Бъдете подготвени
Значимата подготовка ще бъде извършена от младите мъже, които правят избор след избор, за да се издигнат до великата си съдба като служители-свещеници на Бог.
Където и да се намирам, ден и нощ, наблизо има малък съд с маслиново масло. Този държа в чекмеджето на бюрото, на което работя. Един държа в джоба си, когато работя навън или пътувам. Също така държа един в шкафа в кухнята вкъщи.
Този в ръката ми има написана на него дата. Това е денят, в който някой е упражнил силата на свещеничеството, за да освети чистото масло за благославяне и изцеление на болните. Младите мъже от Аароновото свещеничество и дори техните бащи може би си мислят, че съм малко краен в своята подготовка.
Но обаждането през деня или почукването на врата нощем винаги е изненадващо. Някой казва, „Моля те, може ли да дойдеш бързо?” Един път, преди години, от болницата се обади един баща. Неговата тригодишна дъщеря беше отлетяла на 15 метра след удар на бързо движеща се кола, докато тичала през улицата, за да се срещне с майка си. Когато пристигнах в болницата, бащата умоляваше силата на свещеничеството да запази живота й. Докторите и сестрите неохотно ни пуснаха през една найлонова бариера, за да сложим капка масло на една пролука сред бинтовете, които обхващаха главата й. Един доктор ми каза с раздразнение в гласа, „Побързайте с каквото там ще правите. Тя умира”.
Той грешеше. Тя оживя и противно на думите на доктора, не само че оживя, но и отново се научи да ходи.
Когато ми се обадиха, аз бях готов. Подготовката включва далеч повече от наличието на масло. Тя трябва да започне много преди кризата, която изисква свещеническа власт. Онези, които са подготвени, ще могат да откликнат.
Подготовката започва в семейството, в кворумите на Аароновото свещеничество и най-вече в личния живот на младите мъже. Кворумите и семействата трябва да помагат, но значимата подготовка ще бъде извършена от младите мъже, които правят избор след избор, за да се издигнат до великата си съдба като служители-свещеници на Бог.
Съдбата на подрастващото поколение носители на свещеничеството е повече от това да са готови да призоват Господната сила за изцеление на болните. Подготовката се състои в това да са готови да отидат и да изпълнят каквото Господ иска, та светът да е готов за Неговото пришествие. Никой от нас не знае точно какви ще бъдат тези задачи. Но знаем какво ще бъде нужно, за да се подготвим, така че всеки от нас може да го направи.
Онова, от което ще имате нужда в онзи важен момент, ще бъде натрупано в изпълняваната с постоянство покорна служба. Ще ви кажа две от нещата, от които ще имате нужда и необходимата подготовка.
Първото е да имате вяра. Свещеничеството е властта да действаме от името на Бог. Това е властта да призовем небесните сили. Така че трябва да имате вярата, че Бог е жив и че сте спечелили Неговото доверие Той да ви позволи да ползвате силата Му за Неговите цели.
Един пример от Книгата на Мормон ще ви помогне да видите как един мъж се подготвил по този начин. Имало един носител на свещеничеството на име Нефи, който получил тежка задача от Господ. Той бил изпратен от Бог да призове нечестиви хора към покаяние преди да стане твърде късно за тях. В своето нечестие и омраза те взаимно се избивали. Дори тъгата им не ги смирила достатъчно, за да се покаят и да се подчиняват на Бог.
Поради подготовката на Нефи Бог го благословил със силата да изпълни своята задача. В Неговите любящи и даващи сила думи към Нефи има напътствие към нас:
„Благословен си ти, Нефи, за това, което си направил, защото Аз видях как неуморно провъзгласяваше на тези люде словото, което ти дадох. И ти не се уплаши от тях и не се опита да спасиш собствения си живот, но търсеше Моята воля и спазването на Моите заповеди.
И сега, тъй като ти направи това толкова неуморно, ето, аз ще те благословя навеки, и ще те направя могъщ в слова и в дело, и във вяра, и в работа, да, дори всички неща ще ти се изпълняват според словото ти, защото ти не ще поискаш онова, което е противно на Моята воля.
Ето, ти си Нефи, а аз съм Бог. Ето, Аз ти го заявявам в присъствието на Моите ангели, че ти ще имаш власт над този народ и ще поразиш земята с глад и с мор, и с унищожение според нечестието на този народ.
Ето, Аз ти давам власт, щото всичко, което запечатиш на земята, да бъде запечатано на небесата; и всичко, което развържеш на земята, да бъде развързано в небесата; тъй ти ще имаш власт сред този народ”1.
Според написаното в Книгата на Мормон, хората не се покаяли. Така че Нефи поискал от Бог да промени сезоните. Той поискал чудо, за да помогне на хората да изберат да се покаят поради глад. Гладът дошъл. Хората се покаяли, след което помолили Нефи да поиска от Бог да изпрати дъжд. Той помолил Бог и Бог уважил непоклатимата му вяра.
Нито вярата, нито доверието на Бог в Нефи не дошли в момента, в който той имал нужда от тях. Той придобил тази голяма вяра и Божието доверие чрез смел и продължителен труд в Господна служба. Вие, млади мъже, сега изграждате тази вяра за предстоящите дни, когато ще имате нужда от нея.
Може да е дреболия да се водят подробни бележки на събрания на кворума на дяконите или учителите. Преди години имало млади мъже, които водели подробни записки на решенията и извършеното от момчета само месеци по-големи от тях самите. Това изисквало вяра, че Бог е призовал дори 12-годишни в Своя служба, момчета, които били водени от откровение. Някои от тези секретари на кворуми от отдавна изминали дни сега служат в председателстващите съвети на Църквата. Сега те четат записките на други хора. И откровението им се дава сега както на ръководителите, на които служели, когато били момчета като вас. Те били подготвени да вярват, че в царството Си Бог открива Своята воля, дори по привидно маловажни въпроси.
Сега, Господ казал, че на Нефи можело да му се има доверие, защото той не би поискал нещо противно на Божията воля. За да има тази увереност в Нефи, Господ трябвало да бъде сигурен, че Нефи вярвал в откровението, търсел го и го следвал. Дългият опит да следва вдъхновението от Бог бил част от свещеническата подготовка на Нефи. Той трябва да бъда част и от вашата.
Виждам това да се случва днес. През изминалите месеци съм чувал речи на дякони, учители и свещеници, които явно са също толкова вдъхновени, колкото тези на тази обща конференция. Когато съм чувствал силата, давана на младите носители на свещеничеството, съм мислел как подрастващото поколение се издига около нас, подобно на прииждащия прилив. Молитвата ми е ние от поколенията преди тях ще се издигнем заедно с техния прилив. Подготовката на Аароновото свещеничество е благословия за всички нас, както и за всички онези, на които те ще служат в своето и на идните поколения.
Все пак не всичко е съвършено в Сион. Не всички младежи избират да се подготвят. Този избор трябва да бъде техен. Те са отговорни сами за себе си. Това е Господния начин в Неговия изпълнен с любов план. Но мнозина млади мъже се радват на малко или никаква подкрепа в своята подготовка. Тези от нас, които могат да помогнат, ще бъдат държани отговорни пред Господ. Баща, който пренебрегва или пречи на развитието на вярата на неговия син или способността му да следва откровение, един ден ще тъгува за това. Това важи и за всеки, който е призован да помага на тези млади мъже да избират мъдро и добре по време на службата си в подготвителното свещеничество.
Сега, второто нещо, от което те ще имат нужда, е увереност, че могат да живеят достойни за благословиите и доверието, които Бог им предлага. Повечето от влиянията около тях ги теглят надолу да се съмняват в съществуването на Бог, в Неговата любов към тях и в реалността на понякога тихите послания, които те получават чрез Светия Дух и Духа на Христос. Техните връстници може да ги подтикват да изберат греха. Ако младите мъже изберат греха, посланията от Бог ще стават по-слаби.
Ние можем да им помагаме да се подготвят, като ги обичаме, предупреждаваме и като им показваме доверието си в тях. Но можем да им помогнем дори повече чрез примера си на верен и вдъхновен служител. В нашите семейства, в кворумите, в уроците и като общуваме с тях във всяко обкръжение, ние можем да действаме като истински носители на свещеничеството, които използват Божията сила както ни е учил Бог.
За мен това напътствие е най- ясно в 121-и раздел на Учение и Завети. В този раздел Господ ни предупреждава мотивите ни да са чисти: „Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна”2. Когато водим и влияем на младите мъже, ние никога не трябва да го правим, за да угодим на нашата гордост или амбиция. Не трябва никога да използваме принуда във каквато и да било степен на неправедност. Това е високият стандарт на примера, който трябва да даваме на младежите.
Видях как става това, когато бях учител и свещеник. Моят епископ и братята, които служеха с него, бяха решени да не губят нито един от нас. Доколкото можех да видя, тяхната решителност беше мотивирана от любов към Господ и към нас, а не от някаква егоистична цел.
Епископът имаше система. Всеки съветник във всеки кворум трябваше да се свърже със всеки млад мъж, с който не беше говорил през изминалата неделя. Те не трябваше да си лягат, докато не бяха говорили с момчето, което липсваше, с неговите родители и с близък негов приятел. Епископът обещал, че нямало да изключва лампата си, докато не е чул какво става с всяко момче. Не мисля, че им беше дал заповед. Просто ги накара да разберат, че не очакваше те да угасят лампите си, докато не му се обадят.
Той и братята, които служеха с него, правеха много повече от това да се грижат за нас. Те ни показваха чрез пример какво означава да се грижим за Господните овце. Никое усилие не бе твърде голямо за него или братята, които служеха в нашите кворуми. Чрез своя пример те ни научиха какво означава неуморно да служим на Господ. Господ ни подготвяше чрез пример.
Нямам представа дали те мислеха, че някой от нас щеше да бъде нещо различно. Но се отнасяха към нас, сякаш имаха желание да платят каквато и да било цена, за да не изгубим своята вяра.
Не знам как епископът накара толкова много хора да имат такива високи очаквания. Доколкото мога да кажа, това бе сторено „чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна”. Методът със светещите лампи на епископа няма да проработи на някои места. Но примера на неотслабващата грижа за всеки млад мъж и бързата подкрепа донесоха небесната сила в живота ни. И винаги ще става така. Това помогна на младите мъже да се подготвят за дните, когато Бог имаше нужда от тях в семействата им и в Неговото царство.
Моят баща беше пример за мен за онова, което Господ учи в 121-и раздел на Учение и Завети за получаване на небесната помощ в подготовка на младите мъже. В ранните години на живота ми той понякога беше разочарован от постиженията ми. И ми го казваше. Чувайки гласа му, можех да почувствам, че той мислеше, че можех повече. Но го правеше по Господния начин: „укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг”3.
Дори след най-прямата забележка знаех, че порицанието на татко бе дадено с любов. Всъщност неговата любов сякаш растеше, когато той използваше най-силния начин за въздействие – неодобрителен и разочарован поглед. Той бе мой ръководител и учител и никога не използваше принуда; сигурен съм, че обещанието, дадено в Учение и Завети, ще бъде изпълнено за него. Неговото влияние върху мен ще се влива в него „во веки веков”4.
Когато чуят думите на 121-и раздел на Учение и Завети, много бащи и ръководители чувстват, че те трябва да приемат този по- висок стандарт. Аз се чувствам така. Можете ли да си спомните да сте укорявали дете или младеж с острота, подтиквани не от вдъхновение, а нещо друго? Можете ли да си спомните момент, когато сте казали на сина си да направи нещо или да жертва по начин, който самите вие не сте искали да следвате? Тези чувства на съжаление могат да ни подтикнат към покаяние, така че да бъдем по-подобни на примера, който сме сключили завет да бъдем.
Когато изпълняваме задълженията си като бащи и ръководители, ние ще помогнем на следващото поколение да се издигне до славното си бъдеще. Те ще бъдат по-добри от нас, точно както вие сте се опитвали да бъдете по-добри родители от вашите родители и по-добри ръководители от великите хора, които са ви помагали.
Моята молитва е да вземем твърдото решение всеки ден да се справяме по-добре в подготовката на бъдещото поколение. Всеки път, когато видя контейнер с осветено масло, ще си спомням за тази вечер и чувството, което сега изпитвам – да правя повече, за да помагам на младите мъже да се подготвят за дните на своята служба и възможности. Моля се за благословията те да бъдат подготвени. Уверен съм, че с Господната помощ и нашата помощ те ще бъдат готови.
Давам ви моето свидетелство, че Бог Отец е жив и че Исус Христос е жив и ръководи тази Църква. Той е съвършения пример за носител на свещеничеството. Президент Томас С. Монсън държи и упражнява всичките ключове на свещеничеството на земята. Това е истина. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.