Вeликите неща, които Бог е разкрил
Върху твърдата основа на божественото призование на Пророка Джозеф и на Божиите откровения, които дойдоха чрез него, ние продължаваме напред.
Мои братя и сестри, както ни беше напомнено, през декември ще отбележим 200-та годишнина от раждането на Пророка Джозеф Смит. Междувременно, много неща ще се случат при отбелязването на това важно събитие.
Книги ще се публикуват, различни учени ще участват на симпозиуми, ще се драматизират моменти от историята, нов игрален филм и много други чудесни неща.
В очакване на това почувствах, като 15-ия поред президент след Джозеф Смит, да споделя от тази висока трибуна на върховното му творение своето свидетелство за неговото божествено призование.
В ръката си държа една скъпоценна малка книга. Публикувана е в Ливърпул, Англия от Орсън Прат през 1853 г., преди 152 години. Това е разказът на Луси Мак Смит за живота на нейния син.
Излага подробно различните посещения на Джозеф от ангела Мороний и появата на Книгата на Мормон.
Книгата разказва, че след като чул за срещата на Джозеф с ангела, неговият брат Алвин предложил семейството да се събере и да го изслуша, докато той подробно разкаже за „великите неща, които Бог е разкрил” (Biographical Sketches of Joseph Smith the Prophet and His Progenitors of Many Generations, 1853 г., стр. 84).
Взимам това изречение за тема на моята реч – великите неща, които Бог е разкрил чрез Пророка Джозеф. Позволете ми да изброя няколко от многобройните учения и практики, които ни разграничават от всички останали църкви, всички те дошли до младия Джозеф чрез откровение. Те са ви познати, но си заслужава да ги повторим и да размишляваме върху тях.
Първото от тях, разбира се, е явяването на Самия Бог и Неговия Възлюбен Син, възкръсналия Господ Исус Христос. Това величествено явяване на Бог пред хората, по мое мнение, е най-великото събитие след раждането, живота, смъртта и възкресението на нашия Господ в средата на времената.
Нямаме летопис за каквото и да било друго събитие, равно на това.
В продължение на векове хората се събирали и спорели за естеството на Божеството. Константин събрал учени от различни фракции в Никея през 325 година. След мъчителен двумесечен дебат се съгласили на определение, което в продължение на поколения е било доктринално твърдение сред християните относно Божеството.
Приканвам ви да прочетете това определение и да го сравните с твърдението на момчето Джозеф. Той просто казва, че Бог застанал пред него и му говорил. Джозеф можел да Го види и да Го чуе. Той имал формата на човек, същество от материя. До Него бил възкресения Господ, едно отделно същество, което Той представил като Своя Възлюбен Син, с който Джозеф също говорил.
Твърдя, че за краткото време на това забележително видение Джозеф научил повече за Божеството от всички учени и духовни лица от миналото.
В това божествено откровение отново била потвърдена без никакво съмнение действителността на буквалното възкресение на Господ Исус Христос.
Това знание за Божеството, скрито от света в продължение на векове, било първото и велико нещо, което Бог открил на Своя избран служител.
И върху реалността и истинността на това видение почива валидността на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Следващото, за което ще говоря, е друго много важно нещо, което Бог разкрил.
Християнският свят приема Библията като словото Божие. Повечето хора нямат представа по какъв начин тя е достигнала до нас.
Тъкмо привърших да чета една новоиздадена книга от виден учен. Очевидно е от информацията, която той предоставя, че различните книги на Библията били събрани, както изглежда, по един нехронологичен принцип. В повечето случаи записите били правени дълго след описаните в тях събития. Някой може да попита: „Вярна ли е Библията? Наистина ли е словото Божие?”
Ние отговаряме, че е дотолкова вярна, доколкото е правилно преведена. Ръката на Господ се намесила в написването й. Но сега не е единствената. Има още едно свидетелство за важните и значими истини, намиращи се в нея.
Стихът гласи, че „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа” (2 Коринтяните 13:1).
Книгата на Мормон се появила чрез дара и силата Божия. Говори като глас от прахта, като свидетелство за Сина Божи. Говори за Неговото раждане, служение, разпъване, възкресение и за Неговото появяване на праведните в земята Изобилие на американския континент.
Тя е материално нещо, което може да бъде хванато, прочетено и изпробвано. Между кориците си носи едно обещание с божествен произход. Милиони сега пробвали и са открили, че е истинен и свещен летопис.
Тя бе обявена от хора, които не са от нашата вяра, за една от 20 книги, публикувани някога в Америка, оказали най-голямо влияние върху онези, които са я прочели.
Както Библията е завета на Стария свят, така Книгата на Мормон е завета на Новия. Те вървят ръка за ръка в заявяването, че Исус е Сина на Отца.
Само през последните 10 години са били разпространени 51 милиони екземпляра. Тя сега е на разположение на 106 езици.
Тази свещена книга, дошла като откровение от Всемогъщия, наистина е още едно свидетелство за божествеността на нашия Господ.
Мисля, че целият християнски свят би протегнал ръка към нея, би я приветствал и прегърнал като едно живо свидетелство. Тя представлява още един велик и основен принос, който идва като откровение на Пророка.
Друго е възстановеното свещеничество. Свещеничеството е властта да се действа от името на Бог. Тази власт е ключовия камък на нашата религия. Прочетох наскоро друга книга. Отнася се за вероотстъпничеството на първоначалната Църква. Ако властта на тази Църква е изгубена, по какъв начин трябва да се възстанови?
Свещеническата власт идва от единственото място, откъдето може да дойде, и това са небесата. Била дадена от ръцете на онези, които са я държали, когато Спасителят бил на земята.
Първо, Иоан Кръстител се явил и дал Аароновото или по-малкото свещеничество. Това било последвано от посещението на апостолите на Господ Исус Христос Петър, Яков и Иоан, които дали на Джозеф и Оливър Каудъри Мелхиседековото свещеничество, което тези апостоли получили от ръцете на Самият Господ, през живота Му, когато казал: „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небесата” (Матея 16:19).
Колко красиво е разгръщането на модела на възстановяването, довел до организирането на Църквата през 1830 г. – тази седмица ще станат 175 години. Самото име на Църквата дошло чрез откровение. На кого била Църква? На Джозеф Смит ли? На Оливър Каудъри ли? Не, тя била Църквата на Исус Христос, възстановена на земята в тези последни дни.
Друго велико божествено откровение, дадено на Пророка, е планът за вечния живот на семейството.
Семейството е творение на Всемогъщия.. То представлява най-свещената от всички връзки. Представлява най-сериозното от всички начинания. То е основната организация на обществото.
Чрез откровенията от Бог към Неговия Пророк дошло учението и властта, под които семействата се запечатват заедно не само за този живот, но и за цялата вечност.
Мисля, че ако имахме способността да учим ефективно само това учение, то щеше да привлече интереса на милиони съпрузи и съпруги, които се обичат един друг, и които обичат своите деца, и чийто брак е валиден само „докато смъртта ви раздели”.
Невинността на малките деца е друго откровение, което Бог е дал посредством Пророка Джозеф. Общата практика е да се кръщават бебета за премахване последиците от това, което е описано като греха на Адам и Ева. Според учението на възстановяването, кръщението е за опрощение на нечии отделни или лични грехове. То се превръща в завет между Бог и човека. Извършва се във възрастта на отговорността, когато хората са достатъчно пораснали, за да различават правилното от неправилното. Пълното потапяне във вода символизира смъртта и погребението на Исус Христос, и Неговото възкресение.
Ще продължа да споменавам други открити истини.
Казано ни е, че Бог не гледа на лице, и все пак не знам за никоя друга Църква, която да се грижи за онези отвъд завесата на смъртта, които да получат всяка благословия, която е предоставена на живите. Великото учение за спасение на мъртвите е уникално за тази Църква.
Хора се хвалят, че са „спасени” и в същото време признават, че техните предци не са и не могат да бъдат спасени.
Единението на Исус е извършено в полза на всички и представлява една велика жертва. Той установи образеца, чрез който стана пълномощник за цялото човечество. Този образец, чрез който един човек може да действа в полза на друг, се придвижва напред с обредите в дома Господен. Тук служим в полза на онези, които са починали без да познават Евангелието. Изборът дали да приемат или отхвърлят обреда, който е извършен, е техен. Те са равнопоставени с онези, които са на земята. На починалите е предоставена същата възможност, както на живите. Отново, каква славна и чудесна възможност е предоставил Всемогъщия чрез Своето откровение към Неговия Пророк.
Вечната природа на човека е била открита. Ние сме синове и дъщери на Бога. Бог е Отец на нашите духове. Живели сме преди да дойдем тук. Имали сме личност. Родени сме в този живот според един божествен план. Тук сме, за да се изпита нашето достойнство, като използваме свободния избор, който Бог ни е дал. Когато умрем, ще продължим да живеем. Нашият вечен живот се състои от три фази: първата е нашето доземно съществуване, втората е нашето земно съществуване, третата - нашето съществуване след смъртта. Със смъртта умираме за този свят и преминаваме през завесата в сфера, в която сме достойни да влезем. Това отново е единствено, божествено и скъпоценно учение на тази Църква, която е дошла чрез откровение.
Предлагам кратко резюме на огромното изливане от знания и власт от Бог върху Неговия Пророк. Ако имаше време, щях да говоря за много други. Има още нещо, което трябва да спомена. Това е принципът за съвременното откровение. Символът на вярата, написан от Пророка, казва:
„Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие” (Символът на Вярата 1:9).
Една растяща Църква, Църква, която се разпространява по земята в тези сложни времена, се нуждае от непрекъснато откровение от престола на небесата да я води и придвижва напред.
С молитва и грижливо търсене на волята Господна ние свидетелстваме, че се получават напътствия, идват откровения и Господ благославя Своята Църква, докато се движи по пътеката на съдбата.
Върху здравата основа на божественото призование на Пророка Джозеф и на Божиите откровения, които дойдоха чрез него, ние продължаваме напред. Много е постигнато, за да стигнем до този ден днес. Но има много повече, което трябва да се направи в процеса на занасянето на това възстановено Евангелие на „всеки народ и племе, език и люде” (Откровението 14:6).
Радвам се на възможността да общувам с вас, като продължаваме напред с вяра. Бремето на моменти е тежко, както добре знаете. Но нека не се оплакваме. Нека вървим с вяра, като всеки върши своята част.
През тази година на честване чрез нашите представления нека почетем Пророка, чрез който Бог е разкрил толкова много.
Слънцето изгря в живота на Джозеф през един студен ден във Вермонт през 1805 г. Залезе в Илинойс през един зноен следобед през 1844 г. През краткия му живот от 38 и половина години чрез него произтече несравнимо изливане на знание, дарове и учения. Обективно погледнато, няма с какво да бъде сравнен. Субективно погледнато, на практика това е личното свидетелство на милиони светии от последните дни по земята. Вие и аз имаме честта да бъдем сред тях.
Като момче обичах да слушам един човек с красив глас баритон, който пееше думите на Джон Тейлър:
Гледачът, Гледачът, Джозеф Гледачът!…
Обичам да мисля за него с любов;
От Бога избран и на човека приятел,
Той свещеничеството върна отново;
Той гледаше в миналото, също и в бъдещето…
И гледка отвори към небесния свят.
(„The Seer, Joseph, the Seer,” Hymns, 1948 г., № 296)
Той наистина беше гледач. Той беше откровител. Беше пророк на живия Бог, който говори на своето и всички бъдещи поколения.
Към това аз прибавям своето тържествено свидетелство за божествеността на неговото призование, за добродетелта на неговия живот и за запечатването на неговото свидетелство със смъртта му, в свещеното име на нашия Изкупител, тъкмо Господ Исус Христос, амин.