Добротата като добродетел
Добротата е същността на селестиалния живот. Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните.
Преди много години, когато бях за първи път призован като епископ, почувствах нуждата да посетя онези, които бяха по-малко активни в Църквата, за да видя дали имаше нещо, което можехме да направим, за да доведем благословиите на Евангелието в техния живот.
Един ден посетихме човек на около 50 години, който бе уважаван механик. Той ми каза, че за последен път бил на църква като малко момче. Нещо се беше случило през онзи ден. Той бил немирен по време на час и вдигал повече шум, отколкото трябвало, когато неговият учител се ядосал, изгонил го от класа и му казал повече да не се връща.
Той така и направил.
Останах учуден, че една груба дума, казана преди повече от четири десетилетия, можеше да има толкова дълбоки последствия. Но наистина имаше. И като резултат, този човек никога не се върнал на църква. Нито неговите жена и деца.
Извиних му се и изразих съжалението си, че с него са се отнесли по този начин. Казах му колко жалко е, че една дума, казана набързо и преди толкова време, е направила така, че неговото семейство да се лиши от благословиите, идващи от активността в Църквата.
„След 40 години”, казах му, „е време Църквата да поправи нещата.”
Аз се постарах да направя това. Уверих го, че той е добре дошъл и необходим. Зарадвах се, когато този човек и семейството му впоследствие се завърнаха в Църквата и станаха силни и верни членове. Точно този добър брат стана един ефективен домашен учител, защото той разбираше как нещо толкова малко като една нелюбезна дума можеше да има последствия, които траят за цял живот, а може би и за по-нататък.
Добротата е есенцията на величието и основната характеристика на най-благородните мъже и жени, които съм познавал. Добротата е ключ, който отваря врати и изгражда приятелства. Тя смекчава сърцата и създава отношения, които могат да продължат за цял живот.
Добрите думи не само приповдигат нашия дух в момента, в който са казани, но могат и да останат с нас през годините. Един ден, докато учех в колежа, един човек седем години по-възрастен от мен ме поздрави с играта ми по време на една футболна среща. Tой не само ме похвали за това колко добре съм играл, но и че съм уважавал останалите играчи. Въпреки че този разговор се състоя преди повече от 60 години, и въпреки че най-вероятно човекът, който ме похвали тогава, днес няма никакъв спомен от него, аз все още помня добрите думи, казани ми тогава от Гордън Б. Хинкли, който по-късно стана президент на Църквата.
Качествата да бъдеш внимателен и мил са неразделно свързани с президент Хинкли. Когато баща ми почина през 1963 година, президент Хинкли бе първия човек който дойде вкъщи. Никога няма да забравя неговата доброта. Той даде на майка ми благословия, и наред с други неща, й обеща, че й предстои още много и че животът й ще бъде сладък. Онези думи дадоха много утеха на нея и на мен, и никога няма да забравя неговата доброта.
Добротата е същността на селестиалния живот. Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните. Добротата трябва да изпълва всички наши думи и дела на работното ни място, в църквата, и най- вече в домовете ни.
Исус, нашият Спасител, е върховния пример на доброта и съчувствие. Той изцелявал болните. Той прекарал голяма част от живота, като служел на един или мнозина. Той със съчувствие говорил със самарянката, която била хулена от мнозина. Той поръчал на учениците си да пуснат дечицата да отидат при Него. Той бил мил към онези, които били прегрешили, като осъждал само греха, а не грешника. Той с доброта позволил на хиляди нефити да отидат при Него и да почувстват белезите от гвоздеи на ръцете и нозете му. И все пак Неговота най-голяма постъпка на доброта е Единителната Му жертва, като по този начин освободил всички от последиците на смъртта, както и от последиците на греха, при условие че се покаят.
През своя живот Пророкът Джозеф Смит бил пример на доброта към всички, млади и стари. Едно дете, което получило от добротата на Пророка, си спомня:
„С големия ми брат отивахме на училище, като минавахме близко до сградата, известна като тухления магазин на Джозеф. Предишния ден беше валяло и земята беше станала много кална, особено по онази улица. С брат ми Уолис и двамата навлязохме в калта и не можехме да излезем, и като деца по детски започнахме да плачем, защото мислехме, че там ще си останем. Но когато вдигнах глава, видях обичния приятел на децата, Пророка Джозеф Смит, идващ към нас. Той скоро ни премести на по-висока и суха земя. После се наведе и почисти калта от нашите малки, натежали обувки, извади носната си кърпичка от джоба и избърса просълзените ни лица. Наговори ни мили и окуражителни думи и ни изпрати радостни по пътя ни за училище.”1
Няма заместител на добротата в дома. Този урок научих от моя баща. Той винаги се вслушваше в съвета на майка ми. Като резултат беше по-добър, по-мъдър и по-внимателен човек.
Опитвал съм се да следвам примера на баща си и да се вслушвам в гледната точка на жена ми. Ценя мнението й. Например, когато жена ми започне изречението си с думите: „Мисля, че би трябвало…”, аз веднага се концентрирам и започвам да търся в спомените си нещо, което може да съм сбъркал. Често преди още жена ми да е свършила с изречението, вече съм сетил за някое прекрасно извинение.
Наистина, жена ми е образец на доброта, благост и съчувствие. Погледът й върху нещата, нейните съвети и подкрепа са били безценни за мен. Заради нея аз също съм по-мъдър и по-добър човек.
Нещата, които казвате, тонът на гласа ви, гневът или спокойствието на думите ви – тези неща се забелязват от вашите деца и от околните. Те виждат и научават както добрите, така и лошите неща, които казваме и правим. Нищо не открива истинската ни същност повече от това как се държим един с друг в дома.
Често се чудя защо някои хора чувстват, че трябва да са критични към останалите. Това е в кръвта им, предполагам, и то става толкова естествено, че те често дори не го забелязват. Изглежда че те критикуват всеки – начина, по който сестра Джоунс дирижира, как брат Смит преподава урока или сади градината си.
Дори когато си мислим, че не вредим с нашите критични забележки, последиците са налице. Спомням си едно момче, което дало един плик за дарения на своя епископ и му казал, че той е за него. Епископа, като използвал това като момент за поука, обяснил на момчето, че трябва да отбелязва на квитанцията дали дарението е за десятък, пост, или нещо друго. Момчето настояло, че парите са за самия епископ. Когато епископа попитал защо, момчето отговорило: „Защото баща ми казва, че вие сте един от най-бедните епископи, които някога сме имали.”
Църквата не е място, където съвършени хора се събират да казват съвършени неща, да имат съвършени мисли или съвършени чувства. Църквата е място, където несъвършени хора се събират да си дадат кураж, подкрепа, и служба един на друг, докато заедно продължаваме по пътя да се върнем при нашия Небесен Отец.
Всеки един от нас ще измине различен път по време на този живот. Всеки напредва с различна скорост. Изкушения, които безпокоят вашия брат, може изобщо да не ви притесняват. Силни страни, които притежавате, могат да изглеждат недостижими на някой друг.
Никога не гледайте отвисоко онези, които са по-малко съвършен от вас. Не се разстройвайте, когато някой не може да шие така добре, колкото вас, да хвърля, гребе, или копае така добре.
Ние всички сме деца на нашия Небесен Отец. И ние сме тук с една и съща цел: да се научим да Го възлюбим с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и да възлюбим ближния си като нас самите.2
Един начин, по който можете да оцените приноса си към царството Божие, е да се попитате: „До каква степен помагам на околните да реализират потенциала си? Подкрепям ли останалите в Църквата или ги критикувам?”
Ако критикувате останалите, вие отслабвате Църквата. Ако укрепвате околните, вие укрепвате Царството Божие. Тъй както Небесния Отец е добър, така и ние следва да сме добри към околните.
Старейшина Джеймз Е. Талмидж, човек, който се помни с това как е преподавал Евангелието, показал огромна доброта към едно съседско семейство в беда. Те били напълно непознати за него. Преди да стане апостол, като млад баща, той научил за голямото страдание в дома на един негов съсед, чието голямо семейство било засегнато от ужасния дифтерит. Него не го интересувало, че те не били членове на Църквата; неговите доброта и милосърдие го подтикнали към действие. От Обществото за взаимопомощ отчаяно се опитвали да намерят някого да им помогне, но никой не искал поради заразния характер на болестта.
Когато пристигнал, Джеймз намерил едно от децата вече умряло, а други две в агония от заболяването. Той незабавно се хванал за работа, като почистил мръсната къща, подготвил малкото тяло за погребение, чистел и се грижел за останалите болни деца, като прекарал така целия ден. Върнал се на следващата сутрин, за да открие, че още едно от децата било починало през нощта. Трето дете все още страдало по ужасен начин. Той написал в дневника си: „Държеше се за врата ми, като често кихаше (микроби) по лицето и дрехите ми… въпреки това не можех да я отделя от мен. През половината час, предшестващ смъртта й, ходех насам-натам с малкото създание на ръце. Тя умря в агония в десет сутринта.” Трите деца всички си заминали в рамките на 24 часа. Тогава той помогнал на семейството с подготовката по погребенията и говорил на погребалната служба.3 Всичко това той направил за едно семейство непознати. Какъв велик пример на Христова доброта!
Когато сме изпълнени с доброта, ние не съдим. Спасителят учи: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени”.4 Той също учи: „с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери”.5
„Но,” питате, „ако хората са груби?”
Обичайте ги.
„Ако са неприятни?”
Обичайте ги.
„Ами ако обиждат? Тогава трябва да направя нещо, нали?”
Обичайте ги.
„Своенравни?”
Отговорът е същият. Бъдете мили. Обичайте ги.
Защо? В писанията Юда учи: „И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви”6.
Кой може да каже какъв далечен резултат би имало това, че сме просто мили?
Братя и сестри, Евангелието на Исус Христос се простира отвъд смъртността. Работата ни тук е просто сянка на по-великите и невъобразими неща, които предстоят.
Небесата са се отворили за Пророка Джозеф Смит. Той видял живия Бог и Неговия Син, Исуса Христа.
В наши дни един пророк, президент Гордън Б. Хинкли, крачи по земята и дава напътствие за нашето време.
Както ни обича нашият Небесен Отец, така и ние следва да обичаме Неговите деца.
Нека да бъдем образци на доброта. Нека винаги да живеем според думите на Спасителя: „по това ще познаят всички , че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”7. За тези истини давам свидетелство в святото име на Исус Христос, амин.