Прегърнати завинаги в обятията на любовта Му
Знам, че (Небесният Отец) ни обича, сестри, обича ни и Неговият Син, Исус Христос. Тази обич никога няма да се промени – тя е постоянна.
Когато получих това призование, умолявах Небесния Отец да ми помогне да узная от какво имат нужда сестрите от Църквата. Получих силно свидетелство, че ние, Неговите дъщери, имаме нужда да знаем, че Той ни обича. Имаме нужда да знаем, че Той вижда доброто в нас. Да чувстваме Неговата любов ни насърчава да продължаваме напред, вдъхва ни увереност, че сме Негови, и ни потвърждава, че Той ни цени дори когато се препъваме и преминаваме през временни поражения.
Получих потвърждение на това послание, когато дадох свидетелството си в неделната следобедна сесия на Общата конференция през април 2002 г. Онази сутрин бях информирана, че старейшина Дейвид Б. Хейт може да бъде възпрепятстван да участва в конференцията. Ако се случеше така, щях да имам пет минути, за да дам свидетелството си. През онзи ден се молих изключително усърдно за старейшина Хейт! Неделя сутрин го видях как влиза в Центъра за конференции и напрежението започна да намалява – точно до момента, в който той излезе по време на химна, който се пее от цялото събрание. Когато застанах на трибуната, екранът на телепромптера беше празен! Но посланието, което идваше в ума и сърцето ми, беше, че жените имат нужда да чувстват любовта на Господ през всеки ден от живота си. Това беше посланието, което знаех, че трябваше да предам онзи ден, и то продължава да бъде нашето послание към вас.
Бях смирена от вашите мили лични отзиви на това обръщение. Благодаря ви, че споделихте как това послание е благословило живота ви. Вашите думи потвърдиха, че всяка от нас има правото – и нуждата – всекидневно да чувства Господната любов в живота си.
Нашият Небесен Отец ни е обичал преди да дойдем на тази земя. Знам, че Той ни обича, сестри, обича ни и Неговият Син, Исус Христос. Тази обич никога няма да се промени – тя е постоянна. Можете да разчитате на нея. Можете да й се доверите.
Точно както мотото на Обществото за взаимопомощ ни напомня, че „милосърдието никога не отпада”, ние трябва да вярваме, че любовта Христова никога няма да ни измени и разочарова. Всичко, което правим в Обществото за взаимопомощ, следва да отразява обичта на Спасителя и на нашия Небесен Отец. Тази огромна обич следва да бъде източникът на мотивация да служим на околните. Тя следва да бъде както наша отправна точка, така и наша цел!
Познавам една млада майка с пет деца, която се обадила на по-възрастна сестра, нейната скъпа учителка, и я попитала, „Може ли да се поразходим?” Нейната приятелка знаела, че това значи че тя имала нужда да поговори с някого. По средата на обиколката от 13 километра, младата майка най-накрая казала, „Просто не мога да повярвам, че Небесният Отец ме обича; правила съм много грешки в живота си. Не мога да се почувствам достойна за Неговата обич; как изобщо е възможно Той да ме обича?” Сестри, това била жена, която сключила храмови завети и била активна в Църквата. И въпреки това се чувствала недостойна за Неговата обич. По-възрастната сестра бързо отговорила, „Разбира се, че те обича. Ти си Негова дъщеря.”
Дали често отхвърляме Господната обич, която Той излива върху нас в много по-голямо изобилие, отколкото желаем да приемем? Дали мислим, че трябва да бъдем съвършени, за да заслужим Неговата любов? Когато си позволим да се почувстваме „прегърнат(и) завинаги в обятията на любовта Му”1, ние се чувстваме защитени и разбираме, че не е необходимо незабавно да станем съвършени. Трябва да приемем, че съвършенството е процес. Това е евангелие на вечно развитие, и ние трябва да помним да се радваме на процеса. Вечен значи „без начало или край”, така че прегръдката на Неговата любов съществува за нас всеки ден. Помнете, тя е постоянна – дори когато не я виждаме. Обичам начина, по който Нефи описва този велик дар: „Това е любовта Божия, която се излива нашироко в сърцата на чедата човешки. Ето защо, тя е най-желателната от всички неща… и най-радостната за душата”2. Свидетелствам, че това е истина.
Знам, че може да има сестри, на които им е трудно да си представят какво е да почувстват Неговата любов. Представете си една майка с нейното новородено бебе. Топлотата, сигурността, нежната грижа и покоя на майчината прегръдка може да ни помогнат да разберем чувството на това да бъдем прегърнати в обятията на любовта Му. Една млада сестра на Обществото за взаимопомощ написа, „Само с помощта на любовта на майка ми се доближавам до разбирането на величието и силата на обичта на Спасителя”.
Майки, можете ли да видите колко важна роля имате в това да учите своите деца на тази истина? Когато обгръщате децата си със своята любов, те ще зърват Неговата любов. Президент Гордън Б. Хинкли ни увещава: „Обичайте Господа вашия Бог и обичайте Неговия Син, като бъдете вечно благодарни за тяхната любов към нас. Дори друга обич да избледнее, винаги ще съществува тази ярка, необятна и вечна Божия любов към всеки от нас, както и любовта на Неговия Син, който даде живота Си”3 за нас.
Една майка, която знае за своята връзка с Бог, помага на своите деца да Го опознаят и да бъдат обгърнати от Неговата любов. Бях докосната от думите, които една дъщеря сподели на погребението на своята 100-годишна майка: „Когато бях тийнейджърка, която се опитваше да изготви учебната си програма, отидох в кухнята, където моята майка гладеше. Представих възможните варианти за своето обучение… Тя ги изслуша всичките. Тогава обсъдихме възможностите… и после тя каза, „Добре, Кати, ти молила ли си се за това?” Малко се смутих, и след кратко колебание попитах, „За всичко ли трябва да се молиш?” Тя просто отговори „Аз да”4.
Тази майка слушала. Тя споделяла своята вяра в Господ, дала пример, споделила очакването си нейната дъщеря винаги да се обръща към Господ. Когато се обръщаме към Господ, ние чувстваме Неговата любов да ни приближава към Него. Майки, учете децата си винаги да включват Господ в живота си и им помогнете да разпознават Неговото любящо влияние.
Моята майка и аз получихме своите патриархални благословии заедно. Бях на 20 г., а майка ми на 49 г. Никога няма да забравя онзи ден – как патриархът постави ръце върху главата на майка и й каза колко често животът й бил пощадяван от пристъпи на ревматична треска, сърдечно заболяване и много други болести. Той разказа живота й, като изброи случай, в които тя беше благословила други. Той й каза за други неща, които Господ е подготвил за нея и й даде напътствия за онова, което трябваше да свърши. Познавах живота на майка си и слушах как този патриарх, който не я познаваше, го описваше. За мен това изживяване беше свидетелство, че Бог е жив, че ни обича и че ни познава поотделно. През този паметен ден почувствах Господната любов към майка ми – и към мен самата.
Най-голямото доказателство за любовта на нашия Спасител към нас е Неговото Единение. Любовта Му прелива от благодат, търпение, дълготърпение, милост и прошка.
Сега като жени със внуци ние имаме свещената отговорност да ги обгърнем с обич. Когато едно тригодишно момиченце се държало нахално, нейната баба я поучила, „Не говори така на баба си – ние ще бъдем приятелки за милиони и милиони години”. Нима да имаш внуци не е най-хубавото нещо? Сестри, помнете, че обичта и заветите ни свързват взаимно във вечни семейства.
Господната любов често ни се дава чрез околните, когато те откликват на подтиците на Духа. Дали чуваме и следваме тези подтици?
Поради финансови затруднения една сестра трябвало да се премести от обичните си дом и район, след като живяла там в продължение на 22 години. Било й тежко. За своята първа неделя в новия район тя казва: „Почувствах се много самотна, въпреки че познавах някои хора. Бях една от първите пристигнали в стаята на Обществото за взаимопомощ през онази сутрин. Седях си там и гледах как сестрите влизат и заемат местата си. Всички изглежда имаха нужда от цял ред, не само от един стол. Те не сядаха една до друга и не сядаха близо до мен. Чувствах се изолирана.” Сестри, защо правим това една на друга? Сестрата продължава: „Тогава влезе Лиза. Лицето й светна, когато ме видя, отправи се към мен, седна на съседния стол, постави ръка около мен и ме прегърна силно. Удивително е колко много може да значи един такъв малък жест. Нейната топлота” – бих добавила и нейната любов – „отмиха моята самота.”
Страхувам се, че понякога виждаме Господната обич само в големите събития на живота си; а трябва да я виждаме и в най-малките неща. Не подценявайте способността си да споделяте Неговата любов чрез прости и искрени жестове, като да седнете до друга сестра и да направите така, че тя да се почувства добре дошла.
Дали вие чувствате Господната любов в своя живот? Начинът, по който аз чувствам Неговата любов, може да бъде различен от начина, по който я изживявате вие. Разковничето е да успеете да разберете как вие чувствате тази любов. И веднъж почувствали я, да искате да я споделяте.
Като президентство посетихме крайбрежието на опустошените от урагана Катрина южни щати. По време на една вечер край огнището застанах на амвона и усетих подтик, че всяка сестра в събранието имаше нужда някой буквално да протегне ръце, за да я укрепи. След събранието сестра Хюз, сестра Пингрий и аз застанахме на отделните врати на залата и прегърнахме всяка сестра поотделно, докато те излизаха. Просто искахме да изразим любовта си към тях. Нека кажа на всяка една от онези сестри, които ни слушат тази вечер – ние почувствахме как атмосферата във вашата сграда се обновява заради любовта, която вие споделихте с нас. Благодаря ви, че се погрижихте една за друга, и за нас трите!
В своите сутрешни молитви моля своя Небесен Отец да ме изпълни със Своята любов, така че да мога да върша Неговото дело с повече сърдечност. Знам, че съм била благословена в резултат на тази всекидневна молба. Като сестри от Обществото за взаимопомощ ние трябва да се стараем да проявяваме любовта на Христос, Който винаги се стремил да почете Своя Отец, като следвал Неговата воля. Сестри, ние трябва да положим всяко възможно усилие да следваме Неговия върховен пример – да демонстрираме такава любов чрез своите мисли, думи и действия във всички неща, които сме и които вършим. Не трябва да позволяваме на гордостта, суетата, егоизма или личните планове да засенчат желанието ни с обич да протягаме ръце към околните. Чисто и просто ние трябва първо да позволим на себе си да бъдем обгърнати от Божията любов. Правим това най-добре, като обгърнем вечното Единение на Спасителя. Тогава ще можем да разширим този кръг и да включим в него своето семейство и всички останали. Такова обкръжение наистина е рай.
Скъпи мои сестри, нека Господ ви благослови да чувствате любовта Му всеки ден, като спазвате заветите си, упражнявате милосърдие и укрепвате семейства. В името на Исус Христос, амин.