Той ни вярва!
Всеки от нас един ден ще се изправи пред Бог и ще даде сметка за нашата свещеническа служба.
Преди няколко години сестра Елиз и аз бяхме призовани да председателстваме над мисия Бразилия Сао Пауло Север. Това призование означаваше, че ще бъдем далеч за три години. Пред вид семейната ни и бизнес ситуация получихме внушение да задържим дома и бизнеса си в Хюстън, а не да ги продаваме.
Като почнахме необходимите приготовления, стана ясно, че нашият адвокат ще трябва да изготви пълномощно. Това е правен документ, който дава на някой друг властта да върши всичко от наше име. Човекът с този документ би могъл да продаде дома ни или други активи, да заема пари от наше име, да харчи парите ни или дори да продаде бизнеса ни. Мисълта да дадем на друг толкова сила и власт над нашите работи бе плашеща.
Решихме да дадем своето пълномощно на човек, комуто имахме доверие, добър наш приятел и съдружник, който упражни тази сила и власт много добре. Той стори онова, което бихме сторили и ние, ако бяхме там.
Братя, помислете какво ни е дал Господ – Своята власт и сила! Силата и властта да действаме вместо Него във всички неща, отнасящи се до Неговото дело!
С тази сила на свещеничеството и при нужда с упълномощаване на хора със съответните ключове можем да извършваме спасителните обреди в Негово име: да кръщаваме за опрощение на греховете, да потвърждаваме и даваме Светия Дух, да даваме свещеничеството и да ръкополагаме други в свещенически санове и да извършваме храмови обреди. В Негово име можем да служим в Неговата Църква. В Негово име можем да благославяме, да провеждаме домашно преподаване и дори да целим болните.
Какво доверие ни е оказал Господ! Мислете за това, братя. Той ни вярва!
Преди да получим свещеничеството, вече сме били подготвени и сме се доказали. Упражнявали сме вяра в Исус Христос, покаяли сме се, били сме кръстени и сме получили дара на Светия Дух. Степента на опитност, която носим при своето ръкополагане, е различна. Но божествената процедура е същата. За нас са били отправяни молитви и сме били интервюирани от носители на ключовете на свещеничеството. Били сме подкрепени с гласа на членовете на Църквата в нашата единица. Били сме ръкоположени от човек, имащ властта и правото да го стори.
Господ е грижлив към Своето свещеничество. Да упражняваме Неговата сила и власт е свещено доверие.
Колко чудесно е, че сме спечелили доверието на Бог! Той ви вярва! Той ми вярва!
Когато получаваме свещеничеството, правим това чрез завет. Един завет е взаимно обещание. Той обещава да ни благослови при определени условия. Ние обещаваме да изпълняваме тези условия. Като правим това, Господ винаги удържа думата Си и ни дава благословиите. Обикновено Той ни дава повече от уговореното. Той е много щедър.
Когато получаваме Мелхиседековото свещеничество, получаваме това, което се нарича „клетвата и заветът” на свещеничеството. Обещаваме на Господ две неща и Той ни обещава две неща. Ние обещаваме да сме „верни, тъй че да придоби(ем) тези две свещеничества”и верни „да увеличава(ме) призованията”. Той обещава, че ще бъдем „осветени от Духа”. След като бъдем верни до края във всички призования, Той обещава, че „всичко, което Моят Отец има, ще (ни) бъде дадено” (вж. У. и З. 84:33–41).
Господ благославя децата Си чрез нашата свещеническа служба. За да ни помогне успешно да извършваме изпълнена с вяра свещеническа служба, Той ни дава напътствия и предупреждения. Той е сторил това в Писанията и продължава да ни води чрез нашите ръководители и чрез подтиците на Светия Дух.
Писанията съдържат много пасажи на напътствие и предупреждение към носителите на свещеничеството. Един от най-добрите е раздел 121 на Учение и Завети. В тези няколко стиха Господ ни учи свещеничеството може да бъде упражнявано само в праведност. Следва да се отнасяме към другите с убеждаване, търпение и доброта. Той ни напомня за важността на милосърдието и добродетелта, за да имаме постоянното спътничество на Светия Дух.
Разделът също ни предупреждава за онези поведения и постъпки, които могат да станат причина да загубим своята сила в свещеничеството. Ако се „стрем(им) към почестите на човеците”, опитваме се „да скрием греховете си”, „да задоволяваме гордостта” или „суетния си стремеж” или се стремим да „упражняваме контрол” над другите, ние губим силата на свещеничеството (вж. ст. 35–37). От този момент ние ще упражняваме свещеническо лукавство. Ще изоставим служението на Бог и ще се поставим в служба на Сатана.
За носителите на свещеничеството би било добре редовно да изучават отново Учение и Завети 121. Лесно е да се разбере защо нашите съвременни пророци са наблягали на нуждата ние да оставаме достойни и са ни дали За укрепването на младежите като ръководство в наша помощ.
Една причина ние да трябва да поддържаме достойнството си е че никога не знаем кога ще бъдем призовани да използваме свещеничеството.
Когато синът ни Матю бе на 5 г., падна от най-високото място на дъската за скокове в басейна на съседите ни. Той се удари в бетонната площадка и получи черепна фрактура и мозъчно сътресение. Бе незабавно откаран с въртолет в „Хюстън Медикъл Сентър” за спешно лечение. Имах незабавна нужда от свещеническа помощ. Нашият домашен учител и свещеническият ни ръководител бяха достойни и готови в този момент. Те помогнаха да дадем благословия на Матю и той се възстанови напълно.
Ние трябва да сме готови по всяко време. Както казваме в скаутското движение, „Бъди готов”.
Със сигурност желаем да избегнем свещеническото лукавство. Но апостол Павел ни предупреждава за друга опасност. Той ни предупреждава, че в наше време ще има хора с „вид на благочестие, но отречени от силата му” (2 Тимотея 3:5).
Как можем ние като носители на свещеничеството да имаме вид на благочестие, но да отричаме силата му? Може ли да имаме свещеничеството, но да не го упражняваме? Да посещаваме семействата си, без да им преподаваме? Да се молим за някой в обряд или ръкополагане, вместо да го благословим? Да вършим Господното дело по най-добрия начин, който знаем, без първо да се помолим да узнаем и вършим волята Му по Неговия начин?
Помнете Господния съвет към нас чрез Нефи, че „…нищо да не правите за Господа без да започенете преди всичко с молитва” (2 Нефи 32:9).
Преди години бях призован да служа като съветник в президентството на кол Хюстън Тексас север. Изучавах притчата за талантите. Помните разказа. Един човек трябвало да замине, затова поверил на слугите си своите богатства. Един получил пет таланта, друг два, а последният получил един. След завръщането си той поискал сметка.
Слугата, който получил пет и върнал десет, както и онзи, който взел два и върнал четири, били обявени за добри и верни слуги. Но това, коего грабна вниманието ми, бе слугата, който взел един, грижил се за него и го върнал благополучно на господаря си. Бях изненадан от отговора на господаря: „Зли и лениви слуго!… вземете от него таланта… А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина”! (Вж. Матея 25:26–30).
Това ми изглеждаше сурова реакция към човек, който се е опитал да се грижи за това, което е получил. Но Духът ме научи на следната истина – Господ очаква отлика! Знаех в този момент, че всеки от нас един ден ще се изправи пред Бог и ще даде сметка за нашата свещеническа служба и настойничества. Ние били ли сме от значение и правим ли разлика? В моя случай кол Хюстън Тексас север по-добър ли беше, когато го напуснах, отколкото когато бях призован?
За щастие, Господ ни учи как да бъдем полезни и от значение. „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод” (Иоана 15:5). Ако упражняваме Неговото свещеничество по Неговия начин, следвайки напътствията, които получаваме от Неговите служители и Неговия Дух, ще бъдем добри и верни слуги!
Скъпи мои братя в свещеничеството, Господ Исус Христос, нашият Спасител и Изкупител, е жив! Той ни познава; Той ни обича. Той ни се доверява, като ни дава Своята свещеническа сила и власт. Свидетел съм на тази истина. Нека използваме тази сила и власт, за да вършим Неговата воля по Неговия начин, е молитвата ми.
Докато слушаме президент Хинкли, президент Монсън и президент Фауст, давам моето лично свидетелство, че всеки е пророк, гледач и откровител. Нетърпелив съм да чуя техния съвет. В името на Исус Христос, амин.