Отправете поглед към вечността!
Разбирате ли защо е толкова важно да останем чисти и неопетнени?
Когато се роди първият ни внук, цялото семейство се втурна към болницата. За мен бе удивително преживяване да видя как нашият най-голям син Матю държи в ръце това безценно малко новородено момченце. Докато стояхме на прозореца на детското отделение с най-младия ни син Чад, се вгледахме в очите на този новодошъл малък дух – толкова чист, тъй неопетнен, току-що идващ от небесата. Изглежда, времето спря и за момент ние можахме да видим великия вечен план. Светостта на живота бе съвсем ясна, и прошепнах на Чад, „Разбираш ли защо е толкова важно да останем чисти и неопетнени?” Той отговори благоговейно, „О, да, майко, ясно ми е”.
Онзи момент бе толкова силен, че желая всеки млад мъж и жена, всеки младеж и всеки от нас да почувства и да разбере колко е важно да живеем достоен и чист живот. Тъкмо нашето лично достойнство ще ни подготви да изпълним своите земни мисии.
Нашата лична мисия започнала дълго преди да дойдем на земята. В доземния живот сме били „призовани и подготвени” да живеем на земята във време, в което изкушенията и предизвикателствата са най-големи. Това се случило „въз основа на извънредната (ни) вяра и добрите (ни) дела” и защото сме „избрали доброто”1. Разбирали сме плана на Отца и сме знаели, че бил добър. Не само сме го избрали, но и сме го защитавали. Знаели сме, че нашите мисии на земята ще бъдат изпълнени с изкушения, предизвикателства и трудности, но също така сме знаели, че ще бъдем благословени от пълнотата на Евангелието, живите пророци и напътствието на Светия Дух. Знаели сме и сме разбирали, че успехът ни на тази земя ще бъде определен от нашето достойнство и чистота.
Какво означава да бъдеш достоен? В Книгата на Мормон бащата на Ламоний пита: „Какво трябва да направя, за да може да получа този вечен живот, за който ти говори?”2. Тогава царят дава обещание на Господ, като казва: „Ще поискаш ли да ми се покажеш и аз ще ти изкажа всичките си грехове”3. Когато бащата на Ламоний разбрал кой бил той и великият план, в който играел роля, достойнството се превърнало в желанието на сърцето му.
За да станем достойни, ние правим избори, които ни дават възможност да се завърнем в присъствието на Небесния Отец. Правим тези неща, които ще ни дадат възможност да имаме право да получим благословиите, които Той е запазил за нас. Това е причината, поради която сме тук на земята – „да видим дали ще върш(им) всички неща, които Господ… ще (ни) заповяда”4. Тъкмо чрез своята вяра в Господ Исус Христос можем да устоим на изкушението5. Нашата вяра ще ни позволи да избягваме злото. Ще се отвращаваме от него, защото „светлината се придържа към светлина” и „добродетелта обича добродетел”6.
За да станем чисти и неопетнени от света, се нуждаем не само от вяра, но и от покаяние и послушание. Нужно е да живеем според стандартите и да вършим онези неща, които ще ни дават правото на постоянното спътничество и напътствие на Светия Дух – защото Духът не обитава несвети храмове7.
Един млад мъж, който познавам, каза: „Просто е твърде трудно. В моя свят да се живее според стандартите на Църквата е нереалистично. Просто е твърде трудно.” Въпреки това, като знаем, че сме синове и дъщери на Бог, трябва да се стремим към достойнство. Една друга група младежи приеха мотото „Мога да върша трудни неща.” Те разбират своята идентичност, своята мисия, източника на напътствието им и получават сила като спазват своите завети. Те разбират също, че когато допуснат грешка, могат да се променят! Сатана иска всички ние да повярваме, че покаянието е невъзможно. Това е напълно невярно. Спасителят ни е обещал опрощение8. Достойното вземане от причастието всяка седмица дава възможността на всеки от нас да стане чист и неопетнен, като сключва завета „да си (спомня) винаги за (Спасителя) и да (спазва) Неговите заповеди”9. Евангелието на Исус Христос е просто нещо – и са ни дадени средствата, които правят пътеката права и тясна. Пътят е ясен: „Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко”10.
Преди тридесет и осем години моят съпруг и аз бяхме запечатани в храма Солт Лейк от президент Гордън Б. Хинкли. Съветът и насоката, които той ни даде онзи ден, се превърнаха в маяк в живота ни. Когато напуснахме храма като съпруг и съпруга, ние отидохме в парка на храма и записахме в дневник мъдрите думи, които получихме. Той ни посъветва винаги да си спомняме да се молим – сутрин и вечер; да се молим като двойка и като семейство. Посъветва ни винаги да плащаме пълен и честен десятък. Посъветва ни да четем Писанията всеки ден и да прилагаме тези принципи в живота си. И ни посъветва да останем достойни. Той каза, „Винаги живейте така, че когато имате нужда от Господните благословии, да можете да Го призовете и да ги получите, защото сте достойни.” Той каза: „Ще дойдат моменти в живота ви, когато ще имате нужда от незабавни благословии. Ще трябва да живеете по такъв начин, че те да ви бъдат дадени – не от милост, а защото сте достойни”. Тогава не разбирах какво значи това, но през тридесет и осемте години, които последваха, сме призовавали нашия Небесен Отец за множество „незабавни благословии”. Всеки ден тези „свещени навици и праведни практики” са ни помогнали да стоим здраво на пътеката, която води обратно към присъствието на нашия Отец. И днес заявявам, „За пророка ни славим Те, о, Боже, той ни води в последните дни”11.
Личното достойнството е жизненоважно, за да можем да влезем в светите храмове и накрая да станем наследници на „всичко, което има Отец”12. Господ казва, „нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие”13. Когато правим това, ние с увереност можем да влезем в светите храмове на Бог със знанието, че сме достойни да влезем там, където Самият Господ влиза. Когато сме достойни, не само можем да влезем в храма, но и храмът може да влезе в нас. Господните обещания за спасение и щастие стават наши – и нашата мисия на земята става Негова.
Миналият месец нашият най- малък син Чад отиде в храма заедно с красива и достойна млада жена, за да бъде запечатан за времето и цялата вечност. Когато той я хвана за ръка и коленичи с нея на олтара, погледнах в огледалата от двете му страни и отново исках да прошепна, „Разбираш ли защо е толкова важно да бъдем чисти и неопетнени?” Но този път нямаше нужда да му напомням, защото Духът беше този, който нашепваше.
Обръщам се към младежите на величественото право на наследство: Отправете поглед към вечността! Вижте себе си в свещените храмове на Господ. Вижте себе си да живеете достоен и чист живот. Бъдещите поколения зависят от вас! Свидетелствам, че достойнството е възможно поради изкупителната и даващата възможности сила на Единението на Исус Христос. Моля се за всеки един от нас да може да бъде казано следното: „ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни,”14 в името на Исус Христос, амин.