2006
Събирането на разпръснатия Израил
Ноември 2006


Събирането на разпръснатия Израил

Помагаме да се съберат избраните на Господ и от двете страни на завесата.

Възлюбени мои братя и сестри, благодаря ви за вашата вяра, вашата преданост и обич. Заедно носим огромната отговорност да бъдем такива, каквито Господ желае да бъдем и да действаме по начина, по който Той иска да действаме. Ние сме част от едно голямо дело – събирането на разпръснатия Израил. Днес говоря за това учение поради изключителната му важност във вечния план на Бог.

Заветът на Авраам

В древността Господ благословил татко Авраам с обещанието да направи потомството му избран народ1. Този завет се споменава на много места в Писанията. Включени били обещанията, че Синът Божии ще дойде чрез потомството на Авраам, че ще бъдат наследени определени земи, че народи и семейства ще бъдат благословени чрез неговото потомство и други2. Въпреки че някои от обещанията на този завет са вече изпълнени, Книгата на Мормон учи, че заветът на Авраам ще бъде изпълнен едва в тези последни дни!3 Тя също така набляга, че ние сме част от Господния заветен народ4. Наша е привилегията лично да участваме в изпълнението на тези обещания. В какво вълнуващо време живеем!

Израил бил разпръснат

Като наследници на Авраам племената на древния Израил имали достъп до свещеническата власт и благословиите на Евангелието, но с течение на времето хората се разбунтували. Те убивали пророците и били наказани от Господ. Десет племена били отведени в робство в Асирия. Оттогава те са изгубени за човечеството. (Ясно е, че десетте племена не са изгубени за Господ). Двете оставащи племена останали независими за известно време и после поради своето непокорство били отведени в робство във Вавилон5. Когато се завърнали, Господ бил благоразположен към тях, но те отново не Го почели. Те Го охулили и отхвърлили. Обичащ и тъгуващ, Отец се зарекъл, „А вас ще разпръсна между народите”6, както и направил – сред всички народи.

Израил ще бъде събран

Обещанието на Бог за събирането на разпръснатия Израил е също толкова категорично7. Исаия например видял, че в последните дни Господ ще изпрати „бързи пратеници” на онези хора, които били рапръснати8.

Това обещание за събиране, вплетено из всичките Писания, ще се сбъдне също толкова сигурно, колкото пророчествата за разпръскването на Израил9.

Църквата на Исус Христос в средата на времето и вероотстъпничеството

Преди да бъде разпнат, Господ Исус Христос установил Своята църква. Тя имала апостоли, пророци, седемдесетници, учители и т. н.10 И Учителят изпратил своите ученици по света да проповядват Неговото Евангелие.11

След време Църквата, както била установена от Господ, изпаднала в духовен упадък. Ученията Му били променени; Неговите обреди се изменили. Голямото вероотстъпничество дошло, така както било предсказано от Павел, който знаел, че Господ няма да се яви отново, „докато първо не дойде отстъплението”12.

Това голямо вероотстъпничество следвало начина, по който завършила всяка предишна диспенсация. Първата била тази на Адам. После дошли диспенсациите на Енох, Ной, Авраам, Моисей и други. Всеки пророк имал задължение, дадено от Бог, да учи хората за божествеността и учението на Господ Исус Христос. През всяка епоха тези учения имали за цел да помагат на хората. Но тяхното неподчинение довело до вероотстъпничество. И така, всички предишни диспенсации били ограничени по време и място. Те били ограничени по време, защото всяка една завършвала с вероотстъпничество. Те били ограничени по място, защото се развили на относително малка площ от планетата Земя.

Възстановяването на всички неща

Затова имало нужда от едно цялостно възстановяване. Бог Отец и Исус Христос призовали Пророка Джозеф Смит да бъде пророкът на тази диспенсация. Всички божествени сили от предишни диспенсации щели да бъдат възстановени чрез него13. Тази диспенсация на пълнотата на времето няма да бъде ограничена по време и местоположение. Тя няма да завърши с вероотстъпничество и ще изпълни целия свят14.

Събирането на Израил – неделима част от възстановяването на всички неща

Както било пророкувано от Петър и Павел, всички неща трябва бъдат възстановени в тази диспенсация. Така че като част от това възстановяване трябва да дойде и дългоочакваното събиране на разпръснатия Израил15. То е необходима прелюдия към Второто пришествие на Господ16.

Учението за събирането е едно от важните учения на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Господ обявява: „Аз ще ви дам знамение… Аз ще събера Моя народ от дългото им разпръсване, о, доме Израилев, и ще установя Моя Сион сред тях отново”17. Явяването на Книгата на Мормон е знамение за целия свят, че Господ е започнал да събира Израил и да изпълнява заветите, които сключил с Авраам, Исаак и Яков18. Ние не само преподаваме това учение, но и участваме в него. Ние правим това, като помагаме да се съберат избраните на Господ и от двете страни на завесата.

Книгата на Мормон има важна роля в това дело. Тя обявява учението на събирането19. Тя кара хората да научат за Исус Христос, да повярват в Неговото Евангелие и да се присъединят към Неговата Църква. Всъщност, ако я нямаше Книгата на Мормон, обещаното събиране на Израил нямаше да се случи20.

За нас почитаемото име на Авраам е важно. То се споменава в повече стихове от Писанията на възстановяването, отколкото във всички стихове на Библията21. Авраам е свързан с всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни22. Господ утвърдил завета на Авраам в наши дни чрез Пророка Джозеф Смит23. В храма ние получаваме своите върховни благословии като потомство на Авраам, Исаак и Яков24.

Диспенсацията на пълнотата на времената

Тази диспенсация на пълнотата на времената е предопределена от Бог като време за събиране както на небесата, така и на земята. Петър знаел, че след един период на вероотстъпничество щяло да дойде възстановяване. Той, който бил с Господ на планината на преображението, заявява:

„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа…;

Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци”25.

В по-близки до съвремието ни дни апостолите Петър, Яков и Иоан били пратени от Господ с „ключовете на царство(то Му) и диспенсацията на евангелието за последните времена, и за пълнотата на времената”, в които Той „ще събере заедно всички неща в едно, както които са в небесата, така и които са на земята”26.

През 1830 г. Пророкът Джозеф Смит научил за един небесен пратеник, наречен Илияс, който притежава ключовете за осъществяване на „възстановяването на всички неща”27.

Шест години по-късно храмът Къртланд бил осветен. След като Господ приел този свят дом, се явили небесни пратеници със свещенически ключове. Явил се Моисей28 „и… предаде ключовете за събирането на Израил от четирите краища на земята и извеждането на десетте племена от северните земи.

След това се появи Илияс и ни предаде диспенсацията на евангелието на Авраам, казвайки, че чрез нас и чрез потомството ни, всички поколения след нас ще бъдат благословени”29.

След това дошъл пророк Илия и казал, „Ето, изпълни се времето, за което бе говорено чрез устата на Малахия, който засвидетелства, че той (Илия) ще бъде изпратен преди да дойде великият и страшен ден Господен, за да обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите им, за да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие”30.

Тези събития станали на 3 април 1836 г.31, като така се изпълнило пророчеството на Малахия32. Свещените ключове за тази диспенсация били възстановени33.

Събиране на души от другата страна на завесата

По един милостив начин поканата да „дойдат в Христа”34 може да бъде отправена и към онези, който умрели без знание за Евангелието35. Част от тяхната подготовка изисква земните усилия на други хора. Ние събираме родословни таблици, създаваме семейни групови картони и като заместници извършваме храмовата работа, за да съберем хора в Господа, заедно във семейства36.

Участието в събирането: едно задължение по завет

Тук, на земята, мисионерската дейност е жизненоважна за събирането на Израил. Евангелието трябвало да бъде отнесено първо на „изгубените овце от Израилевия дом”37. И затова служители на Господ са отишли по света да възвестяват възстановяването. В много страни нашите мисионери издирват онези, които принадлежат на разпръснатия Израил; те са ги събрали от „дупките на канарите” и са ги изловили, като в древни дни38.

Изборът да се дойде в Христа не се основава на географско местоположение; става дума за личен ангажимент. Хората могат да бъдат „доведени до знанието за Господа”39 без да напускат родните си земи. Наистина, в ранните дни на Църквата, обръщането често значело и имигриране. Но сега събирането се осъществява във всяка нация. Господ е повелил установяването на Сион40 във всяко царство, където Той е дал на своите светии тяхното раждане и националност. Писанията предсказват, че хората „ще бъдат събрани и отведени в земите на тяхното наследство и ще бъдат установени във всичките техни земи на обета”41. „Всяка държава е мястото за събиране на хората там”42. Мястото за събиране на бразилските светии е Бразилия; мястото за събиране на нигерийските светии е Нигерия; мястото за събиране на корейските светии е Корея, и така нататък. Сион са „чистите по сърце”43. Сион е там, където са праведните светии. Различните публикации, комуникации и събрания сега се осъществяват по такъв начин, че почти всички членове имат достъп до ученията, ключовете, обредите и благословиите на Евангелието, независимо от това къде се намират.

Духовната сигурност винаги ще зависи от това как, а не къде живее човек. Светиите по всички земи имат еднакво право на Господните благословии.

Това дело на Всемогъщия Бог е истинно. Той е жив. Исус е Христос. Това е Неговата Църква, възстановена да изпълни своята божествена съдба, включително и обещаното събиране на Израил. Президент Гордън Б. Хинкли е Божият пророк днес. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Битие 12:1–2; У. и З. 132:29–32; Авраам 2:6–11.

  2. Вж. Битие 26:1–4, 24, 28; 35:9–13; 48:3–4; Иоана 8:33, 39; Деянията 3:25; 1 Нефи 17:40; 2 Нефи 29:14; Яков 5; Етер 13:7–8; У. и З. 52:2.

  3. Вж. например 1 Нефи 15:12–18.

  4. Вж. 1 Нефи 14:14; 15:14; 2 Нефи 30:2; Мосия 24:13; 3 Нефи 29:3; Мормон 8:15; У. и З. 133:26–34.

  5. Племето на Левий осигурявало свещеници и не се водело за отделно племе, нито получило племенно наследство. На двама от синовете на Иосиф, Манасия и Ефрем, била дадена земя за наследство. Те били считани за племена, на мястото на баща им, Иосиф. По този начин броят на дванадесетте племена бил запазен.

  6. Левит 26:33; вж. и Еремия 9:16.

  7. Вж. Битие 22:16–18; 3 Нефи 20–22; Авраам 2:10–11.

  8. Исаия 18:2, 7.

  9. Вж. Левит 26:44; Второзаконие 4:27–31; 28; 29; 30:2–5; Неемия 1:9; Исаия 11:11–12; Еремия 31:7–8, 10–12; Езекиил 37:21–22; Амос 9:14–15; Матея 24:31; Яков 6:2; вж. и Ръсел М. Нелсън, „Повторение на Изход”, Лиахона, апр. 2002 г., стр. 30–39.

  10. Вж. Лука 10:1, 17; Ефесяните 4:11; Символът на вярата 1:6.

  11. Вж. Матея 28:19–20; Марка 16:15.

  12. 2 Солунците 2:3. „Отстъпление” е преведено от гръцката дума apostasia, която значи „вероотстъпничество”.

  13. Вж. У. и З. 128:18; 132:45.

  14. Вж. Исаия 27:6.

  15. Вж. 1 Нефи 15:18; вж. и заглавната страница на Книгата на Мормон, абзац 2.

  16. Вж. У. и З. 133:17.

  17. 3 Нефи 21:1.

  18. Вж. Битие 12:2–3; 26:3–4; 35:11–12; и въведенията на 3 Нефи 21; 29.

  19. Ученията, свързани с разпръскването и събирането на домът Израилев, са сред най-ранните уроци в Книгата на Мормон: „И след като домът Израилев бъдел разпръснат, той щял да бъде събран отново;… естествените клони на маслиновото дърво, или останките от дома Израилев щели да бъдат присадени, сиреч да стигнат до знанието за истинския Месия, техния Господ и техния Изкупител” (1 Нефи 10:14).

  20. Вж. Bruce R. McConkie, A New Witness for the Articles of Faith, 1985 г., стр. 554.

  21. Авраам се споменава в 506 стиха от Писанията; 216 са в Библията, 290 в Писанията на възстановяването.

  22. Заветът може да бъде приет и чрез осиновяване (вж. Матея 3:9; Лука 3:8; Галатяните 3:26–29; 4:5–7; Авраам 2:9–10).

  23. Вж. У. и З. 124:58; 132:31–32.

  24. Вж. У. и З. 84:33–40; 132:19; Авраам 2:11.

  25. Деянията 3:19, 21.

  26. У. и З. 27:13. Павел също пророкува за нашето време, „когато се изпълнят времената, сиреч, (Господ) да… събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно” (Ефесяните 1:10).

  27. У. и З. 27:6.

  28. Уместно е Моисей, който първо извел Божия народ към земята на тяхното наследство, да бъде този, който поверява ключовете за събирането на Израил на възстановената Църква. Моисей се явил на Петър, Яков и Иоан на планината на преображението и там, в тяхното време, им поверил същите свещенически ключове. На конференция на Църквата през април 1840 г., пророкът Джозеф Смит назначил Орсън Хайд да отиде до Ерусалим и там да освети земята за завръщането на юдеите и разпръснатия Израил44. В неделя, 24 октомври 1841 г., старейшина Хайд коленичил на Елеонския хълм и осветил онази земя за събирането на юдеите и Израил на тяхното древно наследство.

  29. У. и З. 110:11–12.

  30. У. и З. 110:14–15.

  31. Важен е фактът, че Моисей, Илияс и Илия се явили в неделята на Великден, в началото на Пасхата.

  32. Вж. Малахия 4:5–6.

  33. Вж. У. и З. 110:16.

  34. Яков 1:7; Омний 1:26; Мороний 10:30, 32; У. и З. 20:59.

  35. Вж. У. и З. 137:6–8.

  36. Вж. 1 Коринтяните 15:29; 1 Петрово 4:6.

  37. Матея 10:6; 15:24.

  38. Вж. Еремия 16:16.

  39. 3 Нефи 20:13.

  40. Вж. У. и З. 6:6; 11:6; 12:6; 14:6.

  41. 2 Нефи 9:2.

  42. Bruce R. McConkie, Report of the Mexico and Central America Area General Conference, 1972 г., стр. 45.

  43. У. и З. 97:21.

  44. Вж. 2 Нефи 9:2; 10:7–9; 25:16–17, 20; 3 Нефи 21:22–28; У. и З. 29:7–8.