2006
Силата на личното свидетелство
Ноември 2006


Силата на личното свидетелство

Нашето силно лично свидетелство ще ни мотивира да променяме себе си и след това да благословяме света.

В Книгата на Мормон четем за младия Нефи, на когото било заповядано да построи кораб. Той побързал да се подчини на тази заповед, но неговите братя били скептично настроени. „И когато братята ми видяха, че се приготвях да построя кораб,” пише той, „започнаха да роптаят против мене, казвайки: Брат ни е безумец, понеже той мисли, че може да построи кораб; да, и той мисли също, че може да прекоси тези огромни води” (1 Нефи 17:17).

Но Нефи не се обезсърчил. Той нямал опит в строежа на кораби, но имал силно лично свидетелство, че „Господ … ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал” (1 Нефи 3:7). С това силно свидетелство и мотивираност в сърцето Нефи построил кораб, с който те прекосили големите води, въпреки силното противопоставяне на неговите безверни братя.

Нека споделя със вас едно лично преживяване от младите си години относно силата праведните мотиви.

След бъркотията на Втората световна война семейството ми остана в окупираната от Русия Източна Германия. Когато бях четвърти клас в училище, трябваше да изучавам руски като първи чужд език. Това ми се стори доста трудно заради азбуката на кирилица, но с течение на времето, изгледа, се справях достатъчно добре.

Когато станах на 11 години, за една нощ трябваше да напуснем Източна Германия поради политическите убеждения на баща ми. Сега вече ходех на училище в Западна Германия, която по това време беше окупирана от Америка. В училищата там всички деца трябваше да изучават английски, не руски. Да изучавам руски беше трудно, но английския беше невъзможен за мен. Мислех, че устата ми не беше сътворена да говори на английски. На моите учители им беше трудно. Родителите ми страдаха. А аз знаех със сигурност, че английският език определено не беше за мен.

Но тогава нещо се промени в моя ранен живот. Почти всеки ден отивах с колелото си до летището и гледах как самолетите излитат и кацат. Четях и изучавах всичко, което можех да открия за авиацията. Най-голямото ми желание бе да стана пилот. Вече можех да си представя как се намирам в кабината на голям пътнически самолет или военен изтребител. Дълбоко в сърцето си чувствах, че това е нещото, с което искам да се занимавам!

После научих, че за да стана пилот, трябваше да говоря английски. И така за една нощ, и за пълна изненада на всички, устата ми изглежда се бе изменила. Бях в състояние да уча английски. Все още ми отнемаше много работа, постоянство и търпение, но вече можех да уча английски!

Защо? Заради силната и праведна мотивация!

Нашите мотиви и мисли накрая повлияват на действията ни. Свидетелството за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос е най-мощната мотивираща сила в живота ни. Исус многократно е наблягал на силата на добрите мисли и правилните мотиви: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте” (У. и З. 6:36).

Свидетелството за Исус Христос и възстановеното Евангелие ще ни помогне в живота да научим за Божия план за нас и след това да действаме съобразно това знание. То ни дава сигурност за реалността, истинността и добротата на Бог, за ученията и Единението на Исус Христос и божественото призование на пророците от последните дни. Нашите свидетелства ни мотивират да живеем праведно, а праведният живот ще усили нашите свидетелства.

Какво представлява свидетелството?

Едно от определенията за свидетелство е „тържествено удостоверяване истинността на дадено нещо”, което идва от латинската дума testimonium и също testi, значещи „свидетел” (“Testimony,” http://www.reference.com/browse /wiki/Testimony; Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 11-то изд., 2003 г., „testimony,” стр. 1291).

За членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни терминът свидетелство е една топла и позната дума в религиозния ни речник. Тя е мила и приятна. Винаги е свързана с известна святост. Когато говорим за свидетелство, ние по-скоро имаме пред вид чувствата на сърцата и умовете си, отколкото сбора от логични и сухи факти. То е дар от Духа, свидетелство от Светия Дух, че определени понятия са истинни.

Свидетелството е сигурно знание или увереност, идващи от Светия Дух, за истинността и божествеността на Господното дело в тези последни дни. Свидетелството представлява „постоянната, жива и подтикваща към действие убеденост за истините, открити в Евангелието на Исус Христос” (Марион Г. Ромни, New Era, „How to Gain a Testimony”, май 1976 г., стр. 8, курсив добавен).

Когато даваме свидетелство, ние заявяваме абсолютната истина на евангелското послание. Във време, когато мнозина гледат на истината като на нещо относително, едно заявление за абсолютна истина не е много популярно, нито изглежда политически вярно или подходящо. Свидетелства за „нещата такива, каквито са в действителност” (Яков 4:13) са смели, истинни и жизнено важни, защото имат вечни последици за човечеството. Сатана не би имал нищо против да споделяме посланието на нашата вяра и учението на Евангелието по един подлежащ на договаряне според обстоятелствата начин. Нашето твърдо убеждение за истинността на Евангелието е котва в живота ни; то е постоянно и сигурно като Полярната звезда. Едно свидетелство е много лично и може да се различава малко за всеки от нас, защото всеки един човек е уникален. Свидетелството за възстановеното Евангелие на Исус Христос обаче винаги ще включва следните ясни и прости истини:

  • Бог е жив. Той е нашия любящ Отец в Небесата и ние сме Неговите деца.

  • Исус Христос е Сина на живия Бог и Спасителя на Света.

  • Джозеф Смит е пророк Божии, чрез който било възстановено Евангелието на Исус Христос в последните дни.

  • Книгата на Мормон е слово Божие.

  • Президент Гордън Б. Хинкли, неговите съветници и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли са пророци, гледачи и откровители в наши дни.

Когато придобиваме по-задълбочено познание за тези истини и плана на спасение чрез силата и дара на Светия Дух, ние можем да „узнае(м) истината за всичко” (Мороний 10:5).

Как придобиваме свидетелство?

Всички знаем, че е по-лесно да говорим за свидетелството, отколкото да го придобием. Процесът на придобиване се основава на закона за жътвата: „Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Галатяните 6:7). Нищо добро не идва без усилие и жертва. Ако се налага да работим усилено, за да придобием свидетелство, това ще ни направи по-силни. И ако споделяме свидетелството си, то ще расте.

Свидетелството е най-ценното притежание, защото не се придобива само с логика и разум, не може да бъде закупено със земни притежания и не може да бъде дадено като подарък или да бъде наследено от нашите предци. Не можем да разчитаме на свидетелствата на други хора. Необходимо е да знаем сами за себе си. Президент Гордън Б. Хинкли заявява, „Всеки светия от последните дни има отговорността да знае сам за себе си и без колебание, че Исус Христос е възкресеният и жив Син на живия Бог” (“Fear Not to Do Good”, Ensign, май 1983 г., стр. 80).

Източникът на сигурно знание и твърда убеденост е божественото откровение, „защото духът на пророчеството е да свидетелстваме за Исуса” (Откровението 19:10).

Получаваме това свидетелство, когато Светият Дух говори на духа в нас. Ще получим спокойна и непоколебима увереност, която ще бъде източникът на нашето свидетелство и убеденост, независимо от нашата култура, раса, език или социално-икономическа среда. По-скоро тези подтици на Духа, а не само човешката логика ще бъдат истинската основа, върху която ще бъде изградено нашето свидетелство.

Сърцевината на това свидетелство винаги ще бъде вярата и знанието за Исус Христос и Неговата Божествена мисия, Който в Писанията казва за Себе Си, „Аз съм пътят, и истината, и животът” (Иоана 14:6).

И така, как придобиваме лично свидетелство, което е основано на влиянието на Светия Дух? Моделът е показан е Писанията:

Първо: Желание да вярваме. Книгата на Мормон ни насърчава: „Ако желаете да се събудите и съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате” (Алма 32:27).

Някои могат да кажат, „Не мога да повярвам; не съм религиозен човек.” Просто помислете над това – Бог ни обещава Своята помощ дори ако имаме само желание да повярваме, но то трябва да бъде искрено, а не престорено.

Второ: Изучавайте Писанията. Имате въпроси; изучете ги, потърсете в Писанията отговорите. Отново Книгата на Мормон ни дава добър съвет: „Ако дадете място да се посади семе в сърцето ви” чрез старателно изучаване на словото Божие, доброто семе „ще започне да набъбва в гърдите ви”, ако не му се възпротивите с неверие. Това добро семе ще „разши(ри) душата (ви)” и ще „осветл(и) разума (ви)” (Алма 32:28).

Трето: Следвайте Божията воля, спазвайте заповедите. Не е достатъчно да участваме в някой научен диспут, ако искаме да знаем сами за себе си, че царството Божие е било възстановено на земята. Повърхностното изучаване също не е достатъчно. Ние самите трябва да влезем в действието, и това значи да разберем и след това да следваме Божията воля.

Необходимо е да дойдем при Христос и да следваме Неговите учения. Спасителят учи: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Иоана 7:16–17; курсив добавен). Той също казва, „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15).

Четвърто: Размишлявайте, постете и се молете. За да получим знание от Светия Дух, ние трябва да помолим Небесния Отец за него. Ние трябва сме сигурни, че Бог ни обича и че ще ни помогне да разпознаем подтиците на Светия Дух. Книгата на Мормон ни напомня:

„Когато четете тези неща, (помнете) колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на света от сътворението на Адам чак до времето, когато ще получите тези неща и ще размислите върху тях в сърцата си…

(Попитайте) Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух” (вж. Мороний 10:3–4).

И пророкът Алма казва:

„Свидетелствам пред вас, че аз знам, че тези неща, за които съм говорил, са истинни. И как мислите, че знам за тяхната сигурност?…

… Ето, постих и се молих в продължение…, за да мога аз самият да узная тези неща. И… Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Си Дух; и това е Духът на откровението” (Алма 5:45–46).

Скъпи мои братя и сестри, Алма получил своето свидетелство чрез пост и молитва преди повече от 2 000 години; и ние можем да имаме същото свещено преживяване днес.

За какво служи едно свидетелство?

Свидетелството дава подходяща перспектива, мотивация и здрава основа, на която да бъде изграден един живот с цел и лично израстване. То представлява постоянен източник на увереност, един предан и верен спътник в добри и в лоши времена. Свидетелството ни дава основание да се надяваме и да сме доволни. Помага ни да култивираме дух на оптимизъм и щастие и ни дава възможност да се радваме на красотите на природата. Свидетелството ни мотивира да избираме правилното по всяко време и при всякакви обстоятелства. Мотивира ни да се приближаваме до Господ, като така правим възможно Той да се приближи към нас (вж. Яковово 4:8).

Нашето лично свидетелство е предпазен щит, който като пръта от желязо ни превежда безопасно през тъмнина и объркване.

Свидетелството на Нефи му дало смелостта да се изправи и да бъде сред онези, които се подчиняват на Господа. Той не роптаел, не се съмнявал и не се страхувал, независимо от обстоятелствата. Когато се изправил пред трудности, той казва, „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ… ще подготви пътя за (да бъдат те изпълнени)” (1 Нефи 3:7).

Точно както Господ познавал Нефи, така Бог познава и обича нас. Това е нашето време, това са нашите дни. Ние се намираме на сцената на действието. Нашето силно лично свидетелство ще ни мотивира да променяме себе си и след това да благославяме света. За това свидетелствам и ви оставям своята благословия като апостол на Господ, в името на Исус Христос, амин.