаното от душата ти; И насищаш наскърбената душа, … Господ ще те води всякога, … И ти ще бъдеш … като воден извор, чиито води не пресъхват …Ще възстановиш основите на много поколения”22.
Моята надежда е всеки от нас да прегледа индивидуално и като семейства настойничествата, за които сме отговорни. Аз се моля да правим това, знаейки, че в края на краищата сме отговорни пред Бог, и че в този живот ние ще ги спазваме, без някой да ни заставя.
Благодарен съм за съвета на обичния, верен пророк да служим и спасяваме тези, които са в нужда. Като следваме този съвет, аз знам, че ще сме достойни за Господното обещание, „И всеки, който бъде намерен за верен, справедлив и мъдър настойник, ще влезе в радостта на своя Господ и ще наследи вечен живот”23.
Свидетелствам за тази свещена истина. В името на Исус Христос, амин.