Вслушвайте се в думите на пророците
Като носители на свещеничеството в Църквата ние имаме тържествената отговорност да следваме нашият пророк.
Мои скъпи братя от свещеничеството, аз съм благодарен да бъда с вас на тази сесия на общата конференция в този исторически ден.
Ние се възхищаваме на онези, които рискуват живота си, за да спасят хора, които са в опасност1. Когато посетих Южна Калифорния по време на опустошителните пожари, причинени от ветровете Санта Ана в края на миналата година, аз си тръгнах с две впечатления. Първото беше как членовете на Църквата се притекоха на помощ на тези, които имаха нужда. Второто беше колко благодарни бяха на пожарникарите. Един собственик на къща описа какво е видял да правят пожарникарите. Той посочи, че ветровете Санта Ана духа от топлата пустиня към океана. Веднъж започнал пожар, тези горещи пустинни ветрове носят пламъците със скорост от 60 до 70 мили/ч. (97 – 113 км/ч.) Собственикът описа своята благодарност и възхищение, като гледал как пожарникарите стоят с маркучите зад свободен терен пред стена от огън, висока до 3 метра, спускаща се към тях с огромна скорост. Тези смели мъже и жени успели да спасят хората и домовете им при постоянна опасност за техният живот.
От време на време, като отделни хора и като Църква, ние преминаваме през периоди на криза и опасности. Някои се появяват бързо като огън. Други са лукави и минават почти незабелязани преди да се стоварят върху нас. Някои изискват героични действия, но повечето са по-малко впечатляващи. Начинът, по който реагираме, е от съществено значение. Моята цел тази вечер е да наблегна отново за носителите на свещеничеството важността на това да се вслушваме в думите на пророците. Това е един сигурен начин да реагираме на физическите и духовните опасности от всякакъв вид. Някои илюстрации могат да помогнат.
Много от вас са участвали в походи, за да преживеят и оценят драматичното спасяване на керваните с ръчни колички на Уили и Мартин. За пръв път разбрах за това спасяване, когато бях тийнейджър. Моята майка ми даде книга написана от Орсън Ф. Уитни, който по-късно щял да стане апостол2. Книгата на старейшина Уитни ме запозна с героичните усилия да се спасят керваните с ръчни колички, ръководени от Бригъм Йънг. Те били застигнати от зимните бури във високите равнини на Уайоминг. Някои умрели, а много други били на прага на смъртта. Бригъм Йънг узнал за тяхното положение и по време на общата конференция през октомври 1856 г. дал указания на светиите да оставят всичко и да спасяват закъсалите в равнините3.
Откликът бил драматичен. Старейшина Уитни съобщава, “… смели мъже със своя героизъм – тъй като те се изправили срещу зимните бури в равнините с опасност за собствения им живот, по този начин се увековечили и спечелили вечна благодарност на стотиците, които били несъмнено спасени от гибел чрез техните навременни действия”.4
Една от причините, поради които майка ми даде книгата беше, че старейшина Уитни специално споменал моят прадядо Дейвид Патън Кимбъл, който участвал в спасяването, като бил на 17 години. Всички спасители се борили с дълбокия сняг и смразяващите температури през по-голямата част на спасяването на керваните с ръчните колички. С цената на голяма лична жертва Дейвид и неговите помощници помогнали да пренесат много от пионерите през мразовитата, пълна с лед р. Суитуотър 5. Тази истинска история силно ме впечатли. Аз исках да покажа моята преданост към Господ чрез някои драматични действия. Обаче, при посещение при дядо ми той обясни, че когато изпратил баща му Дейвид и другите млади мъже на спасителната мисия, президент Бригъм Йънг им дал указания да направят всичко възможно, за да спасят кервана ръчни колички, дори с риск за собствения им живот6. Техните смели действия били точно да “следват пророка Бригъм Йънг” и като правят това, да изразят своята вяра в Господ Исус Христос. Моят дядо ми каза, че последователното, пълно с вяра спазване съвета на пророка е истинският урок, който трябва да науча от службата на моя прадядо. Точното колкото било героично за Дейвид и неговите помощници да помогнат да спасят пионерите, също толкова достойно е днес да следваме съвета на нашите пророци.
Една често разказвана история от Стария завет илюстрира този принцип. Нееман, виден ръководител в Сирия, бил поразен от проказа. Той разбрал, че пророк Елисей в Израил може да го изцели. Елисей изпратил съобщение чрез вестител, че Нееман трябва да се умие в река Йордан седем пъти. Първоначално Нееман бил разстроен от съвета. Обаче слугите му казали, “Ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил?” Тогава Нееман последвал съвета на пророк Елисей и се изцелил7.
Подобно на Нееман вие, млади носители на свещеничеството, можете да се стремите да направите “нещо голямо” или да участвате в нещо драматично като спасяването на керваните с ръчните колички. Обаче трябва да решите да следвате съвета на пророка. Първото Президентство потвърди отново своето задължение за увеличаването на достойнството на младите хора, които са препоръчвани за мисионерска служба. Общата ви цел трябва да бъде да се опазите свободни от греховете на света и отговаряте на високите стандарти за мисионерска служба. Да се готвите да провъзгласявате Евангелието и да спасите някои от децата на Небесният Отец от духовна смърт ще бъде еднакво значимо и героично. Можете да отговорите на това предизвикателство.
През цялата история любящият Отец в Небесата и Неговият Син Исус Христос, Който е Главата на Църквата, са ни благославяли с пророци, които ни съветват и предупреждават за бъдещи опасности8. В Учение и Завети раздел 21, говорейки специално за пророка, Господ заявява:
“трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен.
Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра” 9.
Ние имаме великата привилегия тази сутрин в тържествено събрание да подкрепим президент Томас С. Монсън като наш пророк, гледач и откровител и като шестнадесети президент на Църквата в тази диспенция. По-късно в тази свещеническа сесия на конференцията ние ще бъдем благословени да чуем първата му реч на общата конференция като президент на Църквата. Ние искаме да го подкрепим с нашите сърца и действия, като обръщаме специално внимание на какво ни учи и какво чувстваме.
Моята любов и благодарност за нашия предишен пророк Гордън Б. Хинкли са вкоренени дълбоко в моето сърце и ще останат с мен през вечността. Но точно както в сърцата ни има място за всички деца, които идват в нашите семейства, ние имаме същата любов и отдаденост за всеки пророк, който Господ призове да ръководи Неговата Църква.
Пророците са вдъхновени да ни дават пророчески приоритети, за да ни предпазят от опасности. Например, президент Хибър Дж. Грант – пророк от 1918 г. до 1945 г., бил вдъхновен да подчертае, че принципът с обещание, открит от Господ на Пророка Джозеф10, е в спазване на Словото на мъдростта11. Той подчертал важността да не се пуши или пият алкохолни напитки и дал напътствия на епископите да разгледат тези принципи при интервюта за даване на препоръка за храма.
По онова време пушенето било приемано от обществото като уместно, дори ефектно поведение. Медицината приемала пушенето с малки притеснения, тъй като научните изследвания свързващи пушенето на цигари с няколко вида рак, били далеч в бъдещето. Президент Грант дал съвет с голям плам и ние сме станали известни като хора, които се въздържат да пият и пушат.
В края на 60-те години употребата на наркотици достигнала епидемични размери из цял свят. Въпреки че имало някои членове, които се съпротивлявали, огромното мнозинство от младежи в Църквата успели да избегнат унищожителната употреба на наркотици.
Спазването на Словото на мъдростта дава на нашите членове, особено на нашите младежи, предпазна мярка срещу употребата на наркотици и последващите здравни проблеми и морални опасности. За съжаление изглежда, че има възобновяване на употребата на наркотици в наши дни. Животът според Словото на мъдростта днес ще ви освободи от някои от най-сериозните опасности, които можете да срещнете в този живот.
Понякога пророците ни учат пророчески приоритети, които осигуряват защита за нас сега и за в бъдеще. Например, президент Дейвид О. Макей бил пророк от 1951 г. до 1970 г. Една сфера от значителна важност, на която той отдал голямо значение, било семейството. Той учил, че никой успех в живота не може да компенсира неуспехите вкъщи12. Той насърчил членовете да укрепят семействата, като повишат спазването на религиозните принципи. Неговите учения били защита от разлагането на брачната институция, което настъпило след неговата смърт13. Благодарение на ученията на президент Макей светиите от последните дни усилили своята отдаденост към семейството и вечния брак.
Като носители на свещеничеството в Църквата ние имаме тържествената отговорност да следваме нашият пророк. Ние подкрепяме президент Монсън и неговите съветници, президент Айринг и президент Ухтдорф.
Ние искаме вие, младите хора, да знаете, че президент Томас С. Монсън е бил готвен от Господ от неговата младост да бъде пророк.14 След като е служил във военноморските сили в края на Втората световна война, той бил ръкоположен за епископ на 22 години и после служил в президентство на кол. На 32 години той служил като президент на мисия в Канада с неговата скъпа съпруга и спътница Франсис Монсън. Призован е да бъде апостол от президент Макей, когато е на 36 години. Той е най-младия мъж, призован като апостол през последните 98 години и е служил над 45 години. През последните 22 години той служи като съветник на президентите Езра Тафт Бенсън, Хауърд У. Хънтър и Гордън Б. Хинкли.15
Раздел 81 от Учение и Завети установява инструкции на един съветник в Първото Президентство. Той съдържа важни принципи за свещеничеството. Първата инструкция е да бъде “верен като съветник”. Президент Монсън е съветвал вярно всеки от тримата пророци, с които е служил. Единството на Първото Президентството при вземането на всички важни решения е било пример за всички нас като носители на свещеничеството в управлението на Църквата.
Втората инструкция е “оповестяване на Евангелието”. Президент Монсън е бил велик мисионер през целия си живот. Неговите лични мисионерски усилия, неговата работа в Мисионерския отдел и неговото призование и обучение на президентите на мисии са бивали поети с ентусиазъм. Той има съществен принос за новото мисионерско ръководство, Проповядвай Моето Евангелие. Освен ценните промени в съдържанието, той вдъхновил включването на истински истории, които да направят ръководството по-достоверно. Със своите очи на печатар той подобрил дизайна и оформлението. Той е наистина велик мисионер.
Третата инструкция гласи, “Затова бъди верен, застани в службата си, която Аз съм ти назначил; подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене”16. Много от нашите братя и сестри се сблъскват със сериозни проблеми в техният живот. Именно протягайки ръка за помощ към тях, подобно на Христос ние като свещенически ръководители, родители, приятели и домашни учители можем да бъдем като спасителите на керваните с ръчни колички.
В това отношение спасителните усилия на президент Монсън са особен пример. Като епископ той се научава да служи на членовете в своя район. Поддържа контакт и служи на техните деца и внуци. Въпреки натоварената програма той съумял да говори на погребенията на всичките 84 вдовици, които живеели в неговия район, когато бил епископ.
Той протяга ръка за помощ на хората в нужда по забележителен и персонален начин. Многото му години в надзор на хуманитарни усилия са благословили хората по цял свят, както членове, така и хора, които не са от нашата вяра. Неговото лично служение е подобно на Христовото и е дало утеха и мир на безброй хора. Един мой приятел, който загуби внук в трагичен инцидент, ми каза, че мъката му била почти непоносима. Служението на президент Монсън на този човек превърнало огромната мъка в мир, труден за разбиране. Неговите усилия лично да служи на хора, които са болни и наранени, е изключително.
Президент Монсън дал най-доброто да “подкрепя слабите, издигн(е) ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене.” Той увеличил своето призование като съветник в Първото Президентство по забележителен начин. Той достойно свидетелства за името на Исус Христос по цял свят, което е и основната отговорност на всички апостоли.
Когато като младши член на Дванадесетте участвах в първото за мен реорганизиране на Първото Президентство в горната стая на храма в Солт Лейк Сити миналия февруари, аз изпитах потвърждението на Духа, когато Дванадесетте поотделно и единодушно подкрепиха президент Монсън като пророк на Господ и президент на Църквата.
Аз съм благодарен за нашия Отец в Небесата, Който ни обича, и за Неговия Син Исус Христос, Който е наш Спасител и, чрез Единението, наш краен избавите от физически и духовни опасности в живота. Той е наш Ходатай пред Отца. Свидетелствам ви за това в името на Исус Христос, амин.