Изживявания от конференцията
В понеделника след конференцията абонатите на LDS Gems, всекидневен вдъхновяващ електронен бюлетин, получиха покана да споделят изживявания от тържественото събрание и други сесии на конференцията. Електронните писма, които следват, представляват част от над 1 200 отговора, получени от Църковни списания.
Събота сутринта, точно преди да почне конференцията, домът ни жужеше в обичайната съботна суетня, когато телевизорът ни внезапно започна да предава картина и звук от откриването на общата конференция с Мормонския хор на Табернакъла. Ние прибрахме двамата ни малки синове и ги “включихме” на режим “пауза” за достатъчно дълго време, докато трае откриващата молитва. После, когато президент Ухтдорф дойде на катедрата, за да почне тържественото събрание, атмосферата в дома ни се промени. Ние и четиримата коленичихме пред телевизора, а Духът изпълни дома ни. Изпитах моментно притеснение, че присъстваме на този свят миг, облечени всекидневно в стая, разхвърляна от сутрешните игри. При все това, като ние се изправяхме на свой ред и вдигахме ръце във вот на подкрепа, сърцето ми се изпълни с абсолютна радост. Накрая ние станахме като семейство, дори прохождащия малчуган вдигна дясната си ръка и това бе свещена сцена, която човек обикновено изпитва в храма. Ние стояхме заедно, свидетелствайки, че онова, което Духът бе потвърдил, е правилно.
Мигове по-късно детската бъркотия отново почна и трябваше да увеличим звука, за да чуваме говорителите, но онзи кратък момент на покой остана в дома ни и в нашите сърца.
Кристина Н., Юта, САЩ
Не ми стигат думите да изразя как се чувствах на тази конференция. Духът бе толкова силен; аз гледах от дома си и можех да почувствам Духа навсякъде около мен. Напоследък не бях особено активна и като гледах президент Монсън да ме приветства обратно в стадото, това ме накара да се чувствам сякаш той говореше директно на мен. Изпитах такова удоволствие от всичките речи. Небесният Отец ми говореше чрез тях и аз наистина можех да почувствам това. Знам, че не съм съвършена, но наистина почувствах, че трябва да се върна обратно в Църквата, за да бъда подхранена и да започна отначало. Този път просто не можех да се наситя на конференцията. Влязох в Интернет, за да я чуя още един път. Надявам се следващата седмица да посетя своя район.
Джийн У.
Бе чудесно да слушаш посланията на конференцията, особено тези на живия пророк, президент Монсън, въпреки факта, че се намирам на половин свят разстояние, в страна, където Евангелието още не може да бъде проповядвано. Но с помощта на технологиите аз все пак можах да участвам и да почувствам Духа, и да бъда поучена. Отправените съвети и дадените свидетелства обаче ме накараха да желая дори повече от всички наши братя и сестри да мога да взема от изобилните благословии на Евангелието. Моля се това да стане скоро.
Дженрайл Ф.
Най-силният момент от конференцията за мен бе речта на президент Ухтдорф за самолетната катастрофа в Антарктида. Силно ме впечатли как неща изглеждащо толкова дребно може да има траен ефект, да е необратимо и с трайни последици. Тя ми показа също, че независимо колко може да сме се отдалечили от стеснената и тясна пътека, трябва да признаем, че сме сгрешили и да потърсим прошка от нашия винаги любящ Небесен Отец. Той е дълбоко загрижен за нашето добруване и ни обича, когато признаваме грешките си, учим се от тях и израстваме духовно по този начин.
Орайън Х., Колорадо, САЩ
Моя добра приятелка в училище ме попита какво съм правила през уикенда. Казах й и темата на общата конференция откри пътя за следващите й въпроси относно моите вярвания и Книгата на Мормон. Можах да използвам Символа на вярата, за да споделя някои съществени разлики между нашата и други християнски църкви; обясних също какво е Книгата на Мормон и как тя се съотнася към Библията.
Толкова съм благодарна за възможността, която имах! Знам, че Духът ме водеше в отговорите ми на нейните въпроси и ако не беше общата конференция, сигурно нямаше да съм в подходящото настроени да й отговарям с готовност.
Ели У., Англия
След като бях обърната през 1972 г., около 20 г. останах неактивна. Върнах се отново към активност преди около 10 години и бях запечатана в храма с моя съпруг, също член. Обичах президент Хинкли и ми се струваше, че никой пророк няма да може да заеме мястото му. Когато президент Монсън бе предложен за нашия вот на подкрепа, се чувствах гневна и огорчена, защото не мислех, че той ще се справи с работата. О, колко коравовратна съм била! Когато президент Монсън стана да говори, го гледах в очите и следях всяко негово движение. В погледа му имаше същата искрица и светлина, както бе и при моя обичан президент Хинкли! Бях обзета от радост и разпознах присъствието на Светия Дух в този човек – моят нов пророк, гледач и откровител.
Мери Лу Р., Ню Мексико, САЩ
По време на конференцията бях мотивиран от Духа да променя живота си. Макар да съм бил “активен” в Църквата през целия си живот, никога не съм бил така пълно мотивиран от Духа, както на тази конференция. Чувствам, че всяко послание бе специално отправено към мен. Ще протегна ръка към моето семейство и приятели и ще поискам прошка за всички обиди, които съм им причинил, и ще простя на онези, които са ме обидили. Ще се отнасям към другите така, както бих искал да се отнасят към мен, и ще следвам примера на Спасителя толкова близко, колкото мога.
Делбърт Ч., САЩ
Семейството ни се редува в планирането и провеждането на семейни домашни вечери. В понеделника след конференцията бе ред на съпруга ми. По време на неделната следобедна сесия старейшина Зуйк даде урок по поддържане на стандартите ни. Съпругът ми използва тази реч, за да наблегне на нуждата да поддържаме стандартите си. Аз изтеглих MP3 файла от Интернет страницата. Седнахме заедно като семейство и още веднъж изслушахме речта. Това ни даде удобна възможност да повдигнем отново с нашия 14-годишен син темите за избор на приятели, вземане на правилни решения и житейски план.
Гуен Д., Вашингтон, САЩ
По време на тържественото събрание се чувствах толкова привилегирована, смирена и благодарна да мога да участвам от дома си, да се изправя и да вдигна ръката си в подкрепа на нашия нов пророк, президент Монсън. Очите ми се изпълниха със сълзи, когато синът ми, току-що навършил 12 г., се изправи заедно с Аароновото свещеничество, а дъщеря ми стори същото с Младите жени. Сладостта на Духа, Който ми потвърди в сърцето, че Томас С. Монсън е човека, който Господ иска начело на Своят Църква днес, бе тъй силна! В ума ми нямаше съмнение относно божествеността на неговото свещено призование.
Меридий Х., Ню Мексико, САЩ
Бидейки несемеен, по време на речта на старейшина Балард умът и сърцето ми бяха развълнувани по начин аз да мога да се подготвя по-добре да обичам бъдещата си съпруга, да й служа и да облекча товара й. Нищо в живота ми сега не е по-важно от това да си намеря съпруга, с която да сключа брак в храма и да отгледам семейство за нейно признание и възхвала. Вълнувам се и очаквам да я обичам с цялото си сърце, мощ, разум и сила.
Майк С., Флорида, САЩ