Праведни традиции
Дали традициите, които създаваме в нашите семейства, ще улеснят нашите децата да следват живите пророци?
Откакто се помня, баща ми носеше прекрасен пръстен с червен рубин на лявата ръка. Той беше даден на моя единствен брат. Предполагам, че ще стане традиция в нашето семейство – наследство, предавано от поколение на поколение. Ще бъде хубава традиция с хубави спомени, свързани с него.
Всеки от нас има традиции в своето семейство. Някои от тях са материални. Някои от тях имат голямо значение. Най-важните традиции са свързани с начина, по който живеем и ще устоят и след нас, след като сме повлияли и оформили живота на нашите деца. В Книгата на Мормон четем за ламанитите, които са силно повлияни от традициите на техните бащи. Цар Вениамин казва, че те са народ, който не знаел нищо за принципите на Евангелието, “и даже не им вярват, дори когато са обучавани на тях поради преданията на бащите им, които не са правилни” (Мосия 1:5).
Какъв вид традиции имаме? Някои от тях са дошли от нашите бащи и сега ние ги предаваме на нашите собствени деца. Те станали ли са това, което сме искали? Дали се основават на действия на праведност и вяра? Дали те са предимно материални по природа или са за вечността? Дали ние съзнателно създаваме праведни традиции или животът просто си тече покрай нас? Дали нашите традиции са създадени в отговор на силните гласове на света, или са повлияни от тихия тънък глас на Духа? Дали традициите, които създаваме в нашите семейства, ще улеснят нашите деца да следват живите пророци, или ще ги затруднят?
По какъв начин да определим какви ще бъдат нашите традиции? Писанията ни дават един велик модел. В Мосия 5:15 се заявява “Ето защо аз бих желал да останете постоянни и непоклатими, винаги изобилстващи на добри дела”.
Аз обичам този стих, защото знам, че традициите се формират с времето, като повтаряме същите действия отново и отново. Като сме твърди и постоянни в правенето на правилното нещо, нашите традиции здраво се вкореняват в праведността. Но имам един въпрос. Как определяме какво е добро или, по-важното, кое е достатъчно добро? Друг стих, който ни дава малко повече информация, се намира в 3 Нефи 6:14. Става дума за хора, “които бяха обърнати към истинната вяра; и те не поискаха да се отклонят от нея, понеже бяха непоколебими и постоянни, и непоклатими, желаещи да спазват с всичкото си усърдие заповедите Господни”.
Ние научаваме, че нашето обръщане към “истинната вяра” предшества нашата способност да останем непоколебими и постоянни, и непоклатими при спазването на заповедите. Това обръщане представлява непоколебима вяра в Исус Христос като наш Изкупител. Свидетелство за това намираме в Книгата на Мормон, която е още едно свидетелство за Исус Христос. Тя върви ръка за ръка с Библията при провъзгласяването на божествеността и мисията на Исус Христос, както реалността на живият Отец в Небесата. Всеки пророк, записан в тези свещени книги, дава своето лично свидетелство за тези неща, както и за ученията, от които се нуждаем, за да живеем своя живот, та да получим Единението и да намерим личен мир и щастие.
Има само един начин да станем лично обърнати във вярата. Това става чрез свидетелство на Духа, докато учим същите тези стихове, които свидетелстват за Исус Христос. Придобиваме го, като се молим и постим. То идва само когато имаме силно желание да узнаем истината. Нашата мотивация трябва да бъде открито да търсим истината, вместо да оправдаваме нашите действия, като намираме грешки в Светите писания, ученията на пророците или самата Църква. Нашите усилия трябва да бъдат насочени към вслушване в обясненията на Духа, вместо на разбиранията на света. Трябва да желаем да отворим нашите сърца и умове, да приемем Господния начин и ако трябва, да променим живота си. Нашето лично обръщане идва, като започнем да живеем по начина, по който Господ иска ние да живеем – постоянни и непоклатими, спазвайки всички заповеди, а не само тези, които са ни удобни. Тогава това става процес на пречистване, докато се стремим да направим всеки ден малко по-добър от предишния. По този начин нашите традиции стават традиции на праведност.
Бих поканила всеки един от нас да отдели време да разсъждава за традициите в нашия живот и по какъв начин те могат да повлияят на нашите семейства. Нашита традиции за спазването на Господния ден, семейната молитва, семейното изучаване на Писанията, служба и дейност в Църквата, както и примерите на уважение и лоялност в дома ще имат голям ефект върху нашите деца и тяхното бъдеще. Ако нашето родителство е базирано на ученията на Писанията и пророците от последните дни, няма начин да сбъркаме. Ако всеки път, когато има предизвикателство, нашите сърца се обръщат първо и винаги към нашия Отец в Небесата за напътствие, ние ще бъдем на сигурно място. Ако нашите деца знаят в какво твърдо вярваме и подкрепяме и ако винаги стоим на страната на Господ, тогава ние знаем, че сме там, където трябва да бъдем.
Сега, важното нещо е постоянно да работим и вършим тези неща. Ние няма да сме съвършени, а нашите семейства няма винаги да реагират положително, но ще изградим здрава основа за праведни традиции, на която ще разчитат нашите деца. Те могат да се придържат към тази основа, когато имат затруднения и да се върнат към нея, ако се отклонят за известен период от време.
В края на живота си моят баща даде много повече от един рубинен пръстен на нас, неговите деца. Неговото тяло беше изтощено, но в действителност той стоеше като здрава опора, пример за праведност и истина. Неговият живот носеше традициите, които ни укрепват днес дори когато не е вече с нас. Той беше “постоянен, и непоклатим, желаещ да спазва с всичкото си усърдие заповедите Господни”.
Можем ли да направим това за своите деца? Какво е наследството, което им оставяме днес? Какво ще бъде то утре? То може да започне с нас. Дали сърцата им и животът им ще бъде изпълнен с традициите, които ще ги улесняват да приемат и следват Господ и пророците от последните дни? Дали ние като семейства ще можем да получим обещаните благословии, “та Христос, Господ Бог Всемогъщи, да ви запечати за Негови, за да бъдете отведени в небесата, за да имате вечно спасение и вечен живот” (Мосия 5:15).
Братя и сестри, аз знам, че можем! Аз знам, че Бог ни обича и ни чака да ни помогне да дойдем при Него. Всеки от нас може да знае, че тези неща са истинни. Аз знам, че те са истинни! Аз знам, че Бог е жив; Исус Христос е Негов Син и наш Изкупител. Евангелието на Исус Христос е истинно, намира се в Светите писания и те свидетелстват за това. А ние имаме истински и жив верен пророк днес – президент Томас С. Монсън. Той е бил подготвен и доведен в този ден да ръководи Господната Църква.
Като станем “постоянни и непоклатими” в спазването на заповедите Господни, ние ще си осигурим небесните благословии за себе си и нашите семейства.
Аз се моля ние да чувстваме това дълбоко в сърцата си и в нашия живот, в името на Исус Христос, амин.