Кворум на свещеничеството
Силата на един кворум до голяма степен идва от това доколко членовете му са обединени в праведност.
Благодарен съм да бъда с вас на тази голяма свещеническа сесия. Всички ние сме членове на кворум в свещеничеството. Това може и да не изглежда забележително за вас, но за мен е. Бях ръкоположен за дякон в Аароновото свещеничество в един много малък клон на Църквата. В клона имаше само едно семейство. Нямахме сграда. Събирахме се вкъщи. Бях единствени дякон и брат ми беше единствен учител.
Така че знам какво е свещеничеството да се упражнява от един човек, без той да служи заедно с други в кворум. Бях доволен в онзи малък клон без кворум. Нямаше начин да зная какво пропусках. И тогава семейството ми се премести на другия край на континента, където имаше много носители на свещеничеството и силни кворуми.
С годините научих, че силата на един кворум не идва от броя на носителите на свещеничеството в него. Нито пък произлиза непосредствено от възрастта и зрелостта на членовете му. По-скоро силата на един кворум до голяма степен идва от това доколко членовете му са обединени в праведност. Това единство в силен кворум на свещеничеството няма нищо общ с това, което съм преживял в спортен отбор, клуб или каквато и да била друга организация от света.
Думите на Алма, записани в книгата на Мосия, най-добре описват единството, което съм чувствал в най-силните кворуми на свещеничеството:
„И той им заповяда да нямат раздори един с друг, но да гледат напред като един, имайки само една вяра и едно кръщение, със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг”1.
Алма дори казва на народа си как да постигнат това единство. Той им казва, че те следва да не проповядват нищо, освен покаяние и вяра в Господа, Който изкупил народа Си2.
Това, което Алма учи, и това, на което съм бил свидетел във всеки единен свещенически кворум, който съм виждал, е че сърцата на неговите членове биват променяни чрез Единението на Исус Христос. По този начин техните сърца се обвързват в едно.
И така можете да видите защо Господ заръчва на президентите на кворуми да ръководят по начина, по който ръководи Той. В раздел 107 на Учение и Завети Той използва почти същите думи, за да опише задълженията на президента на всеки кворум. Президентът на кворума на дяконите следва да учи членовете на кворума на техните задължения „както е дадено според заветите”3. Президентът на кворума на учителите следва да учи неговите членове на техните задължения „както е дадено в заветите”4. На президента на кворума на свещениците, който е епископ, му е заповядано да „председателства над четиридесет и осем свещеника и да участва в съвещания с тях, да ги учи на задълженията на тяхната служба, както е дадено в заветите”5.
Президентът на кворума на старейшините се задължава по следния начин:
„Отново, задължението на президента на службата на старейшините е да председателства над деветдесет и шест старейшини и да участва в съвещания с тях, да ги учи според заветите”6.
Лесно е да се разбере защо Бог иска Неговите кворуми да се учат „според заветите”. Заветите представляват тържествени обещания. Небесният Отец е обещал на всички ни вечен живот, ако сключим и спазваме завети. Например, ние получаваме свещеничеството заедно със завет да бъдем верни да Му помагаме в Неговото дело. Хората, които кръщаваме в Неговата Църква, обещават да имат вяра в Исус Христос, да се покаят и да спазват Неговите заповеди. Всеки завет изисква вяра в Исус Христос и подчинение на Неговите заповеди, за да се изпълнят условията за опрощение и пречистване на сърцето, необходими да се наследи вечен живот, най-великият от всички Божии дарове.
Може да попитате, „Това значи ли, че всеки урок в кворума трябва да бъде само за вяра и покаяние?” Разбира се, че не. Но това значи, че учителят и онези, които участват, трябва винаги да желаят да канят Духа Божий в сърцата на членовете, които присъстват, за да култивират вяра и решимост за покаяние и чистота.
И това желание се простира извън стените на стаята, в която се събира кворумът. В един наистина обединен кворум, това желание се простира до членовете, където и да са те.
Преди няколко години забелязах това в един кворум на дяконите, в който бях призован да преподавам. Някои от дяконите от време на време не успяваха да дойдат на събранията на кворума. Знаех, че преподаването в онзи кворум, както във всеки кворум, беше отговорност на президента, който държеше ключовете. Той трябваше да участва в съвещания с всички тях. И така, бях си създал навика да търся съвета на онзи, който имаше тази задача, дадена му от Господ, като го питах, „Какво мислиш, че трябва да преподавам? Какво трябва да се опитам да постигна?”
Научих се да следвам неговия съвет, защото знаех, че Бог му е дал отговорност за преподаване на членовете на неговия кворум. Една сутрин разбрах как Бог е почел задълженията на един млад президент на кворум. Преподавах на дяконите. Забелязах един празен стол. На стола имаше записващо устройство и можех да видя, че то беше пуснато. След урока едно момче, което седеше до празния стол, взе касетофона. Като тръгна да си ходи, го попитах защо бе записало нашето обсъждане. То се усмихна и каза, че един друг дякон му казал, че нямало да бъде в кворума си този ден. Щяло да занесе записа в дома на своя приятел, така че той да може да чуе нашия урок.
Бях се доверил в отговорността, дадена на един млад президент на кворум, и така дойде помощ от небесата. Духът беше там в онази стая и докосна членовете на кворума, като изпрати един от тях да се опита да укрепи вярата на приятел и да му помогне да се покае. Дяконът, който беше донесъл касетофона, се учеше според заветите, и той направи усилието на помогне на приятеля си и член на неговия кворум, съгласно заветите.
Членовете на един кворум биват обучавани не само с уроци в класове. Кворумът е единица за служба и членовете му се учат чрез тази служба. Един кворум може да даде по-значима служба от отделните му членове. И тази сила се умножава от нещо повече от тяхната бройка. Всеки кворум има ръководител с власт и отговорност да ръководи свещеническото служение. Виждал съм силата, която се проявява, когато кворумите са призовани да помогнат в случай на бедствие. Отново и отново съм виждал как хора извън Църквата изразяват изненада и възхищение от ефективността, с която Църквата се организира да предостави помощ. На тях им изглежда като чудо. В цялата служба на свещеничеството чудото на силата идва, защото ръководителите и членовете на кворума почитат властта на онези, които ръководят службата на свещеническите кворуми по земята.
Чудеса на сила могат да дойдат, като кворумите полагат усилия да служат на околните. Те идват и когато свещеническото служение се проявява към членовете на самия кворум. Един президент на кворума на дяконите се срещнал рано една неделя със своите съветници и секретаря на кворума преди събранието на кворума. След като с молитва се посъветвал с тях, той почувствал вдъхновението да призове един дякон да покани на следващото събрание на кворума друг дякон, който никога не идвал. Той знаел, че дяконът, който никога не идвал, имал баща, който не бил член на Църквата, и че неговата майка не била особено заинтересована от нея.
Определеният дякон приел от своя президент призованието да се свърже с момчето. Той отишъл. Видях го как тръгва. Направи го малко неохотно, като че му предстои тежка задача. Момчето, което той поканил да дойде на събранията на кворум, дошло само няколко пъти, преди семейството му да се премести. Много години по-късно посетих една колова конференция на хиляди мили от мястото, където се събираше онзи кворум на дяконите. Между събранията на конференцията при мен дойде мъж, когото не познавах, и ме попита дали познавам един човек. Каза ми едно име. Беше името на момчето, което бе призовано от своя президент на кворума на дяконите да се погрижи за една изгубена овца. Човекът ми каза, „Ще му благодарите ли от мое име? Аз съм дядото на момчето, което той поканил на събрание на кворума преди години. Сега той е вече пораснал. Но все още ми говори за дякона, който го поканил да дойде с него на Църква”.
Очите му бяха насълзени, точно като моите. Един млад президент на кворум бил вдъхновен да протегне ръка на един изгубен член на своя кворум. Той бил вдъхновен да изпрати едно момче със задачата да служи. Този президент направил онова, което би направил Учителят. И в този процес един млад президент обучил един неопитен носител на свещеничеството в неговото задължение да служи на околните, според заветите. Сърца били обвързани в единство, като те останали свързани след повече от 20 години и разделени от хиляди мили. Единството на един кворум е трайно, когато е изковано в Господната служба, по Неговия начин.
Един от отличителните белези на силния кворум е приятелското чувство сред неговите членове. Те се грижат един за друг. Те си помагат. Президентите на кворум могат да изграждат това приятелство най-добре, когато помнят Господната цел за единство в кворума. Разбира се, че те ще си помагат един друг. Но има и повече, много повече. То е да си повдигат духа и да се насърчават един друг да служат в праведност на Учителя, в Неговото дело да предложи вечен живот на децата на Небесния Отец.
Разбирането на това ще промени начина, по който се опитваме да изграждаме приятелство в кворума. Например това може да промени дори начина, по който кворумът на учителите играе баскетбол. Членовете му могат да се надяват да изградят приятелство, по-голямо от необходимото за спечелването на една игра. Те могат да изберат да поканят момче, което винаги бива изолирано, защото не играе много добре. Ако той приеме и дойде, членовете на кворума може и да му подават топката малко повече, като търсят възможност, в която той е свободен, особено ако неговите шансове да вкара не са толкова големи. Двадесет години по-късно те може и да не помнят дали онази вечер са спечелили, но винаги ще помнят как са играли заедно и защо… и чии отбор бил това. Тъкмо Господ казва, „ако не сте едно, не сте Мои”7.
Разбирането на това защо Господ желае приятелство между членовете може да промени начина, по който се организира една забава на кворума на старейшините. Бях на една такава забава, която беше организирана от обърнат във вярата. Да открие Евангелието било най-хубавото нещо, което някога му се било случвало. И така, съседи и приятели, които все още не били членове на Църквата, били поканени на забавата. Все още помня чувството на приятелство, докато говорехме с тях за това какво значеше Църквата за нас. На онази забава почувствах повече от приятелство с братя в свещеничеството. Учителят поканил своите ученици в Своя първи Кворум на дванадесетте по време на Своето земно служение по следния начин: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци”8. И така, през онази нощ на забавата изживявах дълбокото приятелство на Учителя и Неговите ученици, ставайки онези, които Той иска ние да бъдем.
Бях благословен със същото чувство на приятелство, идващо от свещенически ръководител, когато бях в Аароновото свещеничество. Той знаеше как да изгражда приятелство в свещеничеството, което да устои на времето. Той уреди със собственика на една гора да прекараме там един следобед, цепейки дърва и после да ги връзваме на наръчи. Те бяха предназначени за вдовици, така че да имат огрев през студената зима. Все още помня топлотата на приятелството, която почувствах със своите братя от свещеничеството. Но помня дори по-добре чувството, че правех онова, което Спасителят би направил. И така чувствах приятелство и с Него. Можем да изградим това безценно приятелство в своите кворуми в този живот и после да го имаме завинаги, в слава и семейства, ако живеем според заветите.
Молитвата ми е, че вие ще премете Господната покана да станете единни, като един човек, в нашите кворуми на свещеничеството. Той е показал пътя. И ни обещава, че с Негова помощ добрите кворуми могат да станат чудесни кворуми. Той желае това за нас. И зная, че Той има нужда от по-силни кворуми, за да благослови децата на нашия Небесен Отец, според заветите. Имам вярата, че ще го направи.
Знам, че нашият Небесен Отец е жив. Знам, че Неговият Син Исус Христос изкупил нашите грехове и тези на всички хора, които някога ще срещнем. Той бил възкресен. Той е жив. Той води Своята Църква. Той държи ключовете на свещеничеството. Чрез вдъхновение, дадено на онези, които държат ключове в Църквата, Той призовава всеки президент във всеки свещенически кворум. Свидетелствам, че свещеничеството било възстановено на Джозеф Смит с всичките си ключове. И давам тържествено свидетелство, че тези ключове са били предавани до този ден на президента на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, който председателства над свещеничеството по цялата земя.
За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.