2006
Планът на спасението
Ноември 2006


Планът на спасението

Не сме оставени сами да се скитаме в смъртността, без да знаем плана на Учителя, който Господ е съставил за Своите деца.

Докато бях на едно събрание за причастието през летните месеци, имах щастието да чуя посланията на три ученички, които бяха у дома за лятото. Една от речите бе особено интересна за мен.

През ваканцията тя бе работила в ресторант, посещаван от шофьори на камиони. Един шофьор с редовен трафик спирал в ресторанта да яде в един и същи ден на седмицата. Редовността на спиранията създали възможност за кратки разговори. Той попитал младата госпожица къде живее. Тя разказала, че е у дома за лятото, работейки, за да спечели пари да се върне в училище през есента. Следващият му въпрос бил „Кое училище посещаваш?” Нейният горд отговор: „УБЙ – Айдахо”. Той поискал да узнае повече за училището, което довело до религиозно разискване. Първоначалният й подход бил да го учи на Словото на мъдростта. Това било успешно. Убедила го да се откаже от пушенето.

После смяната й била променена и тя вече нямала възможност да го обслужва, тъй че му написала писъмце и приложила към него мисионерска брошура на Църквата относно плана на спасение. След няколко дни получила бележка от шофьора. Тя просто гласяла „Ти промени живота ми”. Благодарение на тази млада жена той открил информация, която станала причина да мисли за промените, които трябва да извърши в живота си. Не знам крайния резултат на тази къса среща между една сервитьорка и един шофьор, но със сигурност животът му бил повлиян.

После тя започна да обяснява колко лесно е да научим другите за красотата на Евангелието. Всеки ден при нормалните ни житейски занимания имаме възможности да отворим устата си, та хората да узнават евангелските истини, които ще ги благословят тук и сега и за вечността, която ще дойде.

Много хора се чудят, „Откъде идваме? Защо сме тук? Къде отиваме?” Нашият Вечен Отец не ни е изпратил на земята в едно безцелно, безмислено пътуване. Той ни е снабдил с план, който да следваме. Той е Авторът на този план. Той е съставен за напредъка на човека и крайното спасение и възвисяване. Цитирам от мисионерското ръководство Проповядвайте Моето Евангелие:

„Бог е Бащата на нашите духове Ние буквално сме Негови деца и Той ни обича. Ние сме живели като духовни деца на нашия Небесен Отец преди да се родим на тази земя. Въпреки това не сме били като нашия Небесен Отец, нито можем някога да станем като Него и да се радваме на всички благословии, на които се радва Той, без опита от живот в смъртността с физическо тяло.

Целта на Бог – делото Му и славата Му – е да направи възможно всеки един от нас да се радва на всички Негови благословии. Той е дал съвършен план за постигане на Неговата цел. Ние сме разбрали и приели този план преди да дойдем на земята” (2004 г., стр. 52).

И все пак много хора по света днес продължават да се борят да открият отговори на основните въпроси на живота. Виковете „Ето тук е” или „Там е” само стават по-силни и много, много пъти по-объркващи. Технологията умножава объркването, като разпространява тези послания с радиовълни и по многобройните кабелни линии, които сега покриват земята. Има тъй много начини да се предават все повече и повече различни послания, че смятам, че не е изненадващо хората да са объркани. Преди векове Павел предрича:

„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти;

и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” (2 Тимотея 4:3–4).

Не бива да се объркваме. Отговорите на объркващите въпроси за смисъла на живота отново са били дадени на човечеството за наше напътствие.

Ние сме чули за плана на спасението още преди да бъдем родени, в това, което Писанията наричат нашето първо състояние (вж. Авраам 3:26). Случващото се в това първо състояние трудно се разбира, но знаем, че живеем там като духове, деца на нашия Небесен Отец и че правим някои стъпки на развитие, за да се подготвим за възможността да приютим вечния си дух в едно земно тяло. Знаем също, че нашият Отец провел велик съвет, за да обясни целта на земния живот. Имали сме възможността да приемем или отхвърлим плана на спасението. Той не ни е натрапен. Същността на плана е, че всеки човек ще има възможността да работи за собственото си спасение на земята с помощта на Бог. Избран бил един ръководител да ни учи как да следваме плана на спасение и да ни изкупи от смърт и грях. Както Господ обяснява на Моисей, „Но ето, Възлюбеният Ми Син, Който беше Моят Любим и Избран от началото, Ми каза: Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги” (Моисей 4:2).

Исус Христос, нашият по-голям Брат, станал ръководител, за да ни ходатайства за плана, разработен от Отца, и ние сме приели плана и неговите условия. С този избор сме спечелили правото да дойдем на земята и да влезем във второто си състояние.

Бог създал Адам и Ева по Свой образ, с тела от плът и кости, и ги поставил в Едемската градина. Те имали избор или да останат в градината, или да опитат от плода на дървото на познанието на добро и зло и да имат възможността да изживеят земния живот. Те приели предизвикателството, взели от плода и така станали смъртни и подвластни на физическа смърт. Поради избора си щели да преживеят всички изпитания и трудности на смъртността.

Има две причини за живота в смъртността. Едната е да можем да добием опит, който не можем да получим по никой друг начин. Втората е придобием скинии от плът и кости. И двете са жизнено важни за съществуването на човека. Сега биваме изпитвани и проверявани да се види дали ще извършим всичко, което Господ ни е заповядал. Тези заповеди са евангелските принципи и обреди и те съставляват Евангелието на Исус Христос. Всеки принцип и обряд има отношение към целта на нашето изпитание, която е да ни подготви да се завърнем при нашия Небесен Отец и да станем по-подобни на Него. Старейшина Брус Р. МакКонки казва следното относно следването на стеснената и тясна пътека:

„Това, което мисля, че трябва да направи всеки от нас, е да определим в какво вярваме по всяко поприще на земното усилие. После, на основата на общите концепции, които са ясни и пълни, ние определяме как ще живеем в това или онова поприще, за да преминем през състоянието на изпитание, та да успеем в теста на смъртността. Ако правим верните избори, ще получим вечната награда, а ако не, тогава ще получим по-ниско и по-малко място в подготвените царства.

… Всеки в Църквата, който е на стеснената и тясна пътека, който копнеее и се бори, и желае да върши правилното, макар и да е далеч от съвършенство в този свят, ако го напусне, докато е на стеснената и тясна пътека, ще получи вечна награда в царството на своя Отец” (The Probationary Test of Mortality, devotional address, Salt Lake University Institute of Religion, 10 ян. 1982 г., стр. 8–9).

Всичко това е сторено възможно от Исус Христос. Той е фокус на вечния план на Отца, Спасителят, Който бил даден като откуп за човечеството. Бог пратил Своя Възлюбен Син да преодолее падението на Адам и Ева. Той дошъл на земята като наш Спасител и Изкупител. Той преодолял препятствието на физическата смърт за нас, като дал собствения Си живот. Когато умрял на кръста, духът Му бил отделен от тялото Му. На третия ден Неговият дух и тяло били завинаги съединени, за да не бъдат никога разделяни отново.

Животът на земята е с ограничена продължителност. Идва време за всички ни, когато духът и тялото биват разделени от смъртта. Но благодарение на възкресението на Исус Христос всички ние ще бъдем възкресени, независимо дали сме вършили добро или зло на тази земя. Безсмъртието е дарът на всяко дете на нашия Отец в Небесата. Смъртта трябва да се гледа като портал към нов и по-добър живот. Чрез славното възкресение дух и тяло отново ще бъдат съединени. Ще имаме съвършено, безсмъртно тяло от плът и кости, което никога няма да е подвластно на мъки или смърт. Но славата, която ще получим в идния живот, ще зависи от представянето ни в този. Само чрез дара на Единението и подчинението ни на Евангелието ние можем отново да се завърнем и пак да живеем с Бог.

След възкресението на Спасителя Неговите дванадесет апостоли тръгват да проповядват славното Му послание на народите по света. Те пътуват дълго, докато учат за мисията на нашия Спасител. Великото учение на християнството започва да се разпространява по много земи. Но Църквата постепенно отива към общо отстъпничество, при което приемствеността в свещеничеството била прекъсната. Властта да се изпълняват духовни обреди престава да съществува на земята.

Постепенно вдъхновени мъже и жени започват да осъществяват Реформацията. Президент Гордън Б. Хинкли я описва като зора на един по-светъл ден. Той каза:

„… някак си в този дълъг период на мрак била запалена свещ. Епохата на Ренесанса донесла със себе си разцвет на знанието, изкуството и науката. Родили се смели и храбри мъже и жени, които погледнали към небесата с признание към Бог и Неговия Божествен Син. Ние говорим за това като Реформацията.

И тогава, след като много поколения се извървели по земята – толкова много от тях в противоречие, омраза, тъмнина и зло, дошъл великия нов ден на възстановяването. Този славен ден бил съпроводен с появата на Отца и Сина пред момчето Джозеф. На земята настъпил изгревът на диспенсацията на пълнотата на времената. Всичко добро, красиво, божествено от всички минали диспенсации било възстановено в този най-забележителен период” (“The Dawning of a Brighter Day,” Лиахона, май 2004 г., стр. 82–83).

След славното събитие на Първото видение на Пророка Джозеф Смит бил даден свещения летопис на Книгата на Мормон. Това донесло ново свидетелство за нашия Господ и Спасител и Неговата мисия към народите по света.

Така ние виждаме във вечния план на нашия Отец, че любовта Му няма граници. Всяко от Неговите деца е включено. Всички хора имат един произход и равна възможност да постигнат вечна съдба.

Пророкът от Книгата на Мормон Амулик, като свидетелства, че словата на Исус ще ни донесат спасение, казва:

„И сега, братя мои, след като получихте толкова много свидетелства и видяхте, че светите писания свидетелстват за тези неща, бих желал да дойдете и да принесете плод на покаяние.

Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; ето защо, сега е времето и денят на вашето спасение; затова, ако вие се покаете и не вкоравявате сърцата си, за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението.

Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога, да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си” (Алма 34:30–32).

Нека повече да не бъдем подхвърляни насам-нататък от всеки светски вятър и човешко учение (вж. Ефесяните 4:14). Заявяваме на света, че небесата са отворени и истината за вечния план на Бог отново е сторена знайна на човешкия род. Живеем в диспенсацията на пълнотата на времената. Живеем в дни, когато имаме свидетелство чрез Писанията за великия план, който Господ дал на Своите чеда от началото на времената до днешната и последна диспенсация. Свидетелството е добре документирано; не сме оставени сами да се скитаме в смъртността, без да знаем плана на Учителя, който Господ е съставил за Своите деца. Той се е обвързал с тържествен завет да ни даде небесните благословии според нашето послушание на заповедите Му. О, помнете, помнете, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ни е открил тези вечни истини. В името на Исус Христос, амин.