Старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Има какво да научите от всеки човек”, казва старейшина Дейвид Тод Кристоферсън, новопризован и подкрепен член на Кворума на дванадесетте апостоли. “Не съм открил никой – в или извън Църквата, от когото да не почерпя нещо, което ме прави по-добър”.
Да се учи от най-доброто, което могат да предложат другите е нещо, което старейшина Кристоферсън е правил цял живот, започвайки от своите родители.
Роден в семейството на Пол Викъри Кристоферсън и Джийн Свенсън Кристоферсън на 24 януари 1945 г., старейшина Кристоферсън израства в Плезънт Гроув и Линдън, Юта, САЩ. Той казва, че заедно с четиримата си по-малки братя се е радвал на детство, което било “идилично” и “здравословно”.
“Ние имахме много сигурен, щастлив живот у дома”, спомня си той. “Татко и майка ни показаха да живеем според евангелския образец”.
Започвайки гимназия, старейшина Кристоферсън се мести със семейството си в Съмърсет, Ню Джързи, САЩ. Там те намират нови места, нови хора и нови възможности.
“Радвах се на приятелство и взаимоотношения с хора отвсякъде и всякакви религиозни вярвания”, казва той. “Тези взаимодействия бяха много положителни”.
След гимназията старейшина Кристоферсън една година посещава университета “Бригъм Йънг”, преди да замине да служи на пълновременна мисия в Аржентина. Там той казва, че се е учил от “двама изключителни президенти на мисия”, президент Роналд В. Стоун през първите няколко месеца на мисията си, и президент Ричард Г. Скот (сега старейшина Скот, негов колега в Кворума на дванадесетте апостоли) през останалото време на мисията си.
За старейшина Скот старейшина Кристоферсън си спомня: “Ние се научихме да сме взискателни към себе си, какъвто бе той. Той винаги се концентрираше върху по-важните възможности да расте повече, да върши повече и да постига повече. Благодарение на това ние получихме повече проникновение за себе си, делото и онова, което бихме могли да постигнем”.
Когато се завръща от Аржентина, старейшина Кристоферсън отново се записва в УБЙ, където изучава английски и участва в студентското самоуправление и атлетика на закрито. Също така среща съпругата си Кетлийн (Кати) Телма Джейкъб, с която сключва брак в края на предпоследната година от следването, на 28 май 1968 г. в храма Солт Лейк. Днес те имат пет деца и осем внука.
Старейшина Кристоферсън се дипломира от УБЙ с бакалавърска степен през 1969 г. и после продължава да следва за степен по право в университета Дюк. След като се дипломира през 1972 г., е нает като съдебен секретар при съдия Джон Дж. Сирика, служейки по време на делото Уотъргейт (скандала с подслушването на политически противници, довел до оставка на президента на САЩ Никсън – б.пр.)
“Беше вълнуващо преживяване за първа работа след университета”, казва старейшина Кристоферсън. “Видях някои от най-добрите и от най-лошите неща в правната професия, смесени заедно. Но това ми показа какво може да свърши добрата юридическа работа и ми даде увереност и вдъхновение”.
Старейшина Кристоферсън прекарва юридическата си кариера, работейки първо за правна фирма, после като правен съветник на банки и корпорации, предимно в източните щати на САЩ. Това, на което най-много се е радвал, казва той, “бе общуването с добри хора от различни социални слоеве и вяра. Открих, че много хора наистина желаят да помогнат на другите и са отдадени това да стане”.
През 1993 г. старейшина Кристоферсън е призован да служи в Първия кворум на Седемдесетте, период, който той описва като “много важен и формиращ характера”. Задачите му за кратко го отвеждат в областите Северна Америка Югозапад и Южно Мексико.
Старейшина Кристоферсън с топлота си спомня провеждането на интервюта по време на реорганизацията на един кол в Мексико. “Един от хората, които интервюирахме, бе много смирен, дребен човечец. Имахме добро интервю и накрая му дадох abrazo (прегръдка). След като излезе отвън, този човек казал на президента на кол, ’La autoridad me abrazó’ (Седемдесетникът ме прегърна). Повтарял го отново и отново. Това преживяване ме научи да ценя дребните неща, които вършат хората. Научи ме също, че можете винаги да направите нещо, с което да помогнете на другите хора да се чувстват ценни синове и дъщери на Бог.
Вие наистина можете да научите по нещо добро от всеки контакт и всяко общуване”, добавя той. “Надявам се, че ние правим същото за другите”.
През 1998 г. старейшина Кристоферсън е призован да служи в Президентството на Седемдесетте, където служи до призованието си в Кворума на дванадесетте апостоли. Той казва, че когато първо получил новото си призование от президент Томас С. Монсън, то “изглеждаше невъзможно”.
“Отговорността изглеждаше непреодолимо голяма, докато размишлявах над това. Но аз бях имал чудесни наставници, докато работих в Кворума на Седемдесетте и с членовете на Кворума на дванадесетте апостоли през последните 15 години. Имах и допълнителната увереност да знам, че Господ винаги ме е подкрепял. Във всяка криза и преход, при всяка нужда, които съм имал някога, Той винаги е бил на разположение чрез молитва. Уповавал съм в Него и никога не съм бил разочарован. Несъмнено Неговите обещания са сигурни. Знам, че Той ще ми окаже и тук помощта, от която се нуждая”.