2009
Любовта Божия
Hоември 2009 г.


Любовта Божия

Любовта е мерило на нашата вяра, вдъхновението за нашето подчинение и за истинската висота на нашата отдаденост.

Изображение
President Dieter F. Uchtdorf

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не престава да расте и хората по света я опознават все повече. Въпреки че винаги ще има хора, които приемат и разпространяват отрицателни стереотипи за Църквата и членовете й, повечето хора ни смятат за честни, готови да помогнат и трудолюбиви. Някои веднага си представят добре облечените мисионери, любящите семейства и приятелски настроените съседи, които не пушат и не пият. Също така може да сме известни като хора, които ходят на църква всяка неделя по три часа, на място, където всички са братя и сестри, където децата пеят песни за говорещи ручеи, дървета, по които растат пуканки, и деца, които искат да се превърнат в слънчеви лъчи.

Братя и сестри, от всички неща, с които ние искаме да бъдем известни, няма ли качества, по-важни от всички други, които да ни определят като членове на Неговата Църква, тъкмо като ученици на Исус Христос? От нашата минала обща конференция преди шест месеца мислех по този и други подобни въпроси. Днес бих искал да споделя с вас някои мисли и впечатления, дошли в резултат на тези размишления. Първият въпрос е:

Как ставаме истински ученици на Исус Христос?

Сам Спасителят е дал отговора със следното проницателно заявление: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”1. Това е същността на истинското ученичество: приелите Исус Христос вървят с Него2.

Но за някои това може да бъде проблем, защото има толкова много „бива” и „не бива”, че само да ги помниш може да бъде трудно. Понякога добронамерени разработки на божествени принципи – често произлизащи от невдъхновени източници – допълнително усложняват нещата, разреждащи чистотата на божествената истина с човешки допълнения. Добрата идея на един човек – нещо, което за него може да е валидно – пуска корен и се става очакване. И постепенно вечни принципи могат да се изгубят в лабиринт от „добри идеи”.

Това е една от критиките на Спасителя към религиозните „експерти” от Неговото съвремие, които Той порицал заради опита им да следват стотици маловажни подробности на закона, пренебрегвайки важните неща3.

И така, как да обръщаме необходимото внимание на тези по-важни неща? Има ли постоянен компас, който да ни помага да подреждаме по важност нещата в своя живот, нашите мисли и действия?

Още веднъж Спасителят открил начина. Когато поискали от Него да назове голямата заповед, Той не се поколебал: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”, казал Той. „Това е голямата и първа заповед”4. С добавената към нея втора голяма заповед, да възлюбиш ближния си както себе си5 – имаме един компас, който дава насока не само за нашия живот, но също и за Господната Църква от двете страни на завесата.

Поради това, че любовта е голямата заповед, тя трябва да заеме централното място във всичко, което вършим в своето семейство, в своите църковни призования, в работата си. Любовта е изцеляващият балсам, който запълва пукнатините в личните и семейните взаимоотношения. Тя е спойката, която обединява семейства, общности и нации. Любовта е силата, от която започ- ва приятелството, търпимостта, вежливостта и уважението. Тя е източникът, който преодолява разногласието и омразата. Любовта е огънят, който стопля живота ни с несравнима радост и божествена надежда. Любовта следва да подбужда нашите думи и действия.

Когато наистина разберем какво означава да обичаме така, както ни обича Исус Христос, объркването изчезва и нашите приоритети се подреждат. Действията ни като ученици на Христос стават по- радостни. Животът ни придобива нов смисъл. Връзката ни с нашия Небесен Отец става по-дълбока. Подчинението става по-скоро радост, отколкото бреме.

Защо следва да обичаме Бог?

Бог Вечният Отец не ни е дал тази първа голяма заповед, защото има нужда от нашата любов. Неговата сила и слава не намаляват, ако ние пренебрегнем, отречем или дори оскверним името Му. Неговото влияние и власт се разпростират през времето и пространството независимо от това дали ги приемаме, одобряваме или им се възхищаваме.

Не, Бог не изпитва нужда ние да Го обичаме. Но колко много ние имаме нужда да обичаме Бог!

Защото онова, което обичаме, определя нашите стремежи.

Нашите стремежи определят нашите мисли и действия.

Нашите мисли и действия определят нашата същност – и какви ще станем.

Ние сме създадени по образа на нашите небесни родители, ние сме Божии духовни деца. Следователно ние имаме огромен потенциал да обичаме – това е част от нашето духовно наследство. Какво обичаме и как обичаме не само определят какви сме като хора, то също ни определят като Църква. Любовта е определящата черта на един ученик на Христос.

От началото на времето любовта е била източник както на най-висше блаженство, така и на най-тежко бреме. Като първоизточник на злочестината от дните на Адам до днес ще откриете любовта към лошото. И като първоизточник на радостта ще откриете любовта към доброто.

И най-великото добро е Бог.

Нашият Небесен Отец е дал на нас, Неговите деца, много повече, отколкото смъртният разум може да обхване. Под Негово напътствие Великият Иехова създал удивителния свят, в който живеем. Бог Отец бди над нас, изпълва сърцата ни с неизразима радост, осветлява най-мрачните ни моменти с благословен мир, влива в умовете ни скъпоценни истини, води ни в моменти на трудности, радва се на нашите радости и дава отговор на праведните ни молби.

Той дава на Своите деца обещанието за славно и безкрайно съществуване и е осигурил начин да се развиваме в знание и слава, докато получим пълнота на радост. Обещал ни е всичко, което има Той.

Ако всичко това не е достатъчно, за да обичаме нашия Небесен Отец, вероятно можем да се поучим от апостол Иоан, който казва, „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас”6.

Защо Небесният Отец ни обича?

Помислете за най-чистата, най-всепоглъщаща любов, която можете да си представите. Сега умножете тази любов по безкрайност и ще видите колко ви обича Бог7.

Бог не гледа на лице8. Вярвам, че ни най-малко не Го интересува дали живеем в замък или къщурка, дали сме красиви или грозновати, дали сме известни или забравени от всички. Макар да сме недовършени, Бог ни обича изцяло. Макар да сме несъвършени, Той ни обича съвършено. Макар да се чувстваме изгубени и без посока в живота, Божията любов ни обгръща изцяло.

Той ни обича, защото е изпълнен с безкрайно количество свята, чиста и неописуема любов. Ние сме важни за Бог не поради нашето CV, а защото сме Негови деца. Той обича всеки един от нас, дори несъвършените, отхвърлените, странните, тъжните или съсипаните. Божията любов е толкова голяма, че Той обича дори гордите, егоистичните, арогантните и нечестивите.

Това означава, че независимо от сегашното ни състояние за нас има надежда. Независимо от проблемите ни, независимо от тъгата ни, независимо от грешките ни, нашият безкрайно състрадателен Небесен Отец желае да се приближаваме до Него, така че Той да може да се приближава до нас9.

Как можем да увеличаваме любовта си към Бог?

Тъй като „Бог е любов”10, колкото повече се приближаваме до Него, толкова по-дълбоко изпитваме любовта11. Но понеже този земен живот е разделен от небесния ни дом със завеса, ние в дух трябва да търсим неуловимото за смъртни очи.

Небесата могат понякога да изглеждат далечни, но Писанията предлагат надежда: „ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце”12.

Търсенето на Бог с цялото ни сърце обаче изисква много повече от отправяне на молитва или произнасянето на няколко думи, канещи Бог в живота ни. „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди”13. Можем в цяла постановка да кажем, че познаваме Бог. Можем публично да заявим, че Го обичаме. При все това, ако не Му се подчиняваме, всичко е напразно, защото „Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него”13.

Ние увеличаваме любовта си към нашия Небесен Отец и даваме израз на тази любов, като синхронизираме своите мисли и действия с Божието слово. Чистата Му любов винаги ни води и насърчава да станем по-чисти и свети. Тя ни вдъхновява да ходим в праведност – не от страх или по задължение, но от искрено желание да бъдем по-подобни на Него, защото Го обичаме. Като правим това, ние можем да бъдем „родени отново (и) … очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на (Единородния), за да може(м) да бъдем осветени от всеки грях и да се радва(м)е на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава”15.

Мои скъпи братя и сестри, не се обезсърчавайте, ако понякога се препъвате. Не се чувствайте унили или отчаяни, ако понякога не се чувствате достойни да бъдете ученици на Христос. Първата стъпка да ходим в праведност е просто да опитаме. Ние трябва да опитаме да повярваме. Опитайте се да учите от Бог – четете Писанията, изучавайте словата на Неговите пророци от последните дни, изберете да слушате Отца и да вършите нещата, които Той желае от нас. Опитвайте се и продължавайте да се опитвате, докато онова, което изглежда трудно, стане възможно – и онова, което изглежда само възможно, стане истинска част от вас.

Как можем да се вслушваме в гласа на Отца?

Когато полагате усилия да достигнете вашия Небесен Отец, като Му се молите в името на Христос, Той ще ви отговаря. Той ни говори навсякъде.

Като четете Божието слово, записано в Писанията, вслушвайте се в гласа Му.

По време на тази обща конференция и по-късно, когато изучавате казаните тук слова, вслушвайте се в гласа Му.

Когато посещавате храма и присъствате на църковни събрания, вслушвайте се в гласа Му.

Вслушвайте се в гласа на Отец в изобилието и красотата на природата, в тихите нашепвания на Духа.

При всекидневното си общуване с другите, в думите на някой химн, в смеха на дете – вслушвайте се в гласа Му.

Ако се вслушвате в гласа на Отец, Той ще ви води по път, който ще ви позволи да изпитвате чистата любов Христова.

Когато се доближаваме до Небесния Отец, ние ставаме по-свети. Когато ставаме по-свети, преодоляваме неверието и нашите души ще бъдат изпълнени с Неговата благословена светлина. Като съгласуваме живота си според тази светлина, тя ни води извън тъмнината и към по-голямата светлина. Тази по-голяма светлина води към неописуемите служения на Светия Дух и завесата между небесата и земята изтънява.

Защо любовта е голямата заповед?

Любовта на Небесния Отец към Неговите деца е сърцевината в посланието на плана на щастие, задействан чрез Единението на Исус Христос – най-голямата проява на любов, която светът някога е познавал16.

Колко ясно говорел Спасителят, когато казва, че всяка друга заповед се основава на принципа на любовта17. Ако ние не пренебрегваме големите закони – ако наистина се научим да обичаме нашия Небесен Отец и своите ближни с цялото си сърце, душа и ум – всички други неща се подреждат.

Божията любов превръща обикновени действия в необикновена служба. Божията любов е мотивацията, която трансформира простите думи в Свети писания. Божията любов е факторът, който трансформира неохотното спазване на Божиите заповеди в благословена отдаденост и осветеност.

Любовта е пътеводната светлина, която осветява пътя на ученика и изпълва всекидневието ни с живот, смисъл и чудеса.

Любовта е мерило на нашата вяра, вдъхновението за нашето подчинение и за истинската висота на нашата отдаденост.

Любовта е пътят на ученика.

Свидетелствам, че Бог обитава в Небесата. Той е жив. Той ви познава и обича. Грижа Го е за вас. Той чува вашите молитви и познава желанията на сърцата ви. Изпълнен е с безкрайна любов към вас.

Нека приключа по начина, по който започнах, скъпи братя и сестри: Кое качество следва да ни определя като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?

Нека да бъдем известни като хора, обичащи Бог с цялото си сърце, душа и ум, и обичащи своите ближни като себе си. Когато разбираме и прилагаме тези две големи заповеди в своите семейства, райони и клонове, в своите нации и във всекидневния си живот, ние ще започнем да разбираме какво означава да бъдем истински ученици на Исус Христос. За това свидетелствам, в святото име на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

  1. Иоана 14:15.

  2. Вж. Колосяните 2:6.

  3. Вж. Матея 23:23.

  4. Матея 22:37, 38.

  5. Вж. Матея 22:39.

  6. 1 Иоаново 4:19.

  7. Вж. Исаия 54:10; Еремия 31:3.

  8. Вж. 1 Царете 16:7.

  9. Вж. У. и З. 88:63.

  10. 1 Иоаново 4:8.

  11. Вж. Римляните 5:5; 1 Иоаново 4:7, 16.

  12. Еремия 29:13.

  13. 1 Иоаново 5:3; вж. и 2 Иоаново 1:6.

  14. 1 Иоаново 2:4; вж. и Исаия 29:13.

  15. Моисей 6:59.

  16. Вж. Иоана 15:13.

  17. Вж. Матея 22:40.