2008
Един 12-годишен дякон
Май 2008 г.


Един 12-годишен дякон

Всеки от нас, като синове Божии, може да изпълни своята мисия и съдба.

Изображение
Elder John M. Madsen

Мои възлюбени братя от свещеничеството, за начало бих искал да отправя моите бележки към всички 12-годишни дякони, които присъстват на тази обща сесия на свещеничеството. Където и да сте, искам да изкажа признателност за вашето присъствие и да ви кажа или напомня за преживяването, което е имал президент Гордън Б. Хинкли, когато бил точно като вас 12-годишен дякон.

От неговата биография четем: “Скоро след като бил ръкоположен като дякон, той посетил първото си събрание на свещениците в кола със своя баща… Той се почувствал малко не на място, като седнал на задният ред в сградата за събрания на Десети район, докато … (баща му), който служел в президентството на кола), заел мястото си на подиума. За откриване на събранието присъстващите триста или четиристотин мъже станали и изпели тържественият химн на Уйлям У. Фелпс: “Славим пророка, който с Бога говори, / Него Исус със прозрение дари. / Всички народи днес го възхваляват, / Праведната църква възстанови”.

Спомняйки си за този случай, президент Хинкли казва: “Нещо се случи вътре в мен, докато слушах тези мъже, изпълнени с вяра, да пеят. Сърцето ми се развълнува. Имах усещане, което трудно мога да опиша. Почувствах голяма вълнуваща сила, както емоционална, така и духовна. Никога по-рано не съм чувствал подобно нещо по отношение на църковните ми изживявания. В сърцето ми дойде убеждение, че мъжът, за когото те пееха, наистина е бил Божий пророк. Аз знаех тогава, чрез силата на Светият Дух, че Джозеф Смит наистина беше пророк Божий”1.

Тъкмо както онова преживяване на президент Хинкли като 12-годишен дякон било от онези, които “човек би запомнил до края на живота си” 2, аз се моля преживяването, което имате сега, да бъде от онези, които ще помните до края на живота си.

Сега приканвам всички да погледнете тази забележителна бронзова скулптура, наречена Пейката на дякона. За онези, които не могат да я видят, Пейката на дякона изобразява петима дякони, хванати в спонтанен момент, докато седят на една пейка в Църквата.

Като гледате тези петима дякони, какво виждате? Сега, докато аз чета изявленията на двама бивши президенти на Църквата, ще задам въпроса малко по-различно –какво можете да видите?

Президент Джозеф Фийлдинг Смит заявява: “Нашите младежи … са благородните на небесата, избрано поколение, които имат божествена съдба. Техните духове са били запазени да дойдат в този ден, когато Евангелието е на земята и когато Господ се нуждае от достойни служители да вършат Неговото велико дело в последните дни”.3

Президент Спенсър У. Кимбъл заявява, “Ние възпитаваме едно царско поколение…, които имат да изпълнят специални неща”4.

В светлината на тези пророчески заявления, ако ние разширим нашия поглед отвъд петимата дякони на пейката и включим всички млади мъже на Аароновото свещеничество, тогава какво можете да видите?

Аз се уповавам и се моля всички да можем да видим техният божествен потенциал; да можем да ги видим как вървят напред като носители на святото свещеничество и като мисионери, които проповядват “вечното евангелие”5 чрез Духа6 “на народите по земята”7; че можем да ги видим като верни съпрузи и бащи и като достойни служители и ръководители на Църквата и царството Божие в тези последни дни!

За да можем по-ясно да си представим божествената съдба на това избрано и царско поколение, трябва само да размишляваме за 12-годишният Исус, Който отишъл в Ерусалим със своите родители за празника на Пасхата8.

Кое било това 12-годишно момче? Каква била Неговата мисия и съдба? И как Той бил в състояние да я изпълни?

Ние провъзгласяваме, а Писанията потвърждават, че Той беше и е Исус Христос, Сина на живия Бог9, Който “дойде в света, … за да бъде разпнат заради света и за да понесе греховете на света, и за да освети света и да го очисти от всичката неправедност”10, “… та спасението да може да дойде при чедата човешки, тъкмо чрез вяра в Неговото име”11, че като младеж “напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бог и човеците”12, че Той “растеше с братята си и порасна силен, и очакваше от Господ да дойде времето на Неговото служение”13, и Той “е бил във всичко изкушен като нас”14. Наистина, Той се изправил пред “изкушения от всякакъв вид”15, но “не им обърна внимание”16. И когато се изправил пред Луцифер, “бащата на всички лъжи”17, “господарят на греха”18, Исус бил не само защитен от Своите знания за Светите писания, но също и от Своето абсолютно подчинение на словото и волята на Своя Отец19, и Той заповядал, казвайки: “Махни се, Сатано, защото е писано, На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш”20.

Сега, що се отнася доколкото е могъл да изпълни Своята мисия и съдба, обмислете следните думи на Исус, Който казва:

“Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че Съм това, което казвам и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно”21.

Че всеки от нас, като синове Божии22, може да изпълни своята мисия и съдба е ясно от следните думи на Господ към Джозеф Смит: “Наистина тъй казва Господ: Ще стане така, че всяка душа, която изостави греховете си и дойде при Мен, и призове Моето име, и се подчини на гласа Ми, и спазва заповедите Ми, … може да дойдете при Отца в Мое име и в определеното време да получите от Неговата пълнота”.23

Свидетелствам за това, като давам също моето свидетелство, че президент Томас С. Монсън е наистина пророк Божий и че той и неговите съветници в Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли са пророци, гледачи и откровители, в святото име на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

  1. В Шери Дю, Go Forward with Faith: The Biography of Gordon B. Hinckley (1996), стр. 35–36.

  2. В “Президент Гордън Б. Хинкли”, In Memoriam: Президент Гордън Б. Хинкли, 1910–2008 (притурка към Лиахона, апр. 2008 г.), стр.3.

  3. В Conference Report, апр. 1970 г., стр. 6.

  4. “Boys Need Heroes Close By”, Ensign, май 1976 г., стр. 45.

  5. Откровението 14:6; У. и З. 68:1; вж. и У. и З. 133:7–8.

  6. Вж. Матея 10:19–20; Лука 24:32; У. и З. 42:14; 43:15; 50:13–22; 84:85.

  7. У. и З. 134:12; вж. и Откровението 14:6; У. и З. 68:8; 133:7–8.

  8. Вж. Лука 2:41–42.

  9. Вж. Матея 16:16; 2 Нефи 25:19–20; Мосия 3:8; 4:2; Алма 5:48; Еламан 5:9; 3 Нефи 5:13; 11:10–11; 20:31; У. и З. 14:9; 68:6.

  10. У. и З. 76:41.

  11. Мосия 3:9; вж. и Мосия 3:12; У. и З. 18:17–19, 21–25.

  12. Luke 2:52.

  13. Joseph Smith Translation, Matthew 3:24.

  14. Евреите 4:15.

  15. Алма 7:11.

  16. У. и З. 20:22.

  17. 2 Нефи 2:18; Етер 8:25; Моисей 4:4.

  18. Еламан 6:30; вж. и Мосия 4:14.

  19. Вж. Матея 4:1–10.

  20. Матея 4:10.

  21. Иоана 8:28–29.

  22. Псалми 82:6; Осия 1:10; Римляните 8:16–17; Евреите 12:9; У. и З. 11:30; 35:2; Моисей 6:68.

  23. У. и З. 93:1, 19; вж. и Иоана 14:6; У. и З. 76:92–95; 2 Нефи 31:7–16; 3 Нефи 12:48; 27:27; Мороний 10:32–33.