2006
Да бъдем мъже
Ноември 2006


Да бъдем мъже

Ние, които сме носители на свещеничеството на Бог… трябва да се вдигнем от праха на самоугаждането и да бъдем мъже!

Преди години, когато моите братя и аз бяхме момчета, нашата майка претърпя тежка операция от рак. Беше много близо до смъртта. Голяма част от тъканта на врата и едното й рамо трябваше да бъде отстранена, и дълго време за нея беше много болезнено да използва дясната си ръка.

Една сутрин, около година след операцията, баща ми заведе мама в един магазин за електрически уреди и помоли управителя да й покаже как да използва машината за гладене на дрехи, която той имаше. Машината се казваше IronRite. Тя се управляваше от стол, като с колена се натискаха педали, за да може да се спусне един валяк върху нагорещена метална повърхност, и да се задвижва, като изглажда ризи, панталони, поли и други дрехи. Виждате, че това би направило гладенето по-лесно (което беше трудоемка задача в нашето семейство с пет момчета), особено за жена, която не можеше напълно да ползва дясната си ръка. Майка беше шокирана, когато татко каза на управителя, че ще купят машината и после плати за нея в брой. Въпреки добрият доход на баща ми като ветеринар, операцията и лекарствата на майка ги бяха оставили в трудни финансови условия.

На път за вкъщи майка ми беше разстроена: „Как можем да си го позволим? Откъде се взеха тези пари? Как ще се справяме оттук нататък?” Най-накрая татко й каза, че оставал без обяд в продължение на почти една година, за да спести достатъчно пари. „И сега, когато гладиш”, каза той, „няма да е необходимо да спираш и да ходиш в спалнята, за да плачеш, докато болката в ръката ти отмине”. Тя не знаеше, че той бе узнал за това. По онова време не знаех за жертвата и това, което баща ми бе направил за майка от обич, но сега, като знам, си казвам, „Ето, това е мъж”.

Пророк Лехий умолява своите разбунтували се синове, като казва, „Вдигнете се от праха, синове мои, и бъдете мъже” (2 Нефи 1:21; курсив добавен). По възраст Ламан и Лемуил били мъже, но от гледна точка на своя характер и духовна зрялост те все още били деца. Те роптаели и се оплаквали, когато бивали помолени да свършат нещо трудно. Не приемали авторитета на някой друг, който да ги поправя. Не ценели духовните неща. Лесно прибягвали до насилие и добре играели ролята на жертви.

Днес виждаме същия начин на мислене. Някои постъпват, все едно най-висшата цел на мъжа е неговото собствено удоволствие. Освободените социални нрави са „пуснали мъжа на свобода”, тъй да се каже, и много от тях мислят, че е допустимо да бъдат бащи на извънбрачни деца и да съжителстват, без да сключват брак1. Избягването на задължения се счита за умно, а жертвата за доброто на околните – наивно. Някои считат един живот на работа и постижение за незадължителен. Един психолог, който изучава все по-масовия феномен, който нарича „млади хора на неутрална скорост”, описва следния сценарии:

„Джъстин отива да учи в университет за година-две, пропилява хиляди долари от парите на родителите си, след което му става скучно и се връща вкъщи да живее в старата си стая, същата, в която е живял, докато е учил в гимназията. Сега той работи 16 часа на седмица в копирен център или на половин работен ден в някое заведение.

Родителите му си скубят косите. „Джъстин, ти си на 26 години. Не учиш. Нямаш кариера. Нямаш дори приятелка. Какъв ти е планът? Кога ще имаш цели в живота?”

„Ама какъв е проблемът?”, пита Джъстин. „Не са ме арестували за нищо, не ви искам пари. Не може ли просто да я карате спокойно?”2

Каква амбиция, а?

Ние, които сме носители на свещеничеството на Бог, не можем да си позволим да живеем живота си така безцелно. Имаме работа за вършене (вж. Мороний 9:6). Трябва да се вдигнем от праха на самоугаждането и да бъдем мъже! Стремежът на едно момче да стане мъж, силен и способен, е наистина нещо прекрасно; човек, който може да изгражда и създава неща и да ръководи; някой, който да направи нещо в този свят. Прекрасна цел е за нас, които сме по-възрастни, да изградим образ на истинското мъжество в живота си и да бъдем образец на онези, които поглеждат към нас за пример.

В голяма степен истинското мъжество се определя от взаимоотношенията ни с жените. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са ни дали идеал за следване със следните думи:

„Семейството е постановено от Бог. Бракът между мъжа и жената е съществен елемент в Неговия вечен план. Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети… По божествен проект, бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си”3.

През годините съм посещавал членове на Църквата в много страни и независимо от различията в условия и култури навсякъде, където съм бил, са ми правили впечатление вярата и възможностите на нашите жени, включително и някои от най-младите. Толкова много от тях притежават забележителна вяра и доброта. Те познават Писанията. Те са уравновесени и уверени. И се питам, имаме ли мъже, които да подхождат на тези жени? Дали нашите млади мъже се развиват в достойни спътници, на които тези забележителни жени да се възхищават и уважават?

Президент Гордън Б. Хинкли, говорейки на това събрание през април 1998 г., дава недвусмислен съвет на младите мъже

„Момичето, за което се жените, ще поеме огромен риск с вас… До голяма степен вие ще определите остатъка на живота й…

Положете усилия да се образовате. Обучете се възможно най-добре. Светът ще ви плаща най-вече това, което мисли, че струвате. Павел говори съвсем ясно, когато писал на Тимотея, „Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош” (1 Тимотея 5:8)”4.

Почтеността е съществена за това да бъдеш мъж. Почтеността означава да си честен, но също и да поемаш отговорност и да почиташ обещания и завети. Президент Н. Елдън Танър, бивш съветник в Първото Президентство и почтен мъж, разказва на човек, който дошъл при него за съвет:

„Един млад мъж дойде при мен неотдавна и каза, „Сключих споразумение с един мъж, според което трябва да извършвам определени плащания всяка година. Изостанал съм в изплащането на дома си, и ще стане така, че ще го изгубя, ако платя на него. Какво да правя?”

Погледнах го и казах, „Спази обещанието си.”

„Дори ако това ми струва дома?”

Казах му, „Не говоря за дома ти. Говоря за твоето споразумение; и мисля, че жена ти по-скоро би искала да има съпруг, който спазва обещанията си и съблюдава задълженията си… и да живее под наем, вместо да има дом със съпруг, който не спазва своите обещания и договаряния”5.

Добрите мъже понякога правят грешки. Един почтен мъж честно ще признае и поправи своите грешки и ние следва да уважаваме това. Понякога мъжете правят опит, като не успяват. Не всички достойни цели биват постигани въпреки честните и всеотдайни усилия. Мъжеството не винаги се измерва с плодовете от нечий труд, а от самия труд – от положеното усилие6.

Въпреки че ще направи някои жертви и ще се отрече от някои удоволствия при спазване на своите обещания, истинският мъж живее един възнаграждаващ живот. Той дава много, но получава повече, и живее доволен от одобрението на своя Небесен Отец. Животът на истинското мъжество е един добър живот.

Най-важното, когато обмисляме заръката да бъдем мъже, ние трябва да мислим за Исус Христос. Когато Пилат извел Исус с трънения венец, рекъл, „Ето мъжът!” (Иоана 19:4–5). Пилат може би не е разбирал напълно значението на своите думи, но тогава Господ наистина стоял пред хората, така както е застанал днес – най-висшият идеал за мъжество. Ето мъжът!

Господ пита Своите ученици какви човеци трябва да бъдат и после отговаря, „Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27; вж. и 3 Нефи 18:24). Това е нашата основна задача. Какво прави Той, на което ние като мъже да подражаваме?

Исус отхвърля изкушенията. Когато се среща със самия Изкусител, Исус „не се поддава на изкушението” (Мосия 15:5). Той отвърнал с един стих: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матея 4:4). Заповедите на Евангелието са и наша защита и също като Спасителя можем да получаваме сила от Писанията, за да устояваме на изкушенията.

Спасителят е послушен. Той напълно изоставя „естествения човек” (Мосия 3:19) и предава волята си на Отца (вж. Мосия 15:7). Той е кръстен, за да покаже, „че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му” (2 Нефи 31:7).

Исус „(обикаля) да прави благодеяния” (Деянията 10:38). Той използва божествените сили на святото свещеничество да благославя онези в нужда, „(при) изцеляване на болни, вдигане на мъртви, … (като) прави куците да прохождат, слепите да получават зрението си и глухите да чуват, и… лекува всякакъв вид болести” (Мосия 3:5). Исус казва на своите апостоли: „и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и даде живота Си откуп за мнозина” (Марка 10:44–45). Като Негови съслужители ние можем да придобием величие в Неговото Царство чрез любов и служба.

Спасителят е безстрашен, когато се противопоставя на злото и заблудата. „И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма… и каза им: Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите разбойнически вертеп” (Матея 21:12–13). Той призовава всички да се покаят (вж. Матея 4:17) и да бъдат опростени (вж. Иоана 8:11; Алма 5:33). По този начин ние можем да застанем твърдо, като защитаваме свети неща и издигаме глас на предупреждение.

Той отдава живота Си, за да изкупи човечеството. Със сигурност ние можем да поемем отговорност за онези, които Той ни е поверил да се грижим.

Братя, нека да бъдем мъже, тъкмо какъвто е Той. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. например, Джеймз Е. Фауст, „Предизвикателствата, пред които са изправени семействата”, Събрание за обучение на ръководители по света, 10 януари 2004 г., стр. 1–2; Eduardo Porter и Michelle O’Donnell, „Middle-aged, No Degree, No Wife”, New York Times, публикувано в The Atlanta Journal-Constitution, 6 авг. 2006 г., стр. A7; Peg Tyre, „The Trouble with Boys”, Newsweek, 30 ян. 2006 г., стр. 44–51.

  2. Leonard Sax, „Project Aims to Study Young Men Stuck in Neutral”, The Washington Post, публикувано в Deseret Morning News, 3 апр. 2006 г., стр. A13. „Според Бюрото за статистически данни (на САЩ), една трета от младите мъже на възраст между 22 и 34 години все още живеят вкъщи с родителите си – увеличение от около 100 процента за последните 20 години”.

  3. „Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.

  4. „Living Worthy of the Girl You Will Someday Marry,” Ensign, май 1998 г., стр. 49–50.

  5. В доклад на конференцията, окт. 1966 г., стр. 99; или Improvement Era, дек. 1966 г., стр. 1137.

  6. В края на 30 години на ХІХ век, след като светиите изоставили Къртланд, Господ призовал човек на име Оливър Грейнджър да се върне обратно и да се опита да уреди някои недовършени дела от името на Първото Президентство. В откровение на Пророка Джозеф Смит Господ казва: „Ето защо нека (Оливър Грейнджър) се старае за изкуплението на Първото Президентство на Моята църква, казва Господ; и когато падне, той ще се вдигне отново, защото неговата жертва ще бъде по-свещена за мен, отколкото неговата печалба, казва Господ… Затова, нека никой човек да не презира Моя служител Оливър Гейнджър, а нека благословиите на людете Ми бъдат върху него во веки веков” (У . и З. 117:13, 15; курсив добавен).