Призив към подрастващото поколение
Няма по-велико призование от това да идете да учите „всички народи, и (да ги кръщавате) в името на Отца и Сина и Светия Дух”.
Когато земното служение на Спасителя изтекло, Той се явил пред апостолите Си като възкресено Същество. Заповедта Му към тях е същата, която Той отправя към вас, подрастващото поколение днес: „Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Матея 28:19).
На 6 април 1974 г. Църквата подкрепи нов пророк, президент Спенсър У. Кимбъл. Същият този ден аз получих призованието си да служа като пълновременен мисионер във Финландия. Навремето не знаех, че президент Кимбъл тъкмо същата седмица е отправил едно епохално обръщение към висшите ръководители и регионалните представители на Църквата. По-късно научих, че в това обръщение президент Кимбъл пророчески е очертал виждането си как ние като Църква ще изпълним задачата, дадена от Спасителя, „научете всички народи”. В обръщението си президент Кимбъл кани членовете на Църквата да удължат крачката си и да разширят виждането си. Той моли всеки достоен млад мъж да се подготви да отслужи почетна пълновременна мисия. Той насърчава членовете във всяка страна да се подготвят да осигурят свои собствени мисионери и призовава „способни мъже да помагат на Дванадесетте (апостоли) да идат по света и да отворят вратите на всеки народ” („When the World Will Be Converted”, Ensign, окт. 1974 г., стр. 10).
В своето обръщение от 1974 г. президент Кимбъл казва също, че Църквата има 3,3 милиона членове, 18 600 пълновременни мисионери и 633 кола. Той ни отправи предизвикателството да се справим по-добре и ни помоли да променим кръгозора си и да извисим виждането си (вж. Ensign, окт. 1974 г.)
В отговор ние като членове на Църквата започнахме да се молим редовно в семействата си, на събранията за причастие и на коловите си конференции сърцата на ръководителите на народите да се смекчат и вратите за нашите мисионери да се отворят. Членовете започнаха по- редовно да се грижат за отговорността си да споделят Евангелието. Нашите млади мъже пристъпиха напред и бе събрана една голяма армия от мисионери. Станахме свидетели как видението на президент Кимбъл започна да се разгръща.
Докато служех във Финландия, научих, че съпругата на моя президент на мисия, сестра Леа Махони, е родена във Финландия. Като младо момиче тя израснала в източната част на страната, в градче на име Виипури. Когато опустошенията на Втората световна война погълнали Финландия и други страни, тя и семейството й напуснали дома си, а Виипури станало част от Съветския съюз и било преименувано на Виборг. На нашата зонова конференция сестра Махони разказа за хората, останали във Виипури и за желанието й да им бъде занесено Евангелието. Следвайки призива на президент Кимбъл, ние като един се молехме сърцата на ръководителите на тази страна да се смекчат, та Евангелието да може да бъде занесено в Съветския съюз.
Отидохме на границата между Финландия и Съветския съюз и видяхме граничните вишки и заграждения, и се питахме кои ще бъдат смелите млади мъже и жени, които ще прекосят тази граница, за да отнесат Евангелието на народа от другата страна. Трябва да призная, че навремето това изглеждаше непосилна задача.
Преди три години нашият син Ерик получи призование да служи в мисия Санкт Петербург Русия. В първото си писмо до дома той ни написа нещо такова: „Скъпи мамо и татко, бях изпратен в първия си град в Русия. Татко, може да си чувал за него по-рано. Казва се Виборг, но преди е бил фински град на име Виипури”.
Сълзи напълниха очите ми, когато разбрах, че Ерик е в същия град, за който се бяхме молили 32 години по-рано. Ерик завари там дом за събрания и клон с верни светии. Той живя и служи в място, което на мен, когато бях млад мъж, ми се струваше невъзможно за влизане.
Когато преди толкова много години се молехме границата да се отвори и мисионерите да бъдат допуснати, не осъзнавах, че съм се молил за нашия син. По-важното за вас от подрастващото поколение е, че нашият син Ерик не си е давал сметка, че той и колегите му са отговор на молитвите, отправени от хиляди верни светии преди толкова много години. Вие от подрастващото поколение сте сбъдване на пророчеството, че в наше време, „Божията истина ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено” (Джозеф Смит, History of the Church 4:536).
От времето на пророческото напътствие на президент Кимбъл преди 35 години членовете на Църквата са се увеличили до 13,5 милиона членове. В момента имаме 52 000 мисионери и над 2 800 колове на Сион. Кои са работниците в лозето, помогнали да се случи това чудно дело и изумление? Със сигурност това са пророците и апостолите, седнали днес пред нас. Това са също чудесните президенти на кол и епископи, служили толкова вярно. Но това са и вашите родители, майките и бащите, лелите и чичовците, братята и сестрите, седнали редом с вас, днешното подрастващо поколение. Най-важен обаче е фактът, че като се стремим да отнесем Евангелието до всички народи, ние едва сме започнали с това дело.
И така факлата е предадена на едно ново поколение. Спасителят подновява призива чрез Своя пророк днес, президент Томас С. Монсън, който заявява:
„Тонът е даден от нашия Господ и наш Спасител, стоящ начело на една огромна армия мисионери по цял свят. След Своето възкресение Той се явил на Своите 11 ученици. Можел е да им даде всякакъв съвет, всякакво предупреждение, да им изрази всякакви мисли. Но какво им казал Той? То е записано в Матея 28:18-20. Той казва следното: …
„Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”.
Президент Монсън продължава:
„Какво обещание! Ако отговорим утвърдително на този свещен призив, на тази обвързваща власт, тогава Господ обещава, „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”. Не мога да си представя по-голямо обещание” („The Five M’s of Missionary Work”, New Era, март 2007 г., стр. 42).
В Книгата на Мормон Яков, цитирайки Зенос, говори за задължението ни днес чрез една алегория за градинската и дивата маслина:
„Затова иди и повикай още слуги, за да се трудим усърдно с цялата си сила в лозето, за да приготвим пътя, та да мога аз да създам отново естествения плод, който естествен плод е добър и е най-ценният от всички други плодове.
Затова нека идем и да работим за последен път с цялата си сила, защото ето, наближава краят и това е последният път, когато аз ще окастря лозето си” (Яков 5:61-62).
Призивът на Спасителя е към вас, от подрастващото поколение. Той иска достойни, подготвени, верни млади мъже и жени, които ще се вслушват в гласа на пророка, ще пристъпят напред и ще кажат, както казал самият Спасител, „Ето Ме, изпрати Мен” (Авраам 3:27). Нуждата никога не е била по-голяма. Нивата никога не е била по-бяла. Вие сте призовани да идете „за последен път” (Яков 5:62). Няма по-велико дело; няма по-велико призование от това да идете да учите „всички народи, и (да ги кръщавате) в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Матея 28:19).
Тържествено заявявам и свидетелствам, че небесата са отворени, че Бог е говорил не само в миналото, но и днес. Неговият Син Исус Христос е жив и ви кани, както поканил Своите апостоли в древността, Петър и Андрея: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матея 4:19). Нека да можете да откликнете като тях, като оставите мрежите си и Го последвате.
Моля се вие от това подрастващо поколение да защитавате истината и праведността и да разбирате свещеното си призование да идете и да научите всички народи, в името на Исус Христос, амин.