Преподаването–няма по-велико призование

В това издание за конференцията бяха предоставени ръководства-източници в допълнение на Aaronic Priesthood Manual 3 и Young Women Manual 3. В области, където тези наръчници липсват, са предоставени следните подборки от Преподаването– няма по-велико призование (36123) в помощ на ръководители, учители и родители за подобряване техните преподавателски усилия.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ВСЕКИ ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

Отговорността на всеки да изучава Евангелието

В писмо, отнасящо се до изучаване на Евангелието, старейшина Брус Р. Маконки пише: “Нека стигнем до… заключение, което ще има огромно значение за нашето вечно спасение. То е, че всеки сам трябва да усвои евангелските учения. Никой не може да го направи вместо него. Всеки човек е сам, що се отнася до знанието на Евангелието; всеки има достъп до същите Свети писания и има право на напътствието от същия Свят Дух; всеки трябва да плати цената, поставена от Божествената Промисъл, ако желае да придобие скъпоценния бисер.

Същият принцип ръководи както научаването на истината, така и живота в хармония с нейните стандарти. Никой не може да се покае вместо и заради друг човек; никой не може да спазва заповедите вместо и заради друг човек; никой не може да бъде спасен с името на някой друг. И никой не може да получи свидетелство или продължи напред в светлина и истина към вечната слава за когото и да било, освен за себе си. И знанието за истината, и благословиите, които идват при онези, които се подчиняват на истинните принципи, са лични въпроси. И така както Бог предлага същото спасение на всяка душа, която живее според тези закони, по същия начин Той предлага разбирането на Неговите вечни истини на всички, които ще платят цената за намиране на истината.

Системата на Църквата за придобиване на евангелски познания е следната:

Отговорността да придобие познание за истината, чрез своите собствени усилия, е изцяло лична за всеки човек.
След това, семействата трябва да учат своите собствени членове. На родителите е заповядано да възпитават децата си в светлина и истина. Домът следва да бъде основното място за обучение в живота на един светия от последните дни.
За да помогне на семействата и отделните хора, Църквата, като организация за служба, предоставя много възможности да се преподава и научава. Заповядано ни е, “да се поучавате за учението на царството” (У. и З. 88:77). Това се върши на събранията за причастие, по време на конференциите и другите събрания, от домашните учители, в класовете на свещеничеството и помощните организации, чрез семинарите, институтите и образователната система на Църквата” (“Finding Answers to Gospel Questions”, в Charge to Religious Educators, 3-то изд., 1994 г., стр. 80).

Ролята на учителя в подпомагането на хората да изучават Евангелието

Знаейки, че всеки е отговорен да изучава Евангелието, можем да попитаме, “Каква е ролята на учителя?” Тя е да помогне на хората да поемат отговорността за изучаване на Евангелието – да събуди у тях желанието да учат, разберат и живеят според Евангелието, както и да им покаже как да направят това.

Сестра Вирджиния Х. Пиърс, която служила като първа съветничка в Общото президентство на Младите жени, казва:

“Целта на учителя е по-голяма от простото предаване на лекция относно истината. Тя е да покани Духа и да използва техники, които ще разширят възможността учениците да открият истината (и) бъдат мотивирани да я приложат…

… Представете си стотици хиляди класни стаи, всяка неделя, всяка от тях с учител, който разбира, че “преподаването трябва да бъде съобразено с ученика. Поради това ученикът е този, който трябва да бъде активен. Когато учителят привлече вниманието, превърне се в звездата на шоуто, говори през цялото време или, с други думи, иззема цялото действие, почти сигурно е, че той пречи на обучението на членовете на класа” (Азаел Д. Уудръф, Teaching the Gospel, 1962 г., стр. 37).

“Добрият учител не си мисли “Какво трябва да направя в класа днес?”, а се пита “Какво ще правят днес в клас учениците ми?”; не “Какво ще преподавам днес?”, а по-скоро”Как ще помогна на учениците си да разберат онова, което трябва да знаят?” (Teaching the Gospel: A Handbook for CES Teachers and Leaders, 1994 г., стр. 13). Добрият учител не желае учениците, които напускат класа, да говорят помежду си колко величествен и необикновен учител е бил той. Този учител желае учениците му, които напускат класа, да говорят за величието на Евангелието” (в доклад на конференцията, окт. 1996 г., стр. 13–14; или Ensign, ноем. 1996 г., стр. 12).

Учителите, които разбират своята истинска отговорност, уважават свободата на избор на всеки човек, когото учат. Те се радват, когато тези, на които преподават, изучават Писанията самостоятелно, сами откриват евангелските принципи и допринасят много за дискусиите в класа. Учителите постигат най-успешно целите си, когато учениците усърдно изучават Писанията, растат в Евангелието и черпят сила от Бога.

Отличните учители не се хвалят с обучението и растежа на тези, на които са преподавали. Подобно на градинарите, които посаждат и се грижат за растенията, те се стремят да създадат най-добрите условия за обучение. След това, когато видят развитието на тези, на които са преподавали, те отправят благодарности към Бог. Павел пише, “нито който сади, е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте” (1 Коринтяните 3:7).

Насърчаване на самоподготовката в изучаването на Евангелието

Следните предложения могат да ви помогнат да окуражите другите да поемат отговорност за изучаването на Евангелието:

Възпитавайте в себе си ентусиазъм за изучаване на Писанията и ученията на пророците от последните дни. Вашият ентусиазъм може да вдъхнови онези, на които преподавате, да последват вашия пример.
Докато преподавате, винаги привличайте вниманието към Писанията и ученията на пророците от последните дни. Това ще помогне на членовете да оценят колко богато и съдържателно е словото Божие.
Задавайте въпроси, които изискват от учениците да намират отговорите в Писанията и ученията на пророците от последните дни. Макар понякога да е добре да питате учениците какво мислят за определени теми, често е по-добре да ги попитате какво учат Писанията и пророците от последните дни.
Давайте задачи, които изискват изучаване на Писанията и ученията на пророците от последните дни. Обмислете да завършите урока, като задавате въпроси или дадете задача, която изисква присъстващите да изследват Писанията и ученията на пророците от последните дни. Дори на малките деца може да дадете подобна задача. Например, след урок за молитвата можете да помолите децата да прочетат заедно със своите родители разказ от Писанията или реч от общата конференция относно молитвата.
Помогнете на учениците да разберат, че хората в Писанията са били реални лица, които са преживявали трудности и радост в стремежите си да служат на Господ. Писанията оживяват пред нас, когато си спомним, че пророците и другите хора в тях са преживели много от същите неща като нас.
Покажете на учениците как да намерят отговор на предизвикателствата от живота в Писанията и ученията на пророците от последните дни. Например, можете да им помогнете в използването на азбучния указател в изданията за конференциите на списанията на Църквата по теми като утеха, покаяние, прошка, откровение или молитва.
Открито насърчавайте онези, на които преподавате, да изучават Писанията и ученията на пророците от последните дни. Някои хора никога не разбират отговорността си за изучаване на Евангелието. Някои са забравили. Един епископ отбелязва, че веднъж посетил събрание за обучение на Неделното училище за деца, където било отправено предизвикателство да се изучават Писанията всекидневно. Като пряк резултат на това той пропуснал само един ден изучаване през следващите 13 години. Той казва, че това изучаване променило живота му.
Дайте свидетелство за Спасителя като център за всичко, на което ни учат Писанията и пророците от последните дни. Бъдете особено смели в даването на вашето свидетелство за Спасителя. Когато тези, на които преподавате, разпознаят Спасителя в Писанията и ученията на пророците от последните дни, тяхното желание да учат ще нарасне и техните свидетелства ще бъдат укрепени.

ОЦЕНКА НА ИЗНАСЯНЕТО НА УРОЦИТЕ

След като преподал урока си, един учител по евангелско учение се обезпокоил от начина на преподаване. Някои части от урока направил добре, но за други части чувствал разочарование. “Защо някои от нещата вървят добре, а други не?”, запитал се той. “Какво бих направил отново в изнасянето на урока? Какво бих променил?” Въпросите останали у него, докато размишлявал как да помогне на членовете на класа му да научат Евангелието. Въпросите, които този учител си задавал, са почти универсални за всички учители.

В допълнение към оценката за обучението на онези, на които преподаваме, е важно също така да оценим собствения си успех в представянето на уроците. Президент Спенсър У. Кимбъл учи за важността от самооценяването и за стремежа към усъвършенстване: “Ние констатираме и установяваме приемливи стандарти на постижение… и съобразно тях измерваме собствената си работа. Трябва да сме по-малко заинтересовани да превъзхождаме другите, а по-загрижени за усъвършенстване на собствените си минали достижения” (The Teachings of Spencer W. Kimball, изд. Edward L. Kimball, 1982 г., 488).

Трябва да отделяме време след всеки урок да последваме съвета на президент Кимбъл да “измерваме собствената си работа”. Това ще ни помогне да се подготвим за следващия урок и да продължим да се усъвършенстваме като учители.

Каквито и промени да бъдете подтикнати да правите, помнете, че самооценката на вашето преподаване трябва да бъде положително преживяване, а не обезкуражаващо. Всеки път, когато откриете начин да подобрите вашето преподаване, вие откривате нов начин да помогнете на другите да учат Евангелието и да живеят съобразно неговите принципи.

Въпроси, които да ви помогнат да оцените изнасянето на уроците

Успехът на даден урок се измерва според влиянието, което той има върху тези, на които преподавате. Когато правите самооценка на всеки преподаден урок, опитайте се да си спомните реакциите на учениците в различни моменти на урока. Можете да си спомните техните реакции по-ясно, ако прегледате плана, който сте използвали, за да представите урока.

Изброените по-долу въпроси могат да ви помогнат при вашата оценка на уроците. Отбележете, че първите въпроси ви помагат да определите с какво сте се справили добре. Обикновено можете да научите повече как да се усъвършенствате, като по-скоро се фокусирате върху успехите си, отколкото върху разочарованията си. Когато със смирение признаете своите силни страни, можете да градите върху тях и ги използвате, за да подобрите цялостното си преподаване. След като сте взели пред вид онова, което сте направили добре, можете да определите какво бихте направили по-добре.

В кой момент от урока тези, на които преподавам, бяха най-склонни да участват? Кога не бяха склонни да участват?
В кой момент от урока те чувстваха влиянието на Духа най-силно? Кога чувстваха влиянието на Духа по-слабо?
В кой момент от урока бяха най-съсредоточени? Кога не мислеха много задълбочено?
В кой момент от урока те намираха най-много приложения за своя живот? Кога не разбираха приложението на урока в своя живот?

Докато размишлявате върху всеки от въпросите, изброени по-горе, обмислете следните затвърждаващи въпроси:

Коя страна от представянето на урока явно допринесе за тези отговори?
Какво ми говори това за тези, на които преподавам?
Как това разбиране ще ми помогне, когато се подготвям за следващия урок?

Като си задавате тези въпроси, обмислете да запишете своите отговори, за да не забравите прозренията и подтиците, които получавате. Може да се изненадате от това, колко много ще научите.

Когато с молитва размишлявате върху начините да достигнете до онези, на които преподавате, Духът ще може да ви помогне да видите области, в които да се усъвършенствате.