Tри кърпи и един вестник, струващ 25 цента
Когато сме предани на свещените принципи на честност и почтеност, ние сме предани на своята вяра и на себе си.
Пред тази огромна публика от цял свят и с лека резерва ще направя едно самопризнание. Правя това като въведение към една тема, която от известно време сериозно занимава съзнанието ми. През 1955 г., след първата си година в университета, прекарах едно лято като работех в новооткрития хотел „Джаксън Лейк Лодж”, който се намира в Морън, Уайоминг. Придвижвах се с 14-годишен автомобил „Хъдсън” от 1941 г., който трябваше да е бил даден за старо желязо преди 10 години. Редом с други характерни черти, подът на колата беше ръждясал толкова много, че ако не беше поставеното парче шперплат, краката ми буквално щяха да се влачат по магистралата. Хубавото нещо бе, че за разлика от повечето коли на 14 години по онова време, тя не харчеше масло – слагах много вода в радиатора, но не и масло. Просто не можех да разбера къде отиваше тази вода и защо маслото все повече се разреждаше и ставаше все по-бистро.
Като се подготвях за 300-километровия пробег към дома в края на лятото, закарах колата на единствения механик в Морън. След бърз преглед механикът ми обясни, че двигателният блок се беше спукал и изпускаше вода в маслото. Това обясни загадката с водата и маслото. Почудих се дали бих могъл да направя теч на вода в резервоара, и така колата ми да харчи по-малко бензин.
Сега признанието: след като по чудо се добрах вкъщи, баща ми излезе и весело ме поздрави. След една прегръдка и няколко приятни думи, той погледна на задната седалка и видя три кърпи на хотела „Джаксън Лейк Лодж” от тия, дето не се купуваха. С разочарован поглед той каза само, „Не очаквах това от теб”. Не се бях замислял, че онова, което бях сторил, бе неправилно. За мен тези кърпи бяха символ на цяло лято работа в луксозен хотел, нещо като принадлежащ ми сувенир. Въпреки това почувствах, че като ги бях взел, бях изгубил доверието на баща си и бях много разстроен.
Следващия уикенд закрепих стабилно парчето шперплат, служещо за под на колата, напълних радиатора с вода и започнах 600-километровото пътуване до Джаксън и обратно, за да върна трите кърпи. Баща ми никога не попита защо се връщах в хотела, пък и аз така и не му казах. Просто нямаше нужда да го казвам. Това беше един скъпоструващ и болезнен урок по честност, който запомних за цял живот.
За жалост, някои от най-големите добродетели, които липсват на съвременния свят, са честността и почтеността. През последните няколко години все повече ръководители в бизнеса биват разобличавани в нечестност и друг вид непристойно държание. В резултат десетки хиляди лоялни и дългогодишни служители изгубиха препитанието и пенсиите си. За някои това доведе до загуба на дом, преквалификация и други житейски планове. Четем и чуваме за масово подсказване и преписване в нашите училища, където съществува повече желание да се получи оценка или диплома, отколкото образование и подготовка. Разбираме за студенти, които са завършили медицински университети с преписване и сега извършват сложни операции на своите пациенти. Възрастни и други хора стават жертви на измамници и често губят дома или спестяванията си. Тази нечестност и липса на почтеност винаги се основава на алчност, арогантност и неуважение.
В Притчи четем, „Лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему” (Притчи 12:22).
Говорейки за обърнатите ламанити, известни като народа на анти-нефити-лехитите, Мормон пише: „И те живееха сред народа на Нефи, и бяха причислени към хората, които бяха от църквата Божия. И те бяха ревностни за Бога и също за човеците; понеже те бяха съвършено честни и правдиви във всичко; и те бяха непоколебими във вярата на Христа чак до края” (Алма 27:27, курсив добавен).
Преди около 30 години, докато работех в бизнес средите, аз и някои от моите колеги пътувахме през летището О’Хара в Чикаго, щат Илинойс. Един от тези мъже току-що беше продал компанията си за десетки милиони долари – с други думи, не беше беден човек.
Когато минахме покрай машина за продажба на вестници, този човек пусна 25 цента в машината, отвори вратичката към купчината вестници вътре и започна да раздава незаплатени вестници на всеки. Когато подаде един вестник на мен, поставих 25 цента в машината и като се опитах да не го обидя, но да бъда разбран, шеговито казах, „Джим, за 25 цента мога да остана почтен човек. За долар може и да стане, но за 25 цента – не, не и за 25 цента”. Виждате, че добре помнех случката с трите кърпи и разнебитения „Хъдсън” модел 1941 г. Няколко минути по-късно минахме покрай същата машина за продажба на вестници. Забелязах как Джим се бе отделил от групата ни и пускаше монети по 25 цента в нея. Разказвам ви тази случка не за да се покажа като необикновен пример за честност, а само да наблегна на поуката, извлечена от три кърпи и един вестник, струващ 25 цента.
Никога няма да цари честност в света на бизнеса, в училищата, в дома или където и да било другаде, ако първо няма честност в сърцето.
Важни и дълго помнещи се уроци често се преподават чрез прости примери – прости колкото три кърпи или един вестник, струващ 25 цента. Чудя се какъв би бил светът, ако прости уроци на честност бяха преподавани у дома на ранна възраст, прости уроци като „да възлюбиш ближния си, както себе си” (вж. Матея 22:39; Марка 12:31) и „което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (вж. Матея 7:12; Лука 6:31). Чудя се къде биха били хилядите съкратени служители днес, заедно със загубените си пенсии, ако някои бизнесмени на ръководни позиции бяха имали преживявания с три кърпи или един вестник, струващ 25 цента.
Честността е основата на един истински християнски живот. За светиите от последните дни честността е важно условие за влизане в Господния свят храм. Честността е залегнала в заветите, които сключваме в храма. Всяка неделя, като вземаме от светите символи на плътта и кръвта на Спасителя, ние отново подновяваме нашите основни и свещени завети – които включват честността. Като светии от последните дни ние имаме свещения дълг не само да преподаваме принципите на честността, но и да живеем според тях, може би с примери тъй прости, колкото трите кърпи и вестника, струващ 25 цента. Честността трябва да бъде сред най-основните ценности, които ръководят всекидневния ни живот.
Когато сме предани на свещените принципи на честност и почтеност, ние сме предани на своята вяра и на себе си.
Моята молитва е светиите от последните дни да бъдем известни като едни от най-честните хора в този свят. И за нас да може да бъде казано, както за народа на анти-нефити-лехитите, че сме „съвършено честни и правдиви във всичко; и… непоколебими във вярата на Христа чак до края” (Алма 27:27). В името на Исус Христос, амин.