„Покайте се … за да може да ви изцеля”
Поканата за покаяние рядко се оправя със суров глас, а по-скоро с любяща молба да се обърнем и да се върнем при Бог.
Мои братя и сестри, вече изминаха шест месеца, откакто бях призован в Кворума на дванадесетте апостоли. Да служа сега с мъже, които от толкова време са мой пример и мои учители, си остава едно много смиряващо преживяване. Високо ценя вашите молитви и вота на подкрепа. За мен това бе период на пламенна молитва, на настойчиво търсене на Господното одобрение. Чувствал съм Неговата любов по начини свети и незабравими. Свидетелствам, че Той е жив и че това е Неговото свято дело.
Ние обичаме президент Томас С. Монсън, Господния пророк. Вечно ще помня неговата добрина, когато бях призован от него миналия април. Към края на интервюто той разтвори ръце, за да ме прегърне. Президент Монсън е висок мъж. Когато той обви дългите си ръце около мен и ме прегърна, аз се почувствах като малко момче в защитната прегръдка на любящ баща.
През месеците след това преживяване съм си мислел за Господната покана да дойда при Него и духовно да бъда обгърнат от Неговите ръце. Той казва, „Ето, (Моите ръце) на милост (са) протегнат(и) към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене”1.
Писанията описват Неговите ръце или обятия като отворени2, протегнати3, издигнати4 и загръщащи5. Те са описани като могъщи6 и свети7, ръце на милост8, ръце на безопасност9, обятия на любов10, ръце „протегнат(ти) през целия ден”11.
Всички ние до някаква степен сме чувствали как тези духовни ръце ни обгръщат. Чувствали сме Неговото опрощение, Неговата обич и утеха. Господ е казал, „Аз съм този, … който те утешава”12.
Господното желание да дойдем при Него и да бъдем обгърнати в Неговите обятия често е покана да се покаем. „Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема”13.
Когато извършваме грях, ние се отвръщаме от Бог. Когато се покайваме, се обръщаме отново към Него.
Поканата за покаяние рядко се оправя със суров глас, а по-скоро с любяща молба да се обърнем и да се върнем при Бог14. Тя е призив на един любящ Отец и Неговия Единороден Син да бъдем повече, отколкото сме, да достигаме по-висш начин на живот, да се променяме и да чувстваме щастието от спазването на заповедите. Като ученици на Христос ние се радваме в благословията на покаянието и радостта да ни бъде простено. Те стават част от нас, оформящи начина, по който мислим и се чувстваме.
Многото от хилядите слушатели на тази конференция се намират на различна степен на лично достойнство и праведност. При все това покаянието е благословия за всички ни. Всеки от нас има нужда да почувства милостивите ръце на Спасителя чрез опрощението на греховете си.
Преди години бях помолен да се срещна с мъж, който преминал през период на разгулен живот дълго време преди да се срещнем. В резултат на неговите лоши избори той изгубил членството си в Църквата. Много време беше изминало от завръщането му в Църквата и той вярно спазваше заповедите, но предишните му действия го преследваха. Когато се срещнах с него, почувствах неговия срам и дълбоко угризение, че пренебрегнал своите завети. След нашето интервю поставих ръце върху главата му, за да му дам свещеническа благословия. Преди да кажа и дума, почувствах любовта и опрощението на Спасителя към него. След благословията се прегърнахме и мъжът плака съвсем открито.
Удивен съм на обгръщащите и пълни с милост и любов ръце на Спасителя към каещия се, независимо от това колко егоистичен е бил изоставения грях. Свидетелствам, че Спасителят е способен и има силното желание да прости нашите грехове. Освен в случая на малцината избрали погибел след като са познавали пълнотата, няма грях, който да не може да бъде опростен15. Каква удивителна привилегия за всеки от нас е да се отвърнем от своите грехове и да дойдем в Христа. Божественото опрощение е един от най-сладките плодове на Евангелието – премахването на вината и болката от нашите сърца и заместването им с радостта и спокойната съвест. Исус заявява, „не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?”16
За част от слушащите днес може да е необходима „голяма промяна в сърцето”17, за да се справят със сериозни грехове. Може да е необходима помощта на свещенически ръководител. За повечето от нас покаянието представлява едно тихо, съвсем лично и всекидневно търсене на Господната помощ, за да извършим необходимите промени.
За повечето от нас покаянието е по-скоро пътуване, отколкото еднократно събитие. То не е лесно. Да се промениш е трудно. То изисква да се тича срещу вятъра, да се плува срещу течението. Исус казва, „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека ме последва”18. Покаянието представлява отвръщане от някои неща като нечестност, гордост, гняв и нечисти мисли и обръщане към други неща като добрина, саможертва, търпение и духовност. То представлява едно повторно обръщане към Бог.
Как решаваме къде да се съсредоточи нашето покаяние? Когато обичан от нас човек или приятел ни предложи области, в които е необходимо да се променим, естественият човек вътре в нас понякога гордо вдига глава и отговаря, „А, мислиш, че аз трябва да се променя? Нека ти разкрия някой от твоите проблеми”. По-добрият подход е смирено да попитаме Господ: „Отче, какво желаеш да направя?” Отговорите идват. Чувстваме какви промени следва да направим. Господ ни говори в ума и сърцето9.
И тогава ни се позволява да избираме: дали да се покаем или да пуснем щорите на нашия прозорец към небесата.
Алма предупреждава „не се опитвай и в най-малка степен да се извиняваш за греховете си”20. Когато „пуснем щорите”, ние преставаме да вярваме в духовния глас, който ни кани да се променим. Ние се молим, но слушаме по-малко. На нашите молитви им липсва онази вяра, която води към покаяние21.
Точно в този момент някой си казва, „Брат Андерсън, ти не разбираш. Не можеш да почувстваш почувстваното от мен. Промяната е твърде трудна”.
Прави сте, не разбирам напълно. Но има Някой, Който разбира. Той знае. Той е почувствал вашата болка. Той заявява, „на дланите Си съм те врязал”22. Спасителят е тук, с протегнати към всеки от нас ръце, молейки ни: „Дойдете при Мене”23. Ние можем да се покаем. Можем!
Осъзнавайки нуждата да се променим, ние тъжим за скръбта, която сме причинили. Това води до искрено и прочувствено признание пред Господ и, когато е необходимо, пред други24. Когато е възможно, ние възстановяваме увреденото или взетото.
Покаянието става част от всекидневния ни живот. Вземането на причастието всяка седмица е толкова важно – смирено и покорно да дойдем пред Господ, признавайки нашата зависимост от Него, молейки Го да ни прости и обнови, обещавайки винаги да Го помним.
Понякога в процеса на нашето покаяние, във всекидневното си усилие да бъдем по-подобни на Христос откриваме, че отново и отново се сблъскваме със същите трудности. Подобно на изкачването на покрита с дървета планина, понякога ние не виждаме своя напредък, докато не се изкачим близо до върха и не погледнем от билото. Не се обезсърчавайте. Ако се борите и полагате усилия да се покайвате, вие в процес на покаяние.
Когато ставаме по-добри, ние имаме по-ясен поглед върху живота и чувстваме как Светият Дух работи по-силно в нас.
Понякога се чудим защо помним нашите грехове дълго след като сме ги изоставили. Защо тъгата от нашите грешки понякога продължава и след нашето покаяние?
Може би си спомняте един мил разказ на президент Джеймз Е. Фауст. „Като малко момче във фермата … помня как моята баба … готвеше вкусни гозби на една гореща печка с дърва. Когато дървения сандък до печката се изпразнеше, баба тихо го вземаше, отиваше да го напълни от купа кедрови дърва навън и донасяше тежкия сандък обратно в къщата”.
Като продължи, гласът на президент Фауст се изпълни с чувство: „Бях толкова безчувствен … седях си там и оставях моята обична баба отново и отново да пълни сандъка. Срам ме е и съм съжалявал за този (грях на) пропуск цял живот. Надявам се някой ден да мога да й поискам прошка”25.
Били изминали повече от 65 години. Ако президент Фауст все още помнеше и съжаляваше, че не е помагал на своята баба след всичките тези години, трябва ли ние да сме изненадани за някои от нещата, които все още помним и за които съжаляваме?
Писанията не казват, че ние ще забравим своите грехове в земния живот. По-скоро заявяват, че Господ ще ги забрави26.
Изоставянето на нашите грехове означава никога да не се върнем към тях. За изоставянето е нужно време. За да ни помогне, Господ понякога позволява утайката от нашите грехове да остане в паметта ни27. Това е жизненоважна част от процеса на учене.
Когато честно изповядваме греховете си, възстановяваме каквото можем на пострадалите и изоставяме греховете си чрез спазване на заповедите, ние сме в процес на получаване на опрощение. С течение на времето ще чувстваме как терзанието на скръбта се отдръпва, като „премах(в)а вината от сърцата ни”28 и донася „спокойна съвест”29.
На онези, които искрено се покайват, но изглежда не намират облекчение, казвам: продължавайте да спазвате заповедите. Обещавам ви, облекчението ще дойде според волята на Господ. За изцелението също е нужно време.
Ако имате тревоги, посъветвайте се с вашия епископ. Епископът има силата на проникновението30. Той ще ви помогне.
Писанията ни предупреждават, „Не отлага(й)те деня на вашето покаяние!”31 Но в този живот никога не е твърде късно да се покаем.
Веднъж бях помолен да се срещна с една наскоро завърнала с в Църквата семейна двойка. Те били учени на Евангелието от своите родители. След като сключили брак, те напуснали Църквата. Сега, 50 години по-късно, се завърнали. Помня как съпругът влезе в офиса, теглейки количка с кислородна бутилка. Те изразиха съжалението си, че не са останали верни. Казах им за щастието ни, че се бяха завърнали, уверявайки ги, че Господ посреща покаялите се с разтворени обятия. Възрастния мъж отговори, „Знаем това, брат Андерсън. Но тъгата ни идва от това, че нашите деца и внуци не се радват на благословиите на Евангелието. Ние се върнахме, но се върнахме сами”.
Те не се бяха върнали сами. Покаянието може да променя не само нас самите, но и благо-славя нашите семейства и хората, които обичаме. Благодарение на нашето праведно покаяние и в избрания от Господ момент, протегнатите ръце на Спасителя ще обгърнат не само нас самите, но и ще достигнат и живота на нашите деца и потомци. Покаянието винаги означава, че ни предстои по-голямо щастие.
Давам свидетелство, че нашият Спасител може да ни избави от греховете ни. Лично съм чувствал Неговата изкупваща сила. Безпогрешно съм виждал Неговата изцеляваща ръка да действа върху хиляди хора по целия свят. Свидетелствам, че Неговият божествен дар премахва вината от сърцата ни и дава мир на нашата съвест.
Той ни обича. Ние сме членове на Неговата Църква. Той ни кани да се покаем, да се отвърнем от греховете си и да дойдем при Него. Свидетелствам, че Той очаква да направим тези стъпки, в името на Исус Христос, амин.